За концесията, кръчмата, хамама и съдбата

Централната баня ще става кръчма.

Не се учудвам... Нали и библиотеката ни е кръчма.

Ще стане отвратителна кръчма, вЕрвайте ми. С някакви ужасни дивани и наргилета, с някакви ориенталски танцьорки (повече ориенталски, по-малко танцьорки). С обикновени мутри, изтегнати по диваните с белите си ленени костюмчета и златни ланчета.
Съвременна българска представа за отоманско благополучие.

Защо концесия ли - ами защото е по-лесно да елиминираш част от участниците в конкурса с някакви безумни условия и да уредиш смешно ниска цена. Защото срокът е по-дълъг от обикновения наем. Защото такава е политическата традиция на отоманското благополучие - да се сключи договор в интерес само на частния партньор в публично-частното партньорство.

Както с водата (където концесията като форма е оправдана, но клаузите - не), както с боклука (където концесията е напълно излишна, нужна е обществена поръчка), както с магистралата (която коцесия по чудо ни се размина).

Защото политиката ни е хамам, турска баня.

Хамамите играят важна роля в близкоизточните и балканските култури като места за социална комуникация

Докато "социалната комуникация" е на хамамско ниво, културните ни паметници или ще въдят дървета по покривите, или ще са кръчми на концесия. На всичкото отгоре знаем и кой ще е концесионерът...

Съдба, предопределение някакво ли е това? Обречени ли сме на отоманска политическа традиция? Сетих се за прекрасните есета на Иво Беров от далечната 2002г:

"Бойко Борисов и хамама на обречените"

Никой не можеше и да си помисли тогава, че Бай Бойко ще стане кмет на София и ще се намеси в хамамските далавери около централния столичен хамам. Ирония...

Аз ще кажа само - НЕ, не е съдба (винаги съм предпочитал Еразъм пред Калвин, в кръга на шегата).

Свободен избор е.

Политическите приоритети на Бай Ганя - ІІ част

Продължение от "Бай Ганьо и политическите идеали"

Да купиш закъсало предприятие от баджанака си е лесно и евтино, но да развиваш промишлено производство на конкурентен пазар е изключително трудно. Придобитата собственост не гарантира трайна печалба, за целта е нужно да се осигурят периодични поръчки и да се ограничи конкуренцията. От гледна точка на овластената мижитурка, еднократният рушвет при прехвърляне на собствеността не осигурява постоянен източник на приходи, а нуждата от постоянно “уреждане” на близки води до раздуване на щата и съответно – мизерни заплати.

Системата на упражняване на властта с цел лично облагодетелстване изисква постоянно възпроизводство и развиване на нови източници на корупция. След РМД-приватизацията формиращата се “средна (по-право посредствена) класа на прехода” полага упорити усилия за осигуряване на нови позиции за баджанаците и източници на корупционни доходи в различни стопански сфери – обществени поръчки, преотреждане на земеделска земя, екологични регулации, строителство и категоризация на туристически обекти. Лошите практики не са случаен страничен ефект на управлението – те са същностна политическа цел на мижитурките. В преследване на тази цел, новите Ганьовци променят политическата си подкрепа и принадлежност на всеки четири години. Те са дежурни участници в създаването и финансирането на нови политически партии, провеждащи добрата стара политика.

Вече десета година, Ганьовците мигрират от партия в партия, с две цели – участие във властта и поддържане на лошите практики. Купуването на гласове е само една от отблъскващите характеристики на поведението им. ДПС е преди всичко обект на възхищението им и въплъщение на идеала им за партийно строителство. Ако от тях зависи, всички партии ще са организирани по този образец.

Политическите цели на Ганьовците са ясни:

Тяхната визия за България след 15 години е очевидна – те искат същата България, по възможност с по-голям бюджет, от който да цоцат. Искат същото правосъдие, което да осигурява спокойствие на дребните им далавери. Искат същото образование, което да не създава конкуренти и личности с хоризонт отвъд трапезата с бахура. Искат политика за околната среда, която да слага бариери пред конкуренцията им, а на тях да разрешава строителство в резерватите. Искат промяна на думи и реформи на хартия.

Естествената политическа цел на реформистката политика в България е общество, освободено от влиянието на политическите мижитурки. Общество, в което свободната конкуренция е основа на богатството на гражданите, а властта се упражнява в публичен интерес. Участието във властта на реформистки партии означава промяна на практиките, за които Ганьовците се борят. Но коалиция не е невъзможна – тя просто изисква единият да се промени.

Алеко да седне на масата при Данко Харсъзина, да поръча една мастика с кисела бамя за мезе и да каже “На мен ми дайте Солунската митница”.

Contre nous de la tyrannie...

Бивши възпитаници на Френската са пуснали Петиция в подкрепа на подкрепа на г-жа Пенка Малинска, Директор на гимназията.

Ще добавя само едно към текста: Уволнението на директора на Френската не е само отмъщение на дребни душици. Както спомена и Templar, то е част от напъна на мафията да проникне във всеки кът на обществото.

И особено в кътчета, неподвластни на безпросветното малодушие, хранителна среда на паразитите, готови да бастисат елитна гимназия заради бизнес сграда с паркинг.



Този път ще се ударят в много дебели глави, другарите.