Грузия - рано ли е за равносметка?

Изобщо не се мисля за познавач на външната политика, а още по-малко - на тънките дипломатически изводи и анализи.

На всичкото отгоре информацията за конфликта до момента е повече от постна и противоречива и истината за серията от военно-политически провокации, довели до необмислената (?) акция на Саакашвили ще остане мътна дълго време.

Препоръчвам текста на Драгомир Иванов "Кого уцелиха шрапнелите от Кавказ?" от вчерашния "Дневник". Той разглежда проблема задълбочено и интелигентно, включително и тежката историческа обремененост на Кавказкия район, която се корени далеч преди създаването на първата Грузинска република от ХХ век и превземането й от Съветска Русия с активното участие на осетинските джигити.

И все пак има възможност за една равносметка, а именно - от гледна точка на българския национален интерес и сигурност. Безспорно е за мислещите хора, че сдържането на руския имперски размах и поддържането на т.нар. "санитарен кордон" между руските военни и икономически интереси и Балканите е от съществено значение за България. От гледна точка на хладния национален интерес симпатиите към Грузия са естествени и обясними, както и известна доза съчувствие - исторически грузинците са пример какво би станало, ако Стамболов се бе провалил в политиката си 1886-1894 година, или какво би станало, ако нашето Велико народно събрание от 1886 беше приело грузинския (!) предател Мингрели за български княз.

В конкретната ситуация българският национален интерес съвпада с грузинския, но има много по-малки нужди и по-лесно извлича ползи. Нека видим сигурните резултати от конфликта:

1. Русия публично доказа, че не е миротворец и безпристрастен наблюдател в Осетия и Абхазия, а действа по непроменени схеми от края на XVIII век;

2. Русия публично доказа, че практически е окупирала тези (и други) територии и ги счита за собствени, а местните бандитски режими са 100% зависими от Кремъл;

3. Русия заяви, че тази окупация съвсем не се дължи на топли чувства към осетинците и абхазците, а на желание за контрол на Кавказ и ограничаване на суверенитета на други народи;

4. С изключитено рискованото си поведение, грузинското правителство успя да ангажира ключови западни държави (и най-вече САЩ, Великобритания и Франция) в Кавказ;

5. След 18 години на едностранна руска доминация в района, НАТО ще бъде по един или друг начин въвлечено в преговори за сепаратистките републики в Кавказ;

6. Грузия загуби много, в т.ч. жертви, поражения върху армията и инфраструктурата, но спечели официално позицията на страна, застрашена от чужда агресия и окупация, т.е. развенча лъжата за руската безопасност.

7. Всички буферни държави, исторически жертви на руска окупация, се мобилизираха в неприкрит фронт за сдържане на бъдещи "мироопазващи операции".

8. Традиционно благите към Русия "велики сили" на "стара" Европа са доста разколебани и вътрешно разделени. Традиционния страх и дипломатическо малодушие сякаш отстъпват част от териториите си навсякъде, освен в Италия, ръководена от водевилния кабинет на палячото Берлускони, с външен министър нашия стар познайник - скиорът Фратини...

Очевидният извод е, че провокацията (?) на Саакашвили значитено отслаби ресурса на Русия да провежда Realpolitik в Източна Европа и отвори очите на мнозина за целите и методите на Кремълската политика (по-точно за факта, че тези цели и методи са непроменени от Иван Грозни насам, ако не и от Светослав Киевски...).

Равносметката за България е повече от добра. Тя извлече лесни ползи от чужда смелост (или безрасъдство?). Най-малкото по тази причина нашата дипломация дължи активна подкрепа на Грузия и конкретно на правителството на Саакашвили в усилията му да съхрани суверенитета и политическия курс на страната.

Защото въпроса за Грузинската равносметка стои драматично отворен... Дали грузинците ще извлекат полза от радикалното поведение на лидера си, е твърде рано да се каже. Дали "Западът" ще успее да пресече опитите на Русия да предизивка гражданска война в Грузия - също.

И тъй като изрично и съвсем искрено (а не за да кокетнича) казах, че не разбирам от външна политика, ето Т У К един доста по-качествен текст от Комитата.