сряда, 25 юли 2012 г.

Целта на терора


Да,  България е неподготвена, като държава, служби, администрация. Но няма да пиша за това

По-важно е, че изглежда сме неподготвени ние, като отделни хора и като общество.  

Целта на терора е страх и омраза. 
Той иска затъване  в спиралата на омразата. Да нагнети естествените проблеми между различни етнически и религиозни общности, да ги превърне в неконтролируема омраза и насилие. Да насади непреодолим страх и враждебност...

Мишена на терора не е само Израел, нито еврейските общности, нито дори Западната цивилизация в цялост. Крайната цел на терора е насилие и война, а мишените са всички  потенциални преки и непреки жертви на насилието. Основна, макар и непряка жертва на терора са мюсюлманските общности в западните държави. Според философията на терористите, именно тези честни хора, тези с тютюна в Родопите и тези с дюнерите, ресторантите и ароматните магазини във всеки град на Европа, трябва да паднат жертва на изолация, омраза и насилие в собствените си общности. За да реагират с изолация и омраза на свой ред. И да се завърти спиралата на насилието - мечтата на терориста. 

Само за няколко дни в България, мнозина анонимни и неколцина познати коментатори свършиха повече работа в полза на терора от атентаторите от Сарафово. Посочиха с пръст българските мюсюлмани (а по зловеща ирония, убитият български гражданин Мустафа Кисьов е мюсюлманин...), търговците около Женския пазар, "ливанците" (едва ли не по презумпция от Хизбула), "сирийските терористи" от "Мимас" на Графа ...

Ще  посоча трима души - Волен Сидеров, Ангел Джамбазки, Мартин Карбовски - чиито писания и изявления ме уплашиха истински. Защото сочат пътя към пропастта на омразата, същия път, който сочат и убийците. Няма да давам линкове, за да не се превърна макар косвено в проводник на посланията им. Който иска, да си ги търси...

Затягането на сигурността е единият отговор на заплахата. Не съм експерт и не коментирам. Знам обаче, че този отговор, на службите, е недостатъчен без отговора на обществото. А той е да отхвърлим терора, като отхвърлим целите му - страха и омразата.

 .


8 коментара:

Анонимен каза...

Не съм убедена,че мечтата на терориста е спиралата на насилието.За съжаление войните не ги предизвикват терористите,а политиците.Луди и атентатори е имало винаги.Но да търсиш повод от престъплението на един или двама,за да избиеш хиляди, милиони души в една държава или по света нещо не го разбирам.Войните не намаляват тероризма,те го пораждат.Вижте какво става в Ирак.

Анонимен каза...

Карбовски е абсолютно нечистоплътна личност, а Джамбазки и Волен са за затвор. Тези хора са въплъщение на чистото зло.

Belomore каза...

Предходния анонимен,
не надценявяй посредствеността, наричайки я с нещо толкова наситено като "зло", еле пък чисто.
Нищо чисто не може да има при преждеспоменатите, пък било то и "зло"...

Радан е прав като цяло, нооо... но някъде иззад верните констатации прозира една идилична мулти-култи картина, която едва ли не би цъфтяла и процъфтявала без лошите терористи и още по-лошите бюргери/еснафи/уотевър, които само чакат повод да спънат друговерските си съседи насред спринта им към разизолиране и интегриране и диверсифициране и компостиране и прочие всеупотребливи термини.

Ц.
И без бомбаши, и мвр-патриоти проблем в Европа има и той не е само в ароматите на левантинските магазини и лековерието на бюргериата.

Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Симеон-интереси каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Симеон-интереси каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
simeon234 каза...

Радане,безпощадно си прав.Дано те чуят управляващите.И да те чуят,те не могат и не знаят какво да направят за да защитят хората и страната ни-жалко,че такива управляват държавата ни.

Радан Кънев каза...

Belomore, проблем има, без съмнение. Той е предмет на отделни и дълги размисли, аз в текста пиша само: "...Да нагнети естествените проблеми между различни етнически и религиозни общности, да ги превърне в неконтролируема омраза..." именно за да подчертая, че не съм идиличен и идеалистичен мултикултист.

Накратко моето мнение е, че съжителството на големи малцинствени общности в големите градове и в богатите части на света е историческо правило, а не изключение, а освен това е неизбежно, освен за кратки периоди. Това съвсем не значи, че това съжителство е нещо добро или безпроблемно. То изисква огромни умения, усилия и отговорност от централната власт (по правило излъчена от мнозинството). Изглежда, че властите в днешна Западна Европа не се справят твърде добре с тази задача, макар и да не са се провалили, поне засега.