Отминалите избори в Казанлък не бяха просто успех на левицата, нито само поредна победа на местната олигархия (в конкретния случай – свързана с оръжейния бизнес). Противно на повечето оценки по медиите, те не бяха и само пример за купуване на гласове – пряко и чрез т.нар. „корпоративен вот“. Изборите в Казанлък са преди всичко пълноценен пример за съхраняване на политическото статукво и неспособността на реформаторските партии да му се противопоставят.
В периода до парламентарните избори (редовни или предсрочни) ще говорим постоянно за коалиции, купуване на гласове, за присъствие в медиите, избирателна активност и мобилизация на привържениците на различните партии. С всеки следващ ден ще свеждаме разговора все повече до инструменталното, техническо ниво на политиката. Успехите ще се измерват в десети от процента, провалите – в няколко хиляди гласа. Надеждите си ще свързваме с групи от двайсетина народни представители в шарен, доминиран от мафията парламент. Човек трябва да се съобразява с реалностите.
Инструменталният разговор обаче няма да отговори на тежките въпроси, които си задаваме след изборите в Казанлък:
Ø Докога зависимият вот ще определя резултатите?
Ø Защо повечето от независимите гласоподаватели не гласуват?
Ø Кого представлява „народното представителство“ - интересите на гражданите или интересите на спонсорите?
Ø Възможно ли е изборите да предизвикат промяна или всяко мнозинство ще произлиза от статуквото и ще го възпроизвежда под различни имена и еднакви практики?
Няма Аустерлиц, няма Ватерло. Има Казанлък...
Няма коментари:
Публикуване на коментар