Черна котка, бял котарак. "Европейско развитие" и балканска скара

Трите основни ударения в статията ми във вчерашния вестник "Седем" (пълен текст в килера):

1. Нямам съмнение, че Бойко Борисов играе съзнателна игра за отстраняване на ДСБ и СДС от пейзажа. Не го казвам с мрънкане и не влагам някаква морална оценка. Този подход има дълбоки основания в балканската политическа традиция. Просто трябва да гледаме фактите направо.

2. Партиите от "Синята коалиция" сами се поставиха в много уязвимо положение с постоянното натякване, че ще управляват заедно с ГЕРБ и съзнателното лишаване от идентичност и отличителност.

3. Изход има :) Партиите и политиците от СК имат безусловна идентичност - тази на "политически локомотив*", който предлага, отстоява и налага непопулярни, но и неизбежни политики и решения.

Такава формация не може да разчита на мнозинство и не е обичан партньор. Обикновено в композициите се закачат вагони, а не локомотиви!

Но е много важна и ролята й в днешното разположение на силите може да е ключова за провеждане на реформи.

(снимка - "Дневник")

Очевидно е, че в ГЕРБ няма съгласие и споделена стратегия за дълбоки реформи. От тук насетне те ще предлагат всеки ден различни и противоречиви политики. Веднъж ще се бял котарак, на следващия ден - черна котка.

Веднага пример:

а) ГЕРБ подкрепи виждането на СК и екологичните организации, че АЕЦ "Белене" не трябва да се плаща от данъкоплатеца. Разумно, отговорно и по всяка вероятност - непопулярно решение.

б) ГЕРБ явно се подготвя да предложи на 41 НС практически същите промени в Закона за електронните съобщения, които БСП пробутваше до последния ден на мандата си. Типично популистко решение в духа на "силната ръка", което ограничава правата и сигурността на всички ни, а ползва мафията и олигархията.

Всеки ден ще има подобни примери. И ролята на 15-те депутати на СК е неотменно да следят кои решения са в полза на модернизацията на страната, увеличаването на свободите, насърчаването на толерантността.


И кои са балканска скара ...

________________________

* Това е политически термин, а не проява на нескромност (пък и аз нямам никакви лични заслуги, за да е нескромно)

Cajun seasoning... кратък историческо-кулинарен очерк

(Съвместна публикация с "Кухнята на хобита" поради внезапна и временна загуба на интерес към политиката)

Дори не знам как се произнася на български. На английски е "кейджън", а на френски "кадиен". Всъщност те - cajun-ите - говорят странен френски (и затова ще ги наричам на френски "кадиени") живеят из блатата на южна Луизиана, където правят изключителна музика, условно наречена джаз, и готвят страховито вкусни манджи, известни под общото име Cajun cuisine.

Преселени от днешна Канада (провинция Акадия - оттам - "кадиени") по време на войните от края на XVIII век, кадиените се заселили в тогава френската Луизиана, за да заварят доста различен климат и много, много трудни условия на живот. Именно в трудните условия на живот се крие ключът към странната им кухня, характерна с манджи от типа "Всичко-което-мърда-и още нещо, което намерих на пода".

Никой не може да даде точна рецепта за подобни манджи, нито пък може да разкрие съставките им. Всъщност не е сигурно, че някой изобщо ги знае. Интересно е все пак да се отбележи, че именно кухнята на кадиените е в основата на "Готварската книга на леля Ог".
Е, без плъховете.

И за да приключим с твърде дългото предисловие:

"Cajun seasoning" е изключителна подправка за скара или сварени морски дарове, особено подходяща за типичните за Луизиана шишове от скариди или раци, за рибни и пилешки барбекюта. Навремето си купих едно бурканче, и оттогава искам да докарам същия вкус.

Е, в неделя успях. Ето и съставките:


1. Две лъжички сух риган;
2. Една препълнена лъжичка грубо счукан (а не смлян) черен пипер;
3. Една равна лъжичка смлян кимион;
4. Една супена лъжица листа от прясна мащерка;
5. Една чаена лъжичка листа от градински чай (салвия) - накълцани;
6. Две скилидки чесън, ситно накълцани;
7. Половин индийско орехче, настъргано на рендето;
8. Лют пипер на вкус;
9. Сол на вкус, по възможност сол с подправки (виж на снимката горе!);
10. Поне две пълни лъжички сладък червен пипер.

Оригиналните рецепти (те са хиляди!) включват обикновено и лук на прах или ситно скълцан лук, аз не сложих, защото предстоеше да добавя в манджата.


Съставките се смесват хубаво и се овалват върху - в случая - пилешки филета и ... бум на барбекюто.


Толкоз.

Остава да си оближете пръстите и да ме споменавате с добро.

(И да погледнете следващите рецепти от "Cajun" поредицата в "Кухнята" ... )

.

Непосилната лекота на управлението

Досадно и тривиално е да припомням разликата между "политик" и "държавник".

У нас има съвсем прост критерий - смелостта да се правят реформи и да се модернизира държавата. Пред всеки български политик е стоял избор - да се опита да стане държавник или да играе махленски номера. Стои и пред Бай Бойко.

Първите сигнали не са окуражаващи. Съставът на кабинета и начина на съставянето му издават махленски манталитет, самозабравяне и страх от провал. Удивително лоша комбинация.

В резултат: кабинет, зависим от "Атака" и пълен с министри без потенциал за реформи. Премиер, който мрънка и заплашва с оставка преди да е поел властта. Алиби преди престъплението...

Всички пишат за БДШНИМ. Никола го е написал великолепно (някой да се изненадва?)

А икономиката, глупако?

Трайчо.Трайков... *

––––––––––––––––––
За тези, които не знаят - "Трайчо", "Трайко", "Трайчо Костов" и "Трайко Китанчев" се използваха в младините ми като евфемизъм за "мълча си", "трая си", "скатавам се" и пр.
.

Време е за ...

Има време за действане, има и време за мислене.

Слава Богу, пълна заблуда - макар общоприета - е, че в ДСБ заслепени хора празнуват несъстояла се победа или пък по службогонски жаждат паразитни позицийки в политическита кабинети на ГЕРБ.

Знам и с очите си виждам, че повечето от нас гледат трезво и търсят път.

Лошото е, че малцина пишат, а verba volant - и много ценни мисли няма да останат на хартия и на тях никой няма да се опре.

С последната си статия, Теmplar прави прекрасно изключение - просто я прочетете.

Има 2-3 твърдения в нея, с които няма да се съглася, но те заслужават отделен отговор, който непременно ще напиша в близките дни, само да намеря час-два. А може би е неточно да кажа, че няма да се съглася - просто бих предложил стъпка напред, различна от тази, която би предложил Templar...

Изобщо - няма повод за самосъжаление. Когато беше време да се действа - действахме.

Сега не е зле да поразсъждаваме над действията си

Вторият път - като фарс...

Интересното е, че у нас за трети път има "Landslide victory" на партия, която се представя за реформаторска и не-комунистическа.

1997г. - ОДС печели над 130 мандата в Парламента.

2001г. - НДСВ печели 120 мандата.

2009г. - ГЕРБ печели 116 мандата.

Че е фарс, нямам съмнение.

Остава ми висящ въпросът - повторение (като фарс) на кое управление да очаквам - на реформите на Костов с всички реални и въображаеми кусури, или на олигархичната червена реставрация на чичо?

Изявления в стил "Нека ВСИЧКИ ме подкрепят" и "Управление на малцинството на база меморандум" идват като припомняне, че новият премиер се е учил от Тато и от чичо-king на политика.


Важно е да помним, че винаги има поне два пътя и лидерът сам решава кой да поеме.

P.S. Дотук е писано на 14 юли.
Днес вече се знае, че Бойко е поредният български политик (и добър ученик на чичо си Симо), който си измисля нови форми и правила на демокрацията.

.

Tрудно ...

Пиша статия за вестник "Седем".

Какво, защо, дали и изобщо WTF.

Никога не ми е било толкова трудно да си изчистя главата от плявата, та да остане смисълът.

Едно нещо прави впечатление - тези, които искат реформи, гласуваха за Бойко. Не се знае Бойко иска ли реформи. Никого не е лъгал - не е казвал, че иска.

(Снимка: Куриер Италия България. Използвам я за илюстрация. На много неща ...)

Дали ние не ги излъгахме, че той иска?

.

6 (защо точно шест???) дребни неща, които ме радват

Оказа се, че въпросът на Нервната акула е труден.

Първо, май повечето неща, които ме радват, са едри, някои в пряк, друго в преносен смисъл.

Освен това изкушението да споделя само неща за ядене е огромно.

И все пак:

1) Планината. Не е дребна и рядко ми се случва да я посетя, но е със сигурност фръст


2) Билки, пресни, на балкона. Точно обратното на планината - дребни са и ме радват всяка вечер. Чакам и реколтата от чери домати и люти чушки.


Градина в жилище 40 квадрата в центъра на София се оказа една от най-добрите идеи.


Действа успокояващо, "анти-стресово" дет' се вика, пестиш пари (пресните билки в "Пикадили" са срамно скъпи) и готвиш вкусно.

3) Да пия бира сам в непознат град.


Опознаваш бирата и хората. Заведението в никакъв случай не трябва да е твърде туристическо. Понякога си говоря с бармана, понякога си мълча и зяпам. И в двата случая се напивам, един път за малко да изтърва самолета.

4) Да слушам Johnny Cash в колата. Селско :) Много ми е трудно да обясня на непосветените, че това не е чалга. Изобщо музиката за в колата е доста специфична история - няма нищо общо с любимата музика за у дома или на купон. Ако ми писне от кънтри, прибягвам до компилация от ритмични парчета от типа на Down on the corner или Sweet home Alabama.

5) Люта храна. Лютото било наркотик - стимулира отделянето на ендорфини. Като не ядеш люто, се чувстваш нещастен. Аз съм сериозно пристрастен. Изобщо всичко свързано с готвенето ме прави щастлив, но това е отделна безкрайна тема. Надявам се да имам повече време за храната и готвенето.

6) Last not least - напиване с Деничка. Много отдавна не се е случвало, очевидно... Всъщност много преди бременността, аз почти напълно спрях да пия. Така че тази приятна традиция е прекъсната около две години назад.

Естествено, всички тези неща накуп не могат да се сравнят с първите усмивки на малкия бандит, но това си е ясно :)


E, сладък е и като е сериозен:


Айде честито на Илия, Сандо, Коцето, Templar.

Now this is not the end...

БСП е за дълго извън властта.

ДПС е поне временно извън правителството.

Чичкото от Мадрид се изнася след всички поразии, които сътвори.

Куп дежурни боклуци са извън политиката, благодарение на над 60% участие в изборите.

Ние "сините" се разделяме с илюзията, че на тези избори се хвърляме "всичко или нищо" за заветна победа след famous last stand. Няма такава драма.

Пред реформаторската политика в България има възможности и перспектива за дългогодишна тежка и неблагодарна работа. Не, това не е краят:

Now this is not the end. It is not even the beginning of the end.
but it is, perhaps, the end of the beginning.

(Пълен цитат от речта)



Близките десетина дни не чакайте да пиша за политика. Имам нужда от почивка, да си гледам сина и да сготвя нещо. И да изпия няколко бутилки вино.

До скоро:)
.

Oбратно броене - 1 ден преди изборите Първанов свали картите

Първанов каза плана на олигархията - нова тройна коалиция.

Вместо "Царя" - пъдаря.

Да, това е едната алтернатива.

Другата е масово участие в изборите (над 60%), силен резултат за Синята коалиция, правителство дясно-център.

Коя алтернатива ще успее, зависи само от едно - от твоя глас.

Oбратно броене - 2 дни преди изборите, 2 интервюта, 2 алтернативи

Няма време за много обяснения.

Има очевидни разлики, които ясно се открояват в две интервюта, дадени в един и същи ден:

Сергей Станишев, премиер ('05-'09): Години на безпрецедентен напредък.

Розови сънища и едно свенливо признание:

"Вижте, партия "Атака" се утвърди като стабилен феномен в българската политика. Виждам, че господин Сидеров се опитва да се държи по-умерено като риторика най-малкото.

Иван Костов, премиер ('97-'01): Три са табутата – за специалните служби и ДС, за мафията и за анти-европейските платформи.

Разбира се в това число ксенофобия, нетърпимост към различните хора, раса, религия...
... Това е платформа на "Атака", но това е платформа и на Доган. Къде при Доган има европейски ценности? Доган казва: "Аз давам парите, ти нямаш никакво значение. Аз съм този, който...". При него разни там премиери, министри, зам.-министри, те нямат никакво значение. Това са си ориенталски механизми.

Брадварската кампания на БСП разцепи политическото пространство по много странен начин.

От едната страна останаха брадварите.

.

Oбратно броене - 3 дни преди изборите БСП не иска да чуе тези, които изгони от България

Не искаме да гласуват емигрантите. Това ни казва Калфин...

Ами не искате я. Нали вие ги изгонихте - на три, четири емигрантски вълни от 40-те и досега.

Сега БСП се страхува от гласа на тези хора. Не иска да го чуе. Защото е независим. Затова и демокрацията в България е нестабилна. Защото властта иска да брои само зависимите и купените гласове, а отблъсква останалите с просташка и клеветническа кампания.

Не искат да чуят оценката на гражданите за управлението си, което според Световната банка не е европейско.

Нашият отговор е прост - гласуваме.
.

Oбратно броене - 4 дни преди изборите се очертава пробив - сега в София, скоро и в други градове

Според вчерашните проучвания, Мартин Димитров и Иван Костов водят съответно в 24 и 23 район на София.

Съвсем нормално - те са единствените партийни лидери, които поеха отговорността да се кандидатират на мажоритарните избори, и то в София. Имената на опонентите им или не сме ги чували, или сме ги чували от спортните коментатори.

В петък двамата ни канят Face to Face - среща с интернет общността, подкрепяща Синята коалиция, 18ч., Моста на НДК.

Време за модерна политика, за модерна България. Само сините у нас вървят по този път.


.