петък, 11 януари 2008 г.

“Некои куки май са мно’о лоши мутри...”

Този цитат от известната песен “Колега” на ЪПСУРТ май казва достатъчно. Казусът “Куйович” не създава новина, той просто допълва картинката и дава “мат’риал” на “оптимистите”, които винаги се надяват, че в МВР може да стане и ... по-лошо.

Скандалът може да се разглежда като конкретна престъпна афера и като елемент от пъзъла на политическото статукво, (който пъзъл започва да изглежда чак обидно елементарен за политически пълнолетните наблюдатели.)

Конкретната афера е елементарна и пошла като сценарий на треторазреден полицейски трилър, Холивудска ширпотреба. Едни ченгета правят “оперативна комбинация” срещу известен наркотрафикант, в рамките на която този последният се сдобива с фалшив български паспорт Made in МВР (т.е. неразличим от истински документ за самоличност) и чадър над дейността си в България. По всяка вероятност в хода на операцията наркобосът е вербуван за агент на българските служби, което го прави недосегаем за органите на МВР, освен “посветените” от най-високо ниво. Под прикритието на “комбинацията” съответният наркокартел развива безпрепятствено дейността си, наглеждана отблизо и одобрително от заинтересувани представители на държавата.

Съвсем като в гангстерски филм, висш офицер на МВР – тогавашния началник на полицията Валентин Петров “излита” в почивен ден до Разград, за да “събере доказателства” за операцията. Той установява, че “комбинацията” е противозаконна, а документацията относно фалшивия паспорт се съхранява неправомерно в сейфа на заместник директора на МВР – Разград. Това се случва ... някъде през Септември. Следват няколко месеца тишина...

Очаквано или не, агентът-трафикант е заловен с 60 кг. хероин. Служители на МВР обявяват, че това е успешен завършек на “комбинацията”, но министърът лично и и.д. главният секретар на министерството са на мнение, че няма никаква връзка между двете операции. Подалият оставка месец по-рано главен секретар на МВР казва, че “....е подал оставка от МВР заради подписана оперативна разработка в Разград. Целта й е била да бъдат пуснати 4 тона хероин (!!! курсивът е мой - Радан) у нас и при залавянето им да бъде хванат Куйович. Румен Петков каза обаче, че операцията от Разград е различна от случая, при който бях заловени Куйович и 60 кг хероин.»

В този момент ясно се очертават “лагерите”. Бившият главен секретар Илия Илиев и бившия зам. началник на Разград Тодор Димов срещу сегашния и.д. главен секретар Валентин Петров и министъра Румен Петков. Двете страни, които от месеци разполагат с информацията по скандала, изведнъж започват да се надпреварват в споделянето й с медиите, макар тя все още да е класифицирана. Разменят си обвинения в “чадър” над дейността на г-н Куйович. Намесва се и случай от края на ноември 2007г. (непосредствено преди подаването на оставката на бившия главен секретар Илия Илиев), когато в багажника на служител на МВР (!) са заловени 80 кг. произведени у нас амфетамини, а заподозрян съучастник – типичен представител на родовата червена номенклатура - е “забравен” от разследващите органи.

Играта загрубява, и както е обичайно за България в последните 2-3 години, представителите на “правоохранителните органи” влизат в диалог с терминология Gansgta Rap, в който липсва дори специфичната изтънченост и привидно приличие на потомствените ресторантьори от Cosa Nostra.

Въпрос на произход? В голяма степен – да. И тук вече е време да погледнем на “аферата” Куйович малко по-обхватно, като на обичаен и показателен елемент на статуквото, на модела за упражняване на публичната власт (Res Publica) в България:

Който иска, винаги може да си крие главата в пясъка и доволно да яде кИфтета с пластмасова виличка (доста неудобен инструмент за кайма, между другото). Но сред хората, които се интересуваха какво се случва в Родината им, поне дотолкова, че да слушат “Репортажите” на Георги Марков по радиото, от зората на 80-те е известно, че българските служби имат две основни родолюбиви дейности: Трафик на хероин към западна Европа и производство на синтетична дрога, която се пласира към Близкия Изток. След “промените” в началото на 90-те години тази специфична дейност на социалистическата държава не се приватизира, а се отдава под аренда по модел, близък до модела на “входно-изходната” икономика. Всяко ключово назначение в МВР остава под контрола на старите служби и обслужва съхраняването на присъщите доходоносни дейности на корпорацията.

Постоянните скандали от последните години безспорно доказват, че за реформа на системата на МВР изобщо не може да става дума. Едни и същи “безспорни професионалисти” разменят позициите си в системата докато някой от тях не стане жертва на разследване, предизвикано по правило от сигнал на западни служби и проведено сред скандали и неохота у нас. Следва тъжен латиноамерикански сериал, в който добрият полицай подава оставка поради влошено здраве и натрупана умора, цялото МВР начело с министъра го изпраща с почести и сълзи, а след месец му стоварва вината за поредната афера, разкрита с неудобство и свян.

Когато преди месец нарекох МВР агенция за търговия с информация и охрана на наркотрафика, мнозина приятели приеха израза ми като хипербола. За съжаление, той по-скоро омаловажава проблема. МВР не охранява наркотрафика, освен доколкото аз защитавам от посегателство недвижимата си собственост. МВР го притежава...

Държавата, отново под силен външен натиск, призна безпомощността си да реформира МВР, като създаде ДАНС. Функцията на Агенцията е именно да отнеме от МВР чувствителни сегменти на “бизнеса”, както и да създаде предпоставки за външен контрол над дейността на ведомството.

Днес държавата и – естествено – лично министър Петков и подопечните му партии БСП/ДПС се опитват отчаяно да държат новосъздадената ДАНС далеч от скандала “Куйович”.

Да не би агенцията да се изпусне и да вземе да си върши работата...

5 коментара:

Анонимен каза...

Май единствено оттук може наистина да се разбере за какво точно става дума.Дали би го дал за печат ?
В смисъл, ти обеща да напишеш отделно, значи за да не стават две нещата, едното би могло да бъде с псевдоним, примерно.
Иво съм.

Анонимен каза...

Тъжно и страшно, бай Радане. Тъжно и страшно!
Благодаря ти за анализа!

Павел Лазаров
www.probujdane.com

Bla каза...

Да, тъжно, страшно и вбесяващо.

Зидар с фуражка каза...

"Некои куки" или сички куки...
Това е въпросът. Особено очаретователен е фактът, че шеф на полицията става кварталния на Варна, който щеше да хваща лошите от ББС, задето клепали добрия и невивен чичо Хари (сещате ли се - трафикантът на хора).
Дефиницията за МВР, дадена от Кънев, е перфектна. Към цялостния образ трябва само да се добави масонизацията на МВР в буквален и преносен смисъл. В преносен - предвид чудовищното и безкомпромисно чувство за общност и солидарност на хората, имали дори и за ден служебна карта от МинистерВството за вътрешен разпад, чиято най-елементарна проява е отношението на дребните горски разбойници - катаджиите, а в буквален - предвид, че всички масонски ложи у нас са, ако не организирани (то и това е верно, ама нейсе), то поне окупирани и контролирани от ченгета, но това е тема на друг разговор в друга тема.

Eemhaven каза...

Благодаря за приятното четиво на г-н Кънев.
Прав е Янко Янков като твърди, че в нормалните държави се случва да има мафия, докато у нас държавата ни си има своя мафия - колко практично.
Чуха се гласове дали не би било по-добре на Куйович да бяха дали депутатска карта.Едва ли би се гордял с нея..Смятам че занапред на такива "наши момчета" ще е по-добре да се връчва служебна карта на ДАНС. По-елегантно е, нали..??....