Много е лесно да тъжим за автора на прекрасните
"Мисли за душата", заради които започнах да си купувам вестник
"Дневник". Или български вестници въобще...
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg8JFA49QAwAUePZWMpP-LCIOMCzUVmEQQzc4Qfxt0xsUyAVrU3geYeq2mRv07Zo8aoIyouuMc1cIfLnWjc0ANeC5mwyEpDGazy2AkPne9-cGYEoCS-TZVHxvI3_8m6o6xPGtL0k9XdzTbE/s400/%D0%9C%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B8+%D0%B7%D0%B0+%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B0%D1%82%D0%B0.jpg)
За водещия на великолепната
"Музика за душата", общо-взето единственото предаване по радиото, което съм се опитвал да следя постоянно.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhE_zPP3eKs0b6Xf9PKjTyctYRgNNWEm6eKAWwwXieae8joZz5u0PMPRoDLNCabCxp5taE29dm19EAggFeheSKwwVnvyndgqdc17hZ9FshGATjHC3cL5Ld4Jgm1YhRCnSSs_Wmul9DVXc-I/s400/Ikonomika_za_dushata(9).jpg)
За автора на прекрасния
блог "Музика за душата", който пръв ни показа, че публичните фигури могат да излязат от мрачната комсомолска скованост и дърварския шаблон.
За анализатора, който написа
"Къде ще живее внучката ми?" и обезсмисли напъните на действащите десни политици да пишат програма. Лошото е, че малцина прочетоха тази статия...
Естествено, че се сещам за всичко това, и преди да прочета превзетите и жалки опити на журналисти с гузна съвест да почетат паметта на "
един от най-противоречивите политици на българския преход".
МАЙНАТА ВИ!
Отиде си човекът, който -
както никой преди и никой след него - пое отговорността да извади балтията и да изреже гнойта, трупана с десетилетия в т.нар. социалистическа промишленост. Човекът, който имаше смелостта да понесе естественото отчаяние на съкратените и справедливите критики, че нещата "
не стават по най-добрия начин".
Но и който -
с ясното съзнание какво го чака - пое ударите на разлютените комунистически дерибеи, захапали държавните предприятия "
на входа и изхода" и цялата помия, която медийната ченгесарница беше подготвила за
безумеца, който посегне на Агиевите обори на държавната собственост.
Преди доста време, в едно интелигентно и спокойно интервю по БНТ, Сашо Божков каза:
"Не ми пука дали ми викат Mr. 10%, доволен съм, че след 20, 30 години в учебниците ще пише, че Александър Божков промени българската икономика"
... и за пореден път доказа, че може да има
държавници, които гледат не само отвъд следващите избори, но и отвъд личната си съдба и пределите на живота си. Дори у нас, в България, има такива ...
Днес гадовете, които го разсипаха, дрънкат за "
противоречив политик на прехода".
Пичове, две грешки:
Първо, Божков
не е политик на прехода. Той е политик далеч отвъд миризиливия период на вашето самодоволство. Неговата смелост ще ползва и внуците ви, въпреки опитите ви да предотвартите промяната.
Второ, Божков
не е "противоречив". В калта на последните 20 години той имаш куража да бъде от единиците с ясна цел, поведение и политика. В една посока - към реформи.
И си плати, прескъпо. С кариерата си, с доброто си име, със здравето си. И намери сили да покаже на смешниците, че истинският човек може да надмогне ударите на мижитурките. Той остана най-добрият - като анализатор, като есеист, като водещ на музикално предаване.
Тъй че, не го жалете.
Той успя - вие не.