2010 - властта като избор

Изобщо не мисля да пиша "обзор". Нито ми е в стила, нито ми се пада. Пък и написаното от Ралица Ковачева (а на нея хем ѝ е работа, хем ѝ се удава... ) ми се стори съвсем предостатъчно, изчерпващо каквото имам да кажа и съдържащо още много, което не знам или не бих могъл да изразя толкова ясно ...

... Доколкото изобщо образът на премиера е важен за този анализ, той символизира събитието на годината за България. Което, подобно на случващото се в Европа, също е процес, само че в тотално противоположна посока. За една година в ментално отношение България направи такава крачка назад, каквато не помним за последните 20 години. За последната година възкресяването на близкото минало се случи с такава невероятна скорост, колкото щеше да е невероятна, ако Мавзолеят беше възстановен в предишния си вид...

Но днес един текст на Христо Христев ме жегна и ми напомни, че понякога нещата не са толкова невинни, колкото изглеждат. Че трогателната простота и некомпетентност на управляващите е всъщност много, много опасна, когато е съчетана с масова липса на чувствителност към човешките права, достойнството на личността и нейната неприкосновеност...

Стилът на правителството по темата за организираната престъпност, корупцията, неработещата съдебна система и в крайна сметка - сигурността на гражданите, ми напомня случаите от детството, когато на въпроса "ИЗчисти ли стаята?" отговарях с половин уста "Амиии... чистих".

След година и половина на власт, наличието на "воля и усилие" е повече от недостатъчно. Нещо повече - самодоволството, че "воля и усилие" е равно на "справедливост и правосъдие" се превръща в опасно явление. Повече от очевидно е, че българската правоохранителна система не е в състояние да се справи с нормалните си обществени функции. Това се отнася както до съда, така и (според мен - в още по-голяма степен) до прокуратурата и разследващите полицейски звена. Според сполучливия израз на един приятел, това предизвиква "заместителни реакции" в цялото общество. Липсата на правосъдие предизвиква желание за разправа. Липсата на присъди се компенсира с "полицейски натиск" като форма на борба с престъпността, арестите заменят лишаването от свобода ...


... изказванията на вътрешния министър - прочитането на присъдата.

Тези обществени реакции са естествени и очаквани. Въпросът тук е за позицията, която заемат законодателната и изпълнителната власт. Те могат да положат тежки и донякъде неблагодарни усилия да променят системата, да въведат нови устройствени норми, нови правила за кариерно развитие, нов ред за подбор на висшестоящи съдии и прокурори. Може да се промени структурата и баланса на правомощията в прокуратурата (която е една изцяло наследена от тоталитарния режим структура), може поне да се направи опит за промяна на самото ѝ място в системата на властите. ГЕРБ и лично бай Бойко Борисов имат този избор.

Но те могат и да се пуснат по течението и да станат проводник на "заместителни реакции", да насърчават желанието за разправа без съд, да заместват правосъдието с "натиск", да въведат подслушването и други форми на потъпкване на човешки права като форма на превантивен контрол вместо краен метод за доказване на престъпления.

Могат. Имат и този избор.


Неведнъж през 2009 и 2010 коментирах изборите, пред които стоеше Борисов. Той и правителството му направиха и свестни неща, и точни ходове. Но властта се оценява по изборите, които прави.

Нещо повече - властта е избор. Властта е избор ВМЕСТО други хора. Най-тежкият избор.

Изправен пред тежки избори, Борисов неминуемо и неумолимо грешеше.

Но в случая с правосъдието, полицейщината и нарушаването на човешките права не става дума за грешка. Борисов се превърна в проводник на "заместителните реакции" още през 2001/2002. Дори още през 90-те ...


когато охранителният бизнес играеше подобна "заместителна" роля в обществото ни. Изборът на Борисов в случая е предопределен. Той не е направен от премиера, а от избирателите.

ТОЙ Е този избор ...

Това се случи през 2010. Резултатите от изборите през 2009 показаха лицето си...
.

The beast in me

Преди десетина дена влязох първи в кантората наистина рано сутринта - нещо, което по принцип рядко ми се случва. Пуснах компютрите, светнах лампите, направих кафе (да, запалих и цигара) и... се замислих. Сетих се, че преди повече от дванадесет години бях на път да осъществя една мечта - да започна работа като стажант в адвокатска кантора. След четири години следване и работа по строежи и магазини мечтаех как ще сложа риза и сако (пък нека са единствените, които притежавам - от абитуриентския бал...), ще вляза в кантората пръв, рано сутринта. Ще пусна компютрите, ще светна лампите, ще направя кафе. Само дузина години по-късно го направих рутинно, без особена радост, в една успешна и стабилна кантора, в която съм съдружник, собственик, а не стажант.

Човешката митология е пълна с легенди за чудовища, дракони, змейове и всякакви неописуеми страхотии. Общото е, че те никога не се насищат независимо дали ядат добитък, девици, царски синове или цели кораби. Дори безобидното "чорапено чудовище" на Тери Пратчет:


... ненаситно поглъща чорапи (и то винаги по един от чифт) и винаги е готово да побере още... А от зората на митовете досега зоологията е напреднала значително. И е установила, че в природата няма ненаситни видове. Дори и чорапеното чудовище да съществува, то винаги би се нахранило с определен брой чорапи (по един от всеки чифт). Дори и бялата акула има моменти, в които се "оттегля" от лова, за да смели храната. Защо тогава народите си измислят легенди за ненаситни зверове? Ами защото тези зверове не са обект на изучаване от зоологията. Те са психологическо явление...

Единственият ненаситен звяр живее вътре в нас. За него Джони Кеш пее:

"В крехка клетка е затворен моят звяр" (The beast in me is caged by frail and fragile bars).

Ненаситността на душата ни единствена е готова да . погълне неограничен брой девици, царски синове, кораби, банкови авоари, земи, къщи с басейн, ризи, рокли и... чорапи (обичайно по два от чифт, но има всякакви хора...). В мечтите си винаги приемаме многото, което имаме, за даденост. И гледаме напред, и не сме доволни да влезем в собствената си кантора и да пуснем лампите. Тази светлина никога не ни е достатъчна. И - нека пак цитирам Тери Пратчет -се опитваме да се сгреем на материалния пламък на живота със същия успех, с който океан се топли на свещ. Преследваме мечтите си, без да се радваме на осъществените със собствени усилия. Дори без благодарност за тези, които са се сбъднали по стечение на обстоятелствата, без наш личен принос. Преследваме Щастието, както автомобилът гони предницата си. А отците-основатели дори са го записали в Конституцията на Съединените щати на Америка като основно човешко право - правото да преследваме щастието си. The pursuit of Happiness.

И знаете ли - те са били прави. Те са имали дълбоката християнска убеденост, че човек е грешен в земния си път, че алчността и ненаситността на душата са ни присъщи, че забраната на стремежа към трупане на блага е забрана на мечтите. Че хора, съзерцаващи в пасивно умиление до днес постигнатото, са неспособни да помагат на близките си, да променят света, в който живеят, да полагат усилия за подобряването му. Че страданията на мнозина се преодоляват от тези, които не спират, удовлетворени от малко, които - и обещавам, че това е последен цитат - като Пенчо Славейков се питат :

"Кой ли бяс ме в тоз бяг гони...".

Но авторите на американската конституция са обещали на гражданите си само това -преследването на щастието. Не самото щастие. Обещали са възможното, а лъжата са оставили на безбожниците комунисти.

И... какво общо има това с Рождество?

Според мен всичко. Защото преди две хиляди и десет години се е родил Този, чиято душа не е била ненаситна. Който се е родил, за да загине и така да нахрани душите ни. Ненаситните.

Истина ли е това? Аз не знам. Ако съдя по ненаситното придобиване на вещи по случай рождението Му - може би не. Рядко ненаситността на душите ни (а и на мечтите ни) се проявява толкова силно, колкото по Коледа. Дори нелепата вяра, че "по Коледа стават чудеса" е доказателство, че мечтите ни стават все посмели, чудовището в нас - по-гладно. То вече не иска просто чорапи (или един чорап, пълен с лакомства), иска чудеса. Иска рушеното цяла година да се съгради отново, защото е дошъл най-късият й ден ...

Но дори и да не е Истина, ако наистина се замислим, е изключително много. Защото е вярата ни в единствения мит, в който няма ненаситни чудовища. Има само един обикновен човек, който знаеше, че душите ни са гладни, и предложи да ги нахрани. С любов.

За тези, за които Рождество е повече повод за размисъл, отколкото за пазаруване (не че не пазаруваме, де - всички го правим ...), един малък музикален поздрав:



(Текстът е публикуван във вестник "Седем" под заглавие "Правото да преследваме щастието си").
.

.

Ще напълнят ли басейна?

Чета за повишаването на данъците в "луксозните" райони на София, най-вече тези отвъд околовръстния канал. Накратко - общината събира повече пари за имот в район без канализация и пътна инфраструктура.

Най-много ми хареса обяснението - "Ами ние за това повишаваме данъците, да съберем пари за инфраструктура".

Ами нека да са най-високи данъците за махали без електричество и питейна вода тогава... Там колко има да се прави.

Сетих се за един виц. За лудите, които скачали в празен басейн. И като ги питали не ги ли боли, казали - Да, ама докторът каза, че като се научим да скачаме, ще напълни басейна.

Май всички скачаме в празен басейн, с надеждата, че ако сме много послушни, ГЕРБ ще се научат да управляват София, администрацията на Кирил Йорданов във Варна ще заработи прозрачно, а полицейските акции с нежни имена ще се превърнат в правосъдие.

Например само.

По Коледа ставали чудеса.

Страхът убива (не само) разума

Днес в "голямото жури" на Дарик радио отново засегнахме темата с подслушаните разговори на лекарите от Горна Оряховица.

Няма да коментирам нито поведението на лекарите, нито съдържанието на разговорите им. То е безспорно потресаващо и говори само за себе си. Надявам се нито дума от текста по-долу да не прозвучи като оправдание - нито ми е работата, нито имам знанията да преценя, нито имам каквото и да било желание.

Ще коментирам обаче (без)действията им и тяхната мотивация. Действията им са ... няма действия. Парализа. Очакване на неизбежното и отказ да се предприеме каквото и да било, отказ от намеса.

Мотивацията е страх. Панически страх, че ако предприемат някаква намеса, че ако вземат определени мерки, ще бъдат обвинени за (неизбежната) смърт на едно новородено дете. Много внимателно искам да подчертая това - мотивацията не е алчност, корупция, мързел, непрофесионализъм. САМО И ЕДИНСТВЕНО СТРАХ, който парализира и ума, и ръката им.

Страх, че ще бъдат "разобличени", извадени на показ, публично набедени, че са дете убийци, разнасяни по медиите и подлагани на унижения без възможност да се защитят.

И вследствие на този страх, те се отървават от отговорността и зарязват едно все още живо, макар без шансове за оцеляване, дете... във фризера.

Нека сега само за малко се абстрахираме от покъртителните подробности на конкретния случай. Нека си представим този фризер като убежище от страха, склад за чиновническа безотговорност, кошче за рисковани и отговорни решения. То е пълно - европроекти, учебни програми, бизнеспланове, проекти за реформаторски закони и наредби.

Но ... навикът е втора природа. "Не се набутвай" ... "Бъди незабележим" ... "Не поемай отговорности" ... "Не проявявай инициатива" ... "То и стените имат уши" ... "То веднъж ако те нарочат" ... "Абе излезе ли ти името в медиите ..."

Кошчето се пълни.


Накратко - гледката на вътрешния министър, който чете СРС-та от парламентарната трибуна, заклеймявайки без съд в тежки престъпления, не е решение на проблема, не е предотвратяване на подобни гадости. Това е причина за подобни гадости, една от важните причини.
.

.

От Wikileaks през Правец, та до Горна Оряховица

Защитата на Асанж е убедителна и звучи притегателно.

Но тя ще срещне своето опровержение (освен например в много смисления текст на Ники Пенев) ... в предстоящия съдебен процес срещу автора ѝ. Дали действията му са били законни или не, ще реши независим и безпристрастен съдебен състав в демократична държава. Косъм няма да падне от главата му без присъда на наказателен съд, което съвсем не се отнася за евентуално разкритите поради "изтеклата" информация граждани на Русия, Китай, Иран...

Да, истината е проста. Ако това нещо се случваше преди 40 или 60 години, всеки от нас щеше да трепери колцина от приятелите му ще изчезнат по мазите на ДС заради "прозрачността" на Асанж.


Sic, били сме там!

Има добри и лоши. И разликата е именно в това - как държавата гарантира сигурността на гражданите си. С честен публичен процес или с полицейски натиск, подслушване и следене, шантаж, тормоз, побой, изтезания и убийства.

Ще попитате: Та какво за Горна Оряховица?

Ами същото. В България немалко лекари са извършвали престъпление. Виждал съм десетки фалшиви медицински удостоверения, всички сте виждали. Чували сме за стотици, дори за хиляди... И би било чудесно някой лекар да бъде осъден, за да е ясно, че тези деяния не са безнаказани. Но СРС-тата, които ни прочете Цветанов, издават нещо друго. Издават паническия страх на лекарите, които - естествено - не знаят, че са подслушвани. Именно страхът от полицейщината ги тласка в осъдителното им, меко казано, поведение. И е само зловеща ирония, че тези разговори действително са били подслушвани, вероятно без какъвто и да било смисъл ...

Вероятно фалшивите медицински ще намалеят. Временно. От страх.

И управляващите не крият, че "успехите в борбата с престъпността" все повече се изразяват в тежък полицейски натиск върху "структури-за-които-ние-СИ-знаем-че-са-престъпни". Сигурност, гарантирана чрез произвол - полицейски натиск, подслушване и следене, да продължавам ли списъка, за да знаем какво следва по тази пътека:
шантаж,
тормоз,
побой,
изтезания и
убийства.

Ще попитате: Та какво за Правец?

Ами там беше роден един. Не става дума за приятеля на премиера. За Учителя му иде реч.


Или по-скоро за това, на което го е учил. Защото кръгът се затваря. Той ...


... също гарантираше "сигурност", за която имах повод да напомня.

Сигурност, при която щяхме да треперим, дали имената на приятели и близки не изтичат в Wikileaks...

А на студентите, които днес празнуват, без да помнят онези времена, ами ... дано никога не разберете този текст, драги студенти.

И ...



Честит осми март!

В страната на Мечо Пух

Цитирам по памет:

"А колко смешно би било, нали, мечките да бяха вместо тез пчели:
кошера си щяха с мед те да напълнят (ако пчели бяха - мечките сами)
в дънера на ниско - на не качвам стълби ..."

И цитирам по вестник "Сега":

Що не Си бях Аз премиер, докато бях кмет!
Ако Си бях Аз премиер, щях да Си дам достатъчно пари (на кмета Борисов),
и още тогава три пъти да съм открил булеварда във всички посоки!

Туп

Туп

Туп

Мечо Пух слиза по стълбите.


С главата надолу ...
.

Литературни етюди

Убеден съм, че е хубаво човек си гони мечтите, дори и да са глупави. Та така се случи, че тази седмица публикувах един стар разказ във вестник "Седем". Писател няма да стана, късничко ми е вече, пък и отнема доста време. Но се почувствах някак си добре, суетникът му със суетник.

Е, текстът онлайн е тук, а това долу е само параграф за зарибявка:

Слънцето бавно се спускаше над обезлесените хълмове на Сакар планина, косо огряваше Републиката на младостта и, както всяка вечер, изчервяваше се от гледката. Когато имаш толкова съществен принос за Живота на Земята и всичките му последици, е трудно да оспориш отговорността си за възникването на Републиката на младостта...

...

Изборът, който не направихме: Социализъм или ... Сигурност?

Миналата седмица публикувах статия, която излезе по малко помпозното заглавие "Без Живков в ЕНП". Същината на текста беше обаче нещо съвсем друго:

И ако кризата се задълбочава ... то не е просто защото Борисов не проведе реформи. Нека бъдем честни -ние знаехме, че той няма компетентността за реформи. Разбрахме бързо, че няма и смелостта. ...
Но Борисов не можа да осигури най-важното, за което беше избран - сигурност .... Не можа да го направи и няма да успее. Няма да успее и Първанов. Защото те жалят по Живковите времена. ... Политическата мисъл на ГЕРБ е формирана в Симеоново, а "алтернативата" на Гоце - в АОНСУ.

Една от най-грозните и най-устойчиви заблуди, сред които живеем, е тази за "сигурността по онова време". Сигурността по времето на Живковата диктатура и произвол... Толкова силна е тази заблуда, че дори успя да промени смисъла на думата сигурност, да ѝ придаде елементарен, битов, дребнав характер (тук не коментирам зловещия смисъл на словосъчетанието "Държавна сигурност"...).


Но нека видим конкретно какво направи комунистическият режим за сигурността на своите граждани, в няколко, последователни и периодични стъпки:

1. През '47-'49 отне недвижимата градска и индустриална собственост на средната класа;

2. През '50-те години с масирано насилие и принуда отне поземлената собственост на всички български селяни, дори и на най-бедните, отне им също добитъка и земеделския инвентар;

3. През '60-те и '70-те години проведе дирижирана от чужбина, политически мотивирана и пазарно необоснована "индустриализация" и "въдвори" българските граждани, оставени без наследствената си поземлена собственост, на работа в тях;

4. През 1973г. прие ЗСГ (Закона за собствеността на гражданите), с който изрично забрани на едно семейство да притежава повече от един недвижим имот, принуди хората да продадат буквално на безценица наследствени апартаменти, дюкяни, дворни места;

5. В началото на '80-те проведе последната вълна на национализация, с която отне магазини, павилиони, работилници, ателиета на хората, които си изкарваха хляба със собствените си ръце в тези помещения;

6. Отново през '70-те и '80-те държавата събра спестяванията на гражданите (които нямаха ПРАВО на никаква стопанска инвестиция - в имот, в инвентар, машини и т.н.) и ги напъха в пирамидата на "лихвоточките" срещу надеждата за спасение от жестокия дефицит на жилища след 15-20 години. Същото се отнася за спестяванията за коли, прахосмукачки и телевизори...

7. През целия период от 50-те до края на 80-те години поддържа галопираща инфлация, обезценка на лева и периодично аднинистративно повишаване на основните цени. Поради липсата на собственост и възможности за инвестиране, гражданите са незащитени срещу инфлацията и обезценката на парите;

8. През целия период е забранено придобиването на чужда валута и са проведени две парични реформи, при които по-сериозните спестявания са обменени на по-нисък курс, т.е. отнети са (след собствеността) и направо парите на хората.

9. През целия период, властта упражняваше 100% политически контрол върху всички средства в банките и свободно разполагаше с всяка стотинка, изработена от хората, без правила и контрол.

След провеждане на тези (примерно) 9-10 стъпки по изземване на имота, инвентара и спестяванията на гражданите, комунистите окрадоха парите от банките, предизвикаха две вълни на хиперинфлация и зарязаха българите:

- Без собственост
- Без земя и традиции в земеделието
- Без добитък
- Без магазини и работилници
- Без спестявания
- Без пенсионен фонд
- С рухнали индустриални предприятия
- С милиарди долари дълг
- С ... лихвоточки вместо пари.

Това днес наричаме ... сигурност.

В края на цитираната статия написах следното:

... сигурност за дребните предприемачи, за хората със свободни професии, за семейните фирми, за младите хора е точно това - че няма да са жертва на корупция и привилегии. Сигурност, че ще развиват бизнеса си в честна конкуренция. Че ... ще има ясни и еднакви правила. Че собствеността ще е неприкосновена и наследима, че от труда си е да натрупват спестявания за старините си, да гледат напред. Ще могат да осигурят семействата си по начин, който на родителите им беше забранено да се замогнат в честно състезание. Защото в непрежалимите Живкови времена това беше забранено - да трупаш през жизнения си път, за да тръгнат децата ти от по-високо стъпало... това най-естествено човешко желание.

Дано - ако не утре, то след 20 години - понятието за сигурност да е повече насочено към бъдещето, към личната отговорност, към грижата за семейството и децата ни.
.

Парафин с конец или как (не) излизаме от стопанската криза

Колкото традиционно, толкова и трудно е да се пише на 10 ноември, без да изпаднеш в патетика и/или повторение.

Понякога е достатъчно да пуснеш десетина връзки към текстове на по-умни хора (само например - Акулата, Комитата, Ники Пенев) или към собствени по-умни тектове :). Често пъти написаното се оказва по-емоционално от предвиденото. Може би защото именно умният човек отдава дължимото на чувствата и често несъзнателно разбира, че не всичко е покупателна способност, а покупателната способност не е само бахур.

Но днес ще се опитам да пиша в сегашно време. Защото именно днес, през есента на 2010г. и 21 години след началото на политическите промени, България не успява да излезе от кризата.

И ако въпросът е:
"Защо не излизаме от кризата, започнала преди повече от две години?"

Отговорът е:
"Защото не излизаме от кризата, започнала преди повече от двадесет години?"

Защото премиерът министърът (а и предишните двама на този пост) не си дава сметка какво е заболяването. Не си дава сметка, че стопанската разруха, започнала през 1982-83г., с поредния финансов фалит на Живковска НРБ, не може да се лекува с Живковски методи.

Бойко Борисов: ...защото една стотна от това, което е построил той за България и което е направено за тези години да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко едно правителство.

Teлешкият възторг по "построеното" от Живков е сам по себе си отблъскващ за всеки, който вече 21 години плаща сметката на "тогавашната държава" с нейния "ръст". Но не това е страшното.

Страшното е, че зад телешкия възторг прозира смътното намерение стопанството да се развива по същия модел, та божем постигне една стотна от резултата, който Тодор Живков завеща с една много точна дума - "Недоносче".

Накратко - Живковският стопански модел се срина поради липса на връзка между полагания труд и получаваните доходи; поради пресичане на всякаква лична стопанска инициатива; поради изостаналост на производствата и пълна неконкурентноспособност на продукцията; поради липса на конкуренция, иновации и творчество; поради пълен политически и идеологически контрол върху икономиката; поради прахосване на целия национален доход за безумни проекти, родени в коридорите на властта; поради системното "наказване" на трудолюбивите и смелите за финансиране на доволно ежедневие за мързеливите и ленивите; поради факта, че пътят за лично благоденствие минаваше през властови позиции, корупция и тунеядство, а не през тежък труд на собствен стопански риск; поради факта, че "органите" на МВР се грижеха не за сигурността на гражданите, а за недосегаемостта на властта и спираха всяка свободна инициатива.

(Цялото това нещо се сгромоляса. И ние 21 години жалим за него и се опитваме да го възстановим?)

За съжаление, описаните недъзи на "тогавашната държава" съвсем не са излекувани. Личната свобода е в голяма степен налице, но свободата да развиваш бизнес е твърде ограничена. Органите на държавната и местна власт не насърчават конкуренцията, а напротив - всячески съдействат за създаването на големи и малки монополисти и разчистват пазара за тях. Позициите в- и около властта продължават да са по-изгодни и печеливши от поемането на риск със собствена предприемаческа активност. Създадените именно в средата на 80-те години регионални кланове и мрежи продължават да диктуват стопанския живот на областно ниво. Състезанието не се решава на свободен конкурентен пазар, а на задимени маси, на които един до друг седят съдии, полицаи, бивши полицаи (днес водещи политици и бизнесмени), прокурори...

Управлението продължава да чертае безумни планове за "мега-проекти", които отведнъж да решат стопанските проблеми на цели области в страната. Парите на работещите хора продължават да се изземват за да се осигури доволно битие на нежелаещите да работят.

Продължават да се повтарят мантрите за руските пазари, енергетиката, държавната подкрепа за бизнеса, културата и бахура ...

Така може и да постигнем една стотна.

От това:


.

"Мене ме нема в целата схема" или ... може би най-добрата реформа?

.

Мене ме нема във целата схема,
пара ми требва за злоупотреба.
Оставам тебе във втората цедка,
пара-ра-лей-ра, виде ли новата система?

Текстовете на "Ъпсурт" са винаги силни, трудно може българската обществена действителност да се предаде по-кратко, точно и ясно.

Горното е обаче направо гениално, защото предшества с няколко години "новата система". Пардон, "може би най-добрата пенсионна реформа в Европа". Нека погледнем какво всъщност се предлага:

1. На първо място, нищо. Това е същата система, не е реформирана. Предприети са мерки единствено за запушване на неудържимите пробойни.

2. Пробойните са запушени по най-дърварския и груб начин - чрез увеличаване на вноските и на трудовия стаж. Няма мерки за премахване на привилегиите, няма преодоляване на несправедливостта. Тежестта остава върху малцина.

Но горните две неща ги знаем, те са ясни и очевидни. Нека обаче видим какво ни обещава премиерът, когато показва "тези две черти" на оня лист хартия, който явно представлява "реформата":

Дефицитът ще изчезне през 2015г., през 2017г. ще се увеличи коефициентът за изчисление на пенсията (т.е. ще се увеличи значително размерът на пенсиите!), през 2025г. пенсията от НОИ (първи стълб) ще достигне 65% от осигурителния доход.

На пръв поглед, това са глупости. С една дума. Ако увеличението на вноската с 1.8% водеше до балансиране на бюджета на НОИ, той щеше да е балансиран през 2007 и 2008г. А далеч не беше... За годините до 2015г., стажът ще се е увеличил само с 1 година (3х4 месеца), което ще има съвсем минимален ефект върху приходите на НОИ и няма как да доведе до изчезване на дефицита. Същото се отнася и до броя лица с право на пенсия... Meждувременно лицата с право на ранно пенсиониране няма да са станали по-малко, нито вноските за тях ще са станали повече, т.е. дефицитът ще продължава да се трупа.
Увеличението на коефициента за изчисление на пенсиите през 2017г. рязко ще увеличи дефицита на фонд "Пенсии", а няма да доведе до излишък, който "тая червената черта" ни показва. Само въз основа на тези сметки, би трябвало да очакваме задълбочаващ се дефицит и нищо ново под слънцето.

Възможно ли е обаче дефицитът да бъде действително намален или дори преодолян?

Отговорът е Да, но на каква цена? Или казано по-ясно - какво ни гласи управляващата "тристранка"?

Възможно е действително дефицитът да бъде силно намален за периода 2015-2035г., при следните условия:

- Постоянно, системно увеличаване на осигурителните вноски;
- Постоянно, системно увеличаване на минималните прагове по професии;
- Постоянно системно надуване на минималния осигурителен доход за самонаетите лица;
- Поддържане на много ниски пенсии, т.е. постоянно намаляване на покупателната способност на пенсионерите;
- Системно обезсърчаване на осигурените лица, които виждат взаимовръзката "високи вноски-ниски пенсии" и все по-активно бягство от системата.

А след това ...

... се надяваме дотогава всичко да се оправи. След 2035 година отново започва да се формира дефицит ... От 2035 година да му мислят следващото правителството...

След това, приятели, ние се предполага да се пенсионираме. Да - всички в блогрола ми, 90% от тези, които четете този текст, всички ние, които ще сме изнесли огромното увеличение на осигурителната тежест, за да се закърпи "тая черевената черта". Тая черта обаче ще тръгне бързо надолу - точно тогава, когато ние ще се пенсионираме.
Ние ще сме платили масрафа, но ние, приятели сме baby-boom поколение. И тъй като вноската за лично натрупване ще се е вдигнала само с 2%, а шансове за доброволни вноски очевидно няма да ни останат след цялото изтръскване на чувала, ще получим изненадващо ниски пенсии.

Нека сме наясно - аз не съм против "солидарната" пенсионна система. Наясно съм, че първият стълб няма да отпадне от нашия модел. Но демографската картина, стопанската ни история и положението на пазара на труда налагат отделянето на средства по лични партиди, защото "солидарната" пенсия след 20-30 години ще е много по-мизерна дори от днешната.

Ние, родените през 60-те, 70-те и 80-те години - Коцето, Магда, Ралица, Илия, Христо, Иван, Веселин, Явор ... имаме днес следната перспектива:

- Плащаме пенсиите на родителите си, чиито пенсионни фондове са изпукани от добрия бай Тошо, и това Е солидарност и никой от нас не възразява;
- Плащаме задълженията на такива като Ковачки към НАП и това си е жива кражба;
- Плащаме пенсиите на нашите връстници, които не се осигуряват;
- Плащаме пенсиите на нашите каки и батковци, които се пенсионират на по 45 години и получават 20 заплати накуп по повода;
- Плащаме пенсиите на нашите връстници, които възнамеряват да се пенсионират на по 48 и да получат по 20 заплати накуп.

Последните три не са солидарност. Те са си жив комунизъм ...

И благодарение на живите кражби и на живия комунизъм, за нас солидарност няма да има. Нас ни нема, в целата схема.

И ли ни има ...

Във втората цедка ...
.

РЗС откри топлата вода, отне им 3 години

От РЗС пуснали сигнал срещи шефа на СОС г-н Андрей Иванов. Имал имоти ...

Да се върнем 3 години назад, в този същия блог:

19 ноември 2007г. - "Една случка от пролетта на 2005г.";

20 ноември - "Милиционерите разбуниха духовете";

22 ноември - "Промяна в биографията";

06 декември - "За трите биографии на г-н Иванов".


Междувременно в списание "Тема" излезе материал, пресъздаващ "защитната позиция" на Иванов.

Всъщност това бяха едни от първите материали, с които този дневник си спечели уважение и популярност. Нищо ново не казват от РЗС, интересно като са такива борци защо мълчаха три години? Или чакаха Алексей Петров да им снесе папки? Ами няма нужда бе, Яне ле ... Има търговски регистър, имотен регистър, всичко има.

Или тяхното не е никаква борба с корупцията, а поредица активни мероприятия със собствен timing?

Истината е, че въпросите, които зададох преди три години (и които бяха повдигнати и от други политици от ДСБ) са си все така валидни:

1. Ако е напуснал МВР(ГДД) през '04, откъде е взел пари за "добър бизнес", който през '05 явно вече цъфтеше?

2. Притежава ли терен от няколко дка на "кооперативния пазар" в Люлин?

3. Вярно ли е, че тези земи са му прехвърлени от "Искра 21" АД, собственик на пазара, за погасяване на стар дълг? Какъв дълг в периода, когато е бил в МВР (ГДД)?

4. Кога е спечелил "общински търг" за "Банкя 21" АД и със спестените от МВР(ГДД) - заплата пари ли стана тази работа?

5. Как, в качеството си на висш служител на МВР (ГДД), е участвал във фирма "Банкя 21" от 2002г., във фирма "Реал строй АП" ООД (в съдружие с депутата от БСП Петър Кънев" от 2002 г., както и в още няколко фирми, преди - "според официалната биография" да напусне МВР(ГДД)?

Както и отговорите му, дадени тогава, са си все така неубедителни ...

Няма и отговор на следното:

A propos, г-н Първанов от "Тема" не е използвал нещо интересно, което му дадох. Разпечатка от Службата по вписванията-София на сделките на г-н Иванов с недвижими имоти. В периода 1998-2005г. там фигурират над 40 сделки, между тях - БИНГО зала в Люлин, павилион Еврофутбол в Люлин, универсален магазин в Люлин, част от кооперативния пазар в Люлин, земеделски земи в Банкя (впоследствие доста набързо вкарани в регулация), апартаменти в "Слатина". Жалко, че отдава под наем само три имота:)

Безспорно, Андрей Иванов дължи отговори. Но не на милиционерските мекерета от РЗС, а на българското общество.
.

Комунизмът ни е по-скъп от секретарките

Разбирам, че за един кръг хора, възпитани в специфичните нрави на охранителния бизнес от 90-те години и ВИПОНД-Симеоново (открийте 10-те разлики), нещата се свеждат до колите и секретарките.

Но в случая, съжалявам, нещата са по сложни. Не, проблемът не опира до секретарките, били те "скъпи" (?) или ... евтини.

(на снимката - архетипна представа за скъпа секретарка, битуваща във ВИПОНД през 90-те)

Опират до отговорността на правителството, работодателите, синдикатите и работещите.

... че и контролът през годините не е бил на ниво и заяви, че дори има случай на споразумение между работодатели и синдикати в една от мините, работниците да се осигуряват на минимална заплата, за да оцелее мината.

Това и аз го писах, вчера. Но в случая го казва Хасан Адемов, председател на социалната комисия в 40 НС и безспорно един от авторитетите в социалната политика. И още:

На следващо място, само 18 процента от всички тези 230 хил. осигурени, са се осигурявали през целия период, каквото е изискването на закона, от 2000 до 2010 г., т.е. законът казва, че, за да получиш срочна пенсия за ранно пенсиониране от професионален пенсионен фонд, трябва да си се осигурявал поне 10 години, т.е. само 18 процента от осигурените са внасяли през всичките тези 10 години

Оказва се, че проблемът не е в "режийните". Не е изобщо в "частниците" (техната ... фашис'ка). Проблемът е в:

1. Държавата, която не е следила дали се плащат осигуровки в ППФ. Защо ли се предполага, че проблемът е и решението???

2. Синдикати, които са си затваряли очите, за да се запазят работни места. Пък и винаги са си знаели, че като натиснат, бюджетът ще плати масрафа.

3. Работодатели (не всички!), които не са плащали осигуровки с мълчаливото съгласие на другарите по т.т. 1 и 2.

4. Работници, които никога не са поставили въпроса за осигуровките си, защото техните пенсии - естествено - не са тяхна отговорност.

Оказва се, че там, където са внасяни осигуровки в ППФ, може да се получи доста добра пенсия. Оказва се, че "частниците" са постигнали прилични резултати при общия борсов крах...

Оказва се, че пенсиите по 30-50 лв. са просто защото толкова е платено по партидата.

Оказва се, че ужасът си има име - отговорност.

И правителството, и синдикатите днес бягат от отговорност. И казват - дайте всички пари в един кюп. И на плащалите, и на неплащалите.

Дайте да делим по равно това, което малцина са (съз)дали.

Давайте ребята жить дружно.

Едни плащахте, други ще харчим.

Това се казва комунизъм. И то ни излиза скъпо и прескъпо.

Доста по-скъпо от секретарките...
.

Нaционализация, кражба или просто хаос?

Няма значение.

Резултатът е един и същ, и половината вече е постигнат, вследствие на обърканите мисли и сбъркани идеи в главите на неколцина министри и началника им.

Горната стенограма е ужасно смешно четиво, по едно време се чудех дали не чета Удхаус. Не, той e покойник. И не, не е смешно, ако живееш и работиш в България.

I. (първо римско, дет' вика премиерът) Какво всъщност стана?

Кабинетът взе решение да "вземе парите на частните професионални пенсионни фондове" и да ги вложи в нов държавен пенсионен фонд, част от НОИ.

Къде са проблемите?

1. Няма пари НА частните фондове. Има лични партиди на осигурените лица, пенсионно-осигурителните компании ги управляват.

2. Няма такива пари. Има активи, които са купени с тези пари - държавни ценни книжа, облигации, ограничено количество акции. Да, има и специфични срочни депозити в търговски банки, в България и в чужбина.

3. Активите по предходната точка са чувствителни на новини за национализация и на изявления от типа на " Погледнато обаче ние, въвеждайки, имаме и прецедент " . В момента тези активи се обеценяват лавинообразно.

4. Никой няма и бегла идея как тези "пари" (или по-точно колкото е останало от тези активи) ще се окажат в новия фонд на НОИ.
Защото ... погледнато обаче ние ... ами ... нямаме прецедент.
Какво ще се случи?
-Ще изкарат принудително фондовете на борсата и ще ги продадат?
-Ще продадат активите им принудително и ще преведат парите в НОИ??
-Ще разпоредят на фондовете да прехвърлят чужди активи на НОИ???

5. В момента се обезценяват и вложенията в универсалните пенсионни фондове. Утре същото може да се случи и с тях. И там има секретарки... Но там са парите на всички български граждани, родени след 1960г.

6. В момента се срива и останалото от Българската фондова борса, а къде що има български книжа по истинските борси са на риск.

II. (второ римско) А защо се случи?

1. Защото натрупаните по партидите във фондовете е недостатъчно за прилични пенсии, по две причини:
1.1. Сериозен спад на стойността на дяловете заради финансовата криза, но и
1.2. Десетгодишно отлагане на увеличението на възрастта за ранно пенсиониране на категорийните работници, поради което във фондовете има пари за 8 години изплащане, а се налага 13 години изплащане.
1.3. Значителни невнесени в ППФ от работодатели осигуровки.

И ако за първото фондовете могат да бъдат принудени да си понесат тежестта от кризата (както ще имат печалби някой ден), то за второто и третото несвършената работа е на държавата. Увеличаването на възрастта за категорийните работници беше изначално заложено в реформата и трябваше да се случи през изминалите години. Срещу него трябваше да стои ангажимент на правителството за подобряване на условията на труд и диференциация на вноските за ранно пенсиониране според действителните условия на труд.
Но предишните две правителства (и част от синдикатите) сключиха мръсна сделка с част от собствениците на предприятията за тежък труд: Не инвестирайте в условия на труд, не внасяйте осигуровки в ППФ, но запазете работните места и дайте едни пари.
Естествено, при непроменени условия на труд и невнесени осигуровки, няма как да се вдигне възрастта за пенсиониране - това би било непоносимо за работниците.
Държавата от своя страна отлагаше плащането на ранна пенсия от ППФ и плащаше ранните пенсии от НОИ.

От нашите пари.

И тук идваме до III. (трето римско): Какво решава този безумен ход?

Ами ... нищо.
Парите се "местят", защото не стигат за ранни пенсии.
"Преместени" те ... няма да стигат за ранни пенсии. Ранните пенсии отново ще се финансират от общия кюп в НОИ, т.е. едни хора ще плащат за пенсионните права на други хора.

Целият водевил е безсмислен. Той не решава проблема с ранните пенсии, с лошите условия на труд, с неиздължените осигуровки.

Пагубно упражнение по сриване на стопанството без ефект.

Преди няколко седмици Симеон Дянков каза: Ще запомните бюджет 2011.

(снимка: БГНЕС, внасяне на бюджета в НС)

О, да.

Ще го запомним. Ще се учи в учебниците.
.

Пазарлъкът за осигуровките: Отсъстващият опира пешкира

Да, за съжаление, думата вече е пазарлък.

Колкото и да ни убеждават, че се обсъжда дългосрочна стратегия, виждаме нещо средно между борсова търговия и Капалъ-чарши с елементи на игра на късмета.


(снимки от http://zero.blog.bg )

Едните влизат, другите излизат, седят по пейките, чакат горския. Шарения...


Министър Дянков бърка принципната позиция с поведение в стил Cut Me Own Throat Dibbler,


с което излага не толкова себе си (това е трудна работа...), колкото цялостната реформаторска платформа, с която ГЕРБ дойде на власт.

Обаче на "неформалните" и "формални" срещи има отсъстващ.

Големият отсъстващ са хората, които осигуряват над 50% от заетостта в страната, произвеждат над 50% от благата и - което е най-важно - които са единственият ключ към стопански просперитет и развитие отвъд кризата. Това са следните групи, които по общоприета класификация се обединяват под името "самонаети" лица и които са "гръбнака на обществото" според всеки либерален мислител от Адам Смит през Лудвиг Ерхард до ... Симеон Дянков:)

- Самоосигуряващи се лица, в т.ч. свободни професии;
- Занаятчийски предприятия;
- Дребни търговци;
- "Гаражни" производители;
- Семейни хотелиери
- Всички еднолични търговци;
- 90% от собствениците на ЕООД;
- 99% от работещите съдружници в ООД;
- съдружниците в предприятия, в които броят на собствениците на капитала и на наетите лица е приблизително равен.

Какво за тях:

... от догодина самоосигуряващите се ще плащат вноски върху 450, 500 и 550 лв. в зависимост от доходите си. В момента всички се осигуряват на 420 лв.

Това за тях. Ядец.

Те ти, булка, диференцирани прагове. Най-ниският - увеличен със 7%, плюс увеличение на осигуровката, начислено върху вече увеличения праг... На фона на намалени продажби, ограничено потребление, ускоряваща се инфлация, стагнация на кредита.

Ще завърша с една интересна и показателна семейна история на Цоню Корнажев от последния брой на вестмик "Седем":

Големият син Цоню, който трябвало да бъде опора на останалите в семейството, загива при Одрин... моят баща Захари остава сам да се грижи за майка си и за сестра си Райна. Едва завършил ... гимназия, той става учител ... търговски пътник на текстилните фабрики... търговски представител на тези фабрики с кантора в София, като успоредно с това следва право в Софийския университет... като издържа сестра си да завърши висше образование в Гренобъл...

Това е историята на забогатяването - труд, образование, инициатива, риск. Няма арабски шейхове, няма персийски принцеси, няма пари в куфари.


Така се замогват гражданите, с тях и обществото.

Това е пътят отвъд кризата. И той може много лесно да бъде прекъснат от поредица управленски решения, обезкуражаващи ... труда, риска, инициативата.
.

Dum spiro, spero

От ранна сутрин българско време завършва (да, не започва, започна отдавна...) най-трудната, амбициозна и смела операция по спасяване на затрупани миньори.

Не знаем дали ще е 100% успешна, не знаем какво ще се случи с тези хора в близките седмици и месеци. Най-малко пък искам да се впускам в описание на добре познатата история.

Просто споделям, че никога по друг повод думите "докато дишам, се надявам" не са имали за мен толкова смисъл, толкова пълнота и най-вече - толкова дълбочина.

Изминалите два месеца не просто показаха, че човек има силата да понесе непоносимото. Показаха, че етиката в човешките отношения не е салонни маниери. Показаха, че дисциплината, сътрудничеството и другарството между работещи заедно хора не са измислици от соцреализма. Показаха, че лидерство и отговорност съществуват в нашето "модерно" време, макар и може би не там, където се използва думата leadership.


Показаха обаче и това, че научните и технически постижения на модерното (без кавички) време имат огромно значение за съдбата на обикновения човек, а не са играчки за забогатяване на малцина. Че Leadership-ът на съвременния капиталистически свят не е чак толкова безполезен, колкото ни убеждават различни про-първобитни витии.

Показаха и това, че обществената солидарност и отговорността на държавата и властите не са просто празни приказки за преди избори. Че в "обществото" има много повече енергия и воля от необходимата за мрънкане и оплакване на нерадостната си съдба и негодните си водачи. Оказа се, че и водачите не са чак толкова негодни, когато зад тях стои истинска солидарност и надежда. Че и те имат още откъде да черпят сила за съществени каузи.

За мен от тази наистина разтърсваща история (която ме просълзява всеки път, когато я гледам по телевизията или слушам по радиото) остава именно надеждата.

Надежда, че светът, в който живеем, не се е разкапал толкова, колкото изглежда на пръв поглед. Че здравото е повече от това, което виждаме...

Най-сетне, че и в България ще има хора, които да се скарат за честта да излязат последни от шахтата, след като са помогнали на всичките си колеги, приятели, другари.

ПП. Докато пиша този текст (по ред на половин час между работата), от преизподнята излязоха още трима души.

А последен, дай Боже, ще излезе - разбира се - Луис Урсуа. Човекът, който след 18 дни на 700 метра под земята вдига слушалката с думите "Началник смяната е на телефона". ЧОВЕКЪТ, който за 68 дни показа на всички световни лидери какво означава лидерство, отговорност, смелост, решителност, неуморност, отдаденост.

Молете се и се пригответе след няколко часа да свалите шапки.
.
Снимките са от Reuters и Associated press, през "Дневник".

Sic transit ...

Де да беше само славата на министър Дянков и "десните" му, "реформаторски" политики...

Де да беше славата на премиера бай Бойко...

Това, което взе да отминава на пети октомври 2010, е нещо по-съществено. Отминава плахата надежда, че едно нерешително и некомпетентно управление може поне да задържи режим на бюджетни икономии и да даде шанс на българските предприемачи да се изтеглят от блатото за собствените си коси.

Kaкво всъщност се случва?

1. Потреблението и доходите намаляват.

2. Намаляват и приходите и оборотите на малките фирми - търговци, занаятчии, семейни хотелиери и ресторантьори, дребни производители.

3. Намалява броят на реално заетите лица, въпреки розовите отчети за намаляваща "официална" безработица.

4. Увеличават се просрочените и несъбираеми кредити, особено потребителските кредити на физически лица със среден и под среден доход.

... На този фон:

5. Осигурителните прагове се вдигат, т.е. тежестта върху доходите на заетите и предприемачите се увеличава.

6. Осигуровките се увеличават с 3 %, т.е. тежестта върху доходите на заетите и предприемачите се увеличава още повече.

7. Осигурителният стаж се увеличава, т.е. малцината, които плащат, ще плащат и по-дълго, но ще получават по-малко ...

8. Премиерът публично призна, че парите от здравни вноски се харчат за друго, т.е. еднозначно каза на гражданите, че да се плащат пари за здравно осигуряване е безсмислена работа.


Последиците???

Те са прости.

Нови фалити.

Нови съкращения.

Нови десетки хиляди в сивата икономика.

Ново намаление на потреблението.

Ново намаление на приходите от ДДС и акцизи, от патентни данъци и данък върху доходите.

Ново намаление на броя на осигурените лица и приходите в НОИ.

Ами ... познато.

Какво ново?

Само едно - вече няма да има излишък в НЗОК. И там ще има дефицит.

Бюджетът за 2011 е толкова предпазливо изчислен, че на пръв поглед изглежда невъзможно да бъде изтърван. Само на пръв поглед... Хаосът в управлението на стопанството и прякото обезкуражаване на труда имат непредвидими последици и необозрим отрицателен ефект.

.

"Танкът е тясно място"

... с този "бисер" е останал в историята един легендарен анонимен полковник. Сигурно е същият, който е казал "Тичайте от мен до другото дърво" или "Да копаете от тази ограда до обяд".

На мен обаче за танка ми е любимо.


Толкова изстрадана житейска мъдрост в три думи...

Да си премиер е уморително. Здравната реформа е трудна.

Taзи информация я имахме и от по-рано. Благодарности, все пак. Ще си спестя коментар за трогателното мрънкане на Башбакан-а ни, но си струва да се прочете текста на Коцето и коментарите под него.

За умората от управлението знаем особено много от НВ чичо Симо 2, който работеше "от сутрин до вечер", и то за първи път в живота си.

За здравната реформа подозирахме донякъде от факта, че нито един здравен министър не е изкарал 4 годишен мандат. Или другояче казано - нито един премиер не е рискувал да съхрани здравния си министър за пълен мандат (поради риска да му се наложи да прекрати предсрочно собствения си, под дружния натиск на лекари, медии и най-вече - на пациентите).

Списъкът със здравните министри е дълъг, с ясна тенденция да се удължава бързо. Общото за последните шестима, управлявали МЗ през последните девет години и кусур, е че те не са правили здравна реформа.
Те останаха свидетели на деградацията на здравеопазването, наблюдатели на процесите на изтичане на лекари и сестри зад граница за сметка на охранване на директори и членове на бордове; влошаване на медицинските грижи, за сметка на набъбване на броя на хоспитализациите в геометрична прогресия; задлъжняване на болниците, за сметка на увеличаване на печалбите на доставчиците.

Накратко - повече пари за здравеопазване, по-ниско качество и достъп. И едни все по-богати хора около системата.

Свидетели ли казах че са били министрите? Дано са били само това ...

Та общото между тях е, че познанията им за реформата са теоретични. Те не са влизали в танка, и по това съдим, че сигурно е доста "тясно място". Ама с годините, през които никой не влиза, танкът заприлича на това:


Време е някой да влезе в танка. Да се поизмори...
.

Три лаически аргумента "ЗА" предмет "Религия" в училище

Ясно е, че позицията на ДСБ по темата е дискусионна и ще бъде предмет на спор. То това ни е хубавото - способността да заемаме позиции, които не са класически плосък шаблон.

На вчерашното заседание на ръководството подкрепих това решение и съм убеден, че това е по-аргументираната позиция, и то от съвсем светска и дори секуларна гледна точка:

1. Просветата и познанието по въпросите на религията не са проповед.

Вярата различава религиозния човек от атеиста, агностика или скептика.
Знанието различава образования от игнорйентина. Никакъв скептик не може да бъде този, който не познава основите на християнството.

И което е по-важно - познанието за религията е инструмент срещу профанизирания псевдо-религиозен фанатизъм, който по чуден начин обвързва съпричастността с православието с противопоставянето на човешките права например.

2. Концепцията, която ни се предлага, не предвижда конфесионално вероучение, допуска алтернативи и залага на светски преподаватели със светско образование.

Накратко - Църквата не "влиза в училище" - училището запазва светския си характер, а Църквата - духовния си характер.

И което е по-важно - родителите запазват правото както да защитят атеистичните си възгледи, така и да съхранят религиозното образование изцяло за семейна и черковна среда. Защото извинете, но подобна форма на изучаване на вярата ми се струва по-дразнеща за дълбоко религиозните, отколкото за съмняващи се като мен :)

3. На въпроса "Светското образование трябва ли да е ценностно неутрално?", моят отговор е "НЕ!"

Конфесионалното, съдържащо проповед, вероучение, безспорно би накърнило светския характер на образованието.

Ценностно неутралното образование обаче накърнява основата на модерното гражданско общество. Без дефиниция на християнските ценности и допълването им от секуларната етика на Просвещението (също преобладаващо християнска в основата си), е непосилна искрената защита на правата на човека, на достойнството на личността, на равенството пред закона.
От особено значение е разбирането на християнската мисъл и традиция за обосноваване на сигурността на индивида в сблъсъка му с властта.

Има безброй технически въпроси, в т.ч. ужасно важни - програмата на обучението по "религия" и "етика", подготовка на преподавателите и т.н. и т.н. Същественото е дали едно такова обучение в училище би помогнало или попречило за изграждане на стабилни и модерни граждански ценности.
Според мен, по-скоро да, или поне - повече от ценностното безразличие.

(Ето и две позиции на симпатизанти на десницата против въвеждането на такъв предмет, които си струва да се прочетат - при Магдалина и във вестник "Пари", на кого честитя сърдечно новия колумнист Ники Пенев)
.

А какво, по дяволите, е реформа ???

"Реформите" задръстиха публичното пространство. Особено кавичките около думата.

WTF??? - питат повечето хора, или "За какво, по дяволите, ми говорят ПАК???" - на прост български.

В този кратък и почти сериозен текст ще говоря за стопански реформи. Защото социалните реформи са друга, безкрайна тема. И се нуждаят от години, за обсъждане - десетилетия за провеждане...

1. Реформа е да си смениш Смядовския радиатор с клас А инверторен климатик.

Смядовският радиатор:


Toй е е 2.5 kW. Опитва се да топли стените, пода, съседите и децата на градинката под блока. Неуспешно. За да има някакъв ефект работи без спиране, няма термостат. Сметката за средностуден зимен месец за едностаен апартамент, празен 16 часа в денонощието, е около 250 лв. Изпитал съм го на джоба си...

Реформа е да отделиш средства / вземеш заем, за да го замениш със система, която има по-малка мощност, стократно по-добра ефективност и в крайна сметка да намалиш сметките си напаловина, а може би и с 2/3.

Инвестираш в промяната, правиш известни жертви, в резултат печелиш пари и комфорт.

2. Как разбират реформите от БСП?

Те биха ви взели парите за да ви купят климатик и биха ги дали на завод за Смядовски радиатори, за да насърчат родното производство. Впоследствие биха обложили инверторните климатици с акциз и биха ви осигурили енергийни помощи за покупка и ремонт на Смядовски радиатори.

3. Как разбират реформите от ГЕРБ?

Нека няма и капка съмнение - "дясното" си е по-добре от "лявото", без майтап. ГЕРБ биха обложили Смядовските радиатори с акциз, от съображения за енерийна ефективност. Междувременно биха събрали парите за климатици и от съображения за бюджетна стабилност биха спряли временно вноса на климатици. Парите междувременно остават във фискалния резерв, за да крепят дефицита в прилични рамки.

4. Как разбират реформите от "Атака"?

Те помнят, че наистина беше време, когато човек плащаше на Държавата, за да си купи радиатор, кола или апартамент. И чакаше съответно половин, десет и тридесет години, през което време Държавата строеше почивни станции с тези пари. След това взимаше външни заеми, за да покрие тези дребни липси ... И искат това време да се върне, най-вече почивните станции. И да осъдят "сините" че са откраднали парите за радиатор, които са били изхарчени около 10 години преди Волен Сидеров да стане главен редактор на "Демокрация". ..

А кои бяха "сините"?

Ами тези, благодарение на които примерът с Държавата, която ни взима пари за климатик, звучи смешно.
.

DallBoyko Живот и Здраве

Името на здравния фонд на "Търговска лига" - "DallBogg Живот и Здраве" дълго време държеше палмата за най-тъпо и нахално явление в българското здравеопазване.

Един вид -

"Ти дай на нас пари, а на теб здраве - дал Бог (DallBogg???). Палѝ свещи, молѝ се..."

От днес фондът е изметен от първото място с познат, характерен замах:

“Тези, които идват да се преглеждат тук, диагнозата да бъде, че са здрави. Костов да не завижда. Ще се поинтересувам защо от държавните болници не са дошли – дали от завист или от нещо друго. Всички пациенти да са живи и здрави“

Бай Бойко на откриването на нещо си в Първа градска (на гости на отскоро популярната д-р Геновева Алексиева, шефка на всички ГЕРБ-ерКИ).

(снимката на видимо здравите ГЕРБ-ерки и DallBoyko е от Dariknews.bg)

Няма само Бог да дава, я. Още малко и ще започнат да се молят Богу ...

От утре НЗОК да се казва "Национален здравен фонд DallBoyko Живот и Здраве".

А Костов ... да не завижда.

И аз не бих завиждал на някой, който е толкова Vzell-Dall ...
.

Ще осигури ли Бойко Борисов парламентарно мнозинство на "Атака"?

Не, въпросът не е шеговит.

Или ... не съвсем.

Познавам тези позиции:

... икономиката е била "приспана" преди 10-15 години. Като илюстрация за твърдението си той посочи загубата на руския и на арабските пазари, фалита на "Кремиковци" и приватизацията на авиокомпания "Балкан". ... загърбването на руския пазар и заяви, че е крайно време България, която е доказала, че е лоялен партньор на ЕС и НАТО, да не търси идеология в икономическата си политика, а да гледа "това, което е прагматично, интересно и носи пари".

Чувал съм ги от БСП. Но дори от там е трудно да бъдат вече чути подобни глупости.

Пропуснал е ключово послание - за Филип Димитров и селското стопанство. А, и това, че Соколов е уволнил бандюгите от МВР и те затова са станали бандюги - "щото друго не знаят".

Истина е, че "Дневник" са цитирали малко грубичко. Ами да внимава какво говори.

Положението на ГЕРБ е действително тъжно. Хората с идеи и виждане за реформи в тяхната група сякаш потънаха в купищата лобистки законопроекти и популистки изцепки.

Има труден път и лесен път. Right way и Wrong way.

По пътя, който е поел последните седмици, премиерът осигурява мнозинство за програмата на "Атака" от ... 2005г.

Остава заедно с Волен Сидеров да проведат операция „Възмездие“ срещу магистралните проститутки, докато стопанството изпада в дълга и мъчителна депресия.

.

Stultitiae Laus или един друг поглед към 9 септември

Няма да повтарям написаното преди година. То си стои.

Ще разкажа една друга история. На 9 март (да, март) 1943г., един бележит българин прескача телените заграждания, зад които са затворени Пловдивските евреи, събрани за депортиране към лагерите на смъртта. Прескача с думите:

„Където отивате вие, там съм и аз!”

Този българин се казва Константин Марков Константинов.


Пловдивски митрополит, а по-късно - Кирил, Патриарх български. Неговото поведение не е светло изключение, а правило. Десетки, а може би стотици български свещеници се застъпват за живота и свободата на сънародниците си - иноверци. Българската православна църква - свещеници, миряни, общественици, близки до Църквата - е и остава едно от светлите изключения по време на Холокоста.

Година и половина, точно година и половина по-късно, стотици, а може би хиляди български свещеници са затворени, бити, подложени на гавра, мнозина от тях - убити, в рамките на разправата, която днешните български комунисти продължават да наричат "оправдано възмездие".

Важно е да се знае, че Българската православна църква, за краткия период на своята автономност след обявяването на Екзархията, никога не е давала повод за яростни антиклерикални настроения, никога не е обвързвала себе си с подкрепа на тирания и насилие, никога не е заемала позиции срещу обществения напредък, демократичното развитие, свободната инициатива. Никога не се е обявила срещу равенството на гражданите пред закона и не е поставила под съмнение човешките и граждански права на българите. Нещо повече - сама тя се е развивала строго в нормите на съборното начало и демократичния избор, в рамките на модерния си за тези времена устав.

67 години след деня, в който митрополитът на Пловдив прескача телената ограда, неговият наследник не направи нищо. Митрополит Николай Пловдивски един път "присъства" (да, не служи, а присъства) на служба в памет на тези събития, преди няколко години. Църквата почита тези събития, но отсъствието на владиката се набива на очи.


65 години след деня, на който хиляди невинни български свещеници понесоха "справедливия гняв" на престъпници, за които неведнъж са се застъпвали с християнска любов и надежда, наследникът на Кирил Пловдивски не каза нищо. Няма - това е само сутрешна прогноза - да каже нищо в тяхна памет и днес, 66 години по-късно.

Той пропусна най-славния и най-страшния момент в историята на Църквата, за която толкова милее. Но използва деня на Съединението (прочее - събитие, за което Църквата няма роля, а ролята на висшите клирици в последвалите събития е по-скоро спорна), за да се отдаде на възхвала на Глупостта. Да награди един човек, изразил сериозни емоционални и интелектуални смущения в прокурорско постановление. Аз поне не се сещам за друг случай, в който български митрополит да е заемал позиция в защита на подобна интелектуална и духовна нищета. В словото си по повод 6-ти септември, владиката повтаря тезата си, че модерното европейско законодателство и демократичните български закони често противоречат на християнските ценности, като дори го нарича "извратени", а хора, които се занимават с правозащитна дейност нарича "сили на мрака".

По този начин той прекъсва светлата традиция, за която писах по-горе. Или - дай Боже - само опитва.

Но всичко това е само пример. Само "друг поглед" към "светлата дата 9 септември".

Пример за промените, които политическото насилие, общественото безразличие към насилието и в крайна сметка - почти успешният опит за убийство на обществената етика, отговорността и солидарността между хората, доведоха след себе си.

Парадоксално или не, солидарност и отговорност към другия има само тогава, когато има свободно развитие на отделната човешка личност. Колективистичното насилие ражда безотговорност и безразличие.

На нас предстои първо да оценим пораженията от насилието и да ги признаем публично, включително чрез еднозначна обществена оценка на днешната дата. После да осъзнаем простия факт, че обществен морал се гради върху признание на достойнството на личността, на човешките права и възможности за развитие.

И най-сетне да се стремим към общество, в което свободният човек е готов да отдаде от средствата си, от усилията си, от свободата си за наистина страдащите.

Да прескочи телената ограда...
.

ПП. Щях да забравя. Да пожелаем на г-н Премиера хубаво мачле днес. Да не го ритат много, че му трябват коленете за преговорите по енергийните проекти. И ... на почивката да ни разкаже онази история за дядо си ...

Чудесни текстове на:
Акулата
Сандо
Индианеца
Петър
Иво Инджев
...
.