Всичко започва с един стар виц:
Така де, да се знае кой е господар и на България ...
Двайсет и пет години по-късно...
Започнал руският президент-самодържец да прави "срещи с медиите и народа". Починът взел от другарите си Кастро и Чавес, но изпълнението си е негово - кагебистко. Стегнато-студено, без латино вълнения и ораторски изцепки. Москва слезам не верит.
Дочул и нашият мухъл, и нали "Така и така, Владимир Владимирович, ... и пр. и пр...." направил си собствено talk-show. Починът взел от другарите си Кастро, Чавес и Путин, но изпълнението си е негово - някак притеснено, хем нахално, хем сякаш се извинява. Няма искрена емоция, ама няма и оная кагебистка стегнатост на патрона. По балкански никакво...
Устицата му свити в "кокошо дупе", позициите кухи, половинчати, шаблонни.
Няма идеи, няма визия, има само заяждане на дребно и двойни стандарти. Иван Бедров добре ги е описал.
И този човек си е повярвал, че може да упражнява реалната власт (Dzver е цитирал още полезни мнения от блогосферата) в България, да бъде някакъв водител на народа си. Формално е възможно. Но това означава, че управлението ще продължи да бъде водевил, театър на сенките. Водевил като шоуто на президента, майстор на дребни игри на тъмно и пълна дупка, провал в реалната политика. На всичкото отгоре - водевил със слаби актьори като трафаретните ни "медии", които изтърпяха три часа и половина достойно наведени.
Не знам каква е тази прокоба, защо държавният глава на България по правило е мухльо. Това ли е "олицетворение на единството на нацията"... Но знам едно - по-голям мухльо от този не сме имали, надали скоро ще имаме.
Да върви в ... Тошква.
Решил Андропов, че властта му се клати, не успява да установи личен режим. И преименувал Москва на Андрополис, да разбере цял свят кой е господар в Русия.
Дочул бай Тошо и звъннал по петолъчката : "Така и така, Юрий Владимирович, Вие нали прекръстихте столицата, та и аз реших, ще преименувам София на Тошингтон."
"Много западно звучи - отсякъл Андропов - нека бъде Тошква".
Така де, да се знае кой е господар и на България ...
Двайсет и пет години по-късно...
Започнал руският президент-самодържец да прави "срещи с медиите и народа". Починът взел от другарите си Кастро и Чавес, но изпълнението си е негово - кагебистко. Стегнато-студено, без латино вълнения и ораторски изцепки. Москва слезам не верит.
Дочул и нашият мухъл, и нали "Така и така, Владимир Владимирович, ... и пр. и пр...." направил си собствено talk-show. Починът взел от другарите си Кастро, Чавес и Путин, но изпълнението си е негово - някак притеснено, хем нахално, хем сякаш се извинява. Няма искрена емоция, ама няма и оная кагебистка стегнатост на патрона. По балкански никакво...
Устицата му свити в "кокошо дупе", позициите кухи, половинчати, шаблонни.
Няма идеи, няма визия, има само заяждане на дребно и двойни стандарти. Иван Бедров добре ги е описал.
И този човек си е повярвал, че може да упражнява реалната власт (Dzver е цитирал още полезни мнения от блогосферата) в България, да бъде някакъв водител на народа си. Формално е възможно. Но това означава, че управлението ще продължи да бъде водевил, театър на сенките. Водевил като шоуто на президента, майстор на дребни игри на тъмно и пълна дупка, провал в реалната политика. На всичкото отгоре - водевил със слаби актьори като трафаретните ни "медии", които изтърпяха три часа и половина достойно наведени.
Не знам каква е тази прокоба, защо държавният глава на България по правило е мухльо. Това ли е "олицетворение на единството на нацията"... Но знам едно - по-голям мухльо от този не сме имали, надали скоро ще имаме.
Да върви в ... Тошква.
1 коментар:
Въх,
Това трябваше да е смешно ли, оригинално, какво ли? Служи за нуждите самозадоволяването при прекалено големи политически мечти.
Публикуване на коментар