сряда, 19 декември 2007 г.

Против лихварството

Поводите за този текст са два. Ето първия:

(клик за по-голямо и вижте долу дясно)

Бях някъде в "Младост" на реглаж на преден мост на Hyundai-чето. Направо паднах от коня, когато прочетох табелата. "Щедрите" . . . После посетих и сайта - Портал на заложните къщи. Със Св. Николай Чудотворец на началната страница, то може ли без него.

Замислих се, че едно време "лихвар" е било обида. Имало ги е, разбира се. Но не са се кичили с недостойната си и жалка дейност. През годините на Третото българско царство, лихварстовото е било престъпление. Предполагам, че малцина са осъдени, но пък практиката на гражданските съдилища е била трайна и ясна:
Договорите за заем с лихва над еди-колко-си процента са нищожни. Мръсната схема пак е вземала жертви, но е имало ясна обществена воля за борба с тази форма на мародерство.

Мнозина ще кажат: Защо си срещу пазарните принципи?

И това е вторият повод да напиша постинга. Не съм срещу пазарните принципи. Аз съм срещу мръсотията, която компрометира идеята за свободна икономика. Срещу хаоса и беззаконието, позволяващ мръсници, които взимат 3 до 10% лихва на ден (!!!) да се рекламират като "Щедрите".

Малко разяснения за защитниците на "пазарните принципи" на лихварството:

"Щедрите" (не говоря за конкретната заложна къща, а за всички лихвари.ком) дават пари назаем на крайно бедни, бедстващи хора, срещу безумни, невъобразими лихви. Колкото е по-закъсал човекът - алкохолик, наркоман, бездомен - толкова е по-висока лихвата. Най-безболезнено е, когато вземат за гаранция някоя вещ. Оценяват я на 20-30% от стойността и длъжникът я губи.
Това, че вещта обикновено е крадена, е само черешката на тортата. Това, че много заложни къщи са просто официален канал за крадени вещи, не е предмет на този постинг.

Но "любимите" им сделки съвсем не са тези. Любимите са:

1. Прехвърляне на недвижим имот "за гаранция", при което лихварите стават собственици на имота и дали ще го върнат или не, е въпрос единствено на тяхната професионална чест. Няма значение дали длъжникът върне сумата със съответните лихви.

2. Заем срещу залог на дебитната карта, по която майка получава детските си надбавки, респ. безработен получава социални помощи.

Повече няма да коментирам.

Убеден съм, че законодателното уреждане на въпроса, в т.ч. максимални нива на лихви и риминализиране на незаконното лихварство, е задължително, независимо дали такава мярка е "лява" или "дясна".

Тя е просто малка крачка за излизане от блатото на беззаконието и гаврата с човешкото достойнство.

13 коментара:

Анонимен каза...

Жан Виденов също "уреди законодателно" въпроса с хляба, включително чрез "максимални нива" на цените му. В резултат хляб нямаше.

От лихвар вземат хора, които не могат да вземат от банка. А не могат, защото са твърде рискови и има голяма вероятност да не могат да върнат заема. Ако се забранят лихварите, една цяла група хора е отрязана от достъп до кредит. Това може да има фатални последици.

Да си представим майка на 3 деца, която няма пари, но на която й остават 3 дни до получаване на някакво плащане /помощ, заплата, издръжка и пр./. Ако няма спестявания и не може да вземе пари от банка, какво да направи? Да умре от глад заедно с децата си само защото не било морално да взема заем с лихва 3-5% на ден?!?

Спас Колев каза...

Може да умре, но някои други ще запазят човешкото си достойнство неизгаврено...

В тази връзка, тези дни най-накрая ще напиша нещичко за Amazing Grace - там също става дума за морал и глад.

Анонимен каза...

Радане, същото беше с чейндж-бюрата, които слагаха комисионни и размесваха цифрите. Години наред държавата не правеше нищо, гледаше безучастни как нейните поданици са мамени един след друг и ден след ден...

В един момент реши (за жалост чак при НДСВ) и проблемът изчезна. Преди това въртяха и сучеха, че било пазарна икономика, всеки можел да си слага комисионни и след като ги бил написал, макар и с малки буквички..то всичко било наред...

Та и със заложните къщи ще е така. Умните ще умуват, ще говорят глупости и ще се чешат с лявата ръка зад дясното ухо години наред, за да може накрая някой популист да се изпъчи по телевизията и за 1 ден да реши проблема с мародерите.

Радан Кънев каза...

Сравнението с Жан Виденов и хляба е неуместно. По-уместно е сравнението с Филип Димитров и разгонването на магураджиите преди 15 години. Нищо страшно не произлезе от тази работа.

Забележката на анонимен 3 също е уместна. Голям вой беше при регулацията на дейността на чейнджовете, а всъщност няколко мошеника изпаднаха от пазара. Дори и тарикатлъците продължават, но много по-скромно.

Прочее не казвам да се забрани лихварството (макар да бих се радвал, но не сме готови). По белия свят има десетки модели на финансиране извън банковия кредит, които не предвиждат лихва 3-5% на ден. Естествено, че тези кредити са по-скъпи, защото са рискови.

Но в случая с "Щедрите" говорим за интереси на организирана престъпност със стабилно политическо лоби (т.е. не е точно и свободен пазар това). Хайде опитайте да си отворите ваша заложна къща. Купете си преди това патерици или в по-лошия случай инвалидна количка.

Става дума за:
- легализиране на крадена стока
- изпиране на пари
- търговия с наркотици - бартер с крадени стоки
- непрозрачен и недостъпен пазар, освен за "мутри".

Но всичко това са бели кахъри. Страшното е, че става дума за фактическо заробване на беззащитни хора - именно вашата майка с трите деца в девет от десет случая се оказва затънала до гуша към ужасни хора, които бихте заобиколили от 50-тина метра минимум. И когато парите от дебитната карта секнат, тя си остава задължена по старото римско право - с тялото си и личността си.

Да, И за моето достойнство става дума. Ако някой се чувства комфортно със съвестта си в днешна България, значи е доста дебелокож човек.

Стойчо каза...

В немския Търговски закон има специален текст срещу лихварството - „Wucherei“. Писан още по времето на Бисмарк и е в сила и до момента. Понеже не е писана точна дефиниция за лихвения процент, над който се смята за лихварство - съдебната практика е установила 5 пункта над основния лихвен процент.

И не ми приказвайте, че ще се наруши пазарната икономика. Мошениците са по-голям враг на свободната икономика от един такъв регламент.

kosio каза...

Странно как хора, които оплюват лихварството по принцип, не виждат морално противоречие да си сложат парите на депозит в банка и да получават лихва. Това се казва лицемерие, ако не се лъжа. И за разлика от лихварството, наистина е неморално.

Радан Кънев каза...

Aми Косьо... нямам какво да добавя към постинга ти.

Щом не виждаш разлика между банка и заложна къща "Щедрите", значи нашите позиции са се разминали преди около 600 години

Анонимен каза...

При чейнджбюрата няма максимални нива на комисиони, нито минимални и максимални нива на валутния курс, по който работят. Има само изискване за табела.

Nakom каза...

Тук съм малко пристрастен.Да се аргументирам.

Лихварсвото е първото банкерство.Без т.нар ломбардни залози (залог на ценни вещи срещу пари) никаква икономика няма да има.Банките бягат от този тип залози - виждат им се мръсни и незначителни.Къде къде по-изгодно е да начукаш на някой новодомец кредит с 14 процента плаваща лихва, + 10 вида годишни такси, вариращи според кефа на актюера.Напълно законно нали?.Ето това е пример за честен бизнес.
Има два вида заложни къщи - едните определено препират яко пари, разполагат с офиси на оживени места и се държат от предимно хора от организираната престъпност.Те разполагат с авоари, не се срамуват от всякакви сделки които им носят печалба.Те не съшествуват за печалба толкова, колкото за вадене на мръсни пари през полу-чисти сделки.
Другия вид заложни къщи са тези на бедните.Работят с ниска лихва, коректни са и разполагат с голям контингент от клиенти, предимно бедни.Това са хора, които не успяват да свържат двата края с една заплата, но се опитват да не ги изтърват залагайки за временно някоя ценност.Ето тук влизаме в това къде са необходими заложните къщи, и смея да заявя че ако те липсват в легализираната си форма, ще ги замести измамник-ром в някой вход, от който държавата няма да дере огромен патентен данък всяка година.На запад сарафството си е с особени закони и на особена почит - освен търговията със злато и оказиона си имат и класически сарафски функции - търговия с антики и стари монети.Има си и специално име за тази професия - pawnbrocker.А да си такъв никак не е лесно - трябва да си в час с цените на всякакви видове стоки, потенциалното им оскъпяване и поевтиняване във времето, да разбираш от злато, каратите му и изработката.Да си психолог, за да не те мамят цялата сган която от това се препитава и в София е с особено големи размери.Да си достатъчно добър дипломат за да приказваш с пияни мутри и достатъчно твърд за да изгониш пияни роми или наркомани.

Почитаемия Радан Кънев едва ли може да различи истински от изкуствен диамант, и едва ли някога ще разбере истинската специфика на тази професия която всеки може да работи, но не на всеки се отдава.
Деня на pawnbrockera започва с ровене в интернет и следене както на цените, така и на финансовите отчети на заложната къща, които никак не са лесни поради голямата ликвидност и бързия оборот на стоките.И деня му понякога никак не е лек, но това който гледа че се седи на бюро сред цигарен дим няма как да го отчете.

Заложна къща "Щедрите" работи със залози на граждани с лихви от порядъка на 9 процента.Говорим за лихви на залог до 100 лв за един месец, на нередовен клиент.В всички останали случаи,лихвите са по-ниски.По-високи са само лихва на дни за нередовен клиент и няколко други - предимно рискови.Заложните къщи "Щедрите" са от втория тип - заложна къща на бедните.Заложна къща "Щедрите" е верига - има офиси в цялата страна.На всякъде лихвите са различни, но принципа на работа е един и същ - създаване на редовна клиентела, прозрачен процес , коректни отношения.
Знам това защото съм правил споменатия сайт - лихвари.ком.
Идеята да се свържат с мен и да се направи този сайт, беше за да има добра обратна връзка между гражданите и заложните къщи, както и разяснения за процеса на работа, условията и историята на заложните къщи.Хората целяха прозрачност, като искаха да разбият стереотипа за "тъпи мутри" и отчасти успяха.Аз лично им развих (отчасти) онлайн търговията и обратната връзка с клиентите.А именно за свети Никола - патрон на банкери и финансисти, на всеки 6ти декември персонала на заложна къща "Шедрите" получава бонус.Този светец не случайно е на тази страница.За съжаление стереотипа на лихваря-мутра е вече не градски фолклор а нарицателно в българския език.Както и фалиращите банки например, където за щастие тенденцията търпи промяна.
За да докажа че Радан Кънев пак прави евтин популизъм ще задам следните въпроси
-Виждал ли е някой страница на заложни къщи с толкова информация извън специфичната им сфера на дейност.
-Вие г-н Кънев, ползвали ли сте такива услуги, или говорите като монахиня за секс с общо отвращение от ситуацията.
-знаете ли на колко народ помагат тези заложни къщи в трудни моменти.Въпроса звучи драматично, но мога да ви залея с факти, та лощо да ви стане.
-КОй помага повече на икономиката - всепризнатите "данъкоплатци" адвокатите , или една чисто финансова институция която обслужва не точно кредитна сфера, а цялостен социален сегмент, който големите играчи никога няма да обслужват а с кеф биха го оставили на кварталните наркодилъри.
-Ако в коя да е финансова институция има засилено присъствие на мутри, то кой е виновен за това.Ако мутрите изкупуват вид плод - например череши с цел спекула, всички прекупчици на череши ли са мутри?.Или може би повечето лизингови дружества и много банки се държат от "интелектуалци".
-Защо именно "Щедрите" а не София Комерс например - те са холдинг и то листнат на борсата.МИришат на адски много пари.Примери колкото щеш.
Защото са неизвестни ли?.Еми да ви известя господин Кънев - управителите на тези заложни къщи са сред учредителите и най-големите спонсори на една от структурите на ДСБ, както и сайта на тази регионална структура се помещава на същия хост на който е сайта на тези заложни къщи(отказах да го правя този сайт и го направи колега).Да не забравяме че именно от името на тази партия бяхте издигнат за общински съветник.И тъй като поради спецификата на работата си се познавам с тези хора, спорил съм с тях за политика и смея да заявя че не по-малко вярват в идеите на общата ви партия от Вас.Това го заявявам с чисто сърце, и ще направя на пух и парцали всеки който се опита да го обърне на селски майтап.Защото може да не ни съвпадат идеите, но уважавам конструктвната и изпразнена от тъпа агресия гледна точка.
Така че в този случай, вие се опитахте популистки да заемете позиция, без да знаете точно кого обвинявате.Извинявам се за тона си, но когато сочим с пръст, сме длъжни да се съобразяваме с това че ако не знаем кого сочим, може да оплюем невинни хора, дори и в компрометирана професия като лихварството.

Георги Ангелов каза...

Съгласен съм с nakom.

Радан Кънев каза...

Nakom,

Интересни факти споделяш. Можеш да ми говориш на "Ти", излишна официалност не е нужна.

Съжалявам, че съм дал за пример тази заложна къща, вярвам на думите ти по отношение на тях - нямам причина да се съмнявам. На конкретните хора дължа очевидно извинение.

Не се променя обаче мнението ми, че марката "Щедрите" е глупава и дори цинична, същото продължавам да твърдя за домейна lihvari.com. Сайтът не е лош, хубаво, че ти си го правил. Използването на икони с подобна цел не приемам, но не е забранено - то е въпрос на преценка и личен вкус.

На въпросите ти:

1. Ползвал съм услугите на заложни къщи. Минал съм и през по-големи лайна в живота си, налагало ми се е.
По-съществено в случая е, че - и това е съществен повод за материала (не е популизъм) - имам клиенти, които са пострадали по изброените от мен начини, в т.ч. и с някои по-нелицеприятни подорбности. Отново уточнявам, че не са пострадали от "Щедрите", които явно неоснователно съм използвал за "марка" на тезата си.

2. Не се съмнявам, че заложните къщи "помагат на сума народ в трудни моменти". НО - това е общоприетата защита на всяка мутра от средните векове насам:) Това е аргумент, който ползва и заложните къщи от "първия вид" по твоятан класификация.

3. Не бих коментирал подобно тегаво сравнение

4. Тук не говоря кой "държи" заложните къщи, а някои методи за събиране на вземания.

5. Именно "Щедрите" заради тъпата фирма.

Прочее, дали управителите симпатизират на ДСБ или БРП/к/ за мен няма абсолютно никакво съмнение. Бих спорил с тях не за политика а именно за законодателното уреждане на дейността им, в т.ч. и особено за видовете допустими залози.

Прочее написал съм какво предлагам:

"...законодателно уреждане на въпроса, в т.ч. максимални нива на лихви и криминализиране на незаконното лихварство..."

И не съм убеден, че "Щедрите", такива каквито ги описваш, биха се чак толкоз противопоставили на идеята.

biznestart.com каза...

Много важна тема сте започнали.
Поздравления за Радан!

Крайно време е този въпрос да се изнесе в публичното пространство и да се реши по законодателен път.

Лихварството има основания за съществуване, но регулирано от закона. В България то е част от системата за печалби и легализиране на пари на организираната престъпност и има уродливи метастази и изключително вредни последствия както за бедните хора, така и за малкия бизнес.

Да, банките дават заеми. Но по такъв начин, че да стимулират развитието на хората и фирмите.
Ако даден човек не може да върне заема, банката ще му откаже - и това е полезно обществено действие така както не трябва да се дава на необучени хора да карат автомобили по улиците.

Бантерът е хирург, който ще откаже операция ако има опасност за живота на пациента.
Лихварят е знахар, който ще извърши операцията отказана от хирурга, ще прибере парите в двоен размер и ще се смее на смърта на пациента.

Лихварят не се интересува дали клиентът му е платежоспособен. Така притиснатият от нужда човек не получава помощ, а затъва още повече, губи имота си, семейството си, здравето си.

Лихварството трябва да се вкара в строги законодателно уредени в обществена полза рамки и незаконното му практикуване да се преследва жестоко от закона.

Лихварството често си служи със скрити методи на незаконна принуда и физическа разправа с длъжниците, а дори когато не го прави - ги убива и съсипва икономически и физически. Така то не се различава от кражбата, убийството, проституцията, сводничеството или практикуването на друг вреден занаят, който уврежда природата, здравето или имуществото на хората.

От такава дейност обществото няма полза, а интересите на шепа бандити не могат да се поставят над държавния и народен интерес - дори когато са спонсори на политически партии.

Ако някой има съмнение за какво става дума - нека погледне този материал:

http://www.novinar.net/?act=news&act1=mnenia&mater=MTg0NTsxOA==

Анонимен каза...

Г-н Кънев, безкрайно съм обиден от вашия коментар.
Не зная какво е било отношението към лихварите в Третото българско царство.Предполагам е било отрицателно под влиянието на християнската религия , която го заклеймява , като грях. Тя религията и Галилей и Коперник е заклеймила и хора по кладите е горила и до забавяне на развитието на европейската цивилизация с над 1000години е довела и добре , че през Ренесанса влиянието и е ограничено.
През Третото българско царство икономиката на България е била по държавен контрол и регулация , подобен на този при социализма - Стопанска история на БГ.
С какво право вие наричате хората , упражняващи тази професия мръсници ? От къде знаете какви са клиентите на заложните къщи ?
Чел ли сте в сайта www.lihvari.com , че се заклеймяват точно имотните измами и се дават съвети към гражданите ?
Имате ли доказателства , че има крадени вещи в заложните къщи или канали за търговията им ? Това господин адвокат се нарича набеждаване и си е престъпление.
Вие се имате за политик , а използвате думичката "Лайна" , асоциирайките я със заложните къщи.
Излесте от измисления адвокатски свят в който живеете и ако искате да имате позиция по някой въпрос , се запознайте в детайли с темата.