сряда, 12 март 2008 г.

Да отгледаш поданик

Ще започна с изключително точните думи на режисьора Теди Москов:

Тези, които управляват България, нарочно създават безвкусица и лумпенизират населението, за да могат по-лесно да го манипулират.

Писах същите неща преди няколко месеца. По-тромаво, с повече думи. Теди Москов е ударил десетката. Безвкусицата, беззаконието, пренебрежението към жизнената среда възпитават поданици и утвърждават властта на олигархиите.

Пиша тези редове, за да обоснова позицията си, че темата за градската среда и архитектурното наследство на един град не нито експертна, нито просто естетическа. Тя е политическа в най-просветения смисъл на тази дума.

Прочее, политика произлиза от полис... "общност на свободните жители (гражданите)" според Уикипедия. Това не е тема за един постинг, а начало на поредица.

Ще започна с една история от преди 60 години...

В забележителната си книга Modern Times: A History of the World from the 1920s to the 1980s , (у нас преведна като "Съвременността") британският журналист и писател Пол Джонсън озаглавява главата за периода на възстановяване на следвоенна Европа "Европейският Лазар" - апология на забележителното социално усилие за възкресяване на ценностите, свободите и в крайна сметка - жизнения стандарт на поразеното от войната население.

Разбрах какво е имал предвид, когато посетих Кьолн. Град, от който e оцеляла само една сграда:



Ето така е изглеждал градът през лятото на 1945 година:



Възстановяването на Кьолн е било очевидно непосилна задача. Мнозина са искали да се строи бързо, евтино, без излишни скрупули. В гладните следвоенни зими жаленето по отминалото великолепие на Рейнската столица е изглеждало почти циничен лукс.

Не така е мислел обаче същинският основател на днешната Федерална република. Конрад Аденауер е твърде свързан с Кьолн, с традициите на Рейнските земи, с културната идентичност на католическото население в западната периферия на Германия. Той е убеден, че дълбоката антипатия на Rheinland-ците към нацизма и войната има своите дълбоки корени в цивилизационното наследство на района, в индивидуализма и зачитането на човешкото достойнство:

Adenauer preferred to stress the dignity of the individual, and he considered both communism and Nazism materialist world views that violated that dignity.


По негово настояване и след сериозно обсъждане се взема решение - независимо от цената - да се възстанови целия стар централен квартал около Кьолнската архиепископия:



Това е резултатът днес. С тесните улички, старите наглед кръчми и тълпите туристи (повечето от които не знаят, че кварталът е de facto строен по-късно от собствените им жилища).


Две бележити места в "стария" квартал. Джаз локал "Papa Joe's", в който до ноември 2007 са изнесени 13 500 (!!!) концерта:


Бирария с няколко хиляди вида бира. Аз успях да опитам само десетина, класацията ще споделя в отделен пост, някой ден:)


Аз съм убеден, че богатството и великолепието на днешния Кьолн се дължи и на това решение.

Както съм убеден, че занемаряването и унищожаването на исторически сгради, строителството без план и инфраструктура, биченето на бетон "на акорд", нямат просто отрицателни естестически измерения. Те са важна съставна част от цялостната картина на беззаконие и унижение, която произвежда крепостни за феодалите...


8 коментара:

Стойчо каза...

Последнта снимка, да не е от улицата с джаз-клубовете?

Радан Кънев каза...

Ъхъ

Сега ще постна още една за яснота.

Анонимен каза...

Проникновен пост!
Изключително прав сте.
Но не съм сигурен, че опростачването на българския народ го правят толкова съзнателно и планомерно. По-скоро усещат инстинктивно, че културата и цивилизацията са заплаха за дребнавите им душици и интереси и с удоволствие ги затриват.
Сигурно културата, изкуството и истинската музика ги дразнят и ги карат да се чувствстват излишни и нищожни.
Какво впечатление може да направи например на Бойко Борисов симфоничен концерт, църковна архитектура или интелигентна книга - със сигурност ще му е ужасно скучно и досадно.
Човекът слуша чалга певици, харесва "Великолепната седморка" и нравственият му идеал е да се стреля по лошите.
Лоши разбира се са тези, които стрелят по теб самия.
Прост и ясен свят, в който няма място за катедрали ...
Поздравления за поста!

Комитата каза...

Много добър, много добър пост, с идея която не успявам да прокарам между познатите си.

Парламентът ще се мести в кичозната грандоманска сграда на партийния дом.

За мен това е смърт на парламентарната демокрация в България, защото онази сграда е строена за да бъдат управляващите далече от народа и и изолирани от народа (и да се смятат за полубогове обитаващи олимп)

Не на местенето на Парламента в партийния дом!

Анонимен каза...

Много точно казано и уви вярно.Това желание на българина да живее днес и сега и липсата на желание да приеме действителността води към упадък.Прекрасния текст на онази песен от преди години "Утре започва от днес" не стана ясен на повечето хора.Това което се случва днес е заложено вчера.Градиш днес,лишаваш се днес от някои неща, за да имаш утре, може би.Харесват ми нещата написани от теб.

Анонимен каза...

templar

Вярно е, че сме писали едновременно, но тъй като идваш от Кьолн, в теб има повече позитивно мислиене, докато аз съм вкиснат на всичко и всички, защото два дни бях без кола и пътувах с 204, след което гледах новини. Ето го резултата:

http://templar.blog.bg/viewpost.php?id=172432

Анонимен каза...

Хм, гледам че няма критични мнения. :)

Има няколко неща, в които трудно ще ме убедиш:
* че архитектурата влияе на обществото повече, отколкото обратното
* че ентусиазмът на Аденауер би имал същия ефект в друга обществена среда
* че урбанистичното планиране е повече полезно, отколкото вредно
* че задачата има единствено решение (в Ротердам са направили точно обратното на Кьолн, едно сравнение би било интересно...)

Радан Кънев каза...

Kрайно време беше за "опозиционно мнение" :)

Мога да отговоря на въпросите ти съвсем кратко:

1. И аз не твърдя това. Твърдя, че има влияние И в двете посоки, което често не се споменува.

2. Съответно - в друга среда сигурно би имало други последици. В друга среда няма и Аденауер, в което се убедихме някак си:) Но съхраняването на чувство към
а) Красивото, което е наследено и
б) Самият факт на наследяването на опрделени обществени традиции и ценности
винаги има известен положителен ефект. Бих казал същото, ако ми покажат нещо красиво, наследено от социализЪма (каквото има, но в личното творчество, а не обществените дела)

3. Не познавам град, който се е развил прилично без градско планиране. Има ужасни примери за градове без план, има и ужасни примери за лошо планиране на градската среда. Но добрите примери са за разумно (и в границите на необходимото, а не безумни мегапроекти) планиране - Париж, Лондон, Ню Йорк, Варна :)

4. Не познавам Ротердам, но има много градове, които не са въстановили погубения си вид. Според мен е жалко - съхраняването на поне малки зони е от полза.

Има и градове, които - както опитва София - са разрушили облика си без бомбардировки, доброволно. Добър пример сред тях не се сещам