Сутрешно - следизборно

Тъй като в момента няма окончателни и подробни данни за резултатите от местните избори и райони, а и твърде много изводи зависят от резултатите на балотажа, долните редове представляват единствено първи впечатления. Все пак данните, с които разполагаме, позволяват няколко основни извода, при целия риск те да са непълни:

1. Статуквото печели местните избори (както впрочем спечели и изборите през 2003г.). Преобладават категоричните или относителни успехи на действащи кметове в големите общини. Особено силно се представят т.нар. “успешни” кметове, които оглавяват стабилни корпоративни коалиции в общините си – Кирил Йорданов, Бойко Борисов, Румен Рашев, Детелина Николова, Дора Янкова. Със съжаление констатирам, че големият печеливш явно е т.нар. “Комитет Съзидание” или с други думи – антиреформаторската клика около президента Първанов.

2. В случаите на сериозни неуспехи на действащите кметове – например Благоевград и Бургас – успешният кандидат (съответно Радослав Тасков /СДС, ДСБ и Атака/ и Димитър Николов /кандидат на ГЕРБ, подкрепен от ДСБ и други партии/) е представител на мнозинството в общинския съвет, често негов председател. И в тези случаи е трудно да говорим за успешна кампания срещу статуквото. Подобен е случаят и с победителя в Пловдив Славчо Атанасов – досегашен районен кмет, ползващ се от услужливото оттегляне на Иван Чомаков.

3. “Дясната” опозиция явно няма сериозен опозиционен потенциал – тя успява да задържи позиции там, където е на власт (Плевен, Монтана, в по-малка степен Видин и Търново), но не постига пробив в нови общини, макар с добри кандидати (например Момчил Кастерлиев в Русе) или широки коалиции (Димо Гяуров във Варна). Това е голям риск за предстоящите парламентарни избори. Очевидно ние от ДСБ, които имаме най-слаби позиции във властта, трябва да развием опозиционното си и реформистко послание, защото не можем – а и не бива – да разчитаме на друго. Да разчиташ на лостовете на местната власт в общуването с гражданите е изобщо спорна практика, която поставя “дясното” в кавички в този абзац.

4. Дясното обединение дава на кампаниите настроение и импулс, като често успява и да пречупи традиционно негативното отношение на медиите към десницата. Същевременно, съюзът между СДС и ДСБ не увеличава броя на подадените гласове, а напротив – не успява да достигне сбор от обичайните резултати на двете партии. От друга страна, има парадоксални случаи като Пазарджик, където двама конкурентни кандидати на ДСБ и СДС взимат общо близо 40% от гласовете и дават сериозен шанс на г-н Тодор Попов (ДСБ и ВМРО) за успех на балотажа срещу печално известния социалист Евстатиев.
Тук дясното не е в кавички, защото мотивите за местните съюзи бяха именно общата ни биография и множество общи ценности. Резултатът обаче категорично показва, че това не е достатъчно. За да има успех, нужно е общо реформаторско послание, идеи и хоризонти.

Независимо от незавидния резултат като процент и брой подадени гласове, кандидатурата на Мартин Заимов в София се възприема и от привърженици, и от противници, като сериозен успех. Това има няколко очевидни причини – тежката загуба на БСП, сериозната и различна кампания на Заимов, прякото общуване с гражданите, ясните, смели и човешки стремежи на програмата му. Очаквам подобен модел на общуване с гражданите, на водене на кампания и на едновременно остро, съчувствено и експертно опозиционно послание да формира образа на бъдещата реформаторска десница.

Аз останах възхитен от острото реформаторско поведение на г-н Заимов в нощта на изборите. Желанието му да постави от сега кандидатурата си за очакваните след неизбежното бягство на Бойко Борисов частични избори е много сериозно явление за десницата. Досегашните й кандидати Светослав Гаврийски и Неделчо Беронов взеха в София не по-малко гласове от Мартин Заимов, но изчезнаха от политиката в нощта на изборните си загуби. Изглежда, че този път сме издигнали истински политически боец. Ако това се потвърди, очаквам по-добри дни. Импулсът от поведението на Мартин ще се усети още в неделя, когато балотажите в столичните райони ще дадат на ДСБ и СДС първа победа в София от 1999 г. насам.