петък, 23 ноември 2007 г.

Купуването на гласове – герб на българската олигархия

Според Уикипедия, гербът е «отличителен знак на държава, град, съсловие, сдружение, семейство и др.». Безспорно, след местните избори отличителният знак на нашата държава трябва да включва изображение на мутра в тъмен джип, която подкупва избирателите да гласуват за «подходящия» кандидат или кандидатска листа. Това, разбира се, изобщо не е смешно, нито е само жалко. Това говори твърде много както за идеалите, с които живеят българските граждани, така и за начина, по който се упражнява властта…

Прочетох доста коментари за купуването на гласове. Някои от авторите виждат в това явление просто проява на организирана престъпност, други го обясняват единствено с бедността на населението. Ако беше така, с намаляването на престъпността и относителното забогатяване на населението, проблемът би се оказал преодолян. Но фактите показват друго – България е много по-богата, отколкото през '95 или '99 година. Престъпността не е тъй брутална и всеобхватна, както през 90-те. А купуването на гласове е много по-масово, нагло, определящо за изборните резултати. Очевидно то е сигнал за процеси на гниене на обществената тъкан, далеч отвъд престъпността и бедността, или дори процеси, които са в основата на бандитизма и мизерията

......................................

Ако една партия не проявява нетърпимост към купуването на гласове, ако го толерира или практикува, тя не може да политически цели и ценности. Тя е част от олигархията и се стреми към властта единственно с користните мотиви на своите лидери. Ако предлага пари за гласове, тя участва в създаването и поддържането на схема, при която властта гарантира възвръщаемост на инвестицията. Очевидно ако подкрепим с гласа си партия, която участва в тази срамна търговия, можем да очакваме само управление, прогнило от коррупция. Почтеното поведение по време на избори е недостатъчно, но абсолютно задължително условие за почтеност при упражняването на властта.

Моят извод от тъжния опит, който придобихме по време на тези местни избори, е че безкрайните витиевати дискусии и спорове кои са автентичните десни партии, коя политика е дясна, кой представлява десните избиратели и пр. са не само досадни, но и глупави, и излишни. Олигархията в България сама си тури герба на последните избори. Всеки знае кои партии и кои кандидати организираха най-мащабните «покупки», и по този начин първо плюха на достойнството на българските граждани, а второ – гарантираха ни още минимум четири години корумпирано управление, колчем си върнат инвестицията с лихва. Никакво значение няма десни ли са тези партии, леви ли са, коя от тях е кандидат за член на ЕНП, коя е редовен член на либералното семейство и коя – бивш член на Коминтерна. Никакво значение няма програмата им, никакво значение няма дори данъчната им политика дали е някак леко успешна. Никакви успехи в данъчната политика не могат да компенсират духовната нищета на общество от хора с унизено лично достойнство.

Моят глас е и ще бъде срещу българската олигархия, срещу партиите, които участват в мръсната игра на купуване на гласове. Знам, че кандидати, които купуваха гласове, имаше от всички основни участници в последните избори, в т.ч. и от “десницата”. Проблем на “десницата” е да отстрани тези личности, да признае и да осъди тяхното поведение, за да паднат кавичките.

(със съкращения* от вестник "СЕДЕМ")

*Съкратената част е вече публикувана в този блог

Няма коментари: