TILT!

... ми се Tilt-на по средата някъде. Началото ме изпълни с възторг, умиление, носталгия, гняв.

Много силно.

След 50-тата минута загуби малко достоверност, героите станаха предвидими, навлезе в класически шаблон на български филм за 90-те.

И все пак - като цяло, повече от добре. Силна игра, "визия" на "истински" филм, абе напредъкът е голям.

За сефте писах за това когато излезе "Светът е голям ...." , и въпреки че TILT ми хареса по-малко, спокойно мога да повторя думите си за новата българска масова култура:

Идва - пред пълни киносалони и с непостижимия за пост-соц-халтурата пазарен успех.
Идва - с чувствителност към нуждите и търсенията на моето поколение българи*.
Идва - с безжалостно презрение към соц-реализЪма и жалката носталгия по него.
Идва - с безпощаден антикомунизъм. Но не плакатен, декларативен и дидактичен, а като дълбоко ценностно отрицание, напомнящо, че антикомунизмът е естествено агрегатно състояние на свободния, чувствителния, мислещия човек.

Айде, пък следващият - още по-добре :)

–––––––

*Героят от "Светът е голям ..." е мой набор, героите от TILT! - може би 3 години по-големи от мен.

.

Светът е голям...

Гледайте, гледайте, гледайте. Не се колебайте.

Ако партньорът се назландисва, идете сами. Не пропускайте.
Пет часа след като излязох от киното мога да кажа само едно - спасение наистина дебне отвсякъде. Ако някой днес ми каже, че българската култура била "загинала", бих му врътнал един шамар без да се замисля. Е, не буквално :)

След романа на Илия Троянов и филма на Стефан Командарев, мога смело да кажа, че българската модерна култура сега идва. След кокичета като Теди Москов, които бяха умишлено маргинализирани, но пробиха снега.


Идва - пред пълни киносалони и с непостижимия за пост-соц-халтурата пазарен успех.

Идва - с чувствителност към нуждите и търсенията на моето поколение българи ("героят" на "Светът е голям..." е роден 15 дни преди мен).

Идва - с безжалостно презрение към соц-реализЪма и жалката носталгия по него.

Идва - с безпощаден антикомунизъм. Но не плакатен, декларативен и дидактичен, а като дълбоко ценностно отрицание, напомнящо, че антикомунизмът е естествено агрегатно състояние на свободния, чувствителния, мислещия човек. Че отвращението от диктатурата и уравновиловката в мизерията са присъщи на цялата християнска цивилизация.

Е, стига толкова от мен. Просто гледайте и се наслаждавайте. Поплачете за съдбата на поколението на родителите ни и за овчото търпение, с което нашето поколение търпя културтрегерите на социализЪма да омрънкат младостта ни.