неделя, 13 януари 2008 г.

Парола “Стоп на промяната” или... да пропушим за отслабване.

През 20-те години на миналия век една от най-популярните реклами на цигарите Marlboro (тогава лека, “дамска” марка) е била “Безвредният начин на отслабнеш”.

(подобни асоциации се търсят и в наши дни, макар и някак ... елегантно)

Минали са години, докато хората установят емпирично, че цигарите не са безвредни, а и че ... от тях не се отслабва. Просто напълняваш, когато опитваш да ги спреш.

Разумният човек знае, че отказването от цигарите е умна и необходима стъпка. Той оценява почти неизбежното напълняване като страничен ефект на порока, като допълнителна вреда от тютюна. Глупакът – напротив – обвинява спирането на цигарите за пълнеенето. Проклина оздравителния процес. И пак пропушва... само за да установи, че от цигари не се отслабва. Допълнителните килограми си тежат, но вече заедно с обичайната доза тютюнев дим.

Миналата седмица СДС прокле и заряза осем години тежък, противоречив и изтощителен оздравителен процес. Решението за обратно приемане на Евгений Бакърджиев и Стефан Софиянски заедно с партиите им в СДС означава отказ от промяна и опит за безболезнено връщане към времето преди промяната, доброто старо време, когато бяхме “силни и единни”. Когато лимузините на “синята” власт гордо кръстосваха пътищата, а местни “сини” дерибеи ги посрещаха с теманета и жадни погледи. Когато беше толкоз изгодно да си “син”, та дори Бисеров и Цонев още не се бяха ориентирали към ДПС... Прочее, за да е пълен “синият” оптимизъм и наистина светла новината за това демократично обединение, тези двамата наистина липсват. Постничко ми е така, без тях.

Случилото се не е изненада. То е просто много ярко изражение на процеси, които отдавна следя с внимание и тъга. На местните избори СДС предпочете лесния път на подкрепа на “успешните” си кметове или на овластени представители на общинските съвети, регулировчици на локалния поток мръсни пари, чада на олигархията. Подобни кандидати – естествено – се отдадоха на кампания по най-добрия пример на ГЕРБ и ДПС и се отличиха – не само в Перник и Благоевград – като изявени купувачи на гласове. Образът на СДС като модерна реформаторска партия, който хора като Мартин Димитров от години налагат в Парламента, беше безнадеждно компрометиран.

Скоро след изборите, ръководството на СДС започна кампания по легитимиране на олигархичната формация ГЕРБ като реформаторска дясна партия и сериозна алтернатива на тройната коалиция. Всъщност, това не е толкова нелогично – в ГЕРБ вирее и се развива една съществена част от миналото на СДС. Местните структури на партията са ръководени и финансирани от бивши деятели на МВР, данъчни инспектори, митничари и други държавни служители от периода на управлението на ОДС. Всички те – вече добре поставени в обществото предприемачи, порядъчно осребрили участието си във властта и близките връзки със своите наследници в администрацията. ГЕРБ е просто новият политически представител на тази класа от политически хиени, за които няма особена разлика между участието във властта и развиването на протежиран от властта бизнес. Нема лево, нема десно... Важното е да има обществени поръчки и да няма конкуренция... Новият председател на Столичния общински съвет е типичен представител на тази класа, но с нищо не изпъква пред цял легион себеподобни в ГЕРБ.

Да, това е част от миналото на СДС. Както и Евгений Бакърджиев, Стефан Софиянски, Антоан Николов, Христо Бисеров, Йордан Цонев – създателите и благодетелите на класата на политическите хиени.




Да върнеш тях в СДС, за да стане отново силна и успешна реформаторска партия...

Да пропушиш за да отслабнеш...

7 коментара:

komitata каза...

Винаги когато кофти прогнози (за качествата на Пламен Юруков) ми се сбъднат нямам идея как да реагирам. Жалко, много жалко.

Радан Кънев каза...

Аз не съм убеден, че г-н Юруков е човек без качества - и не това се опитвам да кажа с този постинг.

Според мен планираната ре-консолидация на СДС ще има като цяло положителен ефект върху изборните резултати и политическото влияние на партията.

НО - с цената на прощаване с илюзията, че СДС е една от обществените сили, които мъкнат България напред, че СДС е анти-олигархична и реформаторска партия.

Сходни процеси (в много по-скромен мащаб и не тъй решителни) могат да се видят и в ДСБ, където все по-често се чуват думите
"Е, и като бяхме толкова принципни какво стана..."

Bla каза...

You've got a point here.

Стойчо каза...

Въпросът за съжаление наистина е следния - искаш да управляваш (да участваш в управлението) или да бъдеш принципен. Разбира се майсторлъкът (политическият) е да не ти се налага да изпадаш пред тази дилема...

Eemhaven каза...

Нашенецът най-често гласува за този, който му обещава най-красиви неща("сполука за България", "незабавно и несимволично повишение на пенсии и заплати" и прочие безумия).
А че обещаното си е чиста измама, Вуте се сеща чак като му влезе....
Та Стойчо, може ли ДСБ да си позволи да обещае например 2000 лв. минимална заплата ??? И няма да се изненадам ако с това спечели изборите...
Не става...
Да си го кажем директно, нашенецо се сеща как да гласува чак като го оставят без хляб..
PS Благодаря на г-н Кънев за чудесните анализи

Борис Димов каза...

„Нов консерватизъм“... Извинявам се за циничния израз, но май със стари курви нов бардак ще прави г-н Юруков.

Стойчо каза...

O, ako obeshtae podobno neshto - edva li shte glasuvam za tjah togava. i to tochno zashtoto shte e ochevidna lazha. No ako kazhat - obeshtavame vi krav pot i salzi - imat golemi shansove za glasa mi.