сряда, 9 септември 2009 г.

Датата, паметта и свободата

"Remember, remember the fifth of November,
The gunpowder treason and plot,
I know of no reason
Why the gunpowder treason
Should ever be forgot.”


Текстът на тази популярна песничка от началото на XVII век обяснява много.

Обяснява най-вече трайната и упорита неприязън на английското общество към политическото насилие, предателството и това, което далеч по-късно е наречено "тероризъм" (и което вече 4 века няма свой английски аналог). Песничката е създадена в близките месеци след "Барутния заговор" на предателя Гай Фокс.

Днес, 65 години след заговора и преврата от 09 септември 1944г., ние песничка нямаме. Нямаме и песничка за последвалото политическо насилие, помело поетапно "враговете", "съюзниците" и "вътрешния враг" на превратаджиите. Имаме обаче автомат "Шпагин", вдигнат високо над главите ни - да напомня "... че властта с кръв се взема, с кръв се дава..."


Ще опитам един малко различен и по-днешен поглед към датата:

Всяка страна има своите преврати, заговори и периоди на политическо насилие.

Страшното на нашия 09.09. е това, че още тогава превратът е бил посрещнат с масово одобрение, а насилието - с масово безразличие. Спомените на съвременниците сочат още един характерен и страховит аспект - много от самите жертви на насилието са посрещнали преврата с равнодушие. Моето обяснение е, че тогавашна България е била вече обръгнала от "полезните" преврати на същата шайка през '23 и '34г.

Където свободата не е ценност, насилието не е обществен, а личен проблем. "Полезни" преврати няма - и това са го разбрали най-добре привържениците на предишните два. И до днес липсата на памет за насилието показва, че свободата не е ценност...

На 02.09.2009г. водещият български журналист, най-популярният и гледан водещ на политическо предаване Николай Бареков пише в блога си следното:

Важното е да са пълни камионетките, пък нека пострадат и невинни. Сега да не би невинните да оживяват.
...
На политиците не им пука. Разнасят куфарчета с милиони евро комисионни, тъпчат тлъсти швейцарски сметки, боядисват в розово бмв-та на военните и тайно от нас носят жартиери с червило и червени прашки на задника, за да задоволят педерастката си природа. Няма по-гнусна съдба от това, един народ да го управляват педерасти по душа. Диагнозата е корупция. Лечението – рязане на глави и ръце. Прогнозата за нас – без надежда. Пиночет ли…? Нека да не плашат народа с хунти и пиночети, защото той вече знае, че друго няма да оправи положението.

Всяка страна има своя Бареков. Самозабравили се ментори на обществено мнение са предвестници на диктатура и насилие в различни епохи от Европа, през Латинска Америка до Африка и Арабския свят.


Страшното на нашия Бареков е, че ние не искаме да помним 9-ти септември. Да помним, че този филм сме го гледали. И затова гледаме Бареков, вместо отвратени да изключим телевизора, а всички демократични политици в един глас да го помолят да не ги търси повече, защото дори тези, които "носят червени прашки на задника" имат някакво чувство за приличие и хигиена.

A propos, фенът на камионетките, рязането на глави и ръце, хунти и пиночети, е обявил за себе си:

Голям фен съм на БПЦ – Българската православна църква. Вярата ми е съществена част от моя живот и моя успех. Обичам християнството и вярвам в нашите ценности.

Интересно е какво мисли добрият му приятел и адаш митрополитът Пловдивски за "рязането на глави и ръце" и за "нека пострадат и невинни".

Защото всяка Църква, в някоя епоха, има и своя Николай Пловдивски. Както правилно отбелязва Templar, Църквата е общност на вярващите... Е, някои общности - тези с памет, тези, за които свободата е ценност - биха избрали да посетят храм, в който техният дядо Николай не служи.
.

P.S. За яснота пускам една картинка - анкета в Dnes.bg - демонстрация на тежък дебилизъм и липса на съзнание за значението на датата, граничещо с гавра:


Sic
.

8 коментара:

Христо Христев каза...

Изключителна статия! Дядо ми е партизанин и то истински, но бих се подписал абсолютно убедено, под всичко, което пишеш.Може би най-подходящият начин да се обележи 9/09 е вместо сутрешния блок на bTV и войнстващата профанщина, която цари там, да се прочете тази статия.

Георги Антонов каза...

Преди два дни пътувах през София, за да отида на един септемврийски изпит (по ирония - изпита ме дъщерята на Добри Джуров) и подминавайки паметника на Червената армия видях някакво камионче паркирано зад него и работници които носеха в каросерията откачили се от паметника плочки. Съжалих, че не си нося фотоапарата, за да направя снимка с носещите плочки работници, с надпис "Най-накрая се отървахме :D".

Един от най-сериозните ми фаворити за събаряне е този паметник, но не е единственият. Сещам се за още един крайно неприятен, в началото на Лозенец.

Деница Руканова каза...

Евала, Радане.

Belomore каза...

Като ще си говорим за Бареков и подобни, деветосептемврийски поздрав от мен:
http://belomore.blogspot.com/2009/09/number-of-beast.html

Анонимен каза...

Чудесна статия, г-н Кънев! Искам за 09.09.44 да добавя неща, чути от очевидци, които мисля, че обясняват донякъде казаното от Вас за „безразличието” и говорят за това, че не е било точно безразличие. Първо, във всяка по-хубава и по-голяма къща в градовете са били настанени руски солдати и едва ли е можело точно в този един месец да се прави каквото и да е. Второ и по-важно е това, че никой не е взимал на сериозно комунизма и комунистите. Преди преврата те са били много малко, нищо че после пишеха обратното. Не са представлявали сила, „идеите” им не са били популярни и приемани. Мнозинството от хората са мислели, че този преврат ще е най-безобидният и най-бързо ще се променят нещата, щом „си отидат” руснаците, щом на обществото му свърши търпението и то поиска избори – както винаги е ставало в демократична България. И трето, един повтарян от много хора постулат е бил, че „Англия и Америка няма да позволят повече това”. Да, ама не. Избори са проведени по някакъв си начин (по-късно стана ясно какъв е той и процентите стигнаха 99,9 %), за да се убеди населението „какво иска народът”. После Н.Петков е обесен и нищо. След това има още – и то според мен е по-лошо от безразличието – т.н. „пребоядисване”. Специален феномен, изискващ пространно изследване, още повече, че е много актуален и днес.
Поздрави: Андрей

Анонимен каза...

G-n Kanev,

haresva mi vashata statia. Vapreki che tia e dostatachno iasna i izcherpatelna (makar i kratka) oshte mnogo moje da se kaje po vaprosa. V tazi vrazka az izkam da postavia edin drug vapros koito mnogo pati sam se opitval da povdigna. Novata vlast ima namerenie da podobri obshtesvteno-socialnia ni statut. Az lichno ne vijdam kak shte stane tova ako ne se prebori sas sivata ikonomika (a tia e okolo 40% za BG po danni na svetovnata banka za 2008g - pri morma za belite darjavi ot okolo 10%). Ne vijdam nikoi da govori za tova. Za kakva borba s korupciata stava vapros sled kato niama da sA borim s mafiotskata ikonomika. Govori se che ima dalgove v zdraveopazvaneto ot 350 mln a niama pari. Demek kvo shte pravim. Az imam otgovor. Pri blizo 40 mlrd dollara BVP 40% sa oshte oklo pone10 mlrd. Te sa okolo 15, no nali vse sme v kriza - aide da gi slojim 10. E, kajete mi niama li pari? I niakoi shte vzeme li nai-nakraia otnoshenie po tozi kljuchov vapros. Ili nikoi ne iska za da niama Boom, boom...(John Lee Hooker).

S pozdravi

Блага каза...

Трябва да се помни. Трабва да има паметник-мемориал на комунизма, за да знаят тези след нас от какво да се страхуват.

Владимир Йосифов каза...

Десните политици да дават интервюта пред Берлинската стена и пред Мемориала, за да знаят младите каква е истината !!!
---
Преди години на 1 февруари предложих всеки от нас да докосва плочата от Берлинската стена и да публикуваме снимки за да знаят младите къде е .
Предложих десните политици да дават интервюта пред Берлинската стена и пред Мемориала, за да бъдат публикувани снимки и да се гледат видеоклипове от младите.
Гледаха ме странно.
---
http://vladimiryosifov.blogspot.com/2012/11/blog-post_17.html