понеделник, 28 декември 2009 г.

"Raison d'être" на Синята коалиция '09

Вместо новогодишни анализи и пожелания, по-долу са моите пет точки, по които "Синята коалиция" защити смисъла на съществуването си в доста странната политическа конфигурация, установена от ГЕРБ и премиера Бате Бойко (нито е изчерпателно, нито безспорно - просто моето мнение):
  1. Подписахме споразумение с ГЕРБ за здравната политика, като защитихме възможността чрез реформи и прекратяване на злоупотребите да се осигурят пари за лечение на най-тежките (основно онкологичните) заболявания.

  2. Гласувахме против повишаване на осигурителните прагове за свободни професии, занаятчии, дребни търговци и земеделци.

  3. Противопоставихме се на измененията в Закона за електронните съобщения, които допускат директен и безконтролен достъп на МВР до разпечатките на мобилните телефони, активността в интернет и други лични данни.

  4. Твърдо, макар и не скандално и шумно (скандалът остава запазена марка на други политически сили и в 41-ото НС) отхвърлихме идеите за пререгистрация на изповеданията и минимален брой „привърженици“(?!) на всяко регистрирано изповедание, както и на опасната идея за референдум относно новините на турски език по БНТ.

  5. Същевременно, първи предупредихме за откритите заплахи на ДПС за упражняване на политически рекет, яхнал тежките социални проблеми на тютюнопроизводителите и за опитите на Ахмед Доган да договори имунитет за корупцията на ДПС.


(Само докато го пиша, се сещам и за позицията за данъка върху хазартните игри... )

Накратко - мисията е трудна, именно защото не е невъзможна. Позицията на ДСБ и СДС е алтернативна на ГЕРБ и това ще личи все по-ясно през 2010 година, особено ако коалиционните отношения между управляващите и "Атака" се задълбочават.
.

събота, 26 декември 2009 г.

Seasonal greetings?!

Първо искам да честитя на всички вярващи приятели и читатели на този дневник Рождество Христово. Защо само на вярващите, както и защо не изпращам кратки съобщения (sms), електронни писма, корпоративни картички, вече съм обяснявал надълго и нашироко. Нека не досаждам пак...

Колкото до личните ми чувства и религиозни възгледи... Да, именно. Те са лични. Повече, отколкото сложни или неясни.

Та да си дойдем на думата. Все по-често, в духа на прекалената "политическа коректност" получвам "сезонни поздравления".


Аз, за разлика от мнозина мои приятели, съм фен на политическата коректност. Без кавички, разбрана като отхвърляне на езика на омразата и нетолерантостта. Но в "сезонните пожелания" няма нито политика, нито коректност. Има - извинете - глупост.

Бих пожелал на всички приятели-скиори отличен зимен сезон. Какъвто се очертаваше преди седмица а днес съвсем не се очертава. Изобщо ми е вече малко неясно с кой точно сезон се поздравяваме, защото в Добрич е около 12 градуса Целзий посред нощ. Но тъй и тъй, за да пожелая сезон, няма нужда от Коледа.

Оставям ви на личното и съществено осмисляне на празниците, което - вярвам - всеки се опитва да направи отвъд пазарската шумотевица, шарената суета и кулинарните крайности (към последните сам съм пристрастЕн). Аз имам наистина много за осмисляне ...
.

събота, 19 декември 2009 г.

Fuck Bulgaria? Референдум? Скандал? "Скажи в Москве, что жив-здоров..."


Съветски инженер направил неоценима услуга на емира на богатата на петрол държава N. Емирът му предложил каква ли не награда - Ролс-ройс, арабски жребец, скъпоценности, но как да ги занесеш в комуналката? Накрая емирът предложил невероятна отплата - нощ в харема ...
Но в харема жените били по арабския вкус на владетеля - възпълни и пуФкави, да не кажем дебели. Накрая инженерът забелязал стройна и стегната ханъма. Посегнал към бюста й, но ... усетил твърд предмет. Под фереджето се чул леден глас:

Немедленно пусти яйцо.
Не делай дурое лицо.
Скажи в Москве что жив-здоров майор разветки Иванов

(с извинения за грешките в отдавна занемарения ми руски език).

Е, разбрахте ли поуката?

Няма турска Facebook група, озаглавена Fuck Bulgaria. Има такава група, и има текст на турски... но тя е правена от мили родни милиционери...

Няма никакъв проблем с новините на турски по БНТ. Тях никой не го гледа и те никому не пречат. Има обаче мили родни милиционери...

Няма никакво значение с кого спи Янето. Нито кому свети Волен.

Има обаче ...

Да - има секретни държавни документи, които попадат я при Янето, я при Волен. А най-вече в чекмеджето на съвестни граждани. Има поредни опити за узаконяване на безконтролното следене и подслушване, божем повече документи попадат в тия чекмеджета на съвестни граждани.

Такива работи...
.

понеделник, 14 декември 2009 г.

"Свобода или сигурност" е фалшива дилема

„Този, който жертва основни свободи, за да постигне малко временна сигурност, не заслужава нито свобода, нито сигурност.“

Тази често цитирана сентенция се приписва на един от отците-основатели на Американската република – Бенджамин Франклин. С всички условности, тя е валидна и днес, а правотата й е многократно потвърждавана.


Поводът да припомня тази мисъл е предстоящото гласуване на измененията в Закона за електронните съобщения, които дават право на МВР на постоянно и практически безконтролно да следят телефонните разговори и трафика в интернет на всеки български гражданин, чрез директен достъп до данните на мобилните оператори и интернет доставчиците (т.нар. „интерфейс“). Но съвсем не искам да кажа, че дилемата „Свобода или сигурност“ стои днес пред обществото ни. Не стои най-малкото, защото ограничаване на свободите се предвижда, но насреща не се предлага никаква сигурност ...

За съжаление, разследващите органи в България не са доказали, че умеят да използват събираните чрез наблюдение и подслушване данни като доказателства, въз основа на които престъпници да влизат в затвора. Съвсем не – отчетите показват, че в България се подслушват повече разговори отколкото във Франция, но едва две на сто от събраната информация изобщо стига до съдебно производство. Голяма част от добитата чрез специални разузнавателни средства информация поема в съвсем други посоки:

  • Първа и най-невинна – като селски клюки към страниците на жълтата преса.
  • Втора и далеч по тревожна – към чекмеджетата на отговорни граждани за отговорна употреба в бъдеще, „ако се наложи“.
  • И трета, не просто опасна, а разрушителна за обществото ни – към папките на съмнителни „бизнесмени“ и политици, които я използват незабавно за изнудване и манипулиране на политици, предприемачи, журналисти.

Докато в службите и МВР не бъде проведена цялостна реформа и каналите за изтичане на информация не бъдат пресечени, въпрос на сигурност на отделния гражданин е да бъде защитен срещу неправомерна намеса в личния му живот...

Предложеният проект за изменение на ЗЕС повдига още един, пряко свързан с доверието към службите въпрос – как ще се контролира използването на директния достъп чрез интерфейс. И до днес МВР и службите извършваха подслушване и наблюдение в нарушение на нормите за използване на специални разузнавателни средства. Как да повярваме, че няма да се възползват от нов и много мощен инструмент? В комисиите към Народното събрание, представителите на Синята коалиция подкрепиха промените в ЗЕС „по принцип“, но възразиха срещу основните смущаващи моменти – директния достъп, практически неограничения кръг деяния, за които се допуска следенето и липсата на смислен обществен контрол. За да отговори на очакванията на избирателите си и да се съобрази с позициите в програмата си, групата на Синята коалиция трябва да превърне тези възражения в условия за парламентарна подкрепа. Защото именно ДСБ и СДС представляват гражданите, които знаят, че дилемата между свобода и сигурност е фалшива. Сигурност без свобода няма.

А опитът за налагане на безконтролно подслушване ни поставя пред друга дилема, доста по-прозаична и лесна за разрешаване. Тази между селски клюки и граждански права.
.

сряда, 9 декември 2009 г.

"Законът е оръжие на слабите" ??!

В предишните две части от текста писах на практика за същото:

1) Държавата пълни бюджета от джоба на бедните (еднолични търговци, занаятчии) и

2) Държавата дава парите за преквалификация на безработни на близки до властта фирми (лицензирани ЦПО), а самите безработни пак нямат умения, чрез които да се реализират на пазара на труда.

Един великолепен текст на Евгений Дайнов ме подсети да пусна и третата част от текста, посветена на "грижата" за хората с увреждания:

На трето място в този текст, но може би първостепенно по значение – държавата продължава да гледа на хората с увреждания и на хората в неравностойно положение (например децата от бедни семейства или децата без родителска грижа) просто като на т.нар. бенефициенти – получатели на мизерни социални помощи без перспектива в живота. Тази политика на социална изолация на различните е наследена от времето на „социалистическия“ режим и е дълбоко вкоренена в психиката на администрацията, а и на немалка част от гражданите. Тъжна традиция е хората със здравословни и социални проблеми да бъдат „скривани“ от очите на другите, а да получават дребни суми като помощи от бюджета. По този начин се задълбочава както тяхното лично нещастие, така и безчувствеността на околните.
Съвсем прагматично погледнато – така се прахосват огромни суми от държавния бюджет, за да бъдат държани достойни и работоспособни граждани извън социалните системи. Десните партии навсякъде по света издигат в основна своя ценност личното достойнство на всеки отделен човек, включително и особено на различния, на човека в затруднено положение. Вместо в социална изолация, развитите страни инвестират средства в истинско социално включване – възможност хората с увреждания да работят пълноценно, да получават собствени доходи и да допринасят за благосъстоянието на общността, вместо да се „ползват“ от унизителни плащания и срамни за обществото ни условия за живот. Практиката в Европа доказва, че това не са празни приказки или алтруистични блянове – огромна част от хората с увреждания получават качествено образование и работят по различни специалности с достоен доход. Осигуряват се и допринасят наравно с другите за старините на родителите си и за собствените си здравни и социални нужди.


Заключението - то очевидно съвпада с тъжните изводи на г-н Дайнов. Когато говоря за "модела Масларова" то е просто илюстрация. Проблемът е много преди и много отвъд одиозната фигура на бившата социална министърка. Той е особено характерен за тоталитарните общества:

Нацистки плакат: "На ден държавата отделя по 5.50 за един инвалид.
За толкова живее цяло здраво семейство един ден!"


Отношението към слабите, уязвимите и беззащитните означава, че у нас няма държава, няма закони. Защото законът е оръжие на слабия. Иначе не е закон...

По повод ужасяващото изследване на Яна Бюрер Тавание "Бунища за изоставени хора", преди няма и два месеца писах така:

Такова общество е дважди обречено:
Веднъж, защото изключването на слабия (правено с негласната цел да заемеш неговото място и да получиш дължимата нему подкрепа) унищожава всякакви морални устои.
И втори път - съвсем прагматично, до цинизъм - защото изключването води до непрекъснато намаляване на броя на допринасящите за обществената солидарност.
Евгений Дайнов го казва по-силно:

В България обаче, ако изпаднеш в положението на слаб, всички държавни институции моментално ти правят мечка Отнасят се към теб с демонстративна жестокост, само защото си слаб...Това, приятели, не е Европа, а най-тъмна Азия отпреди сто години.

И е прав ...
Още един нацистки плакат:

"60 000 струва през живота си този инвалид на обществото.
Другарю - Това са и твои пари! "


Резултатът от тази пропаганда май ни е известен...

Идва Коледа ... с неизбежните sms-кампании, сладникави ТВ репортажи и шаблонни речи и поздравления.

"Да забравим за малко политическите ежби... дрън ... дрън ... ДРЪН..."

Да, ама въпросът е толкова политически, че по-политически не може да бъде.

.

петък, 4 декември 2009 г.

Защо не дават резултати програмите за преквалификация?

Продължение на текста "Отива ли си 'моделът Масларова'?"

Обезпокоително е намерението на Министерство на труда да продължи порочния модел на професионално обучение и преквалификация на съкратените или застрашените от съкращаване работници. Този модел работи вече седем години и в него се изляха десетки милиони бюджетни средства и плащания по еврофондовете, без практически никакъв резултат.

(Министър Тотю Младенов даде вярна диагноза за състоянието на системата за преквалификация и резултатите от нея. След което ... даде зелена светлина прилаганетпо й да продължи. Снимка - Асен Тонев, "Дневник")

А обяснението е просто – по действащата система за преквалификация, лицензирани от администрацията центрове за професионално обучение (ЦПО) дават за 2-3 месеца формално обучение дипломи, които професионалните гимназии (техникумите) дават за 3-4 годишно пълноценно образование, а занаятчийските камари – за тригодишно обучение на работното място, на пълен работен ден. За съжаление, голяма част от действащите ЦПО са просто машини за усвояване на публични фондове, а контролиращата ги администрация е затънала в бюрокрация и корупция. Необяснимо е как тези структури са оправомощени да издават удостоверения за професионална преквалификация за кратки срокове, а институции с традиции като средното образование и занаятчиите не са. Или е обяснимо... но обяснението е нелицеприятно.

За да се осигурят действителни шансове за преквалификация и нова реализация на пазара на труда е нужно да се предприемат много прости мерки:

1. Да се даде право на техникумите да провеждат кратки квалификационни курсове за първа (най-елементарната) степен професионално обучение;

2. Да се отнеме на ЦПО правото да дават втора и трета степен професионално обучение, което е невъзможно за два месеца;

3. Да се даде право на дребния бизнес и занаятчиите да кандидатстват за финансиране на преквалификация чрез обучение на съкратени работници на работното им място.

.

сряда, 2 декември 2009 г.

Отива ли си моделът "Масларова" ?


Процедурата по отстраняване на г-жа Емилия Масларова от поста председател на социалната комисия в Парламента е твърде добра новина за повечето българи, които се интересуват от социални дейности. Толкова добра, че има опасност част от тях разсеяно да подминат факта, че твърде малко от „модела Масларова“ е на път да се промени.

(Снимка Blitz.bg - "моделът Масларова" в действие - лицемерна загриженост за хора, поставени в условия на социална изолация. Паралелните социални структури - "домове" за болни хора, гета и зависими общности - са идеална среда за финансови злоупотреби и политически натиск...)

Няколко стъпки и идеи на правителството дават основание да се опасяваме, че сериозни реформи не предстоят, а голяма част от социалните проблеми тепърва ще се задълбочават...

Особено тревожна е идеята на управляващите да увеличат рязко минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица – от 260 на 420 лв. Тази мярка засяга десетки свободни професии, занаятчии и еднолични търговци.

Съвсем не става дума за обикновено заможни групи от населението като адвокати, нотариуси, архитекти, които и досега изравняват вноските си въз основа на годишна данъчна декларация и се осигуряват на много по-висок доход. Засегнати са и дребните предприемачи – обущари, шивачи, собственици на малки търговски обекти, които дори в големите градове едва свързват двата края. Да не говорим за малките градчета и селата...

В момент, в който големи предприятия съкращават част от работниците си или направо закриват бизнеса си, самонаемането и дребния бизнес – търговия, занаяти, селски туризъм – са основна надежда за преодоляване на тежката безработица и осигуряване на минимални доходи за домакинствата. Това самонаемане трябва да бъде насърчено, а не пресечено по подобен начин. Тази мярка, вместо да насърчава инициативата и излизането от сивата икономика, ще постигне обратен ефект – изхвърляне на хиляди дребни предприемачи от осигурителните системи и увеличаване на сивия сектор. Основна задача на партиите от Синята коалиция трябва да бъде защитата на самоосигуряващите се лица и съхраняването на шанса им за легален бизнес и участие в пенсионната и здравната система.


/Следва/

.............................

вторник, 1 декември 2009 г.

Световен ден за борба със СПИН

... българският превод на WorldAIDSday ми е бил винаги малко постен.

"Борбата" не е просто с болестта.

Борбата (без кавички) е и срещу изолацията, отхвърлянето, осъждането на милионите носители на вируса HIV и милионите болни от СПИН.


Неслучайно тази година мотото на 1 декември е Universal Access and Human Rights

За съжаление, не срещам превода му в български сайтове...

Дали е случайно или имаме нужда от този ден повече от други?
.

понеделник, 30 ноември 2009 г.

RE:TV спря. А коя е добрата новина?

Спирането на Re:TV беше наистина удар.

С Деничка ни трябваха часове (повловината време, естестено, мина в телефонни разговори) да осъзнаем колко ще ни липсва. Особено на нея, която си стои вкъщи с Бобо. Трети ден на първия канал на дистанционното тече "Преди почти две години решихме да инвестираме..."

Да, и ние - тогава, веднага, на първия ден - решихме да гледаме ...

Но тъй като "Пристрастно" продължава, се чувствам длъжен, следвайки завета на Непрежалимия Чичо с неговата мъдрост, да гледам на нещата позитивно, от добрата им страна.

Re:TV доказа, че МОЖЕ.


МОЖЕ да има професионална, интересна и модерна електронна медия в България;
МОЖЕ да има готини, усмихнати, и на всичкото отгоре честни и интелигентни журналисти;
МОЖЕ публицистиката да не се кланя на вмирисани посткомунистически идоли;
МОЖЕ наистина важните и тежки социални проблеми да се виждат и "по телевизора" вместо рекордната тиква на баба Цона.
...............
..............
..............

Ама не било успяло? От раз? Ами няма да успее, я. Няма да успее в телевизията, няма да успее в политиката, няма да успее в мисленето ни, в главите ни.

Никоя промяна не успява отведнъж.

Всяка промяна започва отнякъде.

За мен промяната в българската телевизия започна - от Иван, от Ралица, от Ники и останалите, които гледахме на екрана.

От Сашо, Йорданка, Тереза, Диди, Лади, Калоян и всички останали, с които имах удоволствието да се запозная 'зад кулисите'.

От Асен, естествено.

Промяната ще продължи. Един ден в България ще има нормална медийна среда - с честен рекламен пазар, без монопол върху пийпълметрията, без неизчерпаеми и неизяснени източници на финансиране за негледаеми проекти, с много по-малко политически натиск, с истинска свобода на словото.

Дай Боже, за децата ни това ще е естествено състояние на нещата. Те нямат да знаят, че зад него стои борба, загуби, фалити.

Но ние ще помним как тръгна.

И това е тя - добрата новина за нашата телевизия RE:TV

.

сряда, 25 ноември 2009 г.

Защо блогувам (все по-рядко)?


Благодаря на Коцето за поканата и бързам да отговоря:


Докато отговоря, си дадох сметка, че пиша все по-рядко. Може би е логично да отговоря именно на този въпрос ...

Не е до липсата на време - никога не ми е стигало времето :)

По-скоро си давам сметка, че сериозният ангажимент с политика - и то конкретна секторна политика като председател на социалната комисия към ДСБ - пречи на коментирането. Трудно е едновременно да го правиш и да го обсъждаш отстрани. Предполагам, че в близките седмици и месеци ще огранича/намаля и други коментарни занимания като участието в "Пристрастно" и "Голямото жури" по Дарик.

Оттук насетне ще пиша основно по две (доста свързани взаимно) теми:

1) Социална политика в нейното многообразие и особено - политика за социална интеграция и
2) Коментари, свързани с човешки права, свободи и толерантност.

Тези теми бележат най-сериозното изоставане на обществото ни от Европейските стандарти и имат неподозирана за мнозина у нас връзка със стандарта и качеството на живот в страната. От друга страна - заявката на ГЕРБ за реформи в тези сфери е доста слаба и нямам очаквания от днешното правителство за подобряване на положението...

.



четвъртък, 19 ноември 2009 г.

България - Презареждане

"Черничкият човек с ланците", както е известен Красьо от Плевен, се оказа свързващо лобистко звено за търговия с влияние между високопоставени лица от всички власти, бизнесмени и футболни дейци. Интересите му са били освен в магистратурата, и в обществените поръчки, одобряването на проекти за кандидатстване за европейски проекти и избиране на ректори на университети. Той е имал контактите за връзка със зам.-министри, депутати, кметове, зам.-кметове, висши и не толкова висши полицаи и т.н.
(От "Медиапул")

БСП - Презареждане:


Питахме се откъде е Ферарито...

ДПС - Презареждане:

(Касим Дал - дясната ръка на Доган и/или ръката под ръкавицата "Красьо"? - снимка Дарикнюз)

ВСС - Презареждане:


Според премиера и министъра на правосъдието, съдебната система трябва да се реформира "изотвътре".

Да се презареди някак си...

С горивото на КричоДобревото "Ферари" (хартисало от ембарговите композиции...)?

С мъдрите съвети на Ахмед Доган и Касим Дал??

С неоценимото съдействие на Красьо от Плевен???

Не нам, не нам ...

.

сряда, 18 ноември 2009 г.

Покана за разговор

Ако живеете или работите в центъра на София,

... ако се интересувате от проблемите на паркирането и "Синята зона"...


... ако ви вълнува развитието на достъпна за хора с увреждания и детски колички среда...


... ако не ви е безразлична съдбата на архитектурната среда и историческото наследство на столицата...


Не пропускайте да попитате


... а и дадете своите отговори.

Политиката е в двете преки около вас, не го забравяйте!
.

понеделник, 16 ноември 2009 г.

... "СмазАхме го!"

.
Докато гледах първите резултати от изборите в неделя, се сетих за един виц:


Елегантен млад мъж закъснява с двайсетина минути за среща с дама. Запъхтян, се извинява - "Много съжалявам, но видях трима да ритат паднал човек и не можех да не се намеся". Трогната и загрижена, дамата пита - "И какво стана?". "СмазАхме го!" - гордо отговаря мъжът...

Е, БСП си изяде боя. Напълно заслужено. Но изборните резултати, проведената кампания, избирателната активност и до болка безплодния дебат не дават никакво основание за доволство на победителите. Особено малко поводи за гордост имаме ние от Синята коалиция. Всеки опит за показна радост от успеха на десния кандидат г-жа Фандъкова или за злорадство по повод на поредната тежка загуба и унизителния резултат на БСП ни поставят в положението на галантния кавалер от вица. Всяка загуба на БСП, разбира се, е добра новина - тази партия доказа по най-убедителен начин, че след нейно управление трева не никне и е съвсем естествено българските граждани да се стремят да я държат далеч от властта. Няма обаче поводи за радост, поне по няколко очевидни причини:

Първо, приносът на реформаторската десница за "боя" е спорен и надали ще бъде признат от победителите от ГЕРБ, а още по-малко - от медиите и обществеността. Истина е, че ръководството и щаба на ДСБ в София положи много усилия и резултатите по секции и райони потвърждават извода, че без подкрепата от сините избиратели, ГЕРБ щеше да запази кметското място, но на втори тур. Но това, което виждат зрителите по телевизията, не е толкова сложно и е съвсем ясно и без условности - ГЕРБ: 64 срещу БСП:27. Или нещо такова... но не виждат нито усилията, нито мотивите, нито политическите цели и стремления на реформаторската десница. Това ще трябва да покажем в бъдеще...

Второ, проведеният семпъл и безплоден политически дебат в кампанията не може да бъде повод за радост за никого. Втръсналите послания за "модерна европейска столица" и битови разговори за чистотата и кучетата съвсем естествено отблъснаха мнозинството софиянци от участие в тъй и тъй предрешения сблъсък. Но се видя и още нещо - отговорността на ДСБ е далеч отвъд конкретните изборни резултати. Без участието на "син" кандидат кампанията за София е лишена от съдържателен разговор и идеи за бъдещето. Десницата винаги е играла ролята на генератор на реформистки идеи и локомотив на политическата промяна в България. Въпреки намаляването на влиянието й през последните осем години, тези функции съвсем не са "иззети" от водещата партия ГЕРБ.

И трето - може би най-важно - именно по изложените съображения, представата за "единен десен блок", който е "смазАл комунистите" е неуместна и вредна за ДСБ и Синята коалиция, колкото е неуместна и репликата на кавалера от вица. Нашата политическа задача не е да си намерим място в сблъсъка ГЕРБ срещу БСП, a още по-малко - да празнуваме успехи в компанията на Волен Сидеров и семейната му партия, топяща се от дела за педофилство и отлюспвания на местни величия. Опитите на премиера Борисов да легитимират БСП като eдинствена опозиция и приказките за "тайна" или "явна" ос между ГЕРБ, Атака и Синята коалиция трябва да звучат като предупредителна камбана. И ако не е знак за реформаторската десница, ще бъде сигнал за нейните избиратели да си търсят представителство.
.

неделя, 15 ноември 2009 г.

Бият Паниковски!

Днешният ден в едно изречение.

Бият Паниковски...


Сигурно е за добро.

Надали е достатъчно...

вторник, 10 ноември 2009 г.

Преди 20 години ...

... вечерта, след училище, стоях в кухнята, пред една тенджера. Не, тогава още не готвех.

В тенджерата варях един чифт бежови джинси (рипсан кадифен панталон, не 'blue jeans')

Та - за яснота пред по-младото поколение - не варях джинсите с цел да ги изям. Варях ги с боя, с цел да се боядисат и от бежови (крайно неактуален цвят за 14 годишен през '89) да станат ... черни, разбира се.

Черни джинси нямаше. Имало е - явно - само бежови.

Баща ми влезе в кухнята и обяви, че Тодор Живков е "паднал".

(Баща ми заслужаваше той да съобщи първи точно тази новина вкъщи. Бог не му отказа тази радост.)

Джинсите боядисах успешно и поносих краткото време, което беше отредено на средностатистическия соц.-боклук.

На 10 ноември друго не се случи.

Случиха се обаче след 10-ти доста неща, които - заедно с боядисаните джинси - ме подсетиха за Робърт Бърнс и - разбира се - Том О' Шентър... Ta ако цитираме поета, на тези неща, които се случиха после:

...аз бих им подарил със радост

не само ум, душа и младост,

но бих отдал без колебание

и цялото си състояние,

имотите си, състоящи

от стари кадифени гащи.



петък, 30 октомври 2009 г.

За кварталната клюкарка и достъпа до лични данни

Майка ми е споменавала една история за махалата около "Цар Асен" и "Денкоглу" отпреди петдесетина години. Кварталната клюкарка леля Х. била толкова упорита в упражняването на занятието си, че чак си подлагала възглавничка на перваза на прозореца докато слухти и зяпа. Божем да не й се натъртят лактите, че ще й се наложи да се поразмърда и току-виж нещо изпуснала - кой кого изпраща, кой с кого се задържа "на ъгъла", кой излиза от кръчмата и кой окъснява за вечеря. Такива са си те - кварталните клюкарки - и до днес...

Та представете си сега леля Х. да дойде и да ви поиска, да кажем, да ви преглежда пощата. За да ви предпази от злостроници, които биха ви изпратили писмо-бомба... Или примерно да ви се цани за секретарка - да вдига телефона, да получава факсовете, да систематизира информацията и да ви подрежда срещите за деня... Или - защо пък не - да ви гледа детето и да рови самичка в къщата ви цял ден, докато сте на работа. Все някой трябва да пази детето, нали???

Нещо такова се случва в момента.

През изминалите години, и особено седмици, разбрахме следното:

1. "Секретната" информация, събирана от службите, не се намира само в техните архиви. Има я навсякъде другаде, в т.ч. в интернет.

2. Секретната "информация" се състои от квартални клюки под формата на "справки", подготвени с цел разчистване на лични сметки.

3. "Секретната информация" не било опасно да изтича, 'щото ... нямала връзка с националните интереси(!)

Ами няма, я.


Защото - вж. т.2 - тя е по характера си лична, предвидена за лична облага на едни и изнудване на други ... личности.

Между българските ДС-секретчици и леля Х. има само една разлика:

леля Х. го прави от любопитство и проклетия. Секретчиците го правят за пари и власт. Нашите пари и власт върху нас, да уточним.

Сега искат достъп до личните ни разговори и трафик в интернет?

Тия ли бе???

Първо - реформи в сектора, ясни правила за контрол, чистка на всички свързани с ДС и с групировките на прехода.

После можем да си поговорим.

Защото - да. Някой трябва да пази детето.
.

вторник, 27 октомври 2009 г.

Консерватизъм ли е религиозната нетолерантност?

В началото на 30-те години баба ми и дядо ми са сключили църковен брак в Евангелистката църква на улица „Солунска“. Сигурно малцина от читателите знаят, че в началото на 30-те години в България все още не съществува граждански брак. И се оказва, че единственото място, в което се съгласяват да венчаят евреин с православна християнка е ... най-старата лутеранска църква в София. Съвсем отделно, същата тази моя баба е израсла при свои близки ... в квартала на дъновистите – днешния ж.к. „Изгрев“. Това съвсем не я е направило дъновистка и не й е попречило да кръсти децата си в православната вяра на своя род – в която днес са кръстени и тримата й правнуци...

(автор на снимката е Михаил Орела, публикувано под Creative Commons)

Ако пиша това, то е за да обърна внимание на факта, че разнообразни протестантски деноминации съществуват още от периода на Възраждането и особено след Освобождението, когато мнозина чужденци започват работа за изграждането на администрацията, а американските мисионери съвсем логично търсят последователи в новата християнска държава на картата на Европа. И никой разумен човек в нашето консервативно и патриархално православно общество не е изпадал в истерия от опасността „сектите да изядат душите на децата ни“. Защото такава опасност никога не е имало, а консервативно и патриархално съвсем не значи ограничено, тесногръдо и крайно нетолерантно.

Затова и не е учудващо, че днес публичната истерия срещу различните изповедания започва по сигнал на партия „Атака“. Провинциалният крясък срещу непознатото и различното е продукт не на консерватизъм, родолюбие или установени религиозни ценности, а на ограниченията и комплексите, заложени в обществото ни през комунистическия режим. Тъжно е, че темата се подхваща и от управляващата партия ГЕРБ, първо от висшия говорител на националния популизъм Божидар Димитров, а после – от посредствено подготвени народни представители, които се надяват да постигнат популярност по най-лесния познат начин – като злоупотребяват със страховете на сънародниците си и елементарната, повърхностна информация, която дават жълтеещите медии. До момента поредната популистка кампания срещу свободата на изповеданията се проявява в две насоки:

Първата е искане за затрудняване на регистрацията на вероизповедания. В интервю на д-р Красимира Симеонова, депутат от ГЕРБ, се предлага конкретно изискване – 250 000 „последователи“, за да бъде регистрирано дадено изповедание. Безумието на тази цифра няма нужда от коментар – подобно изискване, на практика ще забрани изповядването на всички основни култове извън сунитския ислям и православното християнство.

(снимка - "Монитор")

И тъй като горното е очевиден абсурд и нарушение на всички познати актове, уреждащи правата на човека, се въвежда понятието „традиционни монотеистични религии“. Това е и втората насока на политическата кампания – да се даде право на Волен Сидеров, Божидар Димитров и д-р Симеонова например да казват коя религия е добра и коя – лоша, например по признака „монотеизъм“ (за яснота – култът „Свидетели на Йехова“, с който започна кампанията, е строго монотеистичен и дори обвинява други християнски деноминации в ... политеизъм).

Същественото в случая е, че нито въвеждането на изискване за брой последователи, нито разграничаването на „традиционни“ от „нетрадиционни“ култове ще подпомогне с нещо православната вяра на българите и утвърждаването на някога неоспоримите християнски ценности. Нещо повече – насаждането на дух на нетърпимост към непознатото е доказан път към падение на обществения морал и основен фактор за насърчаване на грозни престъпления срещу различните и инакомислещите.

Една година след статия, посветена на опасността от популистки национализъм, ще си позволя отново да припомня един цитат от българския Парламент преди 100 години:

Ние тук, в тоя парламент, сме подчертали и сега аз подчертавам, че българската нация не само че е толерирала всички народности и всички вери, но смята за своя национална гордост да прогласи в територията на царството пълна свобода на всички народности и вери. С това ние се гордеем.“

Думите са на прадядо ми Никола Кънев. Хубаво е, че наред с православната вяра, сме запазили и толерантността и уважението към свободата на другия. Защото едното без другото не е достатъчно...


четвъртък, 22 октомври 2009 г.

Tези, които имат нужда от помощ най-много, получават най-малко

В това изречение е събрана твърде много информация за състоянието на социалните системи в България.

Може би всичката съществена информация. Останалото можете да прочетете тук и тук. Facebook вече е пълен с линкове към потресаващите фотографии на Яна Бюрер Тавание.

Тук не става дума просто за съдбата на няколко хиляди българи, затворени и третирани по неописуем начин.

Става дума за съдбата на едно общество, което решава социалните си проблеми чрез изключване на уязвимите и различните. Такова общество е дважди обречено:

Веднъж, защото изключването на слабия (правено с негласната цел да заемеш неговото място и да получиш дължимата нему подкрепа) унищожава всякакви морални устои.

И втори път - съвсем прагматично, до цинизъм - защото изключването води до непрекъснато намаляване на броя на допринасящите за обществената солидарност.

Който познава блога на Магда или профила й във Facebook, няма да се учуди, че е написала страхотен текст по темата за...
… стотиците треблинки, които ни заобикалят и за които не си даваме сметка, защото са грижливо скрити и напълно забравени от Бога. И почти забравени от „държавата“, за която всъщност това е най-удобния начин тя да се отърве от неподходящия и труден човешки материал.

Не само "държавата", добавям. И всички, ние, нейният - на държавата - "персонален състав".
.

сряда, 21 октомври 2009 г.

Хладнокръвно за споразумението с ГЕРБ

Нищо в поведението на ГЕРБ от последните седмици не ме изпълва с доверие, камо ли възторг.

Три различни и все лоши примера, които ще коментирам при първа възможност, защото са много важни:

1) Идеята на Симеон Дянков за вкарване на резерва в търговски банки;

2) Идеите за рестрикции при регистрацията на изповедания, представени твърде живописно от една госпожа;

3) Идеята на премиера за специален наказателен закон и специални наказателни процедури за отделен вид престъпление (въпиюща и опасна юридическа неграмотност);

НО:

В писменото споразумение за подкрепа на Йорданка Фандъкова има три много интересни и важни момента:

(самото споразумение за архива, че е малко апокрифно... клик за по-голямо)

- Действия срещу презастрояването;
- Опазване на историческото наследство на София и
- Last not least, децентрализация на управлението на града.

Тези три пункта са сериозен политически успех на "Демократи за силна България", за който градското ръководство и щаб трябва да бъдат поздравени. Знам отлично (и една скорошна среща на ДСБ-София с арх. Петър Диков го потвърди), че тези цели НЕ съвпадат с вижданията и приоритетите на ГЕРБ.

(снимка БГНЕС, през BNews.bg)

Независимо дали г-жа Фандъкова изпълни тези ангажименти или не, това споразумение представлява ключов политически лост на ДСБ. Основни елементи от нашата програма (които дълго време бяха пренебрегвани от ВСИЧКИ други партии) влизат в програмата за управление на града.

Имаме две години...
.

четвъртък, 8 октомври 2009 г.

A замирисва ли ви на море?

Не, не разбира се. Поне по три причини:

Първо, не му е сезонът. Лятото свърши, скоро си отива и "циганската" му версия. Време е за дъжд, вятър, сметки за парно и гласуване на бюджета...

Второ, очертава се сградите по свлачищния скат на "Алея първа" на Морската градина да спрат бриза. Не се лъжете - скоро няма да има Морска градина. Нищо "морско" няма в градина, оградена с хотели и луксозни жилищни сгради, без гледка към морето и полъх от морето. В най-добрия случай - ще има градска градина, макар феодалните нрави във Варна* да поставят под съмение тази градска идентичност...

И трето, смрадта на долнопробна ракия, произведена от некачествен украински житен спирт и есенция с неясен произход покрива всички други аромати. Във въздуха се носи миризма на безакцизен алкохол (на който вдигането на акциза на останалите само увеличава пазарния дял) и политическа корупция, гарнирани със заплахи и ченгеджийски разговори в тъмното.

Скъпи г-н Борисов, противно на общоприетото мнение, ние не очакваме от Вас всичко. Дори не очакваме да спрете дъжда, вятъра и месец Ноември.

Очакваме с нетърпение две неща - мнение за закриването (буквално!) на вековната Морска градина и позиция за корупционните скандали около "Пещерска" АД.

А, и да още една дреболия - да приемете бюджета, да.
_________________

* Toва съвсем не е проблем само на Варненци и на такива носталгици като мен, които търсят роднините си в историческия музей на Варна. Феодализацията на втория по значение (а може би и по население) град в страната е крупен национален въпрос.
.

Откъде идват парите за пенсии?

Философията на пенсионната система е общо взето ясна:

При липса на сериозен натрупан резерв в пенсионните фондове (отделна тема - защо няма резерв), средствата за пенсии се набират чрез осигурителните вноски на днес работещите/осигуряващите се лица. Пенсионната система се крепи на връзката между размера на осигурителния доход и пенсията.
Но:
Парите за пенсии и за здравеопазване не достигат и начин да се попълни липсата им е, да се вдигнат акцизите на цигарите и алкохола...

Предложението на финансовия министър е доста несъстоятелно. То обвързва размера на пенсията с консумацията на цигари и алкохол и съответно - акцизите върху тези стоки.


Разбираемо и споделено е желанието за намаляване на осигурителните вноски, но то не бива да става с цената на разкъсване на връзката между постъпления в НОИ и размер на пенсиите... Именно това беше и подходът на Масларова - намаляване на вноските чрез поемане на част от тях от държавния бюджет. (Това не доведе до увеличена събираемост и излизане "на светло" на повече осигурени лица)

Очевидно пенсионната реформа трябва ПЪРВО да реши въпроса с участието на по-голям дял от населението в осигурителните системи.
.

понеделник, 5 октомври 2009 г.

С две думи...

Едната дума е "Благодаря", разбира се. На всички, които ме подкрепиха и с чиито глас в събота станах член на Националното ръководство на ДСБ.

Не си правя илюзии - знам, че тази подкрепа се дължи основно на предложението, направено (по силата на устава ни) от председателя на партията. Знам и че мнозина гледат на избора ми като на компромис в името на кариерата. Дали са прави - ще се види. Хубавото на този блог е, че всичките ми позиции от последните години са публични - всеки може да сравни.

Другата дума е "идентичност" - най-често споменаваната в ДСБ през последните няколко седмици. Ако има смисъл - за мен самия - от това издигане в партийната структура, то е да помогна колкото мога разликите между ДСБ и останалите партии в "център-дясно" да станат по-видими. Именно защото познавам тези разлики и знам, че другите, които ги познават, избират ДСБ :)
.

петък, 2 октомври 2009 г.

Антикризисни мерки: Кабинетът май не уцели ваксата

“В този случай отговорът на Министерството на труда звучи типично по социалдемократически: повече контрол. ... при социализма ние преживяхме всичко това. Вие можете да поставите зад всеки, който работи, един, който да контролира. Накрая този, който работи по цял ден, ще се занимава само с един въпрос: как може да надхитри контрольора? Ето защо на това място контролът не действа.“
Тези думи не са мои. Не са и на български опозиционен политик, който критикува идеите на кабинета „Борисов“ за заздравяване на осигурителните системи и борба срещу труда на черно, без осигуровки.

Думите са на г-жа Ангела Меркел – федерален канцлер на Германия, лидер на ХДС, обявена за най-влиятелната жена в света и нещо като личен кумир на българския министър-председател.

(фрау Меркел често е обвинявана, че е твърде "лява" както от своите партньори от FDP , а и вътре в собствената си партия ...)

За съжаление, антикризисната програма на българското правителство не дава основание да приемем, че г-н Борисов е развил личното си възхищение от германския канцлер в задълбочено разбиране и прилагане на идеите на десния център в областта на социалната политика. Напротив – предлаганите от кабинета политики са именно това, което Ангела Меркел определя като „типично по социалдемократически“ - решаване на проблемите в осигурителните системи чрез усилен контрол, допълнителни форми на административен натиск и трансфери от централния бюджет, гарнирани с класически популизъм от типа

Като вземем пари от бандитите, всичките ще ги дадем на пенсионерите“.
Накратко, противоречивите послания на правителството в социалната област се свеждат до следното:

1)Повече натиск и контрол, в т.ч. и увеличаване на минимални осигурителни доходи до нива над реалните доходи на част от осигурените лица;

2)Поредната доза заплахи със затвор за работодатели, които дължат осигуровки (тази заплаха е толкова изтъркана, че страниците на вестниците пожълтяват, когато бъде публикувана);

3)Обещания за намаляване на осигуровките, компенсирано с бюджетни субсидии за НОИ и възможно увеличаване на пенсионната възраст отвъд средната продължителност на живота;

4)Споменатото вече отнемане на средства от бандитите и предоставянето им на пенсионерите. Това натрапчиво послание в стил Робин Худ би било забавно, ако не се приемаше за чиста монета от поне част от българската общественост.

Общото между предложените мерки е, че те са далеч от класическата идея на европейския десен център, че в основата на социалния модел стои не държавната принуда, а насърчаването на работниците, дребния бизнес и самоосигуряващите се лица да участват в социалните системи.

(... но нейният почитател Бойко Борисов изглежда е това, което тя нарича "социалдемократ" - снимката е от class.bg)

Увеличеният контрол и минимални осигурителни доходи, и особено увеличаването на пенсионната възраст по-скоро отблъскват гражданите от участие.

Възможностите на бюджета за подпомагане на НОИ са ограничени, но – независимо от това – тези трансфери, въведени от министър Масларова, са и вредни, тъй като разкъсват връзката между личните вноски и размера на получаваната пенсия. Субсидираното от централния бюджет пенсионно осигуряване върна социалните системи назад към времената на колективната безотговорност за доходите на днешните пенсионери и за собствените доходи в бъдеще.

Особено интересен е ефектът на последната мярка, която е и единствената, представена лично от премиера – отнетото от престъпниците да отиде при най-бедните, при пенсионерите. Боя се, че тази мярка поставя осигурителната система в твърде сериозна зависимост от успехите на престъпния бизнес. Ако НОИ ще се финансира чрез средства, отнети от мафията, и предвид влошаващата се демографска картина, можем да очакваме следващият приоритет на кабинета да е осигуряване на устойчив растеж на сивата икономика, корупцията и наркотрафика, божем следващите поколения пенсионери се радват на по-добър стандарт на живот ...

Разбира се, тонът на тази статия е умишлено остър и язвителен. Между предложените от кабинета мерки има и смислени, уместни решения. Кабинетът обаче трябва да бъде остро критикуван в тези области, в които продължава злощастните политики на Тройната коалиция. И насърчен да превъплъти личните симпатии на премиера към г-жа Меркел в последователна реформистка политика.

(Публикувано във вчерашния брой на вестник "Седем")

.

понеделник, 28 септември 2009 г.

На западния фронт - нещо ново.

Поне там...

Не помня българската публична среда да е била толкова бедна на новини, нито българското правителство - толкова бедно на идеи. Точно десет дена нищо не ме е жегнало да го коментирам, ако изключим редовните изцепки на БДШНИМ-МБПБЧ и сутрешните "морални наблюдения" на професор Вучков. Но гледам да не се бъркам - там си е работа за специалисти.

Изборите в Германия обаче си струва да се коментират поне по две причини:

1) За първи път от 11 години ще има дясна ("жълто-черна") коалиция - и то избрана в разгара на кризата, която уж загробила капитализЪма и

2) Утвърждава се тенденцията не резултатите на двата мастодонта (то SPD на тези избори не е никакъв мастодонт), a на т.нар. "малки партии" да определят кой ще управлява най-голямата страна в Европа.

И тъй, големият победител на 27 септември съвсем не се казва Ангела Меркел, за чиято "сияйна вечер" пише Драго Иванов в "Дневник".

Казва се Гуидо Вестервеле, лидер на Свободните демократи и бъдещ вице-канцлер и външен министър на Германия.

(Все по-често лидерът на либералите ще сочи пътя пред немската политика)

Партията му получи най-високия си резултат в историята и компенсира доста слабото представяне на християн-демократите на Меркел и сериозния ръст на зелените и крайната левица (Общи резултати - тук).

И една закачка: Днес в Германия никой не коментира, че страната ще бъде управлявана от коалиционно правителство, ръководено от една жена и един гей. Коментират двама държавници със собствени качества, амбиции и размах.
Хомофобските коментари остават под интернет изданията на Балканите и в пост-съветското пространство...
.

петък, 18 септември 2009 г.

Трибуквието на властта

Цецо не знаел какво е "ТИМ". Сигнали срещу "ТИМ" не е получавал.

Той и Кирил Йорданов така не знае какво е "групировка ТИМ". Сигурно и той не е получавал сигнали.

Трибуквие някакво.

"Трибуквие" наричаше баба ми, Бог да я прости, една част от човешкото тяло.

Има хубав народен израз:

"Мълчи като ... (трибуквие)"

Е, във властта няма трети вариант. Или знаеш какво значи трибуквието "ТИМ", или ние знаем, че мълчиш като онова другото трибуквие.

Сам решаваш.
.

Еврокомисар по разхищенията

Гоце пак "препоръчал".

Той и Станишев беше "препоръчал" същото. Тогава писах доста, нека не се повтарям.

Не е лошо да имаме еврокомисар по енергетиката, та да научим "западняците" как се става енергиен център и се прави енергетиката приоритетен отрасъл:

1. Повече изразходвана енергия на единица производство (около 7 пъти повече от средното за ЕС!) - повече енергетика!

2. Повече загуби по топлопроводите - повече енергетика!

3. По-ниска енергийна ефективност на сградите - повече енергетика!

4. ...


Много е готина снимката на Асен Тонев от "Дневник". Гоце Първанов, зад него - българската енергетика.
.

петък, 11 септември 2009 г.

Монополисти

Реклама във вестник "Дума" :


Съвсем сериозна работа.

Скръбни вести - САМО на Позитано 20.

То че е скръбно там, скръбно е. Тъжно е партийният ти вестник да има функцията на табло за некролози до черквата.

Но чак пък САМО ...
.

сряда, 9 септември 2009 г.

Датата, паметта и свободата

"Remember, remember the fifth of November,
The gunpowder treason and plot,
I know of no reason
Why the gunpowder treason
Should ever be forgot.”


Текстът на тази популярна песничка от началото на XVII век обяснява много.

Обяснява най-вече трайната и упорита неприязън на английското общество към политическото насилие, предателството и това, което далеч по-късно е наречено "тероризъм" (и което вече 4 века няма свой английски аналог). Песничката е създадена в близките месеци след "Барутния заговор" на предателя Гай Фокс.

Днес, 65 години след заговора и преврата от 09 септември 1944г., ние песничка нямаме. Нямаме и песничка за последвалото политическо насилие, помело поетапно "враговете", "съюзниците" и "вътрешния враг" на превратаджиите. Имаме обаче автомат "Шпагин", вдигнат високо над главите ни - да напомня "... че властта с кръв се взема, с кръв се дава..."


Ще опитам един малко различен и по-днешен поглед към датата:

Всяка страна има своите преврати, заговори и периоди на политическо насилие.

Страшното на нашия 09.09. е това, че още тогава превратът е бил посрещнат с масово одобрение, а насилието - с масово безразличие. Спомените на съвременниците сочат още един характерен и страховит аспект - много от самите жертви на насилието са посрещнали преврата с равнодушие. Моето обяснение е, че тогавашна България е била вече обръгнала от "полезните" преврати на същата шайка през '23 и '34г.

Където свободата не е ценност, насилието не е обществен, а личен проблем. "Полезни" преврати няма - и това са го разбрали най-добре привържениците на предишните два. И до днес липсата на памет за насилието показва, че свободата не е ценност...

На 02.09.2009г. водещият български журналист, най-популярният и гледан водещ на политическо предаване Николай Бареков пише в блога си следното:

Важното е да са пълни камионетките, пък нека пострадат и невинни. Сега да не би невинните да оживяват.
...
На политиците не им пука. Разнасят куфарчета с милиони евро комисионни, тъпчат тлъсти швейцарски сметки, боядисват в розово бмв-та на военните и тайно от нас носят жартиери с червило и червени прашки на задника, за да задоволят педерастката си природа. Няма по-гнусна съдба от това, един народ да го управляват педерасти по душа. Диагнозата е корупция. Лечението – рязане на глави и ръце. Прогнозата за нас – без надежда. Пиночет ли…? Нека да не плашат народа с хунти и пиночети, защото той вече знае, че друго няма да оправи положението.

Всяка страна има своя Бареков. Самозабравили се ментори на обществено мнение са предвестници на диктатура и насилие в различни епохи от Европа, през Латинска Америка до Африка и Арабския свят.


Страшното на нашия Бареков е, че ние не искаме да помним 9-ти септември. Да помним, че този филм сме го гледали. И затова гледаме Бареков, вместо отвратени да изключим телевизора, а всички демократични политици в един глас да го помолят да не ги търси повече, защото дори тези, които "носят червени прашки на задника" имат някакво чувство за приличие и хигиена.

A propos, фенът на камионетките, рязането на глави и ръце, хунти и пиночети, е обявил за себе си:

Голям фен съм на БПЦ – Българската православна църква. Вярата ми е съществена част от моя живот и моя успех. Обичам християнството и вярвам в нашите ценности.

Интересно е какво мисли добрият му приятел и адаш митрополитът Пловдивски за "рязането на глави и ръце" и за "нека пострадат и невинни".

Защото всяка Църква, в някоя епоха, има и своя Николай Пловдивски. Както правилно отбелязва Templar, Църквата е общност на вярващите... Е, някои общности - тези с памет, тези, за които свободата е ценност - биха избрали да посетят храм, в който техният дядо Николай не служи.
.

P.S. За яснота пускам една картинка - анкета в Dnes.bg - демонстрация на тежък дебилизъм и липса на съзнание за значението на датата, граничещо с гавра:


Sic
.

понеделник, 7 септември 2009 г.

Можело, значи - част II

За много неща не ми се пише днес.

Затова просто ще пусна една добра новина:

Столичният общински съвет (СОС) гласува промени в Наредба за организация на движението на територията на СО, с които се въвежда значително облекчаване на режима на т.нар. "преференциално паркиране в Синя зона", т.е. възможностите за паркиране на жителите на центъра:

1) Ако преди беше разрешено да се паркира само в рамките на една пряка (!) пред дома, сега е разрешено по цялата дължина на улицата по адреса, както и по цялата дължина на най-близката пресечка. За повечето жители на центъра, това е около 15 пъти по-добре .

2) Допуска се издаване на винетен стикер и на лизингополучатели, а не само на собственици на леки коли.

Не е всичко, което искахме, но е много. Няма и година след началото на кампанията срещу наредбата, ДСБ-Средец и гражданите от "Зелена зона София" постигнаха основната си цел - реално право на паркиране по постоянен адрес.


Всичко това се случи по трудния, но работещ демократичен механизъм - убеждаване на нашите общински съветници в правотата на кампанията, поставяне на въпроса в СОС и пред медиите, подготовка на проект за изменение, работни групи и т.н.

След успеха на администрацията на район "Средец" и лично на кмета Маргарита Гутева да подкара ремонта на къщата на Яблански, това е нов пример, че с упоритост и убеденост работата става.

_____________
Нарочните благодарности са за общинските съветници Петър Москов и Вили Лилков, които в различни моменти бяха "острието" на кампанията и за заместник-кмета по транспорта (днес вече министър) Александър Цветков, който разбра проблема и помогна за решението му.
.