Capo di tutti capi или ... Maлкият Буда

Нека да започна така - това е неконспиративно четиво. Политиката е публична дейност, за разлика от властта. Политика е това, което се случва пред очите на всички. А част от властта, дори и в най-добрите общества, се упражнява на тъмно (и това е един от критериите ни за добро общество - по-малко власт на тъмно...). 

Именно защото властта има своята dark side - служби и т.н., е неизбежно  в публичната политика да се обсъждат предположения и подозрения за връзки на лидерите с т.нар. подземен свят. Обвиненията тегнат - в различна степен основателни - върху десетки световни лидери, като Ф.Д.Рузвелт и Дж.Ф.Кенеди са само най-известните от тях. Те се простират от директни връзки с мафията, през незаконно финансиране на изборни кампании до използване на службите с различни съмнителни от правна или етична гледна точка цели. 

На Балканите, тези съмнения са неизбежни. Няма местен политически лидер, за когото да няма дебели досиета в службите на западните партньори, а интензивността на публикациите в местната преса зависи изключително от желанието и способността на властта да упражнява контрол и натиск върху медиите. Във "връзки с подземния свят" са били обвинявани всички изявени управници от всички страни на политическия спектър, като някои от тях са изрично сочени за Capo di tutti capi, често  - най-популярните в своите страни. Именно, защото политиката е публична дейност, а службите работят при секретни условия, ние, като граждани и дори като политици без достъп до поверителна информация, оформяме личното си отношение въз основа на два критерия - оскъдните "изтекли" документи и ролята на мафията за издигането и падането от власт на даден политик. 

Аз не обичам да определям позицията си въз основа на "изтекли" документи, защото предполагам колко голяма е ролята на задкулисните играчи при подбора им. Предпочитам другипя критерий: 

Има политици, които - въпреки всички обвинения и публикации -  бяха очевидно свалени от власт с помощта на службите и мафията (Иван Костов, Люпчо Георгиевски, Виктор Чорбя), има и такива, които - преко всички обвинения -  бяха убити от мафията, като Зоран Джинджич. И напротив - "реформатори" като Джуканович, Сакскобургготски или Бериша, наред с куп червени "консерватори" (като Адриан Нъстасе или гвардията на Първанов/Доган например) бяха крепени от медийния, финансов и силов ресурс на мафията до последния си час. (Не коментирам способността на подземния свят да се приспособява и да играе с "резервни" играчи - тя е ясна и добре илюстрирана например от изявлението на лидера на ТИМ, че политическите му убеждения са "с властта"). 

Ако сте имали търпение да прочетете горното, възникват поне два въпроса: Какво общо има нашият "Буда", и авторът на този текст на анализатор ли се прави или предлага нещо, като действащ политик. По ред на въпросите: 

Особеното със случая "Буда" е ниското ниво. За разлика от политици от ранга на  Тадич или Груевски, за които със сигурност също има тлъсти папки със сигнали и данни за контакти със съмнителни лица, или за разлика от пресния скандал с Ивица Дачич, в случая става дума за друго. Борисов е единственият национален лидер, за когото има ясни данни, че е участник в контактите на властта с мафията на ниско битово ниво. Управлява ни не Capo di tutti capi, а... момче за всичко. И така си управлява - вдига му телефона един, вдига му телефона втори, премиерът изпълнява, монополите цъфтят. И ако си мисли, че командва парада (каквито са обвиненията за Джуканович например), бързат да му покажат колко греши - с папки, от които личи, че той е само изпълнител. Изпълнителна власт... зловеща ирония. 

Оттук следва неспособността да се управлява държавата и да се защити елементарен обществен интерес. Борисов е изпълнител от ниско ниво, ниско е и нивото на управлението му. Икономиката върви по модела на охранителния бизнес от 90-те години - "Забрави за правилааааааата, да играеме играаааааата ..." и т.н. и т.н. И както през 90-те, след рекетьорите трева не никне. Според признанието на Елеонора Николова, шеф на БОРКОР, ако се въведат нови правила за обществени поръчки, ще се спестят една трета от средствата. Следователно - 33% от публичните пари се крадат. Това може да ви го каже всеки строителен предприемач, от три години насам... Но друго е да ви го каже компетентен по темата държавен служител. От двете трети, които не се крадат, обаче, почти половината отиватв джоба на фалшиви "изпълнители" - партийни фирми и близки до властта. И около една трета - в реалния изпълнител, човека с машините, с работниците, с дълговете към банки, с безсънните нощи и ранните байпаси. Предприемачът, "капиталистът", този, който носи риска. Той получава много по-малко от нужното за заплати, лихви, наеми. Никой не говори за печалба. 

Какви работни места, какви 5 лева? Извинете. От петте лева останаха 1.666 (едно и шестдесет и шест в период). Останалите са в небитието някъде. При Буда...

Решението? То е едно и е отдавна ясно. Защото ние не сме открили нито корупцията, нито мафията, нито купуването на гласове (да се върнем към началото - Рузвелт, Кенеди и демократическата voting machine на синдикатите в Чикаго...). Най-малко пък краденето от обществени поръчки и европейски фондове. 

Нови лица? Хайде стига лакърдии. Толкова много нови лица, колкото в българската политика, надали другаде е имало. Влизат със стотици във всеки следващ парламент, с десетки във всеки следващ общински съвет. И след четири години излизат остарели, уморени, нашишкавели и заможни. Нов бардак със стари курви не се правел, обичаме да казваме. Но забравяме, че тази професия състарява много бързо. Ако са курви, няма да останат дълго нови. 

Нови лица без нови правила не носят полза. И Европа, и САЩ са минали по този път, вървят по него и днес, бавно и трудно. Ясни и строги правила, еднакви за всички. Правила за бизнеса, за обществените поръчки, за медиите, за службите. Крачка по крачка, закон след закон. Без спасители, без отмъстители, а с упорство, смелост и работа. 

Или има власт на закона, или на мафията. Управляват или правилата, или някой Буда. А нашият е малък, малък ...

.