Фалшиви приоритети и реална безработица

А всъщност голямата тема  е само една: Икономиката, заетостта, доходите. 

Провалът в стопанската политика не е наказание свише, нито следствие на природни сили. Той се дължи на лоша политика. Безработицата, влошеното образование, ниските доходи се дължат на погрешно управление. От 12 години насам, България следва фалшиви икономически приоритети, заложени през 2001г. от правителството на Сакскобургготски и потвърдени от следващите два кабинета: Земеделие, туризъм и енергетика. Тези приоритети бяха пренесени в стратегическите документи, по които България се финансира от европейските фондове, така че се превърнаха и в основни сфери на европейско финансиране. Нека ги разгледаме поотделно, през призмата на стопанското развитие на Варна и Североизтока: 

1. Земеделието е сектор, осигуряващ ниска, сезонна заетост и ниски доходи. Моделът на уедрено земеделие, основано на зърнопроизводство, осигурява високи печалби на малък брой лица, почти никакви работни места и не изисква инвестиции в образование и квалификация.  Възможностите за финансиране на интензивни култури, на семейното фермерство, на придружаващите промишлени производства - пакетажни работи, преработка, консервна промишленост, не се използват. България остава износител на големи количества непреработена продукция. 

Приоритетното европейско и национално финансиране на този модел на земеделие не допринася с нищо за икономическото развитие и заетостта във Варна и района. Но пък се краде лесно чрез фиктивно обработени земи, изграждане на хотели и пр. 

2. Туризмът е сектор, осигуряващ значителна сезонна заетост при ниски нива на доходите. В България беше държавно насърчен модел на масов, нискокачествен туризъм, увреждащ природните предимства на страната за сметка на ниски цени. Този сектор също не осигурява постоянна работа и не изисква високо ниво на квалификация и образование. 

Туризмът има своето важно място в националната икономика, но налагането му като публичен приоритет има обратен ефект. Той трябва да е източник на сезонна заетост за бъдещи инженери, а не на ниски доходи за бивши инженери и промишлени работници. Залагането на масов туризъм не повишава заетостта и доходите. Но пък се краде лесно - строителни разрешения, лицензи, категоризации, заменки. 

3. Енергетиката е стопанска сфера, призвана да обслужва силна промишленост, а не е ценност сама по себе си. В момента инвестициите в енергетика водят единствено до свръхпроизводство на електричество. То се осигурява от скъп вносен ресурс (газ, въглища), а води до износ на евтино електричество. 

Облагодателствани са само малък брой свързани с БСП фирми, които стоят на входа и на изхода на енергийните гиганти и посредничат при износа на ток. Никакви работни места, никакви възможности за развитие. Но пък колко лесно се краде....

За сметка на горните фалшиви приоритети, България изостана значително, особено от съседна Румъния, в сферата на транспорта, търговията и промишлеността. А това са сферите, които постоянно създават трайни работни места за квалифицирани кадри с добро заплащане. Румънските туристи може би предпочитат нашите хотели, но японските, китайските, турските кораби предпочитат техните пристанища. 

(пристанище Констанца днес е с капацитет около 8 пъти над Варненското)

Докато българските власти осигуряваха финансиране за бетонните грозотии по плажовете, румънските изливаха бетона в доковете на Констанца. Докато ние наливахме милиарди в АЕЦ-Белене, румънците финансираха железницата Констанца-Букурещ. Докато осигурявахме данъчни привилегии на собствениците на огромни масиви земеделски земи (АДСИЦ), в Румъния и Полша около големите пристанища на огромни терени се изградиха зони за лека промишленост, безмитна активна преработка и други производства. 

(Без коментар)

Загубата на работни места и доходи във Варна се дължи точно на това изоставане. На него се дължи и парадоксът университетски град да има висока безработица - работа за инженерите от Техническия и икономистите от ВИНС-а може би има в София, може би в Лондон, а може би - в Гданск... Но не във Варна.  

Глупостта в политиката се плаща скъпо, и се плаща от всички граждани. Красиво звучащите приоритети доведоха до слабо и неустойчиво развитие в добрите икономическо години, и до тежка депресия в годините на криза. Сериозните инвеститори не дойдоха в годините на растеж, няма какво да ги привлече и сега. Лоши икономически приоритети, високи нива на корупция, неясни правила - в съвкупност тези фактори, за които пряко е отговорно управлението, превръщат България в бедна страна на зле платени и нискоквалифицирани работници, силно мотивирани да напуснат. 

Решението е ясно и просто: Връщане към приоритетите от Националния план за развитие от 2000г., приет от кабинета на ОДС. Транспорт, промишленост, търговия. Инвестиции в инфраструктура, но обслужваща приоритетно не туризма, а производството и търговията. Развитие на пристанищата и железниците, зарязани на нивото от 60-те, а понякога и от 30-те години на ХХ век. 

И преди всичко - нови правила. Държавата може да създаде условия за бизнес, но тя не създава промишлеността и работните места. Целта на властта е да осигури равни права, еднакви и честни правила и като последица - условия за просперитет чрез труд в конкурентна среда. 

Това е и политическият спор, в който съм готов да вляза - спора за правилата, заетостта и богатството на семействата и фирмите. Парадоксално, но точно преди избори този спор изчезва. Забравяме функциите на властта, която избираме.  Ченгеджийската компроматна война заглушава всичко. Темата става постигането на власт със съвсем други цели - кражби, отстраняване на конкуренцията, чадър над бандити и като последица - бедност, безработица и ниски додходи. Скандалът "Буда" има значение, доколкото показва зависимостта на властта на ГЕРБ от ченгеджийските среди. "Будите" не могат да осигурят добро управление, защото те са продукт на лоша, сенчеста власт.  Неспособността им да променят   правилата е неизбежна - те вярват в сенчестата страна на властта, а икономическата политика разглеждат само като източник на още сенчеста власт и крадене.

.