вторник, 5 февруари 2008 г.

Жизнеспособността на "Леонид Илич Брежнев" - ІІ част

Продължение.

Дали през 1982г. комбинатът е кръстен на Брежнев случайно, или в изблик на черен хумор от някой партиен съветник, това не знаем.

Но знаем, че др. Брежнев в късните години на управлението си се превръща в символ на разрухата, склерозата и в крайна сметка - моралния и стопански фалит на съветския режим:

Последните години от управлението на Леонид Брежнев получават в литературата названието "застой" и се характеризират с обща криза в съветския режим, нарастващи негативни тенденции в икономиката и извънредно увеличение на бюрократическия апарат. Знаменитата фраза на Брежнев е: "Меня окружают милые, симпатичные, очень преданные люди, медленно сжимающие кольцо…" (Мен ме обкръжават мили, симпатични, много предани хора, бавно затягащи обръча... ). В този момент Брежнев е вече тежко болен.
(От "Уикипедия").

Комбинатът "Кремиковци" сам е символ на криза, негативни тенденции в икономиката и пагубните последици от "стопанската инициатива" на бюрократичния апарат на режима:

- Кремиковци не ползва рудата от "находището", а внася по море от СССР;

- Кремиковци не ползва въглища от български рудници, а внася от СССР;

- Началната суровина пътува с влак, по море и пак с влак, с едничката цел да бъде преработена връз главите на 1 милион софиянци.

- Крайният продукт поема по обратния път с влак и по море. Софиянци вече са "пречистили" страничните продукти на производствения процес с дробовете си.

В резултат, налице е едно драматично губещо производство, самоцелно разкарване на товари по суша и море и ангажиране на ресурса на националните железници и портове без никакъв икономически смисъл. (прочее, ангажирането на тези ресурси ще има огромно негативно значение в бъдеще...)

През 1981г. Брежнев е още жив, макар и много болен.


Комбинатът, който от 1982г. гордо се кичи с името "Брежнев", е по-скоро мъртвороден. Да се говори за неговата "жизнеспособност" е по-цинично от подигравка с жизнеността на грохналия Кремълски деспот.

Ходи Брежнев по коридорите на Кремъл и среща Надежда Крупская.

- Леонид Илич, не ме ли помните, аз съм Надежда Крупская - загрижено казва тя.

- Помня Ви, помня Ви... и Вашия съпруг другаря Крупский също чудесно си спомням...

Но разцветът на "Кремиковци" - гордостта на родната индустрия - надали е толкова забавна тема. Заводите носят милиони долари загуба на едва кретащата икономика, а комините им бълват отрова върху посивялата столица:



През 1989г. мнозина очакваха отровния мастодонт на соц-индустрията да бъде затворен. За съжаление, историята ни беше подготвила друго развитие...


Следва...


5 коментара:

Задунайский каза...

Още едно от хилядите доказателства,
че Русия винаги е работила с България на принципа - "КОЛКОТО ПО-БЕДНА И НЕМОЩНА Е БЪЛГАРИЯ, ТОЛКОВА ПО Е ПОСЛУШНА И ЗАВИСИМА ОТ РУСИЯ".
А "българските" комунисти винаги са слугували безрезервно на мужика в изпълнение на тези пъклени планове.
Красноречива илюстрация на всичко това е и подписаните наскоро заробващи договори с Русия.
И при тези очевадни обстоятелства,"нашенецо" продължава да гласува "правилно"...
Да се чуди човек как все още я има България ??
Всъщност последното посещение у нас на руския тиранин-убиец ми изглежда като началото на края.
Единственото спасение е нещо да стресне българина и той да се сети, като същевременно да бъдат отворени незабавно поне няколко фабрики за "раирани" облекла.
Това последното в сферата на сънищата..

Спас Колев каза...

Фалитът на Кремиковци създава и допълнителни затруднения на плановиците, защото е сериозен консуматор на електроенергия.

Ще трябва да скалъпват нови доказателства, че АЕЦ Белене е като слънцето и въздуха...

Радан Кънев каза...

Спас Колев зачева третата част на материала ми - за плановата зависимост на "структуроопределящи" предприятия от работата нахалос на "Леонид Илич Брежнев".

Следва:)

komitata каза...

Шапки долу, дами и господа!
Страхотен материал, достоен за най-доброто в българската публицистика.

Радан Кънев каза...

Благодарско, Комита

За съжаление текстът не предизвиква интерес... хората предпочитат да псуват "мръсния индиец" (респ. "мръсния евреин" в случая Балкан), нежели да погледнат горчивата истина.