Гледайте, гледайте, гледайте. Не се колебайте.
Ако партньорът се назландисва, идете сами. Не пропускайте.
Пет часа след като излязох от киното мога да кажа само едно - спасение наистина дебне отвсякъде. Ако някой днес ми каже, че българската култура била "загинала", бих му врътнал един шамар без да се замисля. Е, не буквално :)
След романа на Илия Троянов и филма на Стефан Командарев, мога смело да кажа, че българската модерна култура сега идва. След кокичета като Теди Москов, които бяха умишлено маргинализирани, но пробиха снега.
Идва - пред пълни киносалони и с непостижимия за пост-соц-халтурата пазарен успех.
Идва - с чувствителност към нуждите и търсенията на моето поколение българи ("героят" на "Светът е голям..." е роден 15 дни преди мен).
Идва - с безжалостно презрение към соц-реализЪма и жалката носталгия по него.
Идва - с безпощаден антикомунизъм. Но не плакатен, декларативен и дидактичен, а като дълбоко ценностно отрицание, напомнящо, че антикомунизмът е естествено агрегатно състояние на свободния, чувствителния, мислещия човек. Че отвращението от диктатурата и уравновиловката в мизерията са присъщи на цялата християнска цивилизация.
Е, стига толкова от мен. Просто гледайте и се наслаждавайте. Поплачете за съдбата на поколението на родителите ни и за овчото търпение, с което нашето поколение търпя културтрегерите на социализЪма да омрънкат младостта ни.
Ако партньорът се назландисва, идете сами. Не пропускайте.
Пет часа след като излязох от киното мога да кажа само едно - спасение наистина дебне отвсякъде. Ако някой днес ми каже, че българската култура била "загинала", бих му врътнал един шамар без да се замисля. Е, не буквално :)
След романа на Илия Троянов и филма на Стефан Командарев, мога смело да кажа, че българската модерна култура сега идва. След кокичета като Теди Москов, които бяха умишлено маргинализирани, но пробиха снега.
Идва - пред пълни киносалони и с непостижимия за пост-соц-халтурата пазарен успех.
Идва - с чувствителност към нуждите и търсенията на моето поколение българи ("героят" на "Светът е голям..." е роден 15 дни преди мен).
Идва - с безжалостно презрение към соц-реализЪма и жалката носталгия по него.
Идва - с безпощаден антикомунизъм. Но не плакатен, декларативен и дидактичен, а като дълбоко ценностно отрицание, напомнящо, че антикомунизмът е естествено агрегатно състояние на свободния, чувствителния, мислещия човек. Че отвращението от диктатурата и уравновиловката в мизерията са присъщи на цялата християнска цивилизация.
Е, стига толкова от мен. Просто гледайте и се наслаждавайте. Поплачете за съдбата на поколението на родителите ни и за овчото търпение, с което нашето поколение търпя културтрегерите на социализЪма да омрънкат младостта ни.
7 коментара:
Лентата има изключително изчистена структура, което е едновременно минус и плюс за нея: така тя добива вид на едно прекрасно реализирано (доколкото е възможно за родните стандарти) клише. Със сигурност “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” е от по-гледаемите български филми и бележи не крачка, а цял скок напред в сравнение с предишния филм на Командарев, художествено сакатия “Пансион за кучета”.
Четох книгата и сега слушам само суперлативи за филма. Ще го гледам веднага щом успея да джиросам близанаците на някоя баба... :)
А това за "да омрънкат младостта ни" е великолепно казано. Поздрави!
Bla,
"Пансион за кучета" според мен не беше "сакат", но страдаше от основния порок на не-конформисткото (разбирай не-кадесарско) българско изкуство - интелектуално-претенциозен до степен на културна маргиналност. Аз го харесах, но ми беше ясно, че това е филм за 30 приятели на авторите.
Дълги години конформисткото (разбирай кадесарско) изкуство в България се ласкаеше, че алтернативата му е именно маргинална, че не го застрашава в любимите занимания по промивка на масовото съзнание.
Стефан Командарев и Явор Гърдев в рамките на седем дни (между двете премиери) разбиха на трески спокойното съществуване на мрънкащата пост-соц "култура".
Българската конопродукция е прекалено малка, за да може един ден да се превърне в традиция и да снесе шедьовър. Искрено се надявам няколкото лястовички да се множат и да продължават да дерзаят.
Иначе, с риск да получа някой шамар, ще кажа смело, че чалга-културата е всъщност новата култура на българина - и в музиката, и в телевизията, и в литературата, и в пресата, и в политиката, та даже и в социалните отношения. В родния ми град Перник последната кино-зала затвори врати преди около 5 години....
Благодаря, ще го гледам на всяка цена.
Горещо препоръчвам и интервюто на Командарев в съботния "Сега" (съседно на статията на Радан за Кремиковци):
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3146§ionid=5&id=0001001
Напълно подкрепям мнението на Радан. Филмът беше една от причините и да напиша моята статия срещу соц-културата.
Публикуване на коментар