сряда, 6 февруари 2008 г.

Жизнеспособността на "Леонид Илич Брежнев" - част ІІІ

Продължение.

- По-лошо не може да стане - казал песимистът.

- Моооже, моооже - отвърнал оптимистът.
Оптимистът се оказа прав. В годините на "прехода" комбинатът "Кремиковци" (някак неудобно беше да го именуват вече на Брежнев) демонстрира нови върхове на стопанска непригодност и липса на перспектива за развитие:

- За броени години "Кремиковци" задлъжня на НОИ с главозамайващи суми;
- Сметките към БДЖ и НЕК набъбнаха до непосилни размери;
- Комбинатът стана нарицателно за далавери на "входно-изходната" икономика. Това последното не бива да ни учудва, защото единственият начин да се изкарат някакви пари от "перлата" на индустрията ни е чрез отклоняване на парични потоци далеч от бездънната й паст;
- Дружеството се прослави като изключително некоректен длъжник към хилядите пострадали от трудови злополуки.

Единственият и очевиден изход от тази ситуация е обявяването на несъстоятелност. Дружеството дължи много повече от перспективите си за печалба, не внася осигуровки и не си плаща задълженията.
Отделен и по-съществен въпрос е продължаващото безогледно замърсяване на столицата, в която вече живеят около два милиона души...

Вместо да пристъпи към обявяване на de facto отдавна настъпилия фалит, държавата се впусна в дейности за "спасяване" на комбината. НОИ щедро разсрочи плащанията за осигуровки, като по този начин натовари задълженията на "Кремиковци" на гърба на работещите фирми и данъкоплатци. Държавното БДЖ също подписа споразумение за разсрочено плащане, като вместо на плещите на длъжника си, висна изцяло на плещите на бюджета - т.е. на всички български граждани.

Покупката на комбината (по-точно на фирмата собственик) от Прамод Митал беше посрещната с овации и фанфари от управляващите, благодарение най-вече на успешния лобизъм на комбинатора Александър Томов. Последваха хиляди страници "оздравителни планове", "програми за жизнеспособност", "екологични програми" и прочее глупости.

Очевидната истина, че комбинатът губи, не може да изпълнява дълговете си и не може да покрие екологичните норми, беше зарината под бумащина, популизъм и червените шалчета на агитката на ЦСКА.

Управляващите стигнаха до нахалството да твърдят, че губещият от ден първи "Кремиковци" е някакъв стожер на българската икономика:

"Кремиковци" е една от най-важните части на България, така че всеки, който се опитва да затвори комбината, се опитва да затвори развитието на България в близките няколко години, заяви министърът.
(Цитат от "Нетинфо")

Изговориха се куп глупости за дела на комбината в българския износ и в брутния вътршене продукт. Макроикономическа мъгла се спусна над фактите.

(И все пак в глупостите за "Кремиковци" като важна част от нацоналното стопанство има частица горчива иситина:
Нашата икономика все още отчасти се пързаля по социалистическите релси на брежневизма. Губещият комбинат "Кремиковци" е основен клиент на БДЖ, на пристанище Лом, на портовете във Варна и Бургас. Цялата тази система се захранва с парите на данъкоплатците чрез наливане в пробитата каца на комбината. )

Всичко вървеше добре до деня, когато "Кремиковци" престана да плаща заплати, а облигационерите предявиха вземанията си.

Протестите на работниците в предприятието се разрастват, след като между 2000 и 3000 души блокираха постъпите към комбината.


.................


Изпълнителният директор вече разкри, че предприятието се нуждае от спешни инвестиции. “Единни сме с правителството във вижданията си, че “Кремиковци” се нуждае от инвеститор, който да поеме четири основни ангажимента: не по-малко от 80 милиона евро оборотен капитал; изпълнение на екопрограмата; изпълнение на ангажиментите по плана за жизнеспособност; изпълнение на социалната програма”, казва Томов, цитиран от агенция „Фокус“.


Изпълнителнят директор "разкрил" (браво, Уотсън!), че "Кремиковци" има нужда от нова тлъста инжекция, за да продължи безнадеждната си дейност. Съвсем не е сигурно, че реалните собственици на комбината - кредиторите по предишната инжекция - са съгласни с този сценарий на допълнително задлъжняване:

Развитието на ситуацията според част от облигационерите е те да поемат контрола в качеството им на голям кредитор. Част от тях настояват заводът да се затвори и земите му да се разпродадат.

И аз затова бих настоявал, ако бях налял няколкостотин милиона в губещо предприятие. Съвсем не бих се радвал на перспективата млад украински олигарх да експериментира с парите ми... Правителството обаче се радва на всеки вариант загубите да продължат. В крайна сметка, правителството никога не губи. Губят облигационерите, губят работниците, губят данъкоплатците. Властта само печели:

Плановете на държавата са точно обратните. Министърът на икономиката Петър Димитров заяви, че ще изпрати писмо до държателите на облигации, с което ще им предложи заедно с всички собственици на комбината да гарантират 80 млн. долара, за да се изпълнява планът за жизнеспособност на "Кремиковци". Димитров ще иска да се намери формула за осигуряването на оборотни средства от 50 млн. евро и още 20-25 млн. евро за изпълнението на екологичните ангажименти.
(Текстовете са от "Дневник")

За разумните наблюдатели е ясно, че планът за жизнеспособност на "Кремиковци" има точно толкова шансове, колкото и евентуален план за съживяване на патрона Леонид Илич.

(Само за справка - вижте този материал на Симион Патеев и тази фотогалерия на "Дневник")

Защо тогава властта толкова държи да съхрани комбината?

Отговорът е прост - управляващите са в далаверата. Лобизмът на Александър Томов може да е бил благодат за високопоставени кадри на БСП.

Вчера, в предаването "Тази сутрин", г-н Младен Червеняков направи забавна "фройдистка" грешка и каза, че корупцията трябва да е под контрола на властта.

Именно, де.





3 коментара:

Задунайский каза...

От продължаващо балсамиране на вмирисалия труп на Кремиковци има крещяща нужда преди всичко властта.
Представяте ли си при една нормална процедура на фалит и закриване на комбината, пред министерски съвет и народното събрание да протестират двадесетина хиляди озверели металурзи, останали без насъщния ??
Тогава и 240 депутата мнозинство власт не спасява.
От там и голямата любов на властимащите към Кремиковци.
Разбира се на нашия гръб..

Радан Кънев каза...

В "Кремиковци" работят под 6000 души, част от тях в производтсва, които нито са вредни, нито губещи.

Според мен властта е "вътре" в далаверата и взима тлъсти рушвети за одобряването на разните спасителни, оздравителни и прочее планове.

Екоминистерството си чака рушвета за разрешение и ниски глоби, транспорта си чака рушвета за разсрочване на дългове на БДЖ, трети си чака рушвета за разсрочване на дълга към НОИ.

Дълговете са стотици милиони, рушветът надали е скромен.

Задунайский каза...

Сигурно си прав, бате Радане,
и понеже вероятно си много прав,
обяснението защо сме толкоз бедни е очевидно - всички тези шашми, мултиплицирани(стар соц. лаф) във многобройните отрасли(недорасли)на българската икономика - мале мила, иде ми да завия(по Ангел Грънчаров)

П.С. И аз ти свалям шапка за материала