Показват се публикациите с етикет София. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет София. Показване на всички публикации

петък, 17 декември 2010 г.

Ще напълнят ли басейна?

Чета за повишаването на данъците в "луксозните" райони на София, най-вече тези отвъд околовръстния канал. Накратко - общината събира повече пари за имот в район без канализация и пътна инфраструктура.

Най-много ми хареса обяснението - "Ами ние за това повишаваме данъците, да съберем пари за инфраструктура".

Ами нека да са най-високи данъците за махали без електричество и питейна вода тогава... Там колко има да се прави.

Сетих се за един виц. За лудите, които скачали в празен басейн. И като ги питали не ги ли боли, казали - Да, ама докторът каза, че като се научим да скачаме, ще напълни басейна.

Май всички скачаме в празен басейн, с надеждата, че ако сме много послушни, ГЕРБ ще се научат да управляват София, администрацията на Кирил Йорданов във Варна ще заработи прозрачно, а полицейските акции с нежни имена ще се превърнат в правосъдие.

Например само.

По Коледа ставали чудеса.



събота, 6 февруари 2010 г.

"Ще поискаме от тях да направят нещо ..." или кратък урок по Европейско развитие

Според информация на "Медиапул", кметът на СО и Влади Калинов, директор на дирекция "Контрол на строителството" в общината, публично са заявили намерението си да "поискат услуга" от строителния бизнес:

"Сега ще наложим още една санкция, която ще бъде за това, което видяхме, че е отстранено. Въпреки че е отстранено, това означава, че те са били виновни за времето, през което не са изпълнявали изискванията. Тъй като санкцията не е в големи размери, ще поискаме от тях да направят нещо – например да ремонтират езерото в Парка на Свободата (???) и част от парка в "Гео Милев", обясни Калинов.

Не, това не е новина.

Това е отдавна известна практика на Столична община, макар и публична тайна. Строителните фирми не получават санкция по закон, или получават санкция в минимален размер ("не в големи размери") за съществено нарушение. Срещу това те "правят нещо"...

Според мнозина това е едва ли не благородно. Вместо да 'направят нещо' за кмета или друг обществен служител, те 'правят нещо' за обществена собственост и за ... имиджа на кмета и партия ГЕРБ.

(Снимка news.pressclub.bg)
Е, какво е смущаващото?

Ами смущаващото е, че това е категорично не-европейска, непрозрачна и негодна практика. Явно част от "гражданите" не са твърде напреднали в европейското си развитие. не е чудно, че няма никакъв напредък в усвояването на еврофондове например - с подобен подход към упражняване на публичната власт всякаква съвместимост с прозрачни европейски практики е немислим.

Нека кажем просто какви са европейските практики:

1. Има нарушение, има глоба.

2. Размерът на нарушението зависи от неговата тежест и от това дали е първо/инцидентно или повторно/системно, а не от други фактори.

3. Фирмата си плаща глобата/понася санкцията и върви напред без допълнителни нерегламентирани харчове.

4. Общината прибира парите и ги харчи според бюджета си.

5. Никой не харчи извънбюджетни пари, за да открива езерца и чешмички и да лъска имиджа на слабата администрация.

6. Никой от никого не иска 'да направи нещо', особено с неопределеното 'например...'

Защото например ... ние откъде знаем, че след като има такава практика (ниски глоби срещу "нещо"), няма и практика за ниски глоби/без глоби/без по-тежки санкции срещу ... още нещо???

.

сряда, 18 ноември 2009 г.

Покана за разговор

Ако живеете или работите в центъра на София,

... ако се интересувате от проблемите на паркирането и "Синята зона"...


... ако ви вълнува развитието на достъпна за хора с увреждания и детски колички среда...


... ако не ви е безразлична съдбата на архитектурната среда и историческото наследство на столицата...


Не пропускайте да попитате


... а и дадете своите отговори.

Политиката е в двете преки около вас, не го забравяйте!
.

сряда, 21 октомври 2009 г.

Хладнокръвно за споразумението с ГЕРБ

Нищо в поведението на ГЕРБ от последните седмици не ме изпълва с доверие, камо ли възторг.

Три различни и все лоши примера, които ще коментирам при първа възможност, защото са много важни:

1) Идеята на Симеон Дянков за вкарване на резерва в търговски банки;

2) Идеите за рестрикции при регистрацията на изповедания, представени твърде живописно от една госпожа;

3) Идеята на премиера за специален наказателен закон и специални наказателни процедури за отделен вид престъпление (въпиюща и опасна юридическа неграмотност);

НО:

В писменото споразумение за подкрепа на Йорданка Фандъкова има три много интересни и важни момента:

(самото споразумение за архива, че е малко апокрифно... клик за по-голямо)

- Действия срещу презастрояването;
- Опазване на историческото наследство на София и
- Last not least, децентрализация на управлението на града.

Тези три пункта са сериозен политически успех на "Демократи за силна България", за който градското ръководство и щаб трябва да бъдат поздравени. Знам отлично (и една скорошна среща на ДСБ-София с арх. Петър Диков го потвърди), че тези цели НЕ съвпадат с вижданията и приоритетите на ГЕРБ.

(снимка БГНЕС, през BNews.bg)

Независимо дали г-жа Фандъкова изпълни тези ангажименти или не, това споразумение представлява ключов политически лост на ДСБ. Основни елементи от нашата програма (които дълго време бяха пренебрегвани от ВСИЧКИ други партии) влизат в програмата за управление на града.

Имаме две години...
.

понеделник, 7 септември 2009 г.

Можело, значи - част II

За много неща не ми се пише днес.

Затова просто ще пусна една добра новина:

Столичният общински съвет (СОС) гласува промени в Наредба за организация на движението на територията на СО, с които се въвежда значително облекчаване на режима на т.нар. "преференциално паркиране в Синя зона", т.е. възможностите за паркиране на жителите на центъра:

1) Ако преди беше разрешено да се паркира само в рамките на една пряка (!) пред дома, сега е разрешено по цялата дължина на улицата по адреса, както и по цялата дължина на най-близката пресечка. За повечето жители на центъра, това е около 15 пъти по-добре .

2) Допуска се издаване на винетен стикер и на лизингополучатели, а не само на собственици на леки коли.

Не е всичко, което искахме, но е много. Няма и година след началото на кампанията срещу наредбата, ДСБ-Средец и гражданите от "Зелена зона София" постигнаха основната си цел - реално право на паркиране по постоянен адрес.


Всичко това се случи по трудния, но работещ демократичен механизъм - убеждаване на нашите общински съветници в правотата на кампанията, поставяне на въпроса в СОС и пред медиите, подготовка на проект за изменение, работни групи и т.н.

След успеха на администрацията на район "Средец" и лично на кмета Маргарита Гутева да подкара ремонта на къщата на Яблански, това е нов пример, че с упоритост и убеденост работата става.

_____________
Нарочните благодарности са за общинските съветници Петър Москов и Вили Лилков, които в различни моменти бяха "острието" на кампанията и за заместник-кмета по транспорта (днес вече министър) Александър Цветков, който разбра проблема и помогна за решението му.
.

сряда, 5 август 2009 г.

Можело, значи

Известно време в България цареше пълна безнадеждност за бъдещето на разумни политически и/или граждански (поне етимологично разлика няма) инициативи и предприятия.

Хора като мен, които постоянно се пънат за някаква кауза бяхме започнали да се възприемаме като пълни лузъри (загубеняци???), дори да дирим подобно самооопределение и светоусещане.

Но ето че можело. След 3-4 години баталии, започна ремонтът на къщата на Димитър Яблански, превърнала се в символ на разпадащото се историческо наследство на София...


Искам много ясно да припомня, че този ремонт НЕ Е случайно щастливо събитие. Той се дължи на:

1) усилията и борбата на мнозина архитекти, публицисти и граждани;

2) политическата воля на инж. Маргарита Гутева - кмет на район "Средец", която прие каузата като своя и неуморно писа писма, предписания, молби до СО;

3) политическата позиция на ДСБ-София, ДСБ-Средец и общинските съветници на ДСБ в СОС;

4) неколкогодишното убеждаване на кмета (тогава) Борисов и администрацията му, че закрилата на историческото и архитектурно наследство е важна;

5) способността на Бойко Борисов да отсее заяждането от политическата кауза и да приеме чуждо мнение (прочее и най-големите му противници не му оспорват това качество).

Eто още две снимки, които правих с истински кеф с телефона си:

От към Парламента:


И отзад:


Можело значи.

Явно и у нас вече може и си струва. Кампанията ни за паркирането в "Синя зона" също върви - след една година - към сериозен успех и промяна на наредбата.

Трябва само работа и ... търпение.

четвъртък, 26 март 2009 г.

Moже никой да не ме иска, ама и аз лесно се не давам

Една приятелка с чувство за хумор (която, вярвам, мнозина искаха...) обичаше да пуска този лаф.

Сега един политик без чувство за хумор го повтори, по своему:

ССД се отказва от участие в дясна коалиция при условията на Иван Костов, съобщиха от пресцентъра на Съюза на свободните демократи( ССД). След като анализира резултатите от проведените през миналата седмица преговори със СДС и ДСБ, Политическият съвет на ССД реши, че не може да приеме поставяните от модела Костов условия...

Аз пък ще цитирам него:

ОХ, ОЛЕКНА МИ !



За съжаление "моделът Костов" не можа да се справи с "модела Софиянски" през 90-те...

Лесно ще забравим първия доказано некорумпиран български политик.

Но трудно ще забравим наследството му, което и внуците ни ще имат пред очите си.

неделя, 22 март 2009 г.

Внасяме промените в "Синята зона" в СОС

Проектът "Зелена зона София" продължава.

Днес на пресконференция в сградата на общината представихме предложенията за промяна на наредбата:

- до 10% места служебен абонамент, и то само за обществено-значими дейности;
- разширяване на зоната за "преференциално паркиране" от една пряка до един административен район;
- права за преференциално паркиране и на живеещите по настоящ адрес и на хората с лизингови автомобили.

Подробности - в медите (имаше много голям интерес) и на блога на проекта ни.

понеделник, 22 декември 2008 г.

Студентски град не е кампус. Защото не е строен за кампус

Под заглавието "И преди 20 години Студентски град не беше цвете" вестник "Сега" публикува мой кратък материал за дискусиите около съдбата на Студентския квартал в София.

"Определено тук кампус вече не може да има" - казва кметът на район "Студентски" . Със същия успех кметът на район "Люлин" може да каже, че 10-и микрорайон вече не може да бъде луксозно предградие на Сан Франциско. Ами не може. Защото не е строено за това.

Това е основната идея. Останалото е в статията.


Коментарите отдолу са доста противоречиви, и явно различни хора имат различни спомени.

Материалът съвсем не е изчерпателен и не засяга всички предложения - например за увеличаване на "ангажимента на жандармерията" (?)

В същия брой на вестника има доста добро интервю на кмета на район "Студентски" (явно се усетил, че се е изхвърлил предния път).

Вижте и този интересен материал на Днес.бг, който е от лятото на 2007г. , придружен с тази многозначителна снимка на "Булфото":

... която няма нужда от коментар. Годината е 2007, лятото.


сряда, 17 декември 2008 г.

Where everybody knows your name

Неведнъж съм споменавал, че много държа на петъчната бира.

Но не си падам по големи и твърде шумни заведения, пълни с непознати. Обичам да се виждам с приятелите си, да разменим по две думи. И след третата бира да започнем отначало вечния разговор от миналия петък. (който чете блога ми няма да се учуди, че вечният разговор от миналия петък е политически, но това е без значение)...

Напомня ли ви на нещо?


Разбира се, петъчната бира трябва да се пие на едно и също място. Някъде, където знаеш кого ще намериш. Дори няма нужда да използваш мобилния телефон - хората пият бира от преди мобифоните, нали така?

Всъщност просто искам да споделя добрите си впечатления от новото място за петъчна бира и най-безсрамно да го рекламирам.


Road 66 на "Позитано" и "Марко Балабанов" (зад Министерство на земеделието) е добър бар и в него пият добри хора. Готин собственик, готин(а) управител(ка), готини бармани и сносни цени.

Абе ... Cheers!

вторник, 16 декември 2008 г.

Реституция, застрояване и ... комунизъм?

Днес, в интервю пред "Градски вестник", кметът на район "Студентски" в София заявява следното:

Откакто съм кмет, не съм си позволил да реституирам нито един имот.
..................
Не съм си позволил да издам нито едно техническо удостоверение. Въпреки че хората са с изрядни документи и имат право на това. С административни мерки за момента успявам да задържа този процес. Натрупали са се огромен брой реституционни преписки. Хората имат необходимите решения на поземлени комисии.

Обръщам внимание на факта, че г-н Дилчев няма право "да си позволява" или "да не си позволява" нищо в случая. Той има само едно задължение - да изпълни закона, без да "задържа" каквото и да било с "административни мерки" (разбирай - незаконно протакане на собствениците по стаи и гишета).


По същество, интервюто му пред "Градски вестник" съдържа самопризнание за извършено престъпление по служба:

Наказателен кодекс, чл. 282:
Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6, или с пробация.

Прокуратурата би трябвало незабавно да се самосезира (и да поиска от съда отстраняването му от служба до приключване на процеса). Но толкова за "открито управление, гарантирано от ГЕРБ", че ми става хем смешно, хем тъжно.


Жалка работа.

По-важният проблем е друг. При всяка по-деликатна ситуация (трагедията в Студентски град е само един от десетки примери), в обществото ни кипват старите комунистически рефлекси.

Кметът се хвали, че не изпълнява закона и не възстановява земята на нейните собственици.

Президентът бълнува някакви жандармеристи в Студентски град (а защо не във Велинград, например - забравихте ли сестрите Белнейски?).

Студенти поискаха забрана на продажбата на алкохол в квартала (Prohibition? - припомнете си резултатите, момчета и момичета) и забрана на достъпа на "външни лица" (?) до целия квартал, а някои надигнаха глас за възстановяване на смъртното наказание. (вижте чудесен коментар в блога на Даниел Стефанов)

И всички, начело с ректорите на университети, зареваха срещу реституцията, а всъщност - срещу частната собственост.

Пичове, проблемът не е в реституцията. Навсякъде собствеността върху земята е предимно частна. Но това не означава, че всеки може да строи както си иска върху нея. Възстановяването на една нива не означава право да построиш хотел.

Проблемът е в липсата на градоустройствено планиране. В безкрайното разтакаване на устройствените планове и липсата на политическа воля те да бъдат изработени и наложени (срокът по Закона за устройство на СО изтече преди година и половина!).

Защото администрацията на СО има интерес от работата на парче, от планирането парцел по парцел и разрешаването на строителство на всяка педя земя. А "забавянето с административни мерки" може да има и далеч не толкова благовидни мотиви...

понеделник, 1 декември 2008 г.

Семинар за паркирането в "Синя зона" - впечатления

Изводите от дискусията пуснах в "Зелената зона".

Тук искам да благодаря на гостите на семинара за участието и отделеното време в неделя сутрин (!).

Дойдоха и политици, и журналисти, и блогъри (Дзверът вече писа за семинара, бяха още Комитата, Иван Бедров, Господин И. ). Стана приятен разговор.

С добро впечатление съм от заместник-кмета Александър Цветков (независимо какво отношение имам към шефа му). Мисля, че той прояви разбиране и е склонен на разумни компромиси, които ще подобрят положението на живеещите в центъра.

Проблемът с паркирането явно е актуален. Днес за 15 минути търсене видях събитието отразено в много (и все тиражни) медии - "Труд", Дарик, "Сега", безплатните "Градски" и "19 минути". Явно сме напипали пулса - засега преценявам проекта като успешен...

По общия проблем - философията и политическите идеи за движението в централната част на града в перспектива, очевидно сме много далеч от решение... Направи ми впечатление, че собствената ми партия съвсем няма обща дългосрочна визия и позиция.

Има работа за вършене ...

сряда, 26 ноември 2008 г.

Семинар за "Синята зона" и за още нещо ...

Инициативата "Зелена зона София" и ДСБ-Средец организират семинар.

Подробности в блога на инициативата.

Моля имайте предвид, че залата е за около 40 души. Който има желание да присъства, да уведоми предварително в коментар към съобщението или по електронна поща.

Две думи от мен: Един приятел ме пита, дали събитието е политическо. Моят отговор е твърдо "ДА". Въпросите на трафика, паркирането и възможните решения НЕ са експертни - те имат много отговори и изборът между тези отговори е въпрос на политическа воля и политическо решение.

Ако искате да участвате в този избор заедно с нас - заповядайте в блога на кампанията или на семинара.

сряда, 19 ноември 2008 г.

Кой плаща безплатния вестник - ІІ част



Воден от желание за безпристрастност и интерес към медийния живот, се сдобих и с втория "безплатен вестник" на пазара.

Като текстове е доста по-добър и липсва бруталната пропаганда, която ме накара да изругая "19 минути" .

Все пак - при всичките ми симпатии към изданията на "Икономедиа", според мен и "Градски вестник" съвсем не е безплатен и надали се издържа от реклами (каквито почти няма вътре).

Например (но не само) колонката на бай селския кмет би трябвало да е отбелязана като платена публикация. Не коментирам колко тъпо е написана - просто по съдържанието си е PR материал, а не авторски текст.


петък, 31 октомври 2008 г.

Започва кампанията "Зелена зона София"

От днес започва кампанията "Зелена зона София" срещу текстове от Наредбата за движението на територията на СО.

Ако паркирате в центъра на града, не се учудвайте ако видите тази листовка на колата си:


Ако подкрепяте предложенията на кампанията, не я хвърляйте, а я сложете на таблото на автомобила - нека служителите на "Паркинги и гаражи" ЕАД я гледат, докато проверяват талоните/винетката ви.

Допълнителни листовки можете да получите в клуба на ДСБ-Средец. Може и просто да си изтеглите картинката и да я сложите на страницата си или да я разпечатате.

Следващите стъпки на кампанията са:

1. Предложение до Столичния общински съвет за измемение на Наредбата.

2. Жалба да административния съд срещу незаконосъобразните текстове в Наредбата.

Тези следващи стъпки няма да се ограничат до 4-те точки от листовката. Изпращайте вашите предложения за промени и вашето мнение за незаконосъобразни текстове от наредбата - всички ще бъдат разгледани и включени в предложението и жалбата.

понеделник, 15 септември 2008 г.

Тайни градини или крадени паркове

Oтдавна ме мъчи този въпрос. Защо в София има заключени паркове*, достъпни само за някакви избрани люде? Кои са тези избраните?

Как се влиза в тайните градини на властта?


Случи ми се наскоро да се разходя в градината на резиденция "Лозенец". Разбрах няколко неща:


1) Можело с държавни (т.е. наши) пари да се поддържат парковете. И то чудесно да се поддържат.


2) Паркът се използва почти изцяло за частни "събития" - сватби, партита и прочее. Напълно неясно е кой, как, при какви условия го дава под наем;

3) От парка се изкарват пари. Кой, как, колко изкарва - вж. 2) Ако аз обаче искам да похарча пари и да си прекарам някакво време в този парк - няма нито обява, нито ценоразпис, нито ... Абе трябва явно да познаваш едни хора ...


Говорих с един приятел за тези неща. Той ми каза - ама ние сме свИни, ще го оплескаме. Аз пък казвам - нека взимат някой лев на входа за поддръжка. Няма проблем. Навсякъде по света има платени и безплатни площи, градини и т.н. Но в цивилизованите общества няма тайни градини на обществена издръжка.


От 200 години насам тези площи са общодостъпни, със или без заплащане. Тук някой буквално ги краде от нас, и прави пари от ресурс, поддържан с общи средства.

* Кратък списък на крадените паркове в София:
  • Резиденция "Лозенец";
  • Резиденция "Бояна" - поне 2/3 от площта няма нищо общо със сигурността на пребиваващите и се отдава с търговска цел;
  • Градината на Военна академия - празна и запустяла, на пъпа на града;
  • Градината на МВР-Академия (ВИПОНД, a.k.a. Симеоново) - абсолютно неизползвана огромна площ в лишения от паркове район "Младост" - "Малинова долина";
Отделно - цял куп оградени и затворени площи в Борисовата градина, с разни неидентифицирани обекти вътре, в т.ч. например "Конна база ЕГИДА" и т.н..

Отделно - оградени площи с неясен правен статус от типа на "Маймунарника" или както сега се казва.

Отделно - mega-грабежът "Мария Луиза", но там нещата са съвсем други. Там не е тайна какво се случи, въпросът е кой и кога най-сетне ще полежи за тази работа, и кога Столична община ще си потърси правата по съдебен ред.

Моля допълвайте списъка.


понеделник, 25 август 2008 г.

Централна София - Простотията продължава

Поредната простотия на пъпа на София вече е в строеж:


Преди близо 9 месеца Templar и Лалю Метев писаха за разрушаването на прекрасната ъглова сграда на ул. Раковски 124 и на груповия паметник на културата "Стария кауш". Templar писа:

Вероятно на нейно място ще се построи "модерна" грозна сграда от бетон и стъкло. Вероятно тя ще навлезе 30-40 см. в сервитута на общината, ще отнеме от тротоара и околните имоти. Вероятно най-отгоре ще име поне 2 етажа повече от разрешеното, които ще се декларират като "подпокривно пространство" или "куличка".... Едно е сигурно: София ще стане още по-безличен, грозен периферен и провинциален град.

Е, дали сградата, която се строи в момента, е грозна, това е някак въпрос на лична естестическа преценка. За всичко друго със сигурност е прав.

Въпреки опитите да бъде спряна простотията (например възраженията на инициатива "София - исторически град"), багерите вече са на ул. Рачо Димчев.

Защо е простотия ли?

Ами първо, защото проектът граничи с плагиатството:


(Хърст Билдинг, Ню Йорк), снимка благодарение на "Историческа София"

Второ, защото сградата очевидно запушва и закрива прекрасните околни постройки. Ъгълът на Раковски и Рачо Димчев е (беше...) едно от малкото места със запазен цял архитектурен комплекс от преди 30-те години на ХХ век. Новата сграда изцяло затулва и съседните си постройки, като закрива гледката им, и стъпва върху тротоара.

Трето ("last not least"), защото тази зона на града отдавна не може да понесе никакъв допълнителен трафик. Раковска е задръстена целодневно и до късно вечерта. Меракът на "Бенчмарк" да си боднат един "билдинг" просто не отговаря на капацитета на улицата и тесните й еднопосочни преки...

Е, добре де, какъв е изходът?

Изходът е очевиден - приемане на подробни устройствени планове (ПУП) за всички устройствени зони на централната градска част. Kрай на работата на парче, парцел по парцел. Преди това са нужни:
  • Експертни оценки на капацитета на уличната и санитарната инфраструктура;
  • Оценка на въздействието върху градската среда;
  • Оценка на въздействието върху архитектурната среда и паметниците на културата;
  • Обществено обсъждане по реда на Закона за устройството и застрояването на Столична община (ЗУЗСО).
Единствено чрез планиране на целите устройствени зони по ЗУЗСО е възможно създаването от една страна на предвидима среда за строителния бизнес и от друга страна - на някакви гаранции за съхраняване на градската среда, инфраструктурата, зелените площи и т.н.
Подробните устройствени планове могат и трябва да въведат предварителни, ясни, абстрактни и важащи за всеки с еднаква сила норми, въз основа на които да се преустройства и застроява централна София.

ЗУЗСО (който има доста кусури като закон, но е факт, действаща норма) предвижда приемане на всички необходими наредби за прилагането му в 6-месечен срок от влизането му в сила (януари 2007г.!). Предвижда и изработване на ПУП за устройствените зони на центъра.

Администрацията не е осигурила нито наредбите, нито плановете.

Струва ми се, че администрацията на СО (като повечето български администрации) много обича да работи на парче. Няма обща уредба, няма ясни норми. Всеки строеж е изключение, ПУП се приема за конкретен имот, в най-добрия случай за конкретно каре. По поръчка...

Междувременно още една красива сграда съществува само виртуално, благодарение на Templar:



петък, 22 август 2008 г.

Обратно в София: Новият режим на "Синята зона" - тъпо и на тъмно

Тъпо и на тъмно - така можем да определим дейността на столичната администрация по регулиране на движението и паркирането в София.

Какво имам предвид? 24 Юли 2008г.

Един ден след докладите на Европейската комисия и една седмица преди началото на "голямата ваканция" на българите. Идеален момент да прокараш през Общинския съвет спорно, непопулярно и неаргументирано решение. СОС приема промени в Наредба за организация на движението на територията на СО.

Приетите изменения нямат нищо общо с анонсите за премахване на "служебния абонамент", с обещанията за интегрирана система за паркиране в центъра, да не говорим за изграждане на паркинги и ограничаване на автомобилния достъп (единственото решение в перспектива... абе каква ти тук перспектива...).

Голямата "новост" е въвеждането на т.нар. "Префернциално платено паркиране по постоянен адрес" в синята зона, чл. 51 А (нов) от Наредбата:


Раздел 2.3.
(нов - Решение № 460 по Протокол № 17 от 24.07.2008)
Режим на платено преференциално паркиране на ППС по постоянен адрес

Чл. 51а. (1) На улици и площади – общинска собственост, с въведен режим за кратковременно платено паркиране “Синя зона”, кметът на СО със заповед може да въвежда режим на платено преференциално паркиране на ППС по постоянен адрес на собствениците им.
(2) Собственици на ППС, живущи по постоянен адрес на улици или площади с въведен режим за кратковременно платено паркиране „Синя зона", имат право да паркират в тази зона в близост до постоянния си адрес по посока на движението в сектора, ограничен от най-близките пресечни улици, а за живеещите на пешеходни зони - по пресечните улици.
(3) Паркирането по ал. 2 става само с винетен стикер, който предоставя правото за ползване на режима на платено преференциално паркиране. Видът на винетните стикери, задължителната информация, съдържаща се в тях и зоната на паркиране на ППС са указани в приложение № 14.
(4) Правото по ал. 2 се прилага за 1 /един/ автомобил на жилище.
(5) Винетен стикер не се издава на лица притежаващи място за паркиране или гаражна клетка в урегулирания поземлен имот, на който е постоянния им адрес.
(6) Редът и условията за издаване на винетен стикер по ал. 3 е определен в приложение № 15.
(7) Лицата, желаещи да се възползват от този режим, заплащат еднократно цена на услугата за една година в размер на 70 /седемдесет/ лв. с включен ДДС.
(8) Винетните стикери по ал. 3, удостоверяващи правото на преференциално паркиране на територията на Столична община, се издават, активират, анулират и контролират оперативно от общинското дружество „Паркинги и гаражи" ЕАД по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община.

(9) Притежаването на винетен стикер по ал. 3 не отменя съответната санкция при паркиране на ППС в нарушение на ЗДП и НОДТСО.


Този текст урежда ни повече, ни по-малко правото на гражданите да дадат още едни 70 лв., без да получат нищо срещу тях. Текстът на чл. 51 А, алинея 2, който урежда правото на "преференциално" паркиране е напълно неясен, а тълкуван тясно (както със сигурност ще го тълкуват от "Паркинги и гаражи" ЕАД) е абсурдно ограничителен.

Правото да паркираш между "най-близките две пресечки", т.е. в рамките на една пряка, означава междусъседска гражданска война за 2-3 паркоместа, които не са служебен абонамент, инвалидни или входове на двор-гараж. Никой обитател на центъра не се и надява да паркира колата тъкмо в пряката пред дома си, да не говорим, че има отсечки, по които изобщо няма свободни от абонаменти места...

Не става ясно и защо "преференциалното паркиране" се осъществява само по постоянен, а не и по настоящ адрес. Нали целта на понятието настоящ адрес е точно да се насърчи регистрацията на наематели и временно (2-3 години) живеещи по реалния им адрес. Защо да го правят, ако законът не им дава равни права със собствениците на жилища, да кажем?

Не става ясно и защо новият режим е приет набързо, без обществено обсъждане и без аргументация.

А иначе темата не е нова.

Прочетете тук питане до СО от районата организация на ДСБ-Средец, отправено до кмета Борисов преди точно една година, което никога не получи писмен отговор. Отново се потвърждава изводът, че липсата на планиране, липсата на прозрачност и административният хаос са основни характеристики на управлението в София.

Нека да е ясно - не съм против плащането на такса (може би 70 лв. е твърде малко) за абонаментно паркиране в центъра, а против глупавите ограничения за преференции само за една пряка, само за регистрираните по постоянен адрес и най-вече - против тарикатското приемане на безсмислени текстове на тъмно, на парче и без планиране. Прочее, тази наредба няма да реши ничии проблеми и нито един проблем, свързан с паркирането в центъра.

Нужно е стратегическо планиране и решение, валидно поне за няколко години напред.


понеделник, 18 август 2008 г.

Но ... чия алтернатива?

В началото на 30-те години, във Ваймарска Германия, социалдемократите проявяват тесногръдие и отказват сътрудничество с католическата Партия на Центъра, като се обосновават с догматични класови съображения. Десетилетие по-късно, това тяхно решение е единодушно оценено като политическа безотговорност, граничеща с престъпление.
В началото на 30-те години, във Ваймарска Германия, традиционните партии от консервативната националистическа десница
проявяват неочаквана гъвкавост и се съюзяват с Национал-социалистическата Германска Работническа Партия, като се обосновават с мъгляви съображения за националния интерес и болшевишката опасност. Десетилетие по-късно, това тяхно решение е единодушно оценено като политическа безотговорност, граничеща с престъпление.

Двете противоположни тактически решения на традиционните немски партии водят до един резултат – шеметния възход на Фюрера, с всички известни последици за традиционните партии и съвсем не само за тях. Естествено, всяко позоваване на драматичните събития от края на Ваймарската република е пресилено. И все пак, в двата описани случая има нещо общо, характерно съвсем не само за тях, а за множество политически кризи и за повечето формални демокрации: И в двата случая традиционни партии оставят без представителство умерените, демократично настроени и очакващи разумна промяна граждани. Всяка подобна политическа криза се проявява в отстраняването от обществения разговор на хората, които имат висок стандарт за политика и съответно – високи очаквания от избраниците си при упражняването на властта, за сметка на зависими и увлечени от популистки тези избиратели, подвластни на опростени и догматични заклинания. В конкретните примери, „класовата борба“ и „болшевишката опасност“ изместват разговора в самите демократични партии. Мерките срещу инфлацията и корупцията, борбата с политическото насилие и усилията за демократична промяна на обществото са забравени. Тези, които се интересуват от тях, не са интересни за политическия елит. Привържениците на демокрацията не участват в демократичния вот – и естественият резултат е цялостен провал на демокрацията.

Но стига с историческите примери... Естествено, повод за размислите ми е решението на ръководството на ДСБ да участва в създаването на обща управленска алтернатива заедно с партията на столичния кмет – ГЕРБ, и конкретно – статията на г-н Димитър Бъчваров „За алтернативата“ от предния брой на в-к „Седем“. (Тук е може би мястото да кажа, че политиците, които уважавам и ценя повече от г-н Бъчваров не запълват пръстите на едната ми ръка. Ако изразявам несъгласие с конкретна позиция, това е всичко друго, но не и лична атака)

Единственият (и най-трудният) начин, по който бих могъл да оценя тази позиция е именно чрез нейното въздействие върху политическото поведение на ... умерените, демократично настроени и очакващи разумна промяна граждани. Гражданите, които категорично не одобряват начина на управление на тройната коалиция, и които – за съжаление – твърде често изразяват неодобрението си, като просто не гласуват... Коментаторите и повечето действащи политици изглежда са съгласни, че отказът от гласуване на мнозинството активни граждани (естествени поддръжници на политическата свобода и конкурентната икономика) се дължи от една страна на отвращението от политическата система, а от друга – на прочутата липса на политическа алтернатива. Съгласни сме a priori, че мнозина от хората, които движат обществото и стопанството ни напред, оценяват политическата среда като чужда и дори враждебна. Не спорим, че те трудно виждат в посланията на опозиционните политически партии промяната, която желаят. И естествена цел на всеки опозиционен политик е именно да предложи тази алтернатива, която да извика активните българи обратно към участие в обществения живот...

Въпросът, следователно, е дали общите действия на партиите от ЕНП предлагат такава промяна? Дали те – заедно, в рамките на обща алтернатива – могат да предложат такива реформи на политическата система, които да преодолеят отвращението на гражданите с висок политически стандарт и високи очаквания? Дали са способни да убедят избирателите, че ще променят начина на упражняване на властта и на харчене на обществените средства? Че системата на чиновнически произвол в частен интерес ще бъде реформирана в намалена, стегната администрация, която да формулира общите дела и защитава единствено публичния интерес?

За съжаление, поне днес, моят отговор е отрицателен. Огромният проблем пред партиите от ЕНП не е, че са разделени, или че са недостатъчно „десни“. Огромният проблем е, че те трудно назовават реалните проблеми на статуквото и рядко предлагат техните очевидни и болезнени за олигархията решения. Липсват примери за общини, в които местните десни управници са въвели принципно нов модел на управление и харчене на обществения ресурс (Столична община е просто ужасен пример за бюджетно планиране, прозрачност и финансов контрол). Липсват идеи за преодоляване на административния хаос и корупция в строителството, липсват инициативи за опазване на останалото от околната среда, липсва програма за закрила на най-уязвимите и мизерстващи обществени групи. Не виждам конкретни идеи за намаляване на административния натиск и освобождаване на стопанската конкуренция.

Накратко – в момента партиите от ЕНП представляват силна алтернатива за смяна на властта и семпла идея за промяна на статуквото.

Знам, че моите приятели и съпартийци от ДСБ ще ми възразят, че много от критиките по-горе са несправедливи и не отчитат дейности и позиции на партията ни. И са прави. И тъкмо тук, приятели, влизаме в капана – общата алтернатива е алтернатива на най-малкия общ знаменател. Реформата, която предлагаме заедно е толкова добра, колкото е най-лошото звено в нея. А най-лошото звено надали е способно да предложи на реформистите в България промяната, която желаят, и за която биха гласували...

С горните редове не искам да кажа, че съм против инициативата за съвместни действия за сваляне на тройната коалиция. Оставка на правителството е най-важното, което може да се случи на България днес. И правителство на партиите от ЕНП е сигурно най-доброто за утре.

Но обща алтернатива, предложена от ДСБ, СДС и ГЕРБ, не е алтернатива на днешните обществени недъзи. За да се съхрани и утвърди като реформистка партия, ДСБ трябва да развие и защити собствени отличителни послания. Да определи и привлече собствените си избиратели-реформисти, и да защитава интересите им без компромис от днес, и след парламентарните избори.


За да може да предложи най-доброто и след 10, и след 15 години.


петък, 11 юли 2008 г.

ПОЗИЦИЯ по повод проекта за разрушаване на хотел "Рила"

П О З И Ц И Я

Общинската организация на ПП “Демократи за силна България” – район “Средец” категорично се противопоставя на проекта за разрушаване на хотел “Рила” в столицата и изграждането на нова сграда с осем подземни нива в зона, наситена с антични останки на древна Сердика.

Подкрепяме декларацията на общинските съветници от ДСБ от 10 Юли 2008г.

Изразяваме възмущението си от подкрепата, която общинската администрация оказва на опитите за унищожаване на архитектурната среда и историческото наследство на централната градска част на София.

Убедени сме, че съхраняването на историческото наследство и архитектурния облик на града ни е важен обществен интерес и заявяваме готовността си да го защитим, дори и с крайните средства на публичния протест.


гр. София 11 Юли 2008 г.
/
Радан Кънев
председател на ДСБ-Средец/