Изтърколи се...

... близо година членство на България в Европейския съюз.

Тъжно е, че през тази година българското общество не се изтърколи божем един метър по-близо до ценностите на Европейската цивилизация. Напротив... Политиката ни придобива все по-ориенталски орнаменти, икономиката ни расте, но става все по-зависима от азиатската властваща върхушка.

Данъците ни намаляват, държавните приходи растат неудържимо, и все по-голяма част от тези пари отива незнайно къде, в бездънната каца, стегната от обръчите на Доган.

Но най-лошото е другаде. Най-лошото е невидимо за очите, ако прибегнем до тъжна перифраза на думите на Сент-Екзюпери.

Според информация от "Дневник":

80% от българите имат негативно отношение към хомосексуалните, сочат данни от проучване на агенция "Скала" за дискриминационните нагласи в българското общество,

.............

Едва 17 на сто декларират, че са в състояние свободно да общуват с човек с такава ориентация.

..............

Близо половината от интервюираните не биха работили в една стая с хомосексуалист, около ¾ не биха могли да създадат приятелство с такъв човек. 70 на сто не биха записали детето си в училище, за което знаят, че има учител с такава ориентация. 50% пък не биха се примирили, ако детето им има хомосексуална ориентация.

Не мислете, че става дума само за дискриминация, основана на сексуална ориентация. Тук ще ни помогне информация на "Медияпул":

Според проучването дискриминацията по етническа принадлежност е най-често срещаната, според 68% от българските граждани. Притеснителното е, че този процент от хората, които признават етническата дискриминация, я приемат за нещо нормално, докато по-малко от половината виждат в нея проблем.

..........

Според данните 83% са съгласни, че собствениците на сгради, които не създават облекчен достъп на хора с увреждания, трябва да бъдат санкционирани, 92% нямат нищо против да работят в една стая с човек с увреждания, 95% - да създават приятелство с такъв. В същото време едва 11% без уговорки биха се съгласили детето им да сключи брак с човек с увреждания, 29% не биха могли да общуват свободно с такъв.

Е, Сидеров и Масларова не са сами. Напротив - те са представителни за настроенията в обществото ни. Може би идеалната кандидат-президентска двойка?

Оказва се, че сме нетолерантни към всичко освен ... към дискриминацията. Нея приемаме със симпатия и разбиране. Винаги има по-слаби и по-уязвими от нас. Винаги има кой да отнесе повече бой. Винаги има Вуте (Манго, Хасан, "педерасът" от съседния вход или болното дете на комшийката), на който да "му е зле".

Европейска работа. Преди точно година писах, че "готовността" да бъдеш европеец има много измерения. Оказва се, че най-бедната страна в ЕС е най-близо до Европа именно по икономическите показатели. По други сме по-близо до Уганда. Жалко, нали:

България влиза в Европейския съюз.

Парадоксално, но макар България да е влязла в ЕС, трябва да почака един час.

Ние влизаме по Източно-европейско, те ни приемат Централно-европейско.

Един час безвремие. Илюминациите се в разгара си, но правилата не важат.

И в самата сърцевина на този сюблимен час, в 00.30 българско време, по националната телевизия bTV, започва събитието на годината, епохата, вечността... :



Започва грандиозният концерт на Митьо Пайнера по случай влизането на България в ЕС. Цяла България празнува европейската си интеграция под ритмите на ма'ането, пиянството на един народ се изразява - както си му е редът - в отривисти подвиквания и завъртане на задни части.

България празнува.

Правилата не важат.

Дано съм черноглед, но ми се струва, че този час ще бъде безкраен. Междинно състояние, което разделя непоправимо българското общество от Европейската цивилизация, макар да не отделя държавата България от Европейския съюз.



Тъй, както Ицето Стоичков разделя не Ботев от Левски, а всички нас от тях двамата...

Това също е от преди една година.

Дали ще бъде актуално и след десет?