четвъртък, 3 януари 2008 г.

Разходка из Пловдив и размисли за градската среда

Познавам Пловдив прилично за "кестен" без роднини под тепетата. Посещавал съм града много пъти, имал съм (и имам) много приятели. С мнозина- от друга страна - съм се запознал, без грам да ги харесам. Пил съм бира не само в No Sense и "Mармалад", но и в ... "Калигула".

Накратко - няма място за обобщения.

И все пак... докато се разхождах из града на 31.12., се замислих за някои наистина характерни неща. Може би не най-важните, но "здраво стъпили" в съзнанието ми:



Първият "Макдоналдс". Преди 17 години цяла София трябваше да се качи в "Лада"-та, да бие път по магистрала "Тракия" и да се нареди на опашка в центъра на "Филибето". Тогава само опашките бяха нещо обичайно. Курсът София-Пловдив беше страхотия, разстояние голЕмо, а бензинът - дефицит.

Никога няма да им го прОстим :) На всичкото отгоре Big-Mac-ът се оказа гадост. Мина известно време, докато разбера, че "майните" не са виновни....


"Пловдив-Ленинград". Вечна дружба, побратимени градове. Не знам защо това беше толкова важно... Никой не натякваше под път и над път, че София е побратимена - естествено - с белокаменната Москва. Но истината е, че Пловдив имаше неповторим чар на доста различен град. И хората сякаш бяха различни, а особено - заведенията.
Легендата се затвърди, когато "майните" разбиха комунистите на няколко предни избора с резултат, който в София имаше само в район "Средец".

Първите разочарования:


Някъде в средата на 90-те установих, че пловдивчани са хора като мен и кръвта им надали е по-синя (пряко, преносно, или особено преносно) от моята. Появиха се парвенюшки табели като тази горе и мнозина започнаха да злоупотребяват с легендата за "културната столица". Последваха години на относителен упадък и провинциализиране на града, които ще се опитам да обобщя в една снимка без особена художествена стойност:



И все пак ...


Годините минаваха, икономиката на Пловдив се възстанови, а захабените фасади по "Главната" разцъфтяха отново...




И най-важното: Никой в Пловдив не се изкуши да събори гредоредите в центъра, за да направи наместо тях нови "билдинги" с бетонна имитация на старите барокови постройки.


Оказа се, че когато има относителен консенсус за съхраняване на архитектурата, цените на старите сгради много бързо се повишават и те отново стават ренатбилни, както са били преди занемаряването в късния комунизъм и детството на прехода.


Днес Пловдив отново има нещо от уникалната атмосфера на европейски град със съхранена централна част, която ти дава възможност да се разходиш не просто между магазини, но и сред историята на града. Спокойно мога да кажа Stadtluft macht frei в центъра на Пловдив, но не и в "махалата" около Витошка, в която израстнах и в която живея и днес...


Последните две снимки пак са от Пловдив, но не от "Главната", а то други преки около "Джумаята". Просто свидетелство, че сносните фасади и прилиния вид на старите къщи не са достояние само на една улица, а на цял квартал. Изобщо не коментирам Стария град, който е архитектурен паметник в цялост още от 70-те или по-рано. Тази година ми беше студено и разходката не ме занесе до тепето на Стария град, тъй и тъй.

Междувременно Templar е пуснал в блога си коментар и линк към изключително интересна и приятна презентация на двама архитекти, членове на ДСБ - район Триадица. Презентацията е посветена на историята на градското развитие на София и е публикувана на сайта на ДСБ-Триадица. За съжаление архитектурното наследство на централна София не може тепърва да бъде съхранено тъй, както е съхранен центъра на Пловдив (пък и развитието на столицата е много по-еклектично по исторически причини).

И все пак...

5 коментара:

Plovdiv каза...

Добра статия, само едно малко уточнение ще направя. Първия Макдоналдс се откри преди 13 години (декември 1994-та), така че няма как да е имало опашки по онова време.

Иван Бедров каза...

За много години и от един пловдивчанин.
Тази година не бях в Пловдив за Нова година, иначе можеше да пием по едно в Сенса.

Радан Кънев каза...

За много години и на двамата читатели - пловдивчани:)

През '94 ли беше... вече не си спомням годината. Опашки имаше може би само за Макдоналдс в Пловдив:)

Иване, за питие в Сенса никога не е късно, надявам се да не го затворят. Ако удържа фронта, и аз ще го подкрепям според възможностите си:)

Bla каза...

Не съм ходил до Пловдив от сума ти време и тая година се каня да поправя грешката.

Стойчо каза...

Радане, май ще ми станеш постоянен съавтор в блога като те гледам какви пътеписи пишеш. Браво!