За свободата на словото, журналистиката и проституцията

Пребиха един журналист. Заради негови материали, свързани с бизнес интересите на ДПС (санким Доган има други интереси) в природен парк "Странджа".

Медията, чийто сътрудник е пребитият журналист, замълча. И не само замълча, ами наредила на журналистите си да млъкнат. Всъщност наредила има да млъкнат за ДПС изобщо. Неть такая партия. И за свързаните с ДПС фирми също да млъкнат. Неть такие фирми. И за изборите в гр. Батак също да млъкнат. Неть такой город.

Пребитият журналист се казва Асен Йорданов. Медията се казва вестник "Политика". Вестник, който беше доста критичен към Ахмед Доган, преди да бъде купен от ... Ахмед Доган, чрез протежето Делян Пеевски и майка му. Герои на нашето време.

За съжаление, това не е новина. Такива неща в Европейска България се случват всеки ден.

Добрата новина е друга: Този път част от журналистите не млъкнаха. Подадоха си оставките и надигнаха вой. Появиха се в сутрешните блокове на Канал 1 и Нова ТВ. Водещите на тези телевизии се държаха враждебно и подозрително, изпитваха вероятно завист, че сами нямат смелост да признаят за политическия натиск, за мокрите поръчки, за унизителната цензура и омерзителната автоцензура. Но добрата новина е факт...

Лошата новина е, че вестниците млъкнаха. Не отразиха скандала. Не, не говоря за вестницте "Политика", "Монитор" и "Телеграф" от пресгрупата на майка му. Говоря за останалите вестници. За интернет изданията, които уж се актуализират на всеки час, уж бълват "горещи новини". Прегледах интернет-изданията на следните вестници:

Медияпул, стожер на дЕсната мисъл;
Дневник, друг десен репер;
Сега, флагман на ангажираната свободна лЕва мисъл;
Стандарт, който е всичко според интереса и феса;
Новинар, обикновен парцал;
Всеки ден, вж. Новинар;

Видях и "новинарските" агенции "Фокус" и БГнес".

Нищо. Няма такава новина, няма пребит журналист, няма оставки, няма политически натиск и поръчкови статии. Тишина и свобода на словото. Никой не може да накара журналиста да пише за тази история - той е свободен да се страхува, да се срамува, да се автоцензурира. Свободен е да пише за обущаря Иван Джингаров, а не за колегата си Асен Йорданов и за далаверите на Йордан Цонев. Добре че е блогът на Тemplar, та човек да прочете малко за пресгрупата на майка му на Пеевски.

А според блога на Наблюдателя, разбираме, че 90% от преподавателките във Факултета по журналистика към Софийския университет били спали с учителите си преди да станат доцентки или асистентки. Това обяснява много. Факултетът по журналистика отглежда курви. Курвите отглеждат обществено мнение. Общественото мнение избира Доган, а той избира Данчо Цонев и Делян Пеевски. Делян Пеевски купува вестник на майка си. А тя гони журналистите, които не са курви. Кръгът се затваря.

А Румен Петков вече е против легализирането проституцията, според медиите. Ето какво пише "Сега":

Вътрешният министър Румен Петков изненадващо се обяви против легализирането на проституцията, месеци след като в подопечното му ведомство обявиха, че ще се пише проектозакон за узаконяване на платената любов. След среща на Петков и шефа на Националния борд по туризъм Георги Гергов в края на м.г. бе сформирана работна група, която трябваше да напише проекта.

....................

"Ние имаме две възможности - да кажем, че продажбата на плът е бизнес, или да кажем, че е престъпление. Трябва съвършено ясно да кажем, че продажбата на плът е престъпление", заяви Румен Петков.

Аз си мисля, че позицията на министъра има поне две сериозни основания:

Първо, както вече писах, MВР покровителства "полулегалната" проституция у нас.

Второ, Румен Петков твърде често полза услугите на съвсем легалната медийна проституция и държи да съхрани неестественото разграничение на двата вида.

"Продажбата на плът" може и да не е престъпление, но продажбата на съвест със сигурност си е бизнес...