Да отгледаш поданик

Ще започна с изключително точните думи на режисьора Теди Москов:

Тези, които управляват България, нарочно създават безвкусица и лумпенизират населението, за да могат по-лесно да го манипулират.

Писах същите неща преди няколко месеца. По-тромаво, с повече думи. Теди Москов е ударил десетката. Безвкусицата, беззаконието, пренебрежението към жизнената среда възпитават поданици и утвърждават властта на олигархиите.

Пиша тези редове, за да обоснова позицията си, че темата за градската среда и архитектурното наследство на един град не нито експертна, нито просто естетическа. Тя е политическа в най-просветения смисъл на тази дума.

Прочее, политика произлиза от полис... "общност на свободните жители (гражданите)" според Уикипедия. Това не е тема за един постинг, а начало на поредица.

Ще започна с една история от преди 60 години...

В забележителната си книга Modern Times: A History of the World from the 1920s to the 1980s , (у нас преведна като "Съвременността") британският журналист и писател Пол Джонсън озаглавява главата за периода на възстановяване на следвоенна Европа "Европейският Лазар" - апология на забележителното социално усилие за възкресяване на ценностите, свободите и в крайна сметка - жизнения стандарт на поразеното от войната население.

Разбрах какво е имал предвид, когато посетих Кьолн. Град, от който e оцеляла само една сграда:

Ето така е изглеждал градът през лятото на 1945 година:

Възстановяването на Кьолн е било очевидно непосилна задача. Мнозина са искали да се строи бързо, евтино, без излишни скрупули. В гладните следвоенни зими жаленето по отминалото великолепие на Рейнската столица е изглеждало почти циничен лукс.

Не така е мислел обаче същинският основател на днешната Федерална република. Конрад Аденауер е твърде свързан с Кьолн, с традициите на Рейнските земи, с културната идентичност на католическото население в западната периферия на Германия. Той е убеден, че дълбоката антипатия на Rheinland-ците към нацизма и войната има своите дълбоки корени в цивилизационното наследство на района, в индивидуализма и зачитането на човешкото достойнство:

Adenauer preferred to stress the dignity of the individual, and he considered both communism and Nazism materialist world views that violated that dignity.

По негово настояване и след сериозно обсъждане се взема решение - независимо от цената - да се възстанови целия стар централен квартал около Кьолнската архиепископия:

Това е резултатът днес. С тесните улички, старите наглед кръчми и тълпите туристи (повечето от които не знаят, че кварталът е de facto строен по-късно от собствените им жилища).

Две бележити места в "стария" квартал. Джаз локал "Papa Joe's", в който до ноември 2007 са изнесени 13 500 (!!!) концерта:


Бирария с няколко хиляди вида бира. Аз успях да опитам само десетина, класацията ще споделя в отделен пост, някой ден:)

Аз съм убеден, че богатството и великолепието на днешния Кьолн се дължи и на това решение.

Както съм убеден, че занемаряването и унищожаването на исторически сгради, строителството без план и инфраструктура, биченето на бетон "на акорд", нямат просто отрицателни естестически измерения. Те са важна съставна част от цялостната картина на беззаконие и унижение, която произвежда крепостни за феодалите...