Продължение.
Дали през 1982г. комбинатът е кръстен на Брежнев случайно, или в изблик на черен хумор от някой партиен съветник, това не знаем.
Но знаем, че др. Брежнев в късните години на управлението си се превръща в символ на разрухата, склерозата и в крайна сметка - моралния и стопански фалит на съветския режим:
Комбинатът "Кремиковци" сам е символ на криза, негативни тенденции в икономиката и пагубните последици от "стопанската инициатива" на бюрократичния апарат на режима:
- Кремиковци не ползва рудата от "находището", а внася по море от СССР;
- Кремиковци не ползва въглища от български рудници, а внася от СССР;
- Началната суровина пътува с влак, по море и пак с влак, с едничката цел да бъде преработена връз главите на 1 милион софиянци.
- Крайният продукт поема по обратния път с влак и по море. Софиянци вече са "пречистили" страничните продукти на производствения процес с дробовете си.
В резултат, налице е едно драматично губещо производство, самоцелно разкарване на товари по суша и море и ангажиране на ресурса на националните железници и портове без никакъв икономически смисъл. (прочее, ангажирането на тези ресурси ще има огромно негативно значение в бъдеще...)
През 1981г. Брежнев е още жив, макар и много болен.
Комбинатът, който от 1982г. гордо се кичи с името "Брежнев", е по-скоро мъртвороден. Да се говори за неговата "жизнеспособност" е по-цинично от подигравка с жизнеността на грохналия Кремълски деспот.
Но разцветът на "Кремиковци" - гордостта на родната индустрия - надали е толкова забавна тема. Заводите носят милиони долари загуба на едва кретащата икономика, а комините им бълват отрова върху посивялата столица:
През 1989г. мнозина очакваха отровния мастодонт на соц-индустрията да бъде затворен. За съжаление, историята ни беше подготвила друго развитие...
Следва...
Последните години от управлението на Леонид Брежнев получават в литературата названието "застой" и се характеризират с обща криза в съветския режим, нарастващи негативни тенденции в икономиката и извънредно увеличение на бюрократическия апарат. Знаменитата фраза на Брежнев е: "Меня окружают милые, симпатичные, очень преданные люди, медленно сжимающие кольцо…" (Мен ме обкръжават мили, симпатични, много предани хора, бавно затягащи обръча... ). В този момент Брежнев е вече тежко болен.(От "Уикипедия").
Комбинатът "Кремиковци" сам е символ на криза, негативни тенденции в икономиката и пагубните последици от "стопанската инициатива" на бюрократичния апарат на режима:
- Кремиковци не ползва рудата от "находището", а внася по море от СССР;
- Кремиковци не ползва въглища от български рудници, а внася от СССР;
- Началната суровина пътува с влак, по море и пак с влак, с едничката цел да бъде преработена връз главите на 1 милион софиянци.
- Крайният продукт поема по обратния път с влак и по море. Софиянци вече са "пречистили" страничните продукти на производствения процес с дробовете си.
В резултат, налице е едно драматично губещо производство, самоцелно разкарване на товари по суша и море и ангажиране на ресурса на националните железници и портове без никакъв икономически смисъл. (прочее, ангажирането на тези ресурси ще има огромно негативно значение в бъдеще...)
През 1981г. Брежнев е още жив, макар и много болен.
Комбинатът, който от 1982г. гордо се кичи с името "Брежнев", е по-скоро мъртвороден. Да се говори за неговата "жизнеспособност" е по-цинично от подигравка с жизнеността на грохналия Кремълски деспот.
Ходи Брежнев по коридорите на Кремъл и среща Надежда Крупская.
- Леонид Илич, не ме ли помните, аз съм Надежда Крупская - загрижено казва тя.
- Помня Ви, помня Ви... и Вашия съпруг другаря Крупский също чудесно си спомням...
Но разцветът на "Кремиковци" - гордостта на родната индустрия - надали е толкова забавна тема. Заводите носят милиони долари загуба на едва кретащата икономика, а комините им бълват отрова върху посивялата столица:
През 1989г. мнозина очакваха отровния мастодонт на соц-индустрията да бъде затворен. За съжаление, историята ни беше подготвила друго развитие...
Следва...
5 коментара:
Още едно от хилядите доказателства,
че Русия винаги е работила с България на принципа - "КОЛКОТО ПО-БЕДНА И НЕМОЩНА Е БЪЛГАРИЯ, ТОЛКОВА ПО Е ПОСЛУШНА И ЗАВИСИМА ОТ РУСИЯ".
А "българските" комунисти винаги са слугували безрезервно на мужика в изпълнение на тези пъклени планове.
Красноречива илюстрация на всичко това е и подписаните наскоро заробващи договори с Русия.
И при тези очевадни обстоятелства,"нашенецо" продължава да гласува "правилно"...
Да се чуди човек как все още я има България ??
Всъщност последното посещение у нас на руския тиранин-убиец ми изглежда като началото на края.
Единственото спасение е нещо да стресне българина и той да се сети, като същевременно да бъдат отворени незабавно поне няколко фабрики за "раирани" облекла.
Това последното в сферата на сънищата..
Фалитът на Кремиковци създава и допълнителни затруднения на плановиците, защото е сериозен консуматор на електроенергия.
Ще трябва да скалъпват нови доказателства, че АЕЦ Белене е като слънцето и въздуха...
Спас Колев зачева третата част на материала ми - за плановата зависимост на "структуроопределящи" предприятия от работата нахалос на "Леонид Илич Брежнев".
Следва:)
Шапки долу, дами и господа!
Страхотен материал, достоен за най-доброто в българската публицистика.
Благодарско, Комита
За съжаление текстът не предизвиква интерес... хората предпочитат да псуват "мръсния индиец" (респ. "мръсния евреин" в случая Балкан), нежели да погледнат горчивата истина.
Публикуване на коментар