четвъртък, 24 януари 2008 г.

Внуци на дядовците ...

Всичко започна някак случайно. Съвпадения...

1. Някакъв анонимен михлюзин коментирал предишния ми постинг, та запитал защо не пиша за "предизвестената смърт на ДСБ".

2. Иво Беров, в един много интересен текст, пише:

А ДСБ, също като НДСВ нямат никакви послания. Което значи че нямат доводи с които да оправдаят съществуването си в политиката.

И може би е прав. За посланията. Защото Иво не е михлюзин, а много, ама много умен човек. Някой го разбират късно (намигам на Комитата).

3. В София беше Жозеф Дол, който изрази недвусмислена подкрепа на ЕНП за Бай Бойко и намигна на ДСБ и СДС да се претопят в казана му (на Бойко), ако той (Бойко) благоволи да ги допусне.

4. Едни сериозни хора, част от тях мои приятели, пуснаха петиция против деянията на въпросния Дол. Мнозина от тези хора (подписалите петицията) са вече отчаяни от ДСБ, смятат партията за "изчерпан проект", за проиграна кауза. Боят се, че ДСБ върви към "спасителен" съюз с Бойко. Съюз, който ще ни остави отново без "политическо представителство".
Възможно е и да са прави. Надявам се, че не са.

В цялата тази суматоха се замислих... Кои сме ние в политиката. Кой съм аз. Какво значение има моето грачене. Какви наистина са позициите, посланията, идеалите, които ме определят, пък и които ме правят съмишленик с други хора???

Даниел Митов е дал интересен отговор в чудесното си интервю пред "Всеки ден":

ДСБ е автентичният представител на хората биографично свързани с десницата, на традиционните антикомунистически избиратели, на старите семейства. Затова ДСБ, по мое мнение, е ключът към бъдещото дясно управление.

И е прав.

И какво от това?

Аз съм внук на дядо си. Безспорен факт. И нима това е идеал за бъдещето на България, който оправдава перченето ми с обществена дейност? Нима дядо ми се е определял просто като внук на своя дядо? Нима идеите му за обществена дейност са се формирали въз основа на факти от 70 години преди неговото време? Надали ...

Ако сме внуци на дядовците си, дали ще бъдем дядовци на внуците си???

Дядовците ни, и техните дядовци, са променили една кална османска провинция. Не са допуснали да стане Задунайская губерния. Правили са калдъръмени пътища, парни железници, електрически трамваи и необарокови фасади. Писали са европейски закони наместо султанските фермани. Въвели са градоустройството и банковото дело, привнесли са от Европа операта, АГ клиниките и трудовото законодателство. Привнесли са и хазарта, и проституцията (пък после са ги забранили).

Продавали са нивите си, за да купят на детето костюм, кондури и билет до Марсилия. Да не ходи да следва по цървули, че е срамно... И не са седяли да се фукат с дядовците си.

Някои дядовци са били и депутати. В Народното събрание. И не са говорили там за дядовците си, а такива неща:

Аз мисля, че правителството на покойния Стоилов извърши едно похвално и хуманно дело, като позволи на тези граждани, жестоко преследвани от тогавашната турска власт, да намерят подслон в свободна България. Не упрек заслужва това правителство, а хвала. Всеки, у когото има капка от хуманност, от человеколюбие, трябва да изкаже благодарност от името на парламента и на българския народ, на правителството на г. Стоилова. Обществените интереси стоят по-високо от интересите на отделните личности.

Защото никога не е било лесно да приемеш множество бежанци, да дадеш убежище и да се бориш с естествената ксенофобия и подозрения. (Проблем, с който България тепърва трябва да се справя - и с тези калпави управници НЕ МОЖЕ да се справи)

И още:

... защото арменците конкурирали на неарменците, защото, казва, арменците се явяват да наддават на публични търгове и защото имало от тях лихвари. Вие преследвайте лихварството. Има и българи лихвари, по-грозни от арменците, има лихвари и от други нации, но нямате право да преследвате известна нация. Това показва, че няма културност във Вашите възгледи. Ние тук, в тоя парламент, сме подчертали и сега аз подчертавам, че българската нация не само че е толерирала всички народности и всички вери, но смята за своя национална гордост да прогласи в територията на царството пълна свобода на всички народности и вери. С това ние се гордеем.

Да. Така се променя османска провинция и ориенталски манталитет.

Такава е и нашата задача, нашата цел, нашият идеал.

А не да говорим за дядовците си.

Малко патетично стана. Извинявам, се но се ядосах.

28 коментара:

Анонимен каза...

Е това е - просто да му е кеф на човек да чете текстовете ви. Малко блогъри могат да се похвалят с такъв стил.
Браво!

Иван Бедров каза...

Десница няма. Има остатъци от десни партии и модерна вълна, която е избрала да се нарича "дясна". Със същия успех можеше да избере да се нарича "народняшка" и щеше да има нито по-малък, нито по-голям резултат. Затова пред много хора стои въпросът За кого да гласуват. Тъжното е, че ще трябва да минем през Бойковата вълна, докато се роди смислена десница.

Топблог каза...

Спомняте ли си имаше един момент, в който всичко живо на политическия хоризонт пищеше, че в България няма плурализъм!

Според мен някъде там се крие краха на десницата, в краха на двуполюсния модел.

Според вас кой сложи точка на двуполюсния модел? Кой сложи нож в гърба на дясното?

komitata каза...

Тоя анонимния от предния постинг мислех че говори против футболния съюз или против американския културен център. Откъде да знам, че и ДСБ било на същото място ;-)

За топблога какво да кажа - според него двупартийната система е гаранция за демокрация и плурализъм ли ;-) т.е. ако не съчувстваш на нито една от двете партии, нямаш право на мнение. и това се нарича плурализъм. колко удобно.

ако искаш да си едната от двете партии, които са на върха, трябва да имаш малко повече от т.нар. "имперско" мислене, в добрия смисъл. Т.е. да успяваш да интегрираш в себе си разнообразни субекти без да се разпаднеш от силата на вътрешните конфликти. а за целта трябва да имаш безупречно функциониращи институции, ясни , уважавани от всеки общи ценности и култура на сътрудничество. Все неща, които идват с възпитанието повече, отколкото с образованието.

Ето, омразната ми БСП (едва ли някой ще ме заподозре, че и симпатизирам), успява да се запази цяла, като например не преследва различните крила и фракции да се изясняват до дупка в лоялност към лидерите или в кристална идейна чистота.

Това определено е поведение, което не съм виждал в по-"демократичните" партии.

Дядовците. Аз много се кефя и на дядовците и на прадядовците ми. Дори понякога се потискам че не мога да постигна толкова , колкото тях, защото те наистина бяха и са били забележителни личности. С някои от тях със сигурност бих имал големи идеологически различия, но това не пречи.

Диалогът не трябва да спира. Нито за дядовците нито за внуците.

Радан Кънев каза...

Всъщност аз нито веднъж в текста не използвам думата "десница", нито нейни производни. Има я само в цитата от Дани Митов.

И това не е случайно.

Ако "лява" партия постави смели реформистки цели (отвъд постигнатото основно от кабинета на ОДС - прочее един успешен центристки, да не кажа левоцентристки кабинет) и поне частично ги постигне... какво лошо.

Цитатите от прения в Народното събрание са от 1911г. Депутатът е от мнозинството - Демократическата партия. За онези времена тя е умерен ляв център, в ляво от нея са само радикали, земеделци и социалисти - все маргинални (тогава) партии.

Интересен факт - демократите са известни в дипломатическите среди като "върли националисти" и "войнолюбци".

Ако това е национализмът, което цитирам, значи съм и националист:)

Консерва ли си бай Иречек? каза...

Репликата на Митов е твърде показателна за една пагубна политика, основаваща се на лайтмотива "Простият народ не оцени и не разбра Костов, но, тъй като без него предстоят катастрофа след катастрофа, накрая мед ще Му носят, защото едва тогава и само тогава ще го оценят".
Всеки нормален човек знае, че това не е така. За щастие катастрофи няма да настанат, дори и ББ да стане премиер (бррр, втрисам се, като си го помисля само). Само свинщини ще има, много свинщини, но не и катастрофи.
Затова един ден Костов просто ще го забравят - още след следващите избори, когато ДСБ не мине бариерата.
И тогава искам пак да всички да напишат в блога на Митов, че интервюто му е чудесно и, че ДСБ е автентичният лидер на дясното.

Радан Кънев каза...

До "бай Иречек":
Не мисля, че това е казал в интервюто си Даниел. Напротив - той се изказва много внимателно и балансирано за десните (или "десните") партии, които коментира, в т.ч. и с уважение към постиженията им и избирателите им. Аз така не бих могъл, но и не съм член на национално партийно ръководство:)

А иначе - възможно е ДСБ да бъде забравена, както казваш. Иван Костов като премиер на България не може да бъде забравен - той е единственият последователен реформатор на "прехода".

Но не затова ми е думата - говоря за вървежа отвъд "прехода", за промяната към чиста, културна, правова държава, образовано население, сносно здравеопазване. Никой не предлага как да стигнем там...

Георги каза...

"И едните, и другите са маскари."
Бай Ганьо

Топблог каза...

@комитата

Хубавото на двуполюсния модел, е че при всички случаи държавата се управлява от партийна организация с известен опит в тази дейност. Така избора на гражданите се канализира и се предпазва страната и обществото от експерименти. Дали това е демокрация в пълния смисъл на думата - не е. Дали е плурализъм - според мен пак не е. Тази система обаче се явява гарант на "прилично" управление.

Какво стана?

Този модел бе разбит.

Кой спечели?

Мисля е ясно - тези, които са на власт.

Факта че точно БСП се измъкна невредима от раздробяването на политическата система за мен е съмнителен и не се дължи на безупречно функциониращи институции. Това повдига въпроса чия креатура е бъдещия, самоопределящ се за десен, премиер ББ.

А за вървежа отвъд прехода до сега е повдигал глас единствено Иван Костов. За съжаление неговите идеи ще започнат да се прилагат (от него или негови последователи) най-рано след шест години, реално може би след десет. До тогава ще се наложи да търпим експериментите, на които ще бъдем подлагани. (Дано не съм прав)

dzver каза...

Ние сме десницата.

Пишещите тук, без анонимния, имат много по-голяма аудитория от произволен ДСБ или СДС депутат, без Костов.

Друг е въпроса, че ние като десница сме по-безполезни и от СДС :)

Анонимен каза...

Не знам дали всичко това ще ви прозвучи смислено, но идеята, че ние сме истинската десница, тоест - всички пишещи тук, ми харесва. Но осъзнаването като субект с принадлежност към десни идеи носи със себе си и отговорности към обществото. Това наистина го мисля. В този смисъл така ми се иска всичките му там ГЕРБ-ове, МЕРБ-ове, АТАКи, МАТАКи и смешните напоследък вопли на ДСБ и СДС да бъдат пометени от едно торнадо...Много утопично, чак тъпо. Ама пък много изхабени са ми всички физиономии. С изхабените си и писналите не само на мен мрънкания. Понякога имам чувството, че за да не забравяме, че той е още жив, Иван Костов държи да се появи пред телевизионните камери или пред диктофоните на журналистите-писачи. Не знам повече на какво да се надявам. Щото на мен ми омръзна чакането. Ние чакаме от 89-та. Някои от по-рано. А пък нашите дядовци, повечето от които вече на небето, са се борили за свободи, за които ние - за съжаление - днес все още милеем. И си драскаме...Вече си мисля, че в милата ни България трябваше да се пролее малко кръв...Извинявам се за отсъстващия пацифизъм. Сега си спомням за Румен Леонидов и "изтъпленията" преди години...

Радан Кънев каза...

Не мисля, че проливането на "малко кръв" би имало каквото и да било положително влияние, но пък безкрайно много отрицателно.

Слава Богу, този въпрос е теоретичен.

Вместо да проливаме кръв, да бихме съхранили малко повече разум и вяра в бъдещето. Минахме през "прехода" с поглед в пъпа си. С единици изключения - няма да ги назовавам, че темата не е за Иван Костов все пак:)

Анонимен каза...

templar

Тезата за дядовците ми е любима. Естествено, ще изложа своята теза. Няма да го направя тук, сега и набързо, защото с чудесния си стил и много разумната статия Радан "постави много висока летва".
Затова ще се опитам да си събера мислите, да ги напиша без обичайните правописни грешки (от бързане, щ вместо ю, н вместо м...)пък тогава ще видим.

И.Е. Станков каза...

Отново отлично мнение! Браво!

От друга страна, като чета такива неща в интервюто на Митов: "За мен ДСБ и СДС са десницата в България. ГЕРБ тепърва трябва да доказва дясната си принадлежност и за мен остават много съмнения дали ГЕРБ е наистина дясна партия. ГЕРБ трябва да извърви път, за да докаже това."
и направо ми причернява пред очите.

А към дзвер и другите - не, не сте никаква десница! Граждани сте. Има и много други граждани с реформаторско настроение (мнозинството потенциално гласуващи), които по различни причини не са влюбени в Костов.
Основната мотивация на мнозинството е желание за нормално съществуване и по-малко несправедливости и безобразия (корупция, купуване на гласове и т.н.)
На тази основа може да се започне и постигне много, пък после вече нека се делим на леви и десни, либерали, зелени, русофили и американофили, а и фоби.

внук каза...

темата за дядовциите е добра. мен, често казано, малко ми е неудобно пред дядо ми и пред баща ми. те живяха и стискаха зъби. 1989 бяха първи по улиците, сега сигурно и те самите не знаят къде са. на последните избори двамата започнаха да гласуват за различни "десни" партии, еднакво разочаровани от тях. Общото обаче си остава - единият стиска зъби, за да живее добре синът му, баща ми стиска зъби, за да живея добре аз. за да има за кого да гласувам, за да съм свободен. преди 15 години те мислеха, че всичко е свършило и животът започва, за тях и за мен. Сега гледат Първанов и Бойко Борисов и тържествуващия Путин в София, безпомощния Костов срещу Стоянов и Филип Димитров, мълчаливия Едвин Сугарев. Нямам смелост да ги попитам как се чувстват...

Бай Иречек каза...

Точно за това иде реч - за исихазма, за политическите егоцентризъм и самодостатъчност, за липсата на поглед навън и напред. Навремето всичко започна с някакъв обществен договор, за който се говореше като за панацея - хоп появява се нова партия с договор и започват да растат рози по паветата, но сега, образно казано, няма оферта за предоговаряне предвид промяната в условията.
За това иде реч, а не просто за дядовците и Радан го е доловил чудесно, но като гледам от другите постинги, исихастите май не.
Живи и здрави, ще се видите при Филипи.

Анонимен каза...

Ot120G ruskata meshka ni e zatisnala iosvobojdenie najma. Vseki koito se e nadignal protiv neja ima sadbata na Stambolov.Kostov pokaza she ne se strahuva iza tova etolkova mrazen inikoga najma da bade dopusnat otnovo do vlastta.

ntpavlov каза...

Всякакви напъни да се организира смислена десница са обречени, докато не реанимираме гражданското общество в България. В противен случай ми се струва, че слагаме каруцата пред коня, а кон всъшност въобще няма.Чалгаризираното (в най-общя смисъл на думата) публично пространство прозиежда единствено завист, простащина, корупция, ксенофобия и митомания. Идеалната среда на виреене за Бойко, Волен и агент Гоце.В същото време, малкото останали граждани-демократи, водят атомизираното съществуване на вътрешна емиграция, отвратени от заобикалящата ги среда. Някой трябва да отвори прозореца, да се изветрее мириса на комунистически мухъл от тази страна, да влезе свеж въздух, да влезе света, да претанем да мислим себе си, като тъмните балкански субекти, които живеят на пук на цивилизацията! Иначе нищо няма да стане, модерна дясна партия на лумпенизиран балкански народ не му трябва!

бай иречек каза...

Мисля, че един от проблемите на т.нар. десница и самия Костов започна, когато разни хора по една или друга причина завъртяха мантрата за "Новия Стамболов".
Костов не е нов Стамболов, прощавайте, но дори и да беше, тогава въпросът е кой е новият Стоилов (което пряко кореспондира и с историческите препратки в публикацията на Радан).

Анонимен каза...

templar

http://templar.blog.bg/viewpost.php?id=156526

Marty от другия блог каза...

Според мен, дясното е в ума и живота на десните хора. Значи десница има.-
В отговор на един по-прерден коментар.
За моя дядо - Аз се гордея с него и постигнатото от него. Колкото и да се старая, не мога да достигна постиженията му, което ме навежда на мисълта, че не сме равнопоставени в демократичната система - той в периода около1919-1944 и аз в периода 1989-до сега.
Превъзходен текст.
Поздрави за автора.

Ангел Станоев каза...

"Кои сме ние" и "кой съм аз" - това са въпроси, които ние вече не бива да си задаваме. Големи хора сме, и е срамота. Правилните, според мен въпроси в същата тази посока са "кои са тези" и "кой е този", тоест - нека да оставим това на другите. Никой нищо няма да свърши дотогава, докато се занимава с такива безсмислени самоанализи, повече присъщи на хората в крехка възраст, отколкото на големи и способни хора.

За "национализма" на левичарите-демократи от началото на XX век май не мога да кажа нищо хубаво. Времето вече е показало колко чинят позициите им.

Анонимен каза...

И тъй здравейте,

Много здраве от анонимния михлюзин тъй благо упоменат от автора :-)))

Чуди се обаче анонимният михлюзин къде остана силата на тази автентична десница по Даниел Митов? Остана по форумите, по блоговете, по спорадичните и все по-жалки обществени протести като този по повод посещението на Путин. Там я търсете "автентичната" десница. Може би ще ви е малко трудно да я осъзнаете, щото тя е все "поа-втентична" от преди. Една намаляваща и клоняща към критичния минимум група, която отрича правото на всички други да са десни, се е групирала около непорочния г-н Иван Костов, друга витае още на "Раковски" 134, трета пък се е събрала около друг покойник - "Гергьовден", описаната тук Демократическа партия /от дясно по-дясно/ е филиал на гоцеделчевски търговски дукян, а ВМРО - ми и то Божем десница. Накъдето и да погледнеш - ДЕСНИЦА, брате. Всяка с претенции и лидери. Всяка с книжни тигри, които ще ти разяснят на часа защо са против "Южен поток" и АЕЦ "Белене". Зер то всичко е видно и много акъл не се иска.
Дали си задавате въпроса, господа "Кой ще ни избере" или да речем "Защо все по-малко хора гласуват за нас", или пък "Къде бъркаме?". Не е ли това по-удачно отколкото господинът Митов за пореден път да ни разказва за дядо си - царският офицер и то пък голяма гордост, ама хайде - всеки с каквото има.
В случай, че още се лутате с отговорите на въпросите, нека и аз да ви помогна - не ставате. Не ставате и затова няма да бъдете избрани.

P.S. За блогове сте екстра.

Радан Кънев каза...

За "дядовците"... Прочетох отговора на Теmplar в неговия блог - прекрасен е, макар да почива на светоусещане и космогония, различни от моята. Емоцията и изводите са все пак сходни.

Това, че дядовците ни са постигнали повече от нас и не можем да ги "догоним" какво ни говори? Според мен, че е време и ние нещо да постигнем, което да бъде видимо от внуците ни.

Защото изградените от дядовците ни фасади се рушат пред очите ни - от дъжда или от ... булдозери. Дори тях не можем да запазим, какво остава за ново нещо.

Не мога да приема, че не сме равнопоставени с поколенията от края на XIX и началото на ХХ век. Напротив - живеем в мир, с отворени граници, свободна търговия и могъщи съюзници. Това са обективните условия и те са много по-добри от 1922 или 1936 например.

Радан Кънев каза...

До НТ Павлов:

Не обичам противпоставянето на политическите организации с/у гражданското общество. Демократичната политика е интегрирана в гражданското общество. И то съществува - но основните му структури са далеч по-враждебни на реформите от Гоце Първанов дори. Все пак той и извънредната му популярност са продукт и представител именно на традиционното ориенталско, подчинено на олигархични интереси "гражданско общество".


Политическият хоризонт и идеал е нужен, за да събере "другата България", това, което аз наричам реформистко малцинство. Да му даде цел за ново общо усилие.

Радан Кънев каза...

До Ангел Станоев:

Не, няма да се съглася. Може и да се дължи на "незрялост", но политиците от реформаторски позиции едва смогват да назоват проблемите и в никакъв случай - да посочат смели и ясни решения.

В политиката ти си това, което предлагаш на гражданите, за да гласуват, и на избирателите, за да гласуват за теб. В този смисъл, аз не знам какво съм. Аз и хората около мен (не коментирам йерархичното "над" мен, засега не) не сме идентифицирани, не предлагаме достатъчно ясно нищо.

А за демократите от началото и изобщо първата половина на ХХ век може да се говори много. Във всеки случай няма тяхна политика, която да се е провалила - Фердинанд ги е сменил, за да тури "консерваторите" на Гешова, та да проведат политиката на Балканския съюз, която се проваля с катастрофични последици.

Демократите остават единствената голяма партия без петно на насилие, гешефти и съюз с тоталитарни и авторитарни идеи. Това е твърде много за България...

Анонимен каза...

Иво Беров съм, нещо ме мързи да се регистрирам тази вечер.
Здравей, Радане, обаче твърдението на Даниел Митов - истинските десни са внуци на антикомунистическите си дядовци е неиздържано, губещо и със съвсем явен расистки привкус.
Това послание е обърнато към миналото. Трябват ни послания, обърнати към бъдещето, към близкото бъдеще по-точно.
Аз може би вече се поувлякох с възхищението ми към Саркози и примерите, които давам с него.
Ама все пак още един пример :
Напук на всичко и всички той вкара в предизборния си щаб хора от арабските емигранти, чиито бащи са водили война срещу френските десни, примерно, и чийто дядовци са пасли овце по сахарските оазиси.
А пък избора който направи със социалиста Кошнер се оказа неочаквано сполучлив.

Радан Кънев каза...

Здравей, Иво

Според мен Дани не казва това - че "истински десни" са само "внуците" на стари буржоазни семейства. Той казва, че на практика ДСБ се състои предимно, или поне в ядрото си, от такива хора. Едното е оценъчно съждение, другото е фактическо твърдение.

Аз бих се съгласил с факта - политическите позиции на ДСБ на общинско ниво се решават от хората, биографично свързани с "десницата".

На оценъчно ниво не приемам, че това е добре и/или задоволително. Това е много тясна основа, на всичкото отгоре част от "внуците" са движени само от реваншистки настроения и гледат наистина само в миналото. По този начин те предават дядовците си - и за това е постингът.

Несъмнено са нужни послания, обърнати към бъдещето и рязко разширяване на социалната основа, в т.ч. чрез описания от теб Саркози-подход - чрез извеждането на подходящи политически "лица" на партийните кампании.

Днес носители на реформистките идеи са основно хора в ранна средна и средна възраст, които имат професионална реализация (това не значи много пари) без класическата шуробаджанашка политпротекция и без славно червено минало, което е отворило вратите през началото на 90-те.