Джентълменът на българската политика

На днешната дата, преди 145 години, е роден Александър Малинов. Съдбата му отрежда да бъде съвременник на почти всички политически борби на Третото царство, на войни, преврати, диктатури, въоръжени въстания, терор и реакция - цялата трагична история на първата половина на ХХ век. Пет пъти министър-председател, в три различни епохи, той не е "успешен политик" по стандартите на днешния ден. Първото му управление (1908-11г.) постига Независимостта на България, но не и голямата си и мъдра политическа цел - национално обединение без конкуренция със съседните държави, без "Балкански съюз" (рисковете от който той чудесно разбира) и подялба на Македония. 

(Снимка: Изгубената България - Малинов по време на първия си мандат. 40 годишният мъж на върха на успеха си надали очаква превратностите и провалите, които очакват него и Отечеството му ....)

Второто му управление (1918г.) е отчаян и неуспешен опит да се спаси България от съдбата на победена държава в Първата световна война. 

(14 години и три войни по-късно - Малинов е все още водеща фигура в българската политика, водач на опозицията срещу режима на Стамболийски. Снимка от Шумеския затвор ...  Изгубената България)

Третото (1931г., продължено от наследника му Никола Мушанов до 1934) не преодолява политическата криза, затъва в партизанщина на коалицията "Народен блок" (със земеделци, радикали и националлиберали) и дава път на превратаджиите от 19 май 1934г. 

Защо тогава Малинов изглежда безспорен авторитет и в своето време и днес, а името му е далеч по-познато от това на мнозина негови съвременници? 

Моето обяснение е в неговата забележителна устойчивост на ударите и загубите, които понася в тези смутни времена, в непреклонната защита на демокрацията и свободите, духа на умереност и цивилизованост, отхвърлянето на политическото насилие. 

А може би най-вече в последователността на следването на политическата програма на Демократическата партия, с нейните ясни и до днес актуални послания:

• Безкомпромисно следване на законността и демократичните норми; 
• Свободна стопанска инициатива, но и обществена солидарност;
• Патриотизъм и защита на националните интереси, но и безусловна верска и етническа толерантност; 
• Външнополитическа ориентация към Антантата, но предпазливи отношения с Русия; 
• Категоричен антиболшевизъм (след 1918г.)

Александър Малинов умира на 20 март 1938г., по време на публична реч в предизборната кампания, посветена на възстановяването на действието на Търновската Конституция и многопартийната парламентарна демокрация. 

За близо 40 години в политиката, Малинов е обвиняван в прекомерна лична амбиция и в крайна защита на теснопартийните интереси на демократите. Действително, той остава начело на партията си над 30 години и неведнъж разваля различни коалиционни и съюзни споразумения, в името на независимостта на Демократическата партия. Но още тогава - в дните след смъртта му - дори противниците му признават, че тази политическа ревност не е била недостатък. Тя дава на българската политика жалон за демократичност и защита на политическите права и правила, съчетан с принципна външна и безкористна вътрешна политика. 

Ориентир, който ни служи с лекота и днес, във време, в което - наред с пословичната липса на принципност и безкористност в политиката ни - все по-малко се ценят и правата, и правилата. 

Стига да искаме да го използваме.