четвъртък, 1 ноември 2007 г.

Купуването на гласове и други, много по-важни неща

Повод за тези няколко реда е този постинг на Иван Бедров:

Ако ти предложат половин месечна заплата, ако ти предложат 300 или 500лв., ще откажеш ли да продадеш гласа си? Ами за 1000?
Затова изходът не е в задължителното гласуване, а в икономическата логика. Ако бедните са по-малко, кандидатите ще трябва да се бръкнат много повече.

Моят отговор:
____________________________________________________________________
Тук няма да се съглася с теб

Между бедността и купуването на гласове няма пряка връзка. Бедността е естествен, но недостатъчен стимул.

Два са по-важните фактори:

1. Липса на политически идеали и каузи - виж какво става след избори в Гърция, Италия, Испания, дори по-хладната Франция - танци, сълзи, празненства, траур. Тези хора имат политическа кауза и политическа борба

2. Ролята на властта като основен източник на имуществена изгода, т.е. властта като най-важен бизнес. У нас толкова много пари са свързани с властта, че колкото и да богатеем, просто цената на гласа се вдига - инфлация.
___________________________________________________________________

Това отговорих.

После се замислих, че това е въпрос на търсене и предлагане:

а) От гледна точка на избирателя. Ако предлага гласа си, винаги ще се стигне до сделка за определена сума. Нали гласът нищо не му струва - 200 лв. берекет версин.

Тук решението е избирателят да НЕ предлага гласа си, т.е. да го използва с друга цел - да има кауза, мечта, надежда, позиция. Хайде отидете при един фабричен работник от Марсилия и му предложете пари да гласува за Саркози. Ще ви трябват после няколко хиляди евро за зъбни протези, в най-добрия случай... А човекът не е богат.


б) От гледна точка на кандидата. Ако предлага пари за гласове, все ще си намери опортюнисти да си купи - цигани, българи, велосипедисти.

Тук решението е властта да не гарантира възвръщане на инвестицията.


Е, кое е първо - яйцето или кокошката?

Аз съм убеден, че именно това са лидерите, "водителите", както пише на един прастар календар на Демократическата партия, който намерих в раклата на баща си. Някой трябва да предложи на хората кауза, която струва много повече от 200 лв.

Наскоро гледах един забележителен филм за Уилям Уилбърфорс. Ако не знаете кой, пробвайте да научите нещо за живота му. Ще разберете какво имам предвид.

1 коментар:

Снежа каза...

Да НЕПРОДАДЕШ гласа си е въпрос на чест и достойнство. Затова работникът в Марсилия не го продава - в тази страна е имало рицарство и поколенията са израсли с представи за чест и достойнство.
В България не е имало рицарство. Ако сега направите една анкета в кое да е училище, в който и да е клас, че се убедите, че тези понятия са непознати за нашите деца. Такава нация е обречена на изчезване, колкото и да ме боли да го кажа. та какво остава за някакъв си глас - и без това никой не заслужава да му го дадеш без известна доза отвращение.