Доминик дьо Вилпен е дългогодишен лидер на голистката десница във Франция, министър на вътрешните и вънбшните работи, министър-председател 2005-2007. Поддръжник на линията на Жак Ширак за "санитарен кордон" между републиканската десница (т.е. голистите) и националистическата десница (Националния фронт на Льо Пен) и съответно - яростен противник на стратегията за "опитомяване" на националистическия електорат чрез изземване на посланията му - линия, която Саркози провежда последователно вече 10 години (и която твърде вероятно ще донесе разруха на голисткото движение в близко бъдеще, но това е само прогноза...).
Между двата тура на изборите, Вилпен публикува статия под заглавие "Десницата ме плаши, левицата ме тревожи", в която изразява опасенията си, че стилът на управление на Саркози и стратегията за сближаване с националистическата десница поставят под въпрос бъдещето на републиканската десница и ценностите на Петата република. Позволявам си да по-голямата част от статията на откъси, като предварително се извинявам за лошото качество на превода. Френският ми е леко закърнял:
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Кампанията за първия тур беше без достойнства. Тази за втория се очертава недостойна
...............
На мястото на дебата, днес наблюдаваме срамен бракониерски лов на екстремистки гласове. Червените (защитни) линии на Републиката биват пробити, една по една.
Днес го казвам, с цялата суровост: Това е път без връщане назад. Изместването на електората, което наблюдаваме, е процес извън контрол и без край. Всяка отстъпка води до следваща. Всеки залог, който даваме на екстремизма, води до по-голям. След всяка разрушена дига, поддава нова. Прекратете огъня!
.................
Противопоставянето на простите идеи на страха и насилието е ангажимент на целия ми политически живот, в името на една представа, която имам за Франция.
...............
Разделението няма край. Омразата няма дъно. Това убеждение водеше и Жак Ширак, когато положи ясни разграничителни линии между републиканската десница и крайната десница. Това убеждение водеше и мен, през петте години, в които предупреждавах за разделение, за заклеймяване и изместване на вота.
................
Днес всичко изглежда, все едно във Франция няма други избиратели освен тези на Националния фронт. Няма други теми, освен халалът, легалната имиграция, ограниченията при ползване на общински басейни*. Конкурентоспособността, образованието, земеделието, иновациите: изчезнаха. Европа, безработицата, дефицитите в социалната система, престъпността? Всичко това е прочетено през деформиращите и стесняващи проблема очила на Националния фронт.
................
Мой дълг на политик, отговорност пред наследството на де Гол е днес да посоча смъртоносната отрова, която заплашва десницата: отказът от нашите ценности, жертването на нашата идентичност.
..............
Всеки от нас трябва да поеме своята отговорност за да върнем нашия политически свят към разума, за да преоткрием пътя на надеждата, възстановяването и помирението. На страха и насилието, като свободни граждани, ние можем да противопоставим само правото, разума и хуманизма.
...............
Вярно е - днес десницата ме плаши, а левицата ме тревожи. На 6 май, каквото и да се случи, ще победи един човек, но това няма да е победа за Франция. Всичко ще трябва тепърва да се върши, да се пресъздава. Изправени сме пред забележителна задача: помирението на французите.
Никой от двата проекта (на балотажа - к.м. Р.К.) не носи отговорите на тази изключително тежка криза. Нека ние отговорим на две изисквания:
Първото е да гледаме отвъд тези избори, към големите предизвикателства, които идват. В идеологията няма да намерим нашите отговори на безработицата, индустриалния упадък, енергините предизвикателства, икономиката на знанието, чрез една по-ефикасна и справедлива образователна система, нашето място в Европа... Ключът към тези спешни проблеми са обединението, действието, чувството за дълг.
И второто изискване е, отвъд бюлетината на балотажа, отвъд избора на едно име, да утвърждаваме ден след ден, с бдителност и отговорност гражданското си поведение, пред лицето на всички избори, които нацията ни трябва да направи.
Моята роля не е да ви съветвам за кого да гласувате, защото всеки носи своята отговорност. Гражданите не са нито овце, нито непослушни деца. Нека на 6 май всеки гласува с мисъл за Франция и за най-доброто, което тя винаги е носила в себе си, нейните ценности на уважение, достойнство и хуманизъм.
................................
–––––––––––––––––
* Халал сe използва в смисъл на позволени от Исляма дейности, най-вече във връзка с храненето. Дебатът за смесеното ползване на басейните е също основен елемент от споровете във връзка с имигрантите мюсюлмани.
Емигрантите не полагат достатъчно усилия за д ане дразнят французите, които са шовинисти.
ОтговорИзтриванеЕдно от нещата, които дразнят французите е, че не разбират какво си говорят емигрантите помежду си в транспорта, заведенията, по улиците и те остават с впечатление, че емигрантите превземат родината им.
Мнения разни.
ОтговорИзтриванеВилпен е прав за изкривяването или, по-точно, отсъствието на дебата, който дотук поне е крайно разочароващ за очакванията, които бихме могли да имаме от общество с инак основателни претенции като френското.
Или може би очакванията ни са прекомерни или просто вече не са актуални спрямо реалността, в която има едно друго недотам идилично френско общество?
Тема на друг разговор...
Не разбирам обаче едно - защо, ако теглим чертата, от преднамерено балансираните думи на Вилпен все пак остава един такъв послевкус и впечатление (напр. "плаши" vs. "тревожи"), че погледът към НФ и избирателите му е нещо много по-лошо от будещото не по-малко недоумение (продължаващо) присъствие на троцкисти и прочие крайна левица, които общо, с няколкото си кандидата (освен Меланшон имаше една бая червеникаво зелена дама и още поне един революционер), събират почти колкото Льо Пен.
Защо популизмът тип А на Саркози е по-лош от популизма тип Б на Оланд?
За сравнение - статията "Прекалено опасният г-н Оланд" на "Икономист" (има я в Медиапул, а сигурно и другаде).
В крайна сметка изборът е ясен и, с атврашшением или не, единият ще бъде избран, трети вариант няма.
Макар и може би излишен с оглед прогнозите, въпросът е, кой е по-малкото зло.
P.S.
ОтговорИзтриванеИ още нещо.
Сочейки очевидното и громейки лесно громимото, Вилпен се опитва да смъкне отговорността за това, че се стигна дотук, от раменете на своето собствено политическо поколение*, което също не пожела да погледне отвъд неговите си самодоволни избори и не съзря и частица от големите предизвикателства, които днес застрашават основите на целия ЕС.
Думите му са красиви, но за съжаление празни.
Какво конкретно, тук и сега значи:
"Ключът към тези спешни проблеми са обединението, действието, чувството за дълг"???
* - Затова друга причина (предполагам) да предпочита Оланд е защото вероятно му изглежда носталгично близък.
Добре е нещата да се поставят в контекст. В случая Ширак и Дьо Вилпен от над десет години водят лична вендета срещу Саркози, която докара Дьо Вилпен до пълно компрометиране в скандалите с Клиърстрийм (поради което сега се отказа от участие в изборите).
ОтговорИзтриванеА да се твърди, че проблемът на Саркози са антиимигрантските забежки, не е много обосновано. При него основната разлика, в сравнение с 2007, е загубата на гласове за сметка на реанимирането на Националния фронт, а не за сметка на центристките кандидати.
Наистина могат да се кажат много неща за дьо Вилпен и Саркози. Първо се сещам да спомена, че Саркози се беше заканил на Вилпен, че ще го обеси на касапска кука... Сега пък Вилпен каза, че ще гласува за Оланд. И Ширак каза същото, макар че едва ли вече си спомня какво е казал - горкичкият, явно доста го е закъсал церебрално.
ОтговорИзтриванеИначе Сарко явно си е създал доста неприятели, след като днес дори и центристът Байру - уравновесен и разумен бивш учител и земеделец - реши да пусне бюлетина за Оланд.
Не намирам че Саркози или Оланд са популисти - и двамата имат програми, които смятат да реализират,... макар че човек винаги може и да се изложи де. Популисти са Льо Пен и Меланшон.