Историята започва през далечната 1916г., скоро след влизането на България в Първата световна война на страната на Централните сили. Германия и съюзниците й страдат от ограничен достъп до природни реусрси. Войната вече е "окопна", без перспектива за близка развръзка, и поглъща хиляди тонове стомана и чугун дневно.
Екип немски инженери изследва района на село Кремиковци, Софийско, и открива залежи на желязна руда. За огромно съжаление на съюзниците, находището е бедно, а географското му разположение - на повече от 250 км по ЖП линия от най-близкия воден път - го прави напълно безперспективно. Нещо повече - близките въглищни находища (Перник например) не предлагат гориво с достатъчно качество за захранване на високи (домени) пещи. Въпреки затрудненото положение на страната си, немските инженери знаят едно златно правило на черната металургия: За успешен металургичен проект е необходимо да са налице най-малко две от следните три условия: Качествена руда, качествено гориво, воден транспортен път.
Кремиковци не разполага с нито един от тези ресурси. Дори и рудата да беше с високо качество (а тя никога не е била), металургични заводи в Софийското поле пак биха били осъдени на загуба и фалит. Немските инженери си заминават да търсят по-перспективен източник на ресурси...
Историята продължава през 50-те години на ХХ век. Съветски инженери "откриват" Кремиковското рудно находище. Открили са най-вероятно тетрадката на някой обискиран чиновник на минното дело, участвал в проучванията четиридесет години по-рано, или някоя папка в държавните архиви. Епохата е благодатна за налудни стопански начинания - социалистическата стопанска наука не познава понятията "доходност" и "печалба", а Лисенко отглежда студоустойчива пшеница в Сибир.
Признателна България благодари на братушките и с Постановление на МС от 1956г. започва изграждането на могъщия комбинат. Така започва официалната история на СМК "Кремиковци", по-късно наречено СМК "Леонид Илич Брежнев".
Следва...
Екип немски инженери изследва района на село Кремиковци, Софийско, и открива залежи на желязна руда. За огромно съжаление на съюзниците, находището е бедно, а географското му разположение - на повече от 250 км по ЖП линия от най-близкия воден път - го прави напълно безперспективно. Нещо повече - близките въглищни находища (Перник например) не предлагат гориво с достатъчно качество за захранване на високи (домени) пещи. Въпреки затрудненото положение на страната си, немските инженери знаят едно златно правило на черната металургия: За успешен металургичен проект е необходимо да са налице най-малко две от следните три условия: Качествена руда, качествено гориво, воден транспортен път.
Кремиковци не разполага с нито един от тези ресурси. Дори и рудата да беше с високо качество (а тя никога не е била), металургични заводи в Софийското поле пак биха били осъдени на загуба и фалит. Немските инженери си заминават да търсят по-перспективен източник на ресурси...
Историята продължава през 50-те години на ХХ век. Съветски инженери "откриват" Кремиковското рудно находище. Открили са най-вероятно тетрадката на някой обискиран чиновник на минното дело, участвал в проучванията четиридесет години по-рано, или някоя папка в държавните архиви. Епохата е благодатна за налудни стопански начинания - социалистическата стопанска наука не познава понятията "доходност" и "печалба", а Лисенко отглежда студоустойчива пшеница в Сибир.
Признателна България благодари на братушките и с Постановление на МС от 1956г. започва изграждането на могъщия комбинат. Така започва официалната история на СМК "Кремиковци", по-късно наречено СМК "Леонид Илич Брежнев".
Следва...
Няма коментари:
Публикуване на коментар