понеделник, 4 февруари 2008 г.

Далече, далече...



Помните ли филма от 1992?

Аз не помня много, но си спомням ключовата сцена в края: Стотици заселници, бедни и богати, окъсани и официално облечени, с коне и с каруци, се втурват в луда надпревара за заветното парче земя в новите територии.

Същата история можем да прочетем в "Белю Пушилката", но там надбягването е към златните жили на Клондайк.

Same old story, както казват самите американци. Понякога забавна, понякога излишно идеализирана или патетична.

Пистолетът гръмва и стотици врели и кипели, брулени от вятъра мъже започват борба за земя, богатство, препитание, за материална ценност, която ще осмисли живота им.


04 Февруари 2008г., София, България.


09.00 ч.

Десет хиляди семейства от гр. София се втурват в дебрите на интернет страницата за записване в столичните детски градини. По-бързият печели... В усилието са впрегнати всички ресурси. Татко джитка от офиса, мама от домашния компютър, баба е изпратена в интернет-кафето, а дядо следи новините за надпреварата едновременно по трите национални телевизии, четири кабеларки и нарочната емисия на Дарик. Комшийката Сийка следи форума "БГ Мама" (и сякаш само тя върши нещо смислено...).

Ядец.

Състезанието няма да се състои. Неизвестни хакери са хакнали перфектната система на Столична община. Враговете на Бай Бойко не спят... В настъпилия медиен хаос никой не обръща внимание на съществения въпрос:

Защо, по дяволите, изобщо трябва да има състезание?

Пропускаме важен факт: Новите територии на американския запад, също както и златните залежи в Клондайк, са a priori изчерпаем природен ресурс. "Най-бързият печели" може би не е справедлива система, организираните състезания за забиване на колче в мечтания парцел може да ни изглеждат дори отвратителни. Но няма как парцелите да стигнат за всички.

В последните години Столична община възприема детските градини като обективна даденост - те са толкова и толкова, разположени са тук и тук (очевидно разположението им никак не отговаря на местоживеенето на децата, които ги посещават). Кой се докопа, докопа. Детските градини са извън дейността на общинската администрация, нещо като Божие дело, изчерпаем природен ресурс. Никнат между блоковете, напоследък реколтата е слаба, сигурно заради наводненията.

Най-бързият печели.

Тъжно, но факт. Точно 11 години след реалния старт на реформите в България, все още сме Far and away от идеята за културно, справедливо, водено от принципите на пазара и социалната ангажираност общество.

6 коментара:

komitata каза...

Ако реформират системата на детските градини и дадат същата субсидия на дете за частните градини, за нула време ще се реши проблемът с градините. Но на управляващите където са им парковете там са им и градините — възприемат се само като средство за забогатяване (буташ и строиш клаустрофобични кооперацийки и бизнес центрове без паркинги)

Радан Кънев каза...

Отделно ще пиша за решенията на проблема (според скромния ми капацитет по темата).

Ти си написал очевидното. Според мен принципът "Парите следват клиента/пациента/бенефициента", макар не универсално справедлив, е единственият подходящ за разядените родни условия.

татко Барба каза...

Тестисът е целокупен.
Въобще в нашата страна - градина човек може спокойно да остане с впечатлението, че раждаемостта сред работещите (а и въобще) е мега проблем, който трябва да се ограничава чрез създаването на всякакви анти-стимули по примера на великата Кит.ком.партия.

татко Барба каза...

Извинете ме за флъдването, ама причината е ясна:
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=135899
Всичко е просто - сайтът на Столична община е качен на сървъри, разположени в ивицата Газа. Затова и работата излезе една голяма ароматна газификация.
P.S. Каквато ни е он-гише администрацията, такава ни е он-лайн такаватa.
Много лайнс и Brain Not Found - try again later.

Димитър каза...

Малко информация за размисъл:
Съгласно сайта на СЕП България (http://sepbulgaria.com/index.php?nav=who_we_are.php):
"СЕП България, бе създадена и регистрирана като частно дружество през 2003 г. Седалището на компанията се намира в София. Първоначалните инвестиции са положени от Атанас Шарков, предприемач в областта на телекомуникациите, Пеньо Хаджиев, финансист и предприемач, и Сирма Сълюшънс, водеща компания в областта на софтуера и компютърните технологии в страната."
Важното име тук е Пеньо Хаджиев. Ако си помняте през 2005-т Бойко Борисов беше издигнат за кмет от инициативен комитет. Тук ще цитирам откъс от интервю на кандидат-кмета пред "Дневник" (http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=2&ct=1&id=5891): "- Кой финансира кампанията ви, бихте ли назовали спонсорите си?

- До този момент разходите ми са за трите помещения в НДК, те се плащат от Пеньо Хаджиев, един от хората в инициативния комитет - бизнесмен, всеки може да то провери какъв е, знам, че има фабрика за чорапи в Русе. "
Както се казва - коментарът е излишен...

Димитър каза...

Поправка - интервюто е на: http://www.netinfo.bg/?tid=40&oid=786715&pp=31