След размириците в Катуница и повечето големи градове на страната, Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) взе повече от странно решение – да се направи списък на местните „феодали“ и олигарси. Казвам странно, не защото такива няма. Напротив – такива има, те стават все по-властни вече дузина години, и тяхната зловредна обществена роля е определяща както за сегрегацията и мизерията на ромските махали и за купуването на гласове, така и за застоя в местния бизнес, корупцията и мудното усвояване на европейските фондове. Темата за местните олигархии е едно от нещата, които провокираха мен и много мои приятели да се включим в политиката именно след местните избори 2003 година, когато ясно се видя, че и бившите „сини“ политици съвсем не са имунизирани срещу това влияние и е видима заплахата цялата местна политика да бъде подчинена на корпоративни и мафиотски интереси, без оглед на политическата принадлежност на управляващите.
Но точно Георги Първанов и Бойко Борисов да свикват КСНС, за да правят списък на олигарсите, е колкото смешно, толкова и цинично. Те имат списъка. Достатъчно е да проследим срещите на Първанов с местни величия при създаването на мъртвороденото „АБВ“ или да видим кои стари кметове подкрепя ГЕРБ на настоящите местни избори.
Нужен ли е КСНС, за да се запознаем с далаверите на Йордан Лечков, след като европейските фондове на общината му бяха спрени?
Колко списъка ни трябват, за да видим, че при управлението на Кирил Йорданов Варна стана града с най-лоша бизнес среда, малките предприемачи фалираха, шепа фирми завладяха всички обществени поръчки, а групировката ТИМ почти изцяло измести публичната политическа власт?
В кой списък са имената на „брокерите“ в Столична община, започнали дейността си като хора на Софиянски и Антоан Николов, а днес приютени от ГЕРБ на миловидната Фандъкова? В списъка на местните олигархии или в листите на ГЕРБ, където те са пак на избираеми места?
Къде да търсим антуража на Цонко Цонев? В следствения арест или в щаба на управляващите?
Мога да изброявам още десетки общини, само за пример ще дам най-известните – Несебър, Правец, Разлог ...
Не, Първанов и Борисов не са решението. Те са проблема. Те са приятели, покровители и продукт на феодалите и олигарсите. Те с тях си пият ракията, слушат им певачките и си ходят на лов.
Мога само да се гордея, че ДСБ не подкрепя такива кандидати. Няма ни в списъка нито на купувачите на гласове, нито на клакьорите по трапезите, нито на приятелите на местните „благодетели“. ДСБ не купува и не се продава. Навсякъде в страната издигаме и подкрепяме хора, които са доказали, че не се приемат не просто мафиотските порядки, но и примиренческия модел на съгласие със силните на деня и с местните благодетели. С лекота цитирам кандидатури, които подкрепят тезата ми – Николай Недков във Варна, Петър Петров в Балчик, Митко Сяров в Сливен, Евгени Чобанов в Каварна. Всички те не просто не се съобразяват с местните господари. Те градят кампанията си на политическа атака срещу мафиотския модел, осигуряват политическо представителство на дребния бизнес, на независимите предприемачи, земделци и хотелиери, на гражданите срещу зависимата и корумпирана администрация. В столицата Прошко Прошков направи нещо повече – той атакува не само слабото управление на администрацията на Фандъкова. Атакува цялостния ориенталски модел на управление на ГЕРБ, опитите на Борисов и Цветанов да овладеят корупционните схеми от времето на Софиянски и да ги свържат в съюз с милиционерски натиск върху гражданите.
Нека погледнем честно. Това смело поведение понякога печели, но и понякога губи. Не навсякъде кандидатите на демократичните партии ще надделеят над мафията. Промяната не става с една крачка.
Но тя започва там, където направим крачката.
