Жизнеспособността на "Леонид Илич Брежнев" - ІІ част

Продължение.

Дали през 1982г. комбинатът е кръстен на Брежнев случайно, или в изблик на черен хумор от някой партиен съветник, това не знаем.

Но знаем, че др. Брежнев в късните години на управлението си се превръща в символ на разрухата, склерозата и в крайна сметка - моралния и стопански фалит на съветския режим:

Последните години от управлението на Леонид Брежнев получават в литературата названието "застой" и се характеризират с обща криза в съветския режим, нарастващи негативни тенденции в икономиката и извънредно увеличение на бюрократическия апарат. Знаменитата фраза на Брежнев е: "Меня окружают милые, симпатичные, очень преданные люди, медленно сжимающие кольцо…" (Мен ме обкръжават мили, симпатични, много предани хора, бавно затягащи обръча... ). В този момент Брежнев е вече тежко болен.

(От "Уикипедия").

Комбинатът "Кремиковци" сам е символ на криза, негативни тенденции в икономиката и пагубните последици от "стопанската инициатива" на бюрократичния апарат на режима:

- Кремиковци не ползва рудата от "находището", а внася по море от СССР;

- Кремиковци не ползва въглища от български рудници, а внася от СССР;

- Началната суровина пътува с влак, по море и пак с влак, с едничката цел да бъде преработена връз главите на 1 милион софиянци.

- Крайният продукт поема по обратния път с влак и по море. Софиянци вече са "пречистили" страничните продукти на производствения процес с дробовете си.

В резултат, налице е едно драматично губещо производство, самоцелно разкарване на товари по суша и море и ангажиране на ресурса на националните железници и портове без никакъв икономически смисъл. (прочее, ангажирането на тези ресурси ще има огромно негативно значение в бъдеще...)

През 1981г. Брежнев е още жив, макар и много болен.


Комбинатът, който от 1982г. гордо се кичи с името "Брежнев", е по-скоро мъртвороден. Да се говори за неговата "жизнеспособност" е по-цинично от подигравка с жизнеността на грохналия Кремълски деспот.

Ходи Брежнев по коридорите на Кремъл и среща Надежда Крупская.

- Леонид Илич, не ме ли помните, аз съм Надежда Крупская - загрижено казва тя.

- Помня Ви, помня Ви... и Вашия съпруг другаря Крупский също чудесно си спомням...

Но разцветът на "Кремиковци" - гордостта на родната индустрия - надали е толкова забавна тема. Заводите носят милиони долари загуба на едва кретащата икономика, а комините им бълват отрова върху посивялата столица:



През 1989г. мнозина очакваха отровния мастодонт на соц-индустрията да бъде затворен. За съжаление, историята ни беше подготвила друго развитие...


Следва...