Утре ще се проведе най-важният дебат в българския парламент от този за допускане на самолети на НАТО през въздушното ни пространство през 1999г. И ще се вземе - както и тогава - решение, което ще наложи нови перспективи пред обществото ни и нови разделителни линии в политиката ни, като преформулира (ах, тази мечта на г-н Местан…) цялото политическо и властово пространство.
1) На първо място, ще се проведе дискусия за контрола и баланса между властите и Институциите. Този дебат беше съзнателно пропуснат от ВНС през 1990/91г., което предопредели криминалната и контролирана същност на голяма част от политическия преход.
Защото “преход” в системата на правосъдието не се състоя, а през безконтролната и нереформирана структура на прокуратурата, криминалните номенклатурни елити на късния тоталитарен режим запазиха и увеличиха властта си.
Ще се проведе дискусия за свръхконцентрацията на власт в ръцете на прокуратурата и поредица от главни прокурори.
Ще се проведе дебат и за ефективността на прокуратурата. Защото четвърт век и четирима главни прокурори са предостатъчен период за оценка, а тя е еднозначно негативна. Резултатите от налагането на върховенство на закона, борба с организираната престъпност и политическата корупция са отчайващи.
Или по-точно - никакви. Няма резултати.
И трябва да кажа честно, че този дебат е предварително загубен. 43-тото ОНС няма да приеме достатъчно радикални промени в Конституцията, които да решат проблема.
Смелите предложения няма да намерят достатъчна подкрепа, а напротив - ще бъдат отхвърлени с огромно мнозинство.
Но все пак, през юли, в българския парламент се постигна сериозен компромис, който открехва вратата ако не за дълбока реформа по румънски модел, то поне за установяване на минимални контрол и баланс. И тук въпросът е - ще удържат ли народните представители и парламентарните групи постигнатото съгласие, ще останат ли верни на думата и подписа си? Или с други думи…
2) Утре ще се проведе и дискусия за доверието. Онова, което могат да имат помежду си политиците от властта и опозицията, когато са поели ангажимент за общи национални цели. Защото без минимум доверие между власт и опозиция, съгласие около национални цели е невъзможно, а обществото ще продължава да се лута в плетеницата от свински черва и бандитски схватки, която наричаме демократичен процес.
Ще се проведе и дебат за доверието вътре в отделните партии и коалиции от мнозинството. Доверие, което - отвъд естествената конкуренция и лични сблъсъци - определя смисъла и ползата от съществуването на тези политически тела. И преди всичко - дебат за доверието между гражданите и властта. Доверие, без което всичко останало е загубена кауза.
3) Може би най-важната част от дебата ще бъде за корупцията - както в съдебната система, така и в политиката. Защото в демократичните държави, борбата с корупцията е работа на прокуратурата.
И тук е отговорът на ключовия въпрос за разделението на ВСС и съотношението на квотите в двете му колегии. Съдът трябва да бъде независим, но и контролиран по начин, който да гарантира преследване на корумпираните съдии.
И в България има орган, който може да разследва и контролира съда. Този орган е прокуратурата. Невъзможно е обаче, контролът да се осъществява успешно, когато съдии и прокурори се назначават взаимно. Нужно е разследващият орган да бъде независим и безпристрастен в дейността си. И оттук нуждата за отделни, независими колегии във ВСС.
Разделението само по себе си ще гарантира контрол върху дейността на съда и разследване на корупционните практики - защото прокуратурата ще бъде независима от съда. И няма нито да се изкушава да кадрува и да слага под чадър протежетата си, нито ще се страхува от влияние върху собственото си кадрово развитие. Прокуратурата, освен независима трябва да бъде и контролирана.
Защото - за разлика от съда в България, нея няма кой да я контролира и разследва. И предложението за паритет на парламентарна и професионална квота в “прокурорската” колегия на ВСС е недостатъчна, но правилна стъпка в тази посока. Стъпка, която е плод на тежък политически компромис, в който участва дори и Главният прокурор на Републиката.
Дебатът за корупцията би трябвало да потвърди този компромис. Но през последните седмици, на фона на небивала компроматна кампания, този компромис, скрепен с подписите на над 180 народни представители, е силно разколебан.
4) И тук е моментът да кажем, че ще се проведе и дебат за страха. Налага се да отговорим каква е причината, някои измежду нас да се огъват и отмятат от подписа си и постигнатото съгласие. И моят отговор е ясен.
Страх от собственото минало и от възможността прокурорският чадър върху него да бъде снет или “медийните" псета да бъдат насъскани. И преди всичко, да отговорим на въпроса: Кой обръща позициите на българските народни представители и ги кара да се откажат от подписа и думата си?
5) А това значи, че ще трябва да отговорим и на въпроса за политическата роля на Главния прокурор в процеса на вземане на решения от върховния орган на властта в парламентарната ни република.
И да се върнем на въпроса за контрола и баланса, защото нелегитимната политическа роля на Главния прокурор се превръща в покровителство на политическата корупция. Безконтролният главен прокурор - независимо от неговото име - се превръща във фигура, която преценява дали и доколко политическата и съдебна корупция да бъде разследвана. И ако съдим по резултатите - предпочита да прикрива корупцията, вместо да я разследва. И така да я използва за инструмент при упражняването на нелегитимна политическа власт.
По силата на изкушението на позицията и неограничените си правомощия, а не на личните си качества или недъзи, той се превръща в главен рекетьор на Републиката. И в заплаха за националната сигурност.
Цената на утрешния вот е доверието в мнозинството и волята на народните представители да се преборят с властващата политическа корупция. И всеки, който се огъне и отстъпи от постигнатия труден компромис, ще плати с бъдещето на всеки един български гражданин, с бъдещето на децата ни, с обричането на морална и икономическа мизерия цялата българска нация.
Аз отказвам да платя тази цена.
Това писмо може би трябваше да се изпрати предварително на останалите 239 преди седмица, за да може малкото останала съвест, ако изобщо, да се събуди и да започне да ги гризе отвътре. Малцина от тях искат да останат в учебниците по история с доброто си име, със значимите промени, които са преследвали и осъществили, с перфектния си стил на изказване, мъдрост и правопис (благодаря на Радан, на СУ и на френската гимназия!).
ОтговорИзтриванеЛошото е, че когато не се правиш на палячо по телевизията и в други медии, гласът ти се чува само от тези, които и без това стоят близо до теб.
Иска ми се да имах самолет и да пусна този текст над цялата ни държава, както е направил прадядо ми с друг подобен правдив позив и за което си действие, е изгнил в Белене.
Дилемата на Борисов е ясна:
ОтговорИзтриванеТой иска да има колкото се може по-малко проблеми и колкото се може повече успехи в управлението (естествено), а Реформаторите за сега създават само проблеми.
От друга страна, Борисов знае, че ако остави около себе си само хора, които не му създават проблеми, а тихичко и лакомо лапат парите на държавата, управлението му ще се катастрофира много бързо. Така, какато стана след като се раздели с Плевенлиев, Дянков и Трайков. Когато разкараш умните, които създават проблеми, а оставиш около себе си простите и лакомите, дните ти са преброени.
Дилемата на ДСБ е:
1. "Някакви реформи" все пак и утвърждаване на политическия образ чрез гарантираното присъствие в медиите като част от правителството. (Според мен, тази цел е постигната, и продъжаването няма да доведе до нарастване на популярността на РБ/ДСБ), или
2. Ескалиране на конфликта (проактивно) между ценностните системи на ГЕРБ и ДСБ, търсене на активна гражданска подкрепа (колкото и хилава да е отначало) и концентрация на вниманието в изграждане на национални стуктури със можещи и мотивирани хора. (Има ли работливи хора като Ц.Ц. в ДСБ?)
Кой ще извлече максимумът от конкретната ситуация, зависи от това кой осъзнава по-добре собствената си дилема и дилемата на другия. И след това кой ще успее да убеди другия, че е по-решителен. Печелившата позиция и за двамата е да успеят да постигнат най-доброто от двете алтернативи, но само ако могат да се въползват от тази позиция. За ДСБ това е да продължи да бъде във властта, но само ако може да материализира това си присъствие в развиване на партийни структури и кадри. За Борисов няма да говоря - той се оправя добре и сам.
Поздрави
Цезаре
Василев съм: Никаква не я свършихте и вината си е изцяло ваша :) Реално погледнато,нямате място във властта,но Тиквата събира кратуни край себе си....
ОтговорИзтриванеРЕФОРМИ СЕ ПРАВЯТ НЕ СЪС СОПАТА НАПРЕД, А С ДИПЛОМАТИЧНОСТ - ОТ РАЗЛИЧНИ ПАРТИИ С ПРОТИВОПОЛОЖНИ ИНТЕРЕСИ И ЦЕЛИ НЕ МОЖЕШ ДА ИСКАШ ПОВЕЧЕ - ЕДИН ДОБЪР ПОЛИТИК ГО ЗНАЕ И ГО ПРЕДПОЛАГА.С МРЪНКАНЕ НЕ СЕ СТИГА ДАЛЕЧЕ - ОЧЕВИДНО ББ се оказа най-далновиден и УСПЕШЕН ПОЛИТИК, ОТ КОГОТО ТРЯБВА ДА СЕ УЧИТЕ.А самите реформи - КОЛКОТО, ТОЛКОВА.Колкото сте предложили, толкова и бяха обсъждани и приети.Нямахте смелост за повече, но очевидно, и познания , а дадохте големи надежди.Е, сега какво - питайте своите колеги-юристи докъде е трябвало да се стигне - защото самата политика не дава знания, тя е само възможност да се изразяваш и да внушаваш идеи.А Вашите идеи изчерпаха ли се - надали, но все пак трябва да се докаже и този факт.Действайте, ние ви обичаме.
ОтговорИзтриванеМоля да се изразявате САМО позитивно - така ще сте полезни,благодаря.