Всяка година идва 31 декември.
Не знам дали сте забелязали.
(
Има щастливи хора, които го забелязват на въпросната дата сутринта и в общата суматоха двадесет и четири часа по-късно страдат от такъв махмурлук, че им е все едно какво е станало)
Останалите започваме да планираме "какво ще правим на Нова година" някъде през есента и впоследствие стигаме някъде другаде.
Е, тази година стигнахме до Прага. Не съм сигурен дали това има особено значение, защото тълпите изнурени хора в "
туристическите части" на "туристическите дестинации" са също толкова еднакви, колкото магазините за сувенири, нахаканите келнери и рекламите, свеждащи културната ценност на съответния град до вечната тема за секса и алкохола.
(Не коментирам дали е вярно :) ... просто не изчерпва културното наследство на града, това е)Но за това съм писал вече в
леко разочарования си пътепис от Амстердам преди две години...
И съвсем не искам да кажа, че градът не е прекрасен. Просто потвърждавам впечталението си, че овчото поведение на съвременния масов турист много сериозно ни затруднява да видим прекрасното в града...
(Карловият мост на 31 декември - тълпите са практически спрели. За 15-20 минути не мръднахме и се върнахме. Повече от 90% продължиха бутането като в скотобойна с неясен изход...)Естествено, за наличните два дена и три нощи, и за нас пътуването беше предимно дегустация на бира и "
традиционна кухня" тип "ресторант Чевермето - кой каквото му е на сърцето". Не че се оплаквам, аз наистина много обичам хубава бира, а чешката е да - много хубава :).
По една или друга причина "
Крушовице" е най-масовият продукт на пазара, макар и може би не най-добрият. Обичайно е обаче в една кръчма да се продава само по един, най-много 2-3 вида бира. А "
Крушовице" се продаваше в едно от случайните ни открития - разкошен бар под една пицария, който незабавно нарекохме "
Даунстерса" и в който довършихме две от трите си нощи в Прага.
Като заговорихме за неочаквани открития и хубави места, не мога да пропусна
рок-клуб "Вагон" и един съвсем
не-туристически бар на улица-еди-коя-си №1, който стоеше на мястото на друго заведение, което търсехме (благодарности на
Комитата за една
търсачка на заведения в Прага):
...
И двете места са извън
"Старото место", което ме наведе на мисълта, че може не всичко добро започва след портата на стария град.
Но все пак в суматохата на
централния площад има и наистина вдъхновяващи гледки, както архитектурни:
Така и кулинарни:
Изглежда, че за някои двойки, кулинарните са по-вдъхновяващи :)
Самата нова година (т.е. 00:00 ч. на 01.01.2010г.) посрещнахме - разбира се - по стрелките на
оня часовник, за който всички знаем, че съществува и обикновено нищо повече:
Беше весело, пълно с италианци, доста руснаци и очевидно с мнооого пиромани. Толкова много пуцане не ми се беше случвало наоколо, дори на една ЧНГ на купон във военните блокове в "Младост"... Имаше къде да седнеш след това без резервации и формалности (
макар че ние се бяхме за всеки случай разбрали с момичетата от споменатия "Даунстерс"). Извод - готино е, ако се държиш сравнително далеч от туристите, освен в малкото моменти, в които суматохата е задължителна.
А защо "
следите остават"?
Ами за първи път се шматкам като турист в "
Нова Европа" aka
бившия соц-лагер. И ... не е много бивш. По отношение на обслужването, дребните тарикатлъци и много аспекти на градския облик и пейзаж, Прага ми се стори доста по-близо до София, отколкото до
Кьолн, да кажем... Макар исторически Централна Европа да е
(почти...) неделима от Западна, някак си не могат да ме излъжат, че лесно са се отърсили от комунизЪма. Не са...
Но, да, бирата им е по-добра, ама и
тогава беше:
.