събота, 8 март 2008 г.

8-ми Март

Аз имам различно отношение към 8 Март от повечето ми съидейници - "антикомунисти".

Стремежът към равноправие на жените е далеч от преломни постижения дори в развитите западни държави, с малки изключения - техните най-развити градски центрове.

От друга страна, съвременният живот именно в най-развитите градски центрове показва, че еманципацията и равноправието може би изобщо са кривнали в лоша посока. Твърде много "успели" жени са се лишили от дом и семейство...

Конкретно в България огромен брой жени са жертва на дискриминация, домашно насилие, разнообразни форми на сексуален натиск. Фактът, че не малко са склонни да приемат този натиск, не го прави по-малко гнусен.

Нужда от ден, на който шумно изразяваме солидарността си с онеправданите жени, със самотните майки, с многодетните безработни има.

Нужда от ден, на който напомняме, че се противопоставяме срещу дискриминация в заплащането, отказ за наемане на "потенциалните бременни", сексуален натиск на работното място - безспорно има.

Огромна нужда има от ЕЖЕДНЕВНО напомняне, че в България битовото насилие се приема за даденост и не се преследва от полицията.

Огромна нужда има от ЕЖЕДНЕВНО напомняне, че в България има жени-робини, собственост на сутеньори и всякаква мръсна сган, и че част от тях са принуждавани да проституират.

Огромна нужда има ЕЖЕДНЕВНО да държим сметка, че - особено сред ромските общности - проваленият живот на десетки хиляди жени е планиран от родови сделки или зависимост от "барони" още през малолетието им.

Всичко това няма общо с "Деня на колежката" и повяхнали карамфилчета.

Поредно доказателство, че "социалната партия" БКП (БСП) единствено е допринасяла и допринася за компрометиране и влошаване на положението на наистина уязвимите и слабите...

Що се отнася до любимата жена, обидно е да я поздравяваме с един от 365 дни, в които сме влюбени. Ще цитирам Templar:

Бих искал да благодаря Богу, че ви има, и че в заблатения язовир от перхидролен сурогат ний сме срещнали тъкмо Вас. Днес когато леврите на българския мъж са разтегнати в протоколна усмивка, погледите са лъстеливо приковани в деколтетата на празнично намазаните колежки, а шумкащите евтини целофани на зюмбюлите като че ли нашепват "киччччч, смотанякккк", има една малка привилегирована каста благословени мъже, чиито сърца се радват истински, без идея за календар, наспроти цялата тази отврат. И ако нашите недостойни усилия допринасят тъй, щото в ежедневието вий да сте дори наполовина толкоз щастливи колкото сторвате нас, то значи че всеки наш ден да е ден на жената.

3 коментара:

komitata каза...

В един празник е важен именно Символът, защото празникът е символ.

Аз съм изключително "за", да има такъв празник, който да отбелязва нашата солидарност не само с жените, но и с всяка онеправдана група. Но задължително това трябва да става на друг ден. Защото иначе символът се замърсява.

Не може символът на свободата да се свързва със световния комунизъм или социализъм. Това е все едно да честваме холокоста на дата определена от другаря Хитлер.

Анонимен каза...

templar

Съгласен съм с духа на написаното (особено с цитата:), макар че имам някои съображения към еманципацията на жените, кито обаче са отделна тема.

Този "празник" е отбиване на номер. Значи 364 дни в годината нормалните жени в нормалния живот (за "рисковите групи" да не гововрим) ще са подложени на всички безобразия, които изреди, но в 365-тия ден ще им поднесем зюмбюлче и ще ги пуснем да си тръгнат час по-рано от работа и ще си нулираме брояча... Нещо като вчерашния ден, известен като "прошка", само че гражднски. Т.е. имаме си ден, в който констатираме че сме виновни говеда, и празнуваме тази констатация...

Проблемите на жените са част от проблемите на обществото, което не е дотам цивилизовано, гражданско, културно, грамотно за да цени красотата и майката. Проблем на липса на мъже. Те са следствие на манталитета, точно както хората, снимащи с GSM-и горящия влак. Гадостите спрямо жените са само един симптом на метросексуалния народен мозък.

Анонимен каза...

templar

Той всъщност Комитата пак избил рибата по въпроса, така че горния постинг е излишен.

Георги Марков и Срефан Попов. Стефан Попов и Георги Марков.

Ако 100 души в тази държава научат наизуст книжлетата на тези двама автори, България ще цъфне.