Слушам любимия си "Best" на Willie Nelson. В момента върви великолепният му дует с Julio Iglesias "To all the girls I've loved before" ... Невероятна песен - изповед на двама стари нехранимайковци за непостоянството, любовта, тъгата, невъзможната мечта за истинска връзка:
The winds of change are always blowing, and every time I try to stay
The winds of change continue blowing, and they just carry me away…
Много мои приятели и политически съмишленици смятат, че политиката е дейност, чиято основна, а може би единствена цел е упражняването на властта. Логичното продължение на тази мисъл е, че всеки "десен" политик е поставен пред очевидния императив за сътрудничество и съюз с най-силната "дясна" партия и съответно - нейния лидер бай Бойко Борисов.
Боя се, че не споделям нито принципното им убеждение за целта на политката, нито този неприятен извод. Целта на политиката не е властта, а промяната на властовите практики, на моделите към упражняването й, към по-добро. Самата власт не е цел, а средство за подобряване на обществения живот, за прилагане в практиката на принципи и ценности.
Партньорство и съюз, следователно, нямат за цел вземане на позиции във властта, а споделено упражняване на власт в името на определени социални постижения. Партньорство е възможно и желано въз основа на споделени позиции, идеали, цели и принципи.
Партньорство, боя се, не е възможно с човек, чийто цели и принципи се менят всеки ден, когото някакъв вятър отвява от позициите му "сряда и петък", както казва баба ми.
Вчера се учи от "Тодор Живков и Царя", днес е член на ЕНП.
Оня ден членува в БКП, вчера се кълне в антикомунизъм и се сеща кой е убил дядо му, днес се прехласва пред "добрите разузнавачи" от школата на КГБ и тяхната "шлифовка".
Вчера е крепител на демокрацията и правовия ред, днес предлага облагане на протестите с общинска такса.
Вчера обявява дясна либерална икономическа програма, днес вдига всички данъци и такси в общините, които управлява.
Непостоянството и неспособността да се спреш на едно място не са предимство и в личния живот, колкото и трогателна да е песента на двамата стари коцкари Уили и Хулио.
Но в политиката това не е дори и трогателно. То е просто отблъскващо.
Дискът продължава да се върти и вече е на нова песен:
Боя се, че не споделям нито принципното им убеждение за целта на политката, нито този неприятен извод. Целта на политиката не е властта, а промяната на властовите практики, на моделите към упражняването й, към по-добро. Самата власт не е цел, а средство за подобряване на обществения живот, за прилагане в практиката на принципи и ценности.
Партньорство и съюз, следователно, нямат за цел вземане на позиции във властта, а споделено упражняване на власт в името на определени социални постижения. Партньорство е възможно и желано въз основа на споделени позиции, идеали, цели и принципи.
Партньорство, боя се, не е възможно с човек, чийто цели и принципи се менят всеки ден, когото някакъв вятър отвява от позициите му "сряда и петък", както казва баба ми.
Вчера се учи от "Тодор Живков и Царя", днес е член на ЕНП.
Оня ден членува в БКП, вчера се кълне в антикомунизъм и се сеща кой е убил дядо му, днес се прехласва пред "добрите разузнавачи" от школата на КГБ и тяхната "шлифовка".
Вчера е крепител на демокрацията и правовия ред, днес предлага облагане на протестите с общинска такса.
Вчера обявява дясна либерална икономическа програма, днес вдига всички данъци и такси в общините, които управлява.
Непостоянството и неспособността да се спреш на едно място не са предимство и в личния живот, колкото и трогателна да е песента на двамата стари коцкари Уили и Хулио.
Но в политиката това не е дори и трогателно. То е просто отблъскващо.
Дискът продължава да се върти и вече е на нова песен:
Whiskey river take my mind,Don’t let my memory torture me,Whiskey river don't come dry…
Eдинственото, което пожелавам на г-н Борисов, е дa не му пресъхва чашата. Тогава се връщат спомените ...
9 коментара:
Radane, mnogo si umen. Zashto dsb ne te slagat na parviai red.
Аз прогнозирам, че само ДСБ няма да пристане на ББ и веднага другите "десни" и "независимите медии" ще почнат да сочат с пръст.
Всички от ДСБ сме умни и няма значение кои в момента са на първия ред.
В тази партия всички сме умни, а първия ред е само един. Няма значение кои в момента са най-отпред.
Радане, отдавна те чета. Но за пръв път ми се влиза в разговор с теб. Колкото до целта на политиката - абсолютно съгласна. Но кажи ми как се променят властови практики и моделите на упражняването им? Дай ми пример при положение, че нямаш парламентарно представителство. Само преди да си се разгневил - дори не си помислям за вариант коалиция, съюз или нещо подобно с ГЕРБ предизборно. Струва ли си според теб култивирането на ГЕРБ, с друга по-голяма и стойностна цел, каквато сигурна съм ДСБ има. За протокола само: Не съм член на ДСБ, просто симпатизирам отстрани.
от Norman :
Я, какво правилно заглавие "Невъзможният Партньор"
Ми и за мене обикновения избирател "десния" Костов е невъзможен партньор...възможен е само за леля Ленче -партийната секретарка.
Ох, политиканстваща простотия блогърска !
БЛОГЪРИТЕ НА САПУН !
Kаменов е прав - първо, има достатъчно умни хора, второ, в една партия има процедури, по които се решава кой на "кой ред" е:)
Красимира, безспорно е нужно парламентарно представителство за да се постигне промяна. За същинска промяна е нужно и упражняване на изпълнителната власт. Не бих се разгневил за нищо на света от такова твърдение:)
От друга страна, аз не мисля, че "култивиране на ГЕРБ" е по силите на ДСБ, резултатът може да е плачевен от такова усилие.
Поздрави
Радане,
Не казвам, че резултатът не може да бъде плачевен. Просто казвам, че е трудно да се даде еднозначен отговор какво трябва и какво може да се направи в създалата се ситуация... И двата варианта си имат и "за" и "против". За мен най-много "за", естествено съдържа тезата ДСБ самостоятелно да се яви на избри и да получи добри резултати, които да й дадат възможност да покаже, че властта не е самоцел, а средство, чрез което могат да се реализират политики и принципи. От друга страна пред ДСБ стои пъ отговорността да инвестира във "възпитанието" на ГЕРБ. Не за друго, а защото няма кой друг. Това би помогнало за създаването на по-плътна общност от хора със споделени принципи. Не мога да си кривя душата, че позицията ми е емоционална, но не виждам кой друг би могъл да бъде необходимият коректив и проводник на истински ценности в обществото. Но си прав - може би пък не е по силите...
Здравствуйте.Мне очень нужен совет,Вот уже 8 лет как я замужем,есть великолепный ребенок.В браке у меня всё хорошо,я люблю и мужа и сына,и это взаимно.За эти года я никогда не посмотрела в сторону мужчин,мой благоверный был первым и единственным.3 года назад я устроилась на работу,мужчин естесственно много,но и тут я умудрялась их не замечать,и у меня прекрасно с этим получалось.Но тут абсолютно не давно меня поцеловал один из работников сказал что я ему нравлюсь,он женат у него двое взрослых детей.Я никогда не думала что со мной может случится такое,попосмотреть в глаза мужу неудобно,Я просто в расстерянности что делать далее,от мужа у меня никогда тайн не было,подскажите пожалуйста что делать?
[url=http://www.2nt.ru/go/ruserotik.php]Молодежное видео[/url]
[url=http://2nt.ru/go/serial.php]Вообще любой сериал и особенно новинки я качаю тут [/url]
[url=http://2nt.ru/go/teets.php]Молодежное видео тут[/url]
Публикуване на коментар