четвъртък, 13 ноември 2008 г.

"Мутри", "турци", "гейове" и ... овце?

Преди 100 години, след 1908г., България е току-що обявила своята независимост, която още не е призната от нейните съседи и от Великите сили. Национализмът е всеобща доктрина, а националната държава е общоприет идеал на европейските общества. Българите са в постоянен конфликт със съседните нации – гърци и сърби, по повод на опитите им за асимилация в Македония. Подготовката за война с Османската империя е в ход, а новоизбраното правителство е обявено от чуждите наблюдатели за “опасно и крайно националистическо”. По време на дебати в Народното събрание, неговият подпредседател заявява:

“... Ние тук, в тоя парламент, сме подчертали и сега аз подчертавам, че българската нация не само че е толерирала всички народности и всички вери, но смята за своя национална гордост да прогласи в територията на царството пълна свобода на всички народности и вери. С това ние се гордеем. Това е един принцип, прокаран в нашата конституция...”

В рамките на същия дебат, вътрешният министър заявява:

“ ... Аз няма защо да ви говоря, често пъти сме го повтаряли всички, че, ако нашата страна има известна цена, по-голяма цена, отколкото много други народи, то е, защото ние можем да им търпим и произхода, можем да им търпим и религията...”

През 2008г., България е член на Европейския съюз и НАТО, съюзник с повечето си съседи. Национализмът в своите крайни форми е всеобщо осъден като причина за две световни касапници с десетки милиони жертви, а националните държави в Европа се провеждат половинвековен процес на интеграция и изграждане на общи институции. Съществува общ европейски пазар, митнически съюз, свободно движение на хора и капитали. Лидерът на най-голямата българска партия, претендиращ да е лидер на десницата, представител на единствената дясна партия с представители в Европейския парламент заявява:

“...Трябваше много последователно, както в Съединените щати, първото име на новородените да бъде българско, дава се един списък, както е там, фамилиите съответно на бащите и дедите... добър вариант е практиката от преди 1985 г. във всички фамилии да се слагат фамилните окончания "-ов и -ев" ...”

“... Един път завинаги трябва да се знае, че в България има български граждани, в Турция са турски, в Сърбия са сръбски, затова има граница, затова има държави. Който както иска и се чувства като такъв, ако е българин, е така, ако е турчин, да си отиде в Турция ...”

и още

“ ... нашата етническа толерантност е минала всякакви граници...”

и още

„хора с хомосексуални нагласи да бъдат извън управлението на страната, защото това се отразява и върху психиката на народа, и върху хората, върху вземането на важни решения”

Действително, това сравнение показва, че в днешна България има толерантност, която е минала всякакви граници. Толерантността към недемократични послания и авторитарна ганьовщина.

И тук не става дума за въображаемата опасност от “етническо напрежение”, с която по един или друг начин и Ахмед Доган, и Георги Първанов, и Бойко Борисов заплашват българските граждани. Нито за скритата заплаха някой ден в България да бъдат приети закони, които да забранят славните фамилии Фаденхехт и Томасян, например.

Става дума за реалното овчедушие, с което наблюдаваме отстъплението на всички лични и стопански свободи, гарантирани на българските граждани още в Търновската конституция. Става дума за спокойната увереност, с която един бивш заместник кмет обяснява, че е събрал кандидатите за публичен конкурс на “оперативка”, на която да се разберат какви ще бъдат резултатите, и че това не било корупция. Става дума за наглостта, с която двама феодали честват една година от възшествието на марионетката си като кмет на един български град, изказват се вместо него по въпросите на управлението и признават, че упражняват принуда върху своите служители. Става дума за готовността, с която приемаме, че корупцията и мутренската престъпност могат да бъдат преодолени единствено с бащинската помощ на овластени корумпирани мутри.


В крайна сметка става дума за лекотата, с която казваме “Този въпрос не е за по телефона” и се подчиняваме на една нова, технологично модернизирана диктатура, наложена от същите хора, които променяха имената на съгражданите ни преди 20 години.

В България надали ще има “етническо напрежение”, защото то е противно на традициите и историческите достойнства на народа ни, на нормите, налагани от НАТО и на Европейския съюз.

В България надали ще има открит авторитарен режим, защото – въпреки липсата на демократични традиции и политическата апатия – това е противно на нормите, налагани от НАТО и на Европейския съюз.

Но в България надали ще има отворено и богато общество, основано на лична и стопанска свобода, не и докато проявяваме толерантност към позиции и практики, които ни правят по-бедни, по-зависими и уронват личната ни чест и общностното ни достойнство.

11 коментара:

  1. Тъй. Всичко е ужасно верно и точно.
    Може само малко да се спори къде свършва овчедушието и къде почват консуматорският непукизъм и наивният егоизъм на вечната българска заблуда за спасяването поединично.

    Остава обаче исконната руска питанка "Что делать?", която на български гласи "И с'я к'во (от т'ва)?".

    Какво от това, че ти мислиш така, че аз мисля така и още Х-стотин души? В най-добрия случай Х-хиляди.

    Как наистина да убедим Х и У, че това, което е изръсил ББ е смазващо във всеки един смисъл, а не просто емоционална реплика.
    Наскоро по едно национално радио слушах как поредния коментатор или ентелектоалец тип Данчо-да-да, чието име дори не помня, обясняваше а-ла "айде стига сте се захващали за една реплика, докога ще я дъвчите, какво пък толкова".

    Как да я сдъвчим и преглътнем, когато разните "десни", които ще вкараме в парламента с гласовете си (ако ги вкараме въобще), плеснат с ръце и се прегърнат със същия субект?

    Каква въобще е алтернативата?
    Цената й?
    Залогът й?

    Не срещам смислени тези по тези въпроси от никого вдясно.
    Мълчи се и се мотолеви - то ние няма (съвсем) да се коалираме, само ще управляме малко заедно, щото, ше видите, така ще се наложи, за да спасяваме отечеството.

    Има една не по-малко смазваща истина - Х и У няма да изберат старите десни партии, ако ще още по-турско от сегашното да стане.
    СДС няма да се възроди, командирът няма да се върне нивгаш на бял кон.
    А няма време да чакаме нови филизи да прокарат през тази изгорена земя, защото е твърде съмнително, а и прекалено скъпо струва всяка пропусната година.

    Колкото по-бързо се осъзнае това (трябваше още преди година, ако не и две), толкова по-добре.
    Тогава все някому ще хрумне нещо и няма сал един Гамизов да се прави на "Идеалист".

    ОтговорИзтриване
  2. Да,

    Ето това е. Поздравявам те за ясните думи.

    Обаче Беломоре е много прав с въпросите, които поставя.

    ОтговорИзтриване
  3. Пропуснах да се подпиша ;-)

    ОтговорИзтриване
  4. Хе , колко е лесно да се намират кусури на противниците и да не се забелязват собствените.

    "Феодали" ? Как разбра ? От Дупница ли си ? Или по новините казаха така ?

    Дупница избра съсвем нормално сегашния кмет, и не е лошо вие "десните" да погледнете към себе си и за се запитате "защо аджеба , типичен десен град като Дупница, вече втори мандат не избира "син" кмет.

    Ще те улесня - защото през малкото си мандати "сините" и "десните" , надминаха своите иоли от БСП(к) - уволняваха инакомислещи , уволняваха дори тези, които говорят . Крадяха като за последно , не направиха нищо за града, освен "Панчов гьол" . Тогава верно беше чист феодализъм - от ВиК например уволниха 50% от персонала, за да се назначат сини лакей и родата до 9-то коляно на сини партийци.

    Електората , за разлика от политиците помни. Помни и не гласува отново за тези, които са го излъгали. Вашето наследство е много тежко и с подобни писания, хич не помагате за заличаването му.

    Сегашния кмет на Дупница е първия от 10-на години, който свърши нещо. Града се благоустроява. Работи се. А всички досегашни кметове гледаха първо да уредят на държавна (обшинска) работа съответната номенклатура.

    Та да разправяш за "феодали" и "марионетки" , хич не е добре за "имиджа" на любимата ти партия

    ОтговорИзтриване
  5. Радане, принципно си прав, но в заключенията накрая се облягаш пак прекалено много на външни (западни) за България фактори като спасителен пояс.

    Нима не виждаш, че "технологично модернизираните" начини да се натискат надолу инакомислещи настъпват в целия свят без изключения? Това не са изобретения на бившите агенти на ДС.

    ОтговорИзтриване
  6. Иво, тук грешно си ме разбрал (явно аз грешно съм писАл). Не се "облягам" на "западни фактори" а със съжаление констатирам, че няма местни фактори. България няма традиция срещу авторитаризма - напротив. Исторически ВСИЧКИ авторитарни режими са били поддържани от мнозина и търпяни от повечето си "опоненти". Сега виждаме сходна тенденция...

    ОтговорИзтриване
  7. @ ss7:

    Аз съм последният човек, който ще защитава "синия" феодализъм в Дупница или Хасково или ... София. Имам завиден record в плахите опити за разобличаването му и съм един от първите, които го нарекоха с истинското му име, а именно - феодализъм. Тук няма да спорим.

    И в този материал неслучайно пиша:
    " ...приемаме, че корупцията и мутренската престъпност могат да бъдат преодолени единствено с бащинската помощ на овластени корумпирани мутри..."

    Ако ти защитаваш тезата, че моделът на "братя" "Галеви" в града на фармацията е алтернатива на политическата корупция, ние с теб стоим на твърде различни позиции.

    ОтговорИзтриване
  8. Винаги съм се чудил дали в България е възможна либералноориентирана партия, залагаща на прозрачността в управлението, гарантирането на гражданските свободи и развитието на пазарното стопанство. Която да мобилизира икономически активните и прогресивномислещи (горе-долу) млади български граждани ... Наивна химера ли е това или не?

    ОтговорИзтриване
  9. Димо,

    Нафиле се чудиш.
    Не е възможна за съжаление. А и трябва да се признае, че цит. "икономически активните и прогресивномислещи (горе-долу) млади български граждани" не сме (извинявам се за множественото число)особено активни граждански или мобилизиращи се срещу деградацията на обществото. И какъв е изходът съвсем не знам, но знам, че поединичното спасяване не е изход.

    ОтговорИзтриване
  10. Да, и аз съм по-скоро скептично настроен, но поне се надявах Радан или някой от читателите на блога да изложи аргументи "за". :)) Шегата настрана, хубаво е да дефинираме какво се брои за гражданска активност/мобилизация. Гласуването на избори? Писането и дискутирането в интернет? Участието в граждански организации? Даването на ресурси (пари, време, внимание и т.н.) за дадени политически каузи? Всичко това е важно, но коя форма на активност е сравнително по-ефикасна? Кой би бил най-рационалният път към мобилизация? Аз, честно казано, нямам ясно мнение по въпроса, така че ще се радвам да прочета какво мислят другите ...

    ОтговорИзтриване
  11. Сини,червени,леви,десни,богати,бедни,силни,слаби,хетеро,хомо,явни,анонимни,всички ние,който какъвто е поискал да стане.Има само пет минути на всеки четири години когато това което искаме да кажем можем да го кажем дори и без думи само с един позволен символ и един избор.Това са единствените пет минути в които тези на които наи много искаме да кажем нещо наистина ни слушат и наистина ни Чуват.Пет минути,да не ги пропускаме.

    ОтговорИзтриване