2010 - властта като избор

Изобщо не мисля да пиша "обзор". Нито ми е в стила, нито ми се пада. Пък и написаното от Ралица Ковачева (а на нея хем ѝ е работа, хем ѝ се удава... ) ми се стори съвсем предостатъчно, изчерпващо каквото имам да кажа и съдържащо още много, което не знам или не бих могъл да изразя толкова ясно ...

... Доколкото изобщо образът на премиера е важен за този анализ, той символизира събитието на годината за България. Което, подобно на случващото се в Европа, също е процес, само че в тотално противоположна посока. За една година в ментално отношение България направи такава крачка назад, каквато не помним за последните 20 години. За последната година възкресяването на близкото минало се случи с такава невероятна скорост, колкото щеше да е невероятна, ако Мавзолеят беше възстановен в предишния си вид...

Но днес един текст на Христо Христев ме жегна и ми напомни, че понякога нещата не са толкова невинни, колкото изглеждат. Че трогателната простота и некомпетентност на управляващите е всъщност много, много опасна, когато е съчетана с масова липса на чувствителност към човешките права, достойнството на личността и нейната неприкосновеност...

Стилът на правителството по темата за организираната престъпност, корупцията, неработещата съдебна система и в крайна сметка - сигурността на гражданите, ми напомня случаите от детството, когато на въпроса "ИЗчисти ли стаята?" отговарях с половин уста "Амиии... чистих".

След година и половина на власт, наличието на "воля и усилие" е повече от недостатъчно. Нещо повече - самодоволството, че "воля и усилие" е равно на "справедливост и правосъдие" се превръща в опасно явление. Повече от очевидно е, че българската правоохранителна система не е в състояние да се справи с нормалните си обществени функции. Това се отнася както до съда, така и (според мен - в още по-голяма степен) до прокуратурата и разследващите полицейски звена. Според сполучливия израз на един приятел, това предизвиква "заместителни реакции" в цялото общество. Липсата на правосъдие предизвиква желание за разправа. Липсата на присъди се компенсира с "полицейски натиск" като форма на борба с престъпността, арестите заменят лишаването от свобода ...


... изказванията на вътрешния министър - прочитането на присъдата.

Тези обществени реакции са естествени и очаквани. Въпросът тук е за позицията, която заемат законодателната и изпълнителната власт. Те могат да положат тежки и донякъде неблагодарни усилия да променят системата, да въведат нови устройствени норми, нови правила за кариерно развитие, нов ред за подбор на висшестоящи съдии и прокурори. Може да се промени структурата и баланса на правомощията в прокуратурата (която е една изцяло наследена от тоталитарния режим структура), може поне да се направи опит за промяна на самото ѝ място в системата на властите. ГЕРБ и лично бай Бойко Борисов имат този избор.

Но те могат и да се пуснат по течението и да станат проводник на "заместителни реакции", да насърчават желанието за разправа без съд, да заместват правосъдието с "натиск", да въведат подслушването и други форми на потъпкване на човешки права като форма на превантивен контрол вместо краен метод за доказване на престъпления.

Могат. Имат и този избор.


Неведнъж през 2009 и 2010 коментирах изборите, пред които стоеше Борисов. Той и правителството му направиха и свестни неща, и точни ходове. Но властта се оценява по изборите, които прави.

Нещо повече - властта е избор. Властта е избор ВМЕСТО други хора. Най-тежкият избор.

Изправен пред тежки избори, Борисов неминуемо и неумолимо грешеше.

Но в случая с правосъдието, полицейщината и нарушаването на човешките права не става дума за грешка. Борисов се превърна в проводник на "заместителните реакции" още през 2001/2002. Дори още през 90-те ...


когато охранителният бизнес играеше подобна "заместителна" роля в обществото ни. Изборът на Борисов в случая е предопределен. Той не е направен от премиера, а от избирателите.

ТОЙ Е този избор ...

Това се случи през 2010. Резултатите от изборите през 2009 показаха лицето си...
.