"В този пошъл и покварен свят, Димчо не може да си намери любима, която да го вдъхновява и окрилява, дори леко да го ободрява. А ако си намери, тя ще го съсипе"
За този кандидатстудентски бисер от '84 година се сетих, докато четях реакциите на политиката на Виктор Орбан и победоносната "FIDESZ" в първите месеци от управлението им в Унгария.
Интересното тук е, че няма новина. Може и да сме стреснати от новия медиен закон, (изобщо много добър анализ на Аделина Марини в Euinside), от поголовната национализация на пенсионните фондове, от дискриминационните идеи в корпоративното облагане. Може с тревога и учудване да прочетем как Washington Post определя политиката на десницата в Унгария като ... "Путинизация".
Но не е зле да си дадем сметка за фактите. А те са, че ФИДЕС израстна пред очите ни като социално популистка, авторитарна, често просташки-националистическа и упорито анти-пазарна политическа сила.
Тази насока на развитие е постоянна и трайна и за нея могат да се приведат множество доказателства, както от периода на управление 1998-2002г., така и (особено) от опозиционния период 2002-2010. *
И макар Унгария да е драматичен пример, тя не е изключение, а показател за сериозни тежнения в Европейската десница. И за съжаление съвсем не става дума само за честите залитания в опасен, често левичарски, популизъм в Полша и Литва, нито само за авторитарния модел на "дясно" управление в Македония, Албания и Босна. Става дума и за провала на Караманлис да реформира Гърция, и за тенденции в управлението на Франция и Италия, или за мощните атаки отдясно, които на практика обезсилват изключително успешното в стопанската област управление на черно-жълтата коалиция в Германия. (Камерън стои някак самотен на общия фон, като пътен знак, който ни напомня не просто посоката на развитие и напредък, но и факта, че интелектуалното водачество на Великобритания на общественото поле съвсем не е изчерпано минало...)
В един наистина умен анализ, който четох наскоро, направо се говори за цената на изборните успехи на Европейската десница. А цената често е - отказ от усилие за промяна на обществото, отказ от защита на пазарните ценности, дори и отказ от действена закрила на основни човешки права. Европейската народна партия често се крие зад доктринерна броня, като свежда въпроса за разликата между "гражданския консерватизъм" (за който претендира Орбан) и социалния популизъм или грубия национализъм до политически теоретизации. Победата в политиката е много скъпа - тя е, която ни "вдъхновява и окрилява". Тя е, която "дори леко ни ободрява". Но компромисите в името на тази победа, са това, което може и да ни съсипе ...
Toва, разбира се, не е безпристрастен политически анализ, нито аз съм политически коментатор. Това е просто преглед на политическите задачи пред реформаторската десница в България, в първите дни на изборната 2011 година. Лесният избор е да се примирим с това, което можем да определим като пан-европейска тенденция и да приемем съюза между консерватизма и популизма.
Трудният път е да изберем пътя на промяната. На упоритото припомняне, че популистките ходове не водят до благосъстояние, а напротив - до задлъжняване и мизерия. Че националистическите надувки са път към конфликти, страдание и бедност. Че накърняването на собствеността не води до повече "общи блага" а до обща безотговорност. Че нарушаването на човешките права отнема, а не дава сигурност.
Че "рисковият" път на реформите, конкуренцията, свободния труд и инициатива и честните, еднакви за всички правила е единственият, който води към благосъстояние. Че знанието, трудът и частното спестяване в едно свободно общество единствени дават сигурност, и то сигурност за повече от едно поколение.
Трудна задача, която обаче може да вдъхнови и дори леко да ободри на общо-взето мрачния фон.
–––––––
* Отлично разбирам, че това становище ще бъде определено като крайно и ще ми навлече много атаки, както и множество обяснения за "десността" на Орбан и за негови правилни ходове. Е, политик съвсем без правилни ходове сигурно няма. Убеден съм обаче в принципната верност на написаното, както и в това, че позициите трябва да се споделят честно и открито, а не да се замазват.
Интересното тук е, че няма новина. Може и да сме стреснати от новия медиен закон, (изобщо много добър анализ на Аделина Марини в Euinside), от поголовната национализация на пенсионните фондове, от дискриминационните идеи в корпоративното облагане. Може с тревога и учудване да прочетем как Washington Post определя политиката на десницата в Унгария като ... "Путинизация".
Но не е зле да си дадем сметка за фактите. А те са, че ФИДЕС израстна пред очите ни като социално популистка, авторитарна, често просташки-националистическа и упорито анти-пазарна политическа сила.
Тази насока на развитие е постоянна и трайна и за нея могат да се приведат множество доказателства, както от периода на управление 1998-2002г., така и (особено) от опозиционния период 2002-2010. *
И макар Унгария да е драматичен пример, тя не е изключение, а показател за сериозни тежнения в Европейската десница. И за съжаление съвсем не става дума само за честите залитания в опасен, често левичарски, популизъм в Полша и Литва, нито само за авторитарния модел на "дясно" управление в Македония, Албания и Босна. Става дума и за провала на Караманлис да реформира Гърция, и за тенденции в управлението на Франция и Италия, или за мощните атаки отдясно, които на практика обезсилват изключително успешното в стопанската област управление на черно-жълтата коалиция в Германия. (Камерън стои някак самотен на общия фон, като пътен знак, който ни напомня не просто посоката на развитие и напредък, но и факта, че интелектуалното водачество на Великобритания на общественото поле съвсем не е изчерпано минало...)
В един наистина умен анализ, който четох наскоро, направо се говори за цената на изборните успехи на Европейската десница. А цената често е - отказ от усилие за промяна на обществото, отказ от защита на пазарните ценности, дори и отказ от действена закрила на основни човешки права. Европейската народна партия често се крие зад доктринерна броня, като свежда въпроса за разликата между "гражданския консерватизъм" (за който претендира Орбан) и социалния популизъм или грубия национализъм до политически теоретизации. Победата в политиката е много скъпа - тя е, която ни "вдъхновява и окрилява". Тя е, която "дори леко ни ободрява". Но компромисите в името на тази победа, са това, което може и да ни съсипе ...
Toва, разбира се, не е безпристрастен политически анализ, нито аз съм политически коментатор. Това е просто преглед на политическите задачи пред реформаторската десница в България, в първите дни на изборната 2011 година. Лесният избор е да се примирим с това, което можем да определим като пан-европейска тенденция и да приемем съюза между консерватизма и популизма.
Трудният път е да изберем пътя на промяната. На упоритото припомняне, че популистките ходове не водят до благосъстояние, а напротив - до задлъжняване и мизерия. Че националистическите надувки са път към конфликти, страдание и бедност. Че накърняването на собствеността не води до повече "общи блага" а до обща безотговорност. Че нарушаването на човешките права отнема, а не дава сигурност.
Че "рисковият" път на реформите, конкуренцията, свободния труд и инициатива и честните, еднакви за всички правила е единственият, който води към благосъстояние. Че знанието, трудът и частното спестяване в едно свободно общество единствени дават сигурност, и то сигурност за повече от едно поколение.
Трудна задача, която обаче може да вдъхнови и дори леко да ободри на общо-взето мрачния фон.
–––––––
* Отлично разбирам, че това становище ще бъде определено като крайно и ще ми навлече много атаки, както и множество обяснения за "десността" на Орбан и за негови правилни ходове. Е, политик съвсем без правилни ходове сигурно няма. Убеден съм обаче в принципната верност на написаното, както и в това, че позициите трябва да се споделят честно и открито, а не да се замазват.
ЧНГ!
ОтговорИзтриванеОтличен анализ с който съм прекалено съгласен, за да бъда безкритичен ;)
Всъщносъ нямам критики, а по-скоро бих добавил няколко въпроса, които си задавам, без да съм напълно убеден в тяхната риторичност:
1. Не е ли левичарското срастване с популисткия инструментариум онова, което тласка десницата към популизъм като единствената възможност за оцеляване? В случая под левица нямам предвид нашите комунисти, а Демократите в САЩ и Социал-демократите из Европа.
2. Обществата в Източна Европа нямаха никакъв инстинкт за предпазване или поне за осмисляне на връхлетялата ни по естествен път „МcDonalds” пазарно-ориентирана масова култура на кича, рекламата и потреблението.
В резултат на това за последните 20 години обществата в Източна Европа деградираха като общества, а елитите (и без това много постни и компромисни) загубиха всякаква легитимност. Възможно ли е днес да имаш политически успех ако не си популист? Да имаш политически успех, а не да бъдеш прав в онова което казваш. Защото са различни неща. Ако отстраниш популизма, не си ли обречен да бъдеш скучен, досаден и крайно неинтересен „експертен дърдорко”, като излязъл от пресконференция на ДСБ по темата за бюджета? Естественият ход на историята не налага ли популизма като обичайно средство за политика? По същия начин както е наложил огнестрелното оръжие над добрата стара шпага като инструмент за решаване на спорове...
3. Национал-популизма се появява като политическа вълна, първоначално маргинална, но понякога прераства в цунами там, където легитимната политическа класа е страхлива и нерешителна да говори по ‘животрептящите ” проблеми на битието и се крие зад свенливи общи фрази, лозунги и политически коректни заклинания. Например проблемът с циганската престъпност е реалния жизнен проблем на всички българи в средните и малките населени места, както и на много квартали в големите градове. Ако редовната десница говори открито по въпроса и наложи нищо по-малко от поголовно и безкомпромисно спазване на законите – адресна регистрация, лични документи, легални строежи, плащане на ток и вода, полицейски, медицински и ветеринарен контрол, нещата могат и да се оправят. Ако вместо това десницата си трае (за да не я гърчат леви-популисти сред правозащитниците) или говори за ромско включване интеграция чрез НПО-проекти и други подобни „мерки” с неясен хоризонт (все едно говорим за кастрация на бездомни кучета, която ще реши проблема в перспектива от 30 години), то на празната сцената се покатерват всякакви срамни образи с радикални и бързо-чудотворни окончателни решения.
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
ОтговорИзтриванеЗа да си реформатор, за да правиш реформи без компромиси и в същото време да увлечеш в каузата достатъчно на брой хора след себе си, трябва да си истински лиде.
ОтговорИзтриванеhttp://www.ted.com/talks/lang/bul/simon_sinek_how_great_leaders_inspire_action.html
Когато няма истински лидери остават само бюрократи напудрени с популизъм.
Когато става дума за Орбан, винаги ще си спомням как в последните месеци на мандата на ОДС (май 2001) дойде в София и в рамките на коментар относно кандидатурата ни за членство в НАТО, каза в почти прав текст, че за да станем пълноценни и пълноправни членове първо трябва да се отървем от московската агентура в службите. Членове станахме, но след като Орбан вече беше слязъл от власт.
ОтговорИзтриванеИма ли връзка – най-вероятно не.
Имаше ли реформа на службите – вж. по-горе, но без „най-вероятно”.
Доколкото за Унгария обаче грижи нямам, ще бъда максимално „искрен и личен” по българската част.
Под мъдрото и пищно откъм зрелища и слушалища управление на "Генерала" анализаторските способности на прогресивната дясна мисъл безспорно нарастнаха чувствително. Небивал и качествен, и количествен растеж.
Когато почвата по начало е благодатна, че и особено добре, дори ежедневно наторявана, който и където бодне, по три реколти анализи ще извади. Затова, както съм казвал и в извънблогова обстановка, анализите отдавна не са ми интересни, вълнуват ме синтезите.
Откъм синтеза обаче усещам нещата да зациклят толкова брутално, че ме мързи да измислям витиевати празни фрази в стил маниерничеща списувателка в ИЮинсайд, за да кажа, че освен лозунги и общи приказки не дочувам нищичко.
Дано бъркам, но като потенциален избирател, който не гледа от висотата на ЕНП, а от низината на живота в РъБъ, последното усещане силно ме притеснява.
А не е като да не съм наострил и без това широко отворените си уши.
Съгласен съм с Темплар за много неща, вкл. че успехът и правотата са две напълно различни неща. Но дали са взаимоизключващи се?
Наистина ли, ако си прав, задължително трябва да си "експертен дърдорко", а, за да си успешен, задължително трябва си се отказал от правотата. И обратно.
Не мисля така. Лесният избор тук е да се приеме за необратимо, че успешни са само не-правите и, че като си прав, си обречен да си неуспешен. Народът прост, а хлябът – диетичен, к’во да се пра’и, като се напарят пак, ще узреят (по-вероятно обаче е да духат).
Политиката е пазар - на идеи, визии и прочие. Като на всеки пазар не винаги най-добрата стока се продава най-добре. Понякога обаче това не се дължи само на липсата на подготовка и невнимателността на купувача, а и на маркетинга на продавачите.
„Трудният път е да изберем пътя на промяната.”
Съгласен. Обаче... Кой да го избере, коя точно промяна, чрез какво точно?
От това, което следва посоченото малко по-горе изречение, не виждам никаква промяна. „Упоритото припомняне” може да се разтълкува като „същото експертно дърдорене” или дори „същото мрънкане от кьошето”, както досега.
- Кой точно, коя точно десница да избере пътя на промяната?
СК / ДСБ / „десните” нормални хора / някой друг?
- Коя промяна?
На политическото поведение? На вида послания и начина на отправянето им? На целевата група? Друго?
- Чрез какво?
Категорично дистанциране от управляващите и преминаване в открита опозиция? Хипноза на премиера с цел убеждаването му да направи най-обикновена и нормална принципна коалиция със Синята такава, основана на конкретни стъпки и приоритети? Друго?
Неотдавна се накарах на Комитата за негово писание в „Седем”, в което иначе поредният верен анализ завършваше с някакъв общ лозунг от типа „дайте да дадем на доброто в обществото да победи”, и му писах, че, ако иска да каже нещо по-различно от обичайното и всеобщо разтягане на локуми, да благоволи да каже как конкретно следва да се случи това. Той не пожела да ме разбере и предпочете да спори и да си вярва, че с анализа си дава начало или поне допринася за някакъв много ценен и неслучвал се никога преди това обществен дебат.
Споменавам това, защото Комитата действително може да си позволи лукса да пише без конкретика.
Тук, в този блог обаче вярвам, че ще бъда разбран.
И за да не бъда поредният голословен анализатор, пък било то и анализатор на чужди анализи, ще използвам именно оригиналния текст (на Радан), за да дам глупав пример, който политкоректно можем да наречем и „конструктивно предложение”.
ОтговорИзтриванеНякой зъл гуру на мириканския политически шоу-маркетинг би могъл да предложи размяна на местата на някои иначе и така съвсем правилни съждения - например, в двата абзаца, следващи ключовата фраза за „трудния път”, както следва:
„Трудният път е да изберем пътя на промяната.
Да обясним на хората и да ги убедим – ние, десницата, претендираща да е реформаторска, автентична и отговорна, че единственият път, който води към исканото от всички нас за всички нас благосъстояние, е пътят на реформите, конкуренцията, свободния труд и инициатива, и честните, еднакви за всички правила. Че сигурност, и то сигурност за повече от едно поколение, могат да дадат единствено знанието, трудът и частното спестяване в едно свободно общество, каквото трябва да направим заедно нашето общество. Че единственият способ да осигурим това е чрез върховенството на закона и само чрез него ще има и собственост, и права за всички.”
Опция за продължение по избор:
„И че отказваме да следваме, подвиквайки отстрани, керван, който виждаме, че ни води в погрешна според нас посока. Че сме готови, когато не можем да отклоним колелата на кервана, да легнем пред тях, заради правата и собствеността на всеки един от всички нас.
Че промяната наистина е възможна, брадърс ситизенс, хип-хип оле, алилуя!”
Опцията да се приема само за емоционална добавка поради късния час :)
Следователно, след като хората не искат РЕФОРМИ за благосъстояние, то нека получат БЛАГОСЪСТОЯНИЕ чрез реформи.
Знам, че звучи прекалено елементарно, но нещата понякога са ужасно прости, почти колкото злите избиратели. И е по-добре когато умните и интелигентните с многото чужди езици говорят просто на простаците на общия им език, отколкото с погнуса да оставят това за вътрешна просташка им работа, щото "вътрешните" ще си свършат много бързо.
Стига въобще да имат какво да кажат (умните), но, който знае 200, би трябвало да знае и 2.
Защото тъпите прости ориенталци (ТПО), които злата вещица е отредила за избиратели в България като несправедливо наказание на десницата й, не знаят априори кой ход е популистки и кой не, за да успеят въобще да разберат, че е грешен. Но да не би протестиращите френски и гръцки интелектуалци да са напълно наясно срещу какво точно, защо точно и за какво точно протестират?
Те, ТПО, искат само две неща – благосъстояние и справедливост, и не виждам какво лошо има в това. Да, рядко се замислят, а още по-рядко измислят кой е верният ход и път към тях и рядко осъзнават, че без свобода въобще не става. Още по-малко биха приели, че реформите, а не благосъстоянието, могат да бъдат приоритет, особено след две десетилетия легенди за „риформи”. А къде е разликата между „националистическите надувки” и отговорността и уважението към предците пък никой не само че не знае, ами не му и пука.
Уви, това е положението, но преценката на положението и способите за промяната му също са част от отговорността на политиците.
На много кофти терен понякога вървят само магарета, дори и джип не помага. Ако искаш да вървиш – или яхвай магарето, или прокарай път за джипа. Ако не, стой си отстрани в джипа, кълни баира колко несправедливо е стръмен и гледай от купето как по-малко гнусливите се катерят криво-ляво с магарета.
Но и за прокарването на пътя в началото пак трябват магарета, а те наистина понамирисват, цапат и не стават за паркиране пред Червената къща. ;)
След като си прочетох снощните фермани на утринна трезва глава, бих искал да се извиня на любезния ни домакин за някои невъздържани оценки от моя страна за качества на трети пишещи лица, които нямат отношение към основната тема на коментарите ми.
ОтговорИзтриванеПредвид че споменатите ми оценки са излишни за дискусията, наистина съжалявам за причинените неудобства!
Уважаеми templar, казваш следното: " Обществата в Източна Европа нямаха никакъв инстинкт за предпазване или поне за осмисляне на връхлетялата ни по естествен път „МcDonalds” пазарно-ориентирана масова култура на кича, рекламата и потреблението."
ОтговорИзтриванеИзвинявам се, но КОИ съвремени общества имат такъв инстинкт?!?... ;)))
Наложен е един модел на цивилизация, чийто основни ценности са трупането на блага и потреблението. Бог е пазара. ;) В една такава цивилизация не е възможно НИЩО друго. Ценностите на съвременния човек в "демократичните общества" са ценностите на свинята, която грухти от удоволствие пред пълната копаня. Това е. Просто така хората се контролират най-лесно и безболезнено и даже си мислят, че те, бидейки граждани в "демократично" общество имат някакво значение, като им се подхвърлят неща, лишени от истинския си смисъл и и от истинското си съдържание - "демокрация", "граждански права" и пр. и пр.
Та-тата-таа! (трябва да означава уведомителни тромпети)
ОтговорИзтриванеМного се радвам, че има в България политици, които не ги е страх да бръкнат в огъня с кестените и да вадят, за да можем да ползваме всички заедно. Радан е един от тия смели хора, които предпочитат да говорят за реалните проблеми на обществото, вместо да се упражняват в схоластика за природата на тая или оная идеология (независимо колко прогресивно-подходяща е тя).
Поради експлоатирането на дясната реторика от случайни лица по цял свят, дясното понася огромен удар, най-малкото защото младите, на които им предстои да гласуват в близките години, си пълнят главите с тъпотии за лошия „капитализъм“ и лошите „десни“, като бъркат капитализма и свободното пазарно стопанство с телевизионния театър, който разиграват разни „десни“ лидери. И като отново се рециклират идеите за „безкласово общество“, „социална справедливост“, революции, добрите чичковци Ленин и Сталин и прочее.
Дясната солидарност, непочиваща на принципи, а само на кланова реторика, ще ни излезе през носа. И вече излиза, като на бате Арни бръмбара от носа в Total Recall.
А помежду другото, едно от предимствата да си прост колумнист, за разлика от прост политик (прост в смисъл на..., разбирате ме ;-)), е че не си длъжен да даваш решения, но си длъжен да поставяш пръст в раната и да мрънкаш докато направиш живота на слушащите невъзможен. И тогаз избраните люде от слушащите се нагърбват с отговорностите (но и с потенциалните награди) на политиката и променят нещо във всеобщо благо. От там нататък - за кой затвор, за кой - ред в читанките, а за кой - забвение.
Радвам се, че съм част от този забележителен разговор.
За съжаление Радан е абсолютно прав - европейската десница е в доста голяма криза! Самият факт, че се допускат партии като ГЕРБ в нея, е достатъчен показател за това
ОтговорИзтриванеИ крилата и мечтите нека все летят.
ОтговорИзтриванеIf you are like me and love garlic, you are
ОтговорИзтриванеalready too late. They don't control every bad bug, but it will help you have better success gardening. Again, using companion planting techniques will help your organic garden flourish.
my web blog ... refractory
With over 30 years of specialisation in seamless
ОтговорИзтриванеflooring, Flawless Flooring has managed to satisfy the different and
unique requirements of every customer. Despite the fact that
it uses concrete, an unfriendly environmental material, it has a few advantages over tires and shares most
of the earthship advantages. However, both the methods have
their own pros and cons.
There are a few types, mainly fine, regular, or rough.
ОтговорИзтриване3 Coconut oil: To have a beautiful, shiny hair and stimulate
hair growth, give yourself a scalp massage with warm coconut
oil once a week. Deemark herbal hair care oil have been traditionally used to treat irritated stressed scalp, reduce effect of aging
on hair shape and growth, combat seborrhea and alopecia.
Yet, lack of moisture can also cause breakage, split-ends and brittle hair.
Basil and bergamot help your hair grow thicker and fuller.
my web page - short curly hairstyles
Therefore, if you wanted to specifically look for CNN News,
ОтговорИзтриванеit is right there in its own directory on the front
webpage. Purchasing used press will also save you
considerable amount of money. They’re the real Mc - Coy and are as old as the date
on their front page. Some say it would have, because there is an
ongoing collaboration between the two groups in attacks on Israel.
I want them to be thrilled by the idea that each of us is capable of running into high adventure on every street corner
and in every friendship.
my webpage :: click here