За Краваров и реформистката алтернатива - 2 част

(Продължение от вчера)

Всъщност Краваров е десен, и винаги е бил. Избиран е с бюлетините на СДС (1999г.), СДС-ВМРО (2003г.) и ВМРО-ГЕРБ (2007г.). Независимо, че винаги се е спогаждал със съветниците от БСП, и независимо от публичната тайна за сериозните бизнес интереси на ДПС в Банско, Краваров е политически противник на тройната коалиция...

Днес опозицията започва национален протест и бойкот на управлението на страната, по инициатива на моята партия, Демократи за силна България:

“Искаме в този ден да покажем, че има друга България, че сме от другата страна на пропастта между управляващите и Европейския съюз … трябва да се работи за нова европейска и реформаторска алтернатива на управление.”

Повече от съгласен съм с тези думи на Иван Костов. В момента тройната коалиция се е окопала в последния траншей. Нито отрича провала си, нито неспособността си да управлява страната, нито факта, че корупцията е стигнала до всяко бюро в администрацията й. Остава й само едно – да размахва чучелото на Волен Сидеров и да вика “Ние сме насрани, но нямаме алтернатива”. Парадоксално, но това е силна позиция. Силна е ако опозицията не предлага алтернатива на модела на управление, а казва “Крайно време е да махнем тези престъпници, пък да става каквото ще!”.

Отговорността на опозицията е да предложи нови реформистки идеи за управление, чрез които да направи модела “Краваров” невъзможен. Да представи на гражданите алтернатива за власт на закона, а не власт на изключенията. Нужен е нов модел за упражняване на властта и реформиране на политическата система, който да изключва възможностите за “свободно договаряне” на ушенце между бизнеса и администрацията. Тази алтернатива обаче трябва да е облечена в конкретни мерки срещу интересите на олигархиите – ангажименти за промени в градоустройствените и екологични закони, обществен достъп до информация за харченето на бюджетните средства, политически контрол върху службите за сигурност, цялостна реформа на прокуратурата и МВР.

Ако опозиционните партии са неспособни да постигнат съгласие по реформистка алтернатива, промяната на управлението ще има ограничени и краткосрочни положителни резултати, но съхраняването на статуквото ще задълбочи политическата и социална криза.