Stadtluft macht frei - 3, все още Хайделберг, все повече околностите

Трябва да се признае, че - колкото и уютен - старият град на Хайдеберг съдържа предимно скъпи магазини, добри кръчми и университет. Човек напазарува скромно, пийне качествена бира и (ако не възнамерява да следва отново) му се приисква да се разходи из прекрасните хълмове - предпланини на Шварцвалд.

За подобни разходки от центъра на града тръгва планинска железница, от онези с два вагона, които се дърпат взаимно с едно въже. Доста е стръмно... Може би тук е мястото да кажа, че германците буквално са престанали да секат дърветата си. Независимо дали са около или в града, сред нивите, полето или по хълмовете, дърветата са неприкосновени.

Логично, след като имаш лоялни съседи като България, готови винаги да изнасят дървен материал...

Гледката от хълма е красива. За съжаление времето беше лошо.


Съвсем случайно попаднахме на малък приют-развъдник за грабливи птици. Имаше доста - соколи, ястреби, дори белоглав орел. Мен обаче ме грабна само тази бухалица, на име Елза. Може би обичам жени, които гледат интелигентно и лошо...

Разходка или не, един хобит винаги подушва добрата бира. На снимката е един от върховете на пивоварното изкуство, напълно непозната за мен марка с изключителни качества, от любимия ми стил dunkelweiss. Две такива и съм готов за sightseeing в замъка на местните графове...

Това е гледката от замъка. Пфалц-графовете са били сред най-важните владетели в южната част на Германия. Очевидно са обичали да гледат бюргерите "отгоре". На снимката се виждат двете катедрали - католическа (ляво) и лутеранска (дясно).

Който ме познава знае, че аз предпочитам феодалите във вида след гилотината, т.е. на повече от една част. Много се дразня например, когато наследниците на малобройната българска градска буржоазия се правят на "аристократи". Това означава да замениш достойнството на личния труд със срама на военния грабеж.

И тъй - много ми хареса призрачната, разрушена част от замъка. Поучителна гледка за Фидел Беев и сродните му души.

Всъщност замъкът е разрушаван няколко пъти, и обикновено разрушителите не са били по-симпатични от обитателите. Последният погром, чийто следи виждате на снимките, е дело на Краля-Слънце, който в последните години на твърде дългия си живот предприема една умопомрачена наказателна експедиция из Пфалц, чийто владетели приели изгонените от Франция хугеноти.

Съвсем между нас, замъкът на Пфалц-графовете е имал и доста благотворен ефект върху околността. Вътре са се вихрили тържища, пазарища и цяла фармацефтична манифактура. Ето как изглежда лицеприятната му и реставрирана част:




На фасадата се мъдрят самите графове - дебели и сурови мъже, не бих искал да ги срещна на тъмно:

Странно но факт - от тези разбойници, чрез множество кръвосмешения, се е получила издънка от астенични мошеници като нашия "Цар":


На изпроводяк, една малко размазана, но култова снимка. Официалната бъчва на замъка, за сравнение размазан образ на любимата ми жена:


В дължина назад е поне четири пъти височината.

Може би не е толкова чудно, че поколенията са уродливи...