петък, 30 ноември 2007 г.

Закъсняла информация: Сталин загуби ... в Ковачевци

Читателите на стария ми блог вероятно знаят за непресъхващия ми интерес към китната Пернишка община Ковачевци.

За съжаление цялата суматоха в ежедневието ми не ми позволи да следя по-изкъсо предизборната схватка между различните крила на БКП, които се борят за честта и привилегията да пазят община Ковачевци от попълзновенията на модернизацията, капитализЪма и препаратите за почистване на тоалетни.

Едва днес разбрах, че ... Сталин е загубил. На втори тур... Жив да не бях. Явно България все пак се променя. В родното село на Вожда и Учителя на българския народ загуби кандидатът на БСП - адаш на Вожда и Учителя на цялото прогресивно човечество. Българският народ, цялото прогресивно човечество и техният авангард - Комунистическата партия, горко оплакват загубата на тоз' бастион на Прогреса.

За повече яснота прилагам стария си пътепис от Селото-Музей:

През Сирищник на гости на Сталин в Ковачевци - град Музей

Дааа, без майтап - вчера посетих Ковачевци, родно село на Жоро Тарабата (известен още като Жорж Зиду) и жив музей на социализЪма.
Място, в което от сгради, хора и нрави лъха на онова специфично безвремие, което в последните години на комунистическия режим очерта добре познатата ни разруха на материята и ценностите на обществото.

Препоръчвам пътя от Перник през Батановци, който осигурява преминаване само на 3 (три) километра от славното село Сирищник, в което е израсъл бащицата на днешните управляващи - несполучилия келнер от Балкантурист Гоце(в) Първанов.

Ковачевци не е по-голямо от времето, когато са ви мъкнали там да гледате къщата на баба Парашкева. Само населението е позастаряло, също както и галошите на краката и каскета на главата. Бойният дух си е налице. На последните избори са гласували около 80 души - 62 от тях за Гоце.

Ето и малко гледка от площада:






Тези сгради в стил късен червен кич пустеят и се рушат, с усилното съдействие на общинарите, които полагат неимоверни усилия да спрат настъплението на частния бизнес. Е, май успяват ...

Ето я и общината:




и


Попаднах и зад стените на тази музейна сграда, по мраморните коридори, застлани с ония килимчета, по които се разхождаха музейни експонати от онова време.

Виден общински лидер (познайте от коя партия ) със звучното и смислово натоварено име Сталин Едикойси морно провлачваше крак през фоайето, намъкнал неизбежния кофражноскроен бозав костюм с широка червена вратовръзка, стигаща току-над шкембето.

Пътуването ми - както може би сте се досетили - беше по работа. Работа не свършихме (пък и професионалната тайна не ми позволява да влизам в детайли), но от познавателна гледна точка беше полезно. Мога да ви уверя, че поне три закона и още десетина нормативни акта не действат на територията на града-музей.

В замяна на което действа доброто старо правило - "Ние сме на власт, ние сме Закона", което в далеч по префинения си вариант от епохата на френския абсолютизъм звучало "La loi - c'est moi"

Tъй е било през XVIII век

и тъй



... през ХХ век.


Покойният Йосиф Висарионович сигурно се върти в гроба, възмУтен от "пораженството" на своя адаш. Толкова ли беше трудно да отстрелят част от опозицията...

4 коментара:

Спас Колев каза...

Ти майтап си правиш, но тези избори бяха цяла революция. В Чупрене за пръв път БКП не стигна до втори тур, а след това БСП загуби.

Стойчо каза...

Ако Сталин е загубил, кой е спечелил?

Анонимен каза...

BKP otnovo e edno cjlo!drugarite se pregarnaha i upravliavat.gorko na Kova4evci i Balgarij

Анонимен каза...

сталин е велик