Фалшиви приоритети и реална безработица

А всъщност голямата тема  е само една: Икономиката, заетостта, доходите. 

Провалът в стопанската политика не е наказание свише, нито следствие на природни сили. Той се дължи на лоша политика. Безработицата, влошеното образование, ниските доходи се дължат на погрешно управление. От 12 години насам, България следва фалшиви икономически приоритети, заложени през 2001г. от правителството на Сакскобургготски и потвърдени от следващите два кабинета: Земеделие, туризъм и енергетика. Тези приоритети бяха пренесени в стратегическите документи, по които България се финансира от европейските фондове, така че се превърнаха и в основни сфери на европейско финансиране. Нека ги разгледаме поотделно, през призмата на стопанското развитие на Варна и Североизтока: 

1. Земеделието е сектор, осигуряващ ниска, сезонна заетост и ниски доходи. Моделът на уедрено земеделие, основано на зърнопроизводство, осигурява високи печалби на малък брой лица, почти никакви работни места и не изисква инвестиции в образование и квалификация.  Възможностите за финансиране на интензивни култури, на семейното фермерство, на придружаващите промишлени производства - пакетажни работи, преработка, консервна промишленост, не се използват. България остава износител на големи количества непреработена продукция. 

Приоритетното европейско и национално финансиране на този модел на земеделие не допринася с нищо за икономическото развитие и заетостта във Варна и района. Но пък се краде лесно чрез фиктивно обработени земи, изграждане на хотели и пр. 

2. Туризмът е сектор, осигуряващ значителна сезонна заетост при ниски нива на доходите. В България беше държавно насърчен модел на масов, нискокачествен туризъм, увреждащ природните предимства на страната за сметка на ниски цени. Този сектор също не осигурява постоянна работа и не изисква високо ниво на квалификация и образование. 

Туризмът има своето важно място в националната икономика, но налагането му като публичен приоритет има обратен ефект. Той трябва да е източник на сезонна заетост за бъдещи инженери, а не на ниски доходи за бивши инженери и промишлени работници. Залагането на масов туризъм не повишава заетостта и доходите. Но пък се краде лесно - строителни разрешения, лицензи, категоризации, заменки. 

3. Енергетиката е стопанска сфера, призвана да обслужва силна промишленост, а не е ценност сама по себе си. В момента инвестициите в енергетика водят единствено до свръхпроизводство на електричество. То се осигурява от скъп вносен ресурс (газ, въглища), а води до износ на евтино електричество. 

Облагодателствани са само малък брой свързани с БСП фирми, които стоят на входа и на изхода на енергийните гиганти и посредничат при износа на ток. Никакви работни места, никакви възможности за развитие. Но пък колко лесно се краде....

За сметка на горните фалшиви приоритети, България изостана значително, особено от съседна Румъния, в сферата на транспорта, търговията и промишлеността. А това са сферите, които постоянно създават трайни работни места за квалифицирани кадри с добро заплащане. Румънските туристи може би предпочитат нашите хотели, но японските, китайските, турските кораби предпочитат техните пристанища. 

(пристанище Констанца днес е с капацитет около 8 пъти над Варненското)

Докато българските власти осигуряваха финансиране за бетонните грозотии по плажовете, румънските изливаха бетона в доковете на Констанца. Докато ние наливахме милиарди в АЕЦ-Белене, румънците финансираха железницата Констанца-Букурещ. Докато осигурявахме данъчни привилегии на собствениците на огромни масиви земеделски земи (АДСИЦ), в Румъния и Полша около големите пристанища на огромни терени се изградиха зони за лека промишленост, безмитна активна преработка и други производства. 

(Без коментар)

Загубата на работни места и доходи във Варна се дължи точно на това изоставане. На него се дължи и парадоксът университетски град да има висока безработица - работа за инженерите от Техническия и икономистите от ВИНС-а може би има в София, може би в Лондон, а може би - в Гданск... Но не във Варна.  

Глупостта в политиката се плаща скъпо, и се плаща от всички граждани. Красиво звучащите приоритети доведоха до слабо и неустойчиво развитие в добрите икономическо години, и до тежка депресия в годините на криза. Сериозните инвеститори не дойдоха в годините на растеж, няма какво да ги привлече и сега. Лоши икономически приоритети, високи нива на корупция, неясни правила - в съвкупност тези фактори, за които пряко е отговорно управлението, превръщат България в бедна страна на зле платени и нискоквалифицирани работници, силно мотивирани да напуснат. 

Решението е ясно и просто: Връщане към приоритетите от Националния план за развитие от 2000г., приет от кабинета на ОДС. Транспорт, промишленост, търговия. Инвестиции в инфраструктура, но обслужваща приоритетно не туризма, а производството и търговията. Развитие на пристанищата и железниците, зарязани на нивото от 60-те, а понякога и от 30-те години на ХХ век. 

И преди всичко - нови правила. Държавата може да създаде условия за бизнес, но тя не създава промишлеността и работните места. Целта на властта е да осигури равни права, еднакви и честни правила и като последица - условия за просперитет чрез труд в конкурентна среда. 

Това е и политическият спор, в който съм готов да вляза - спора за правилата, заетостта и богатството на семействата и фирмите. Парадоксално, но точно преди избори този спор изчезва. Забравяме функциите на властта, която избираме.  Ченгеджийската компроматна война заглушава всичко. Темата става постигането на власт със съвсем други цели - кражби, отстраняване на конкуренцията, чадър над бандити и като последица - бедност, безработица и ниски додходи. Скандалът "Буда" има значение, доколкото показва зависимостта на властта на ГЕРБ от ченгеджийските среди. "Будите" не могат да осигурят добро управление, защото те са продукт на лоша, сенчеста власт.  Неспособността им да променят   правилата е неизбежна - те вярват в сенчестата страна на властта, а икономическата политика разглеждат само като източник на още сенчеста власт и крадене.

.

Слонът в кабинета на Дянков (не е данъкът върху лихвите)

Решението (все още не окончателно взето...) да се облагат с нарочен данък доходите от лихви е безумно глупаво. По-глупав, а и по-съществен е обаче фактът, че финансовият министър не е знаел (!?) за тази данъчна "привилегия" в продължение на повече от три години, в които заема поста, а и примерно година преди това, през която е подготвял програмата на очевидно влизащата във властта партия ГЕРБ. 

Данъкът върху лихвите има съществени недостатъци, описани подробно от Templar, а и от доста други автори в последните дни. Затова и няма да се спирам на тях. Слонът в стаята обаче е друг, и все още се правим, че не го виждаме:

1) Първо, цялата ни данъчна и осигурителна система е основана на странни и необясними с икономически аргументи изключения и привилегии. Тъй като Симеон Дянков явно не е наясно с данъчното законодателство (тук в сериалите се чува смехът на публиката), да отбележим най-важните и най-скандалните от тях - липсата на данък върху поземлената рента (независимо от размера ѝ) и данъчно имунизираният мутант АДСИЦ. Те са, прочее, неразривно свързани: 

АДСИЦ е създаден от правителството на НДСВ като инструмент за насърчаване на инвестициите в строителството, което е само по себе си гигантска грешка, защото води до "прегряване" на сектора, който бездруго се раздуваше в добре познатия "балон" с предизвестени и катастрофални последици. Идеята е проста - да се освободят от данъци тези, които печелят големите пари. За да бъдат големите пари близко до властта и vice versa. 

Днес АДСИЦ са най-големите собственици на земеделска земя в България. Т.е. пак са там, където падат големите пари, в т.ч. и огромни публични средства на бюджета и ЕС. АДСИЦ - които по условие не плащат данък печалба, дават под наем и аренда огромни масиви земеделска земя, като не плащат данък върху рентата. Не плащат данък (като личен доход) и  физически лица, собственици и наемодатели на огромни поземлени имоти. 

Вече четвърта или пета година, земеделието и  по-точно зърнопроизводството са най-големият източник на печалби в стопанството, както и най-големият източник на лични доходи. Тази дейност се субсидира щедро, но пък ... голяма част от печалбите и доходите не се облагат. Големите пари са близко до властта, а големите поземлени собственици и арендатори са изключително важен инструмент по време на избори ... 

2) Второ - липсата на разумно ниво на необлагаем доход (или признати разходи) изкривява целия разговор за данъчните привилегии. Данъкът върху лихвите е лош, най-вече защото ощетява стотици хиляди дребни вложители, част от които съвсем бедни хора или закъсала ниска средна класа. Защото това са дребни пари за черни дни. 

Обяснението на данъчната привилегия за поземлените ренти се оправдава с дребните поземлени собственици, които са обикновено на минимална или дори на социална пенсия. 

В действителност, и двете изключения, както и други такива - за доходите от борсови сделки и т.н. - водят до издръжка на бюджета за сметка на бедните българи и на хората със средни доходи. Всяко семейство има определен минимум разходи - за храна, електричество, наем/ипотека/поддръжка на дома, за облекло и обучение на децата, които е неразумно да се облагат с данък. Дългата тема за плоския данък оставям за друг текст. 

В случая твърдя, че е нужен или висок (около 500 лв.) необлгаем минимум, или нисък (около или под МРЗ) необлагаем минимум, във втория случай съчетна с признаване на определени разходи като лихви върху ипотека, разходи за обучение и пр. При това положение става съвсем разумно да се облага целият останал доход, в т.ч. и лихвите, и рентите и пр. 

И така - да се върнем на министър Дянков и слоновете в кабинета му. Ако е толкова принципен противник на "привилегиите" и след като се запознае с данъчното законодателство, готов ли е да:

- премахне данъчно имунизирания мутант АДСИЦ (и така да лиши примерно Цветан Василев и още доста приятели на властта от привилегии)?

- въведе данък върху поземлените ренти над определен размер (изключващ дребните собственици-пенсионери) и така да ощети спонсори и "изборни предприемачи" на властта?

.

... but it is, perhaps, the end of the beginning.

До преди една-две седмици, харизмата на г-н Борисов изглеждаше непокътната. Дотолкова, че според наблюдателите той имаше едва ли не гарантиран втори мандат като министър-председател, макар и би в коалиция.

Днес нещата изглеждат съвсем различно. Само за няколко дни, Борисов претърпя серия от удари, които, ако взаимстваме прочутата реч на Уинстън Чърчил, надали са началото на края му, но със сигурност са "КРАЯ НА НАЧАЛОТО". Или както се изразява Емилия Занкина в чудесното си интервю за "Гласове" - меденият месец свършва, изтича периодът, в който всички номера минаваха и властта излизаше "суха" от пороя на собствената си корупция и некомпетентност:

1) Борисов и ГЕРБ най-сетне бяха принудени на практика да признаят корупция в управлението и да отстранят Андрей Иванов от поста му. На феномена Андрей Иванов (личността не заслужава внимание) ще посветя нарочен текст, защото ми е стара слабост...

2) Което е по-зле, столичните лобита в ГЕРБ се сблъскаха челно, сблъсъкът се пренесе между Борисов и Цветанов, и в крайна сметка, милиционерското лоби надделя. Андрей Иванов остана начело на столичната организация, а дясната му ръка го "наследи" начело на СОС. Борисов претърпя първия си тежък кадрови провал в партията, а най-зловредното лоби - това на бизнес-милиционерите - пожъна пореден успех. Оттук насетне ГЕРБ ще бъде все повече бизнес-милиционерска партия.

3) Новоизбраният президент Росен Плевнелиев хвърли ръкавицата още с встъпителното си слово. Не беше нужно да слушаме твърде дългата и на моменти досадна реч. Достатъчно беше да гледаме изражението на Борисов ...

4) След краха на Берлускони и Виктор Орбан и предвид предстоящата почти сигурна загуба на Саркози, популисткият мачо-десняк вече хич не е на мода в ЕНП. Дори пълното подлизурство на Борисов не може да замаже (или напротив - усилва?) страховете и досадата, които той предизвиква западно от Трън.

5) И най-важното: Свърши се легендата за Борисов като гениален комуникатор. Най-вероятно изнервен от провала в София и главозамаян от успеха на "хумора" си, той направи фатална крачка с изказването за "пържолките" и извиненията. Голяма част от българските граждани слушат с удоволствие гаврите на премиера с Народното събрание и с инзтитуциите изобщо. Гаврата с човешката трагедия обаче не е по ничий вкус...

Оттук насетне, Бойко Борисов е сам с икономическия провал на управлението си и с милиционерската партия на "Цецо". И - честно казано - не виждам какво повече има да се коментират изцепките му. "Аристократичната" насмешка към едно зловредно управление е несериозна, когато хората губят работата си, затварят фирмите си и не могат да покриват ипотеките си.

Темата вече е как изглежда и какво предлага отговорната алтернатива на това управление.

.

... и очень, очень хочу другую!

Слушах, а после и прочетох внимателно встъпителното слово на новоизбрания президент г-н Росен Плевнелиев (Читателите на блога знаят, че гласувах за него на втори тур, без никаква симпатия). Впечатленията ми са по-скоро положителни. Речта беше излишно дълга и пълна с шаблони, което беше характерно за г-н Плевнелиев през цялата му кампания, и е изобщо много характерно за ПП ГЕРБ.

Като се абстрахираме от шаблоните, обаче, речта беше много смислена. По-скоро подходяща за партиен лидер и министър-председател, отколкото за президент, безспорно. Повечето съдържателни послания са от сферата на изпълнителната власт.

Най-силно впечатление ми направи острото противопоставяне срещу любимите заклинания на министър-председателя Борисов:

Няма "пряк път към богатството". Богатството се изработва. Пенсиите и доходите също. Политиците не създават пари, създава ги икономиката. За да я подпомогнем, ние сме длъжни да създадем предпоставки за заетост, за привличане на качествени инвестиции, за премахване на излишната административна тежест за бизнеса и за създаване на добре работещи институции.

Това, че имаме нисък държавен дълг, не означава, че имаме силна икономика. Това, че имаме ниски данъци, не означава, че сме атрактивни за инвеститорите. Това, че сме стабилни в кризата, не ни прави по-богати.

България стана символ на фискална дисциплина и ред и е единствената държава в Европейския съюз, която е с повишен рейтинг по време на кризата. Това е постижение на няколко правителства последователно.

Нека няма съмнение - това нито е случайност, нито приятелско намигване, а политическа атака. Преведено на политически език, който президентът не може да си позволи, това е политическо послание, опозиционно на политиката на ГЕРБ - сегашният вид бизнес-милиционерско управление на икономиката не работи. Не помага и ролята на "Бащица", която премиерът е заел.

За мен всичко това е приятна изненада. Дали Росен Плевнелиев ще посмее да развие тези послания, е въпрос на смелост и упоритост. Не знаем дали е способен на това.

Но вече знаем отношението му към управлението на Борисов. Сещате ли се за стария виц:

Питали един съветски евреин "Как относитесь к советской власти?" А той отговорил "Как к собственой жене - немножко люблю, немножко боюсь, ... и очень, очень хочу другую!".

.

The first, the best (forget the rest)

ГЕРБ проведе първата пенсионна реформа от 15 години насам. Разбира се, нищо не са провели, но объркването между минало, бъдеще и сегашно време на сказуемото го отдаваме или на дългия престой извън България на финансовия министър, или на някои пропуски в обучението във ВИПОНД-Симеоново и педагогическия профил на ВИФ, за останалите. Пардон, пропуснах един институт в Михайловград. Но да не се заяждаме на дребно, защото нещата съвсем не са дребни.

Според г-жа Менда Стоянова, то не било точно реформа, а продължение на най-добрата реформа в Европа, тази от миналата година. Според министър Младенов било реформа, но било "минимумът", необходим за да се спасим от европейската дългова криза. Според вицепремиера Дянков, било голяма и смела реформа, и то първата от Жан Виденов насам, защото 15 години ни връщат тъкмо в злощастната зима на 1996.

Според премиера Борисов, обаче, не било нищо от това. Kaкто разбрахме не от кого да е, а от финансовия министър, премиерът просто спешно е търсил едни пари, за да си изпълни популисткото обещание да "вдигне" минималната пенсия с 9 лева, т.е. да вземе от всички, които са се осигурявали дълги години на реален доход, за да даде на тези, които са се осигурявали по-кратко и на по-нисък доход. И - разбира се - премиерът е прав. Т.нар. "реформа", и тази, както и предишните "първи" и "най-добри", не е нищо повече от отчаян опит да се запуши дупката в бюджета, предизвикана най-вече от погрома върху малкия бизнес и предприемачеството изобщо.

Или ... всички са прави? Менда Стоянова е права, че това не е реформа. Тотю Младенов е прав, че това е "минимум", при това напълно недостатъчен. Симеон Дянков е прав, че нещата замирисват на '96 година.

.

The winner takes it all? ... или пак за бъдещето на "десницата"

Why do we always come here

I guess we'll never know

It's like a kind of torture

To have to watch the show

I. Кукленото шоу:

Искаме или не, сме изправени пред класически двуполюсен модел от Южноевропейски тип, който включва (регионална/етническа партия), фалшива левица и фалшива десница.

Левица, която се гордее с въвеждането на нисък, "плосък" и по съществото си регресивен данък, т.е. - колкото си по-богат, толкова по-малко данъци плащаш (ясно и кратко описано от г-н Любомир Христов). Левица, която се ползва с благоволението и спонсорството на едрия бизнес, в т.ч. и особено енергийните играчи, част от крупните земевладелци, производителите на алкохол, големия строителен и туристически бизнес и цялата приватизирана мрежа на сенчестата икономика, свързана със службите за сигурност.

Десница, която успя практически да премахне независимата частна инициатива по регионите и да изгради властта си върху зависими от властта "предприемачи", да смачка конкуренцията в много отрасли и да засили неимоверно позициите на монополите от общинско до национално ниво. Десница, която се ползва с благоволението на едрия бизнес, в т.ч. и особено енергийните играчи... (ами ... вж. по-горе). Десница, която изгради партийна мрежа върху структурата на министерство на вътрешните работи, и след като назначи шефове на РПУ и РДВР на всички ключови партийни постове, не се посвени да назначи и вътрешния министър за шеф на щаба си и да използва полицията за гръбнак на кампанията си.

Нека не си правим илюзии - този фалшив модел е силен и устойчив. Двете "алтернативи" имат общи спонсори и методи, ползват сходни и припокриващи се мрежи за натиск и влияние. И най-важното - имат споделен интерес да мачкат конкуренцията и пазара, независимите предприемачи и инициативата, да елиминират или "купуват" политическите си опоненти. Властта им е опряна на зависими икономически субекти,"стиснати за гушата" по сполучливия израз на Евгений Дайнов, които зависят от благоволението на властта.

Това означава, че интересите на олигархията включват и погазване на трудовите права на работниците и независимостта на синдикатите (които трябва да бъдат послушна част от "машината за гласуване").

II. Нашата отговорност:

ДСБ допринесе за тази грозна реалност:

На първо място, като допуснахме да бъдем въвлечени във фалшивия дебат "ляво"(БСП) vs. "дясно" (ГЕРБ) още през 2008г. Имахме (или трябваше да имаме) достатъчно информация за да знаем, че ГЕРБ са всичко, против което сме се обявили с програмните си документи (Възвание и Декларация). Днес България, управлявана от Борисов, е всичко, за което сме предупреждавали и против което сме се обявявали.

На второ място, проведохме коалиционна политика, която изостави учредителните ни принципи и идеите за справедливо и солидарно общество, в името на празна носталгична реторика и елементарен неолиберален популизъм.

На трето място, позволихме политическите ни послания да бъдат изместени от евтини партизански пазарлъци, публичният ни образ да бъде определен не от състезанието на идеите, а от подреждането на листите.

Допуснахме и десетки тактически грешки в поведението и посланията си, някои чудесно описани от Templar.

В резултат, общественото доверие намаляваше, изборните резултати се влошаваха, а фалшивата десница на Борисов вървеше от победа към победа, на гърба на фалшивия дебат кой е по-автентично десен.

Както вече писах, "десен" в България е който бие БСП на избори. Фалшивия дебат сме го изгубили. Голям праз. Пред нас стои истинският дебат, истинските цели, които сме посочили още преди повече от седем години:

Оттук започва нашият нов проект.
За силна демократична държава, даваща сигурност и насърчаваща солидарността между българските граждани.
За конкурентна икономика и европейски стандарт на живот.
За смело и решително отстояване на националните интереси, традиции и мястото на България.
България ще бъде силна, когато стане сигурно място за живот, когато има добре образовани граждани, когато има здрави и дълго живеещи хора, когато има пенсионна и осигурителна система, които гарантират достойни старини, когато изгради икономика, способна да расте в условията на конкуренцията в Обединена Европа, когато богатството й нараства от обогатяването на всеки неин гражданин.

III. И да ... бъдещето:

Установеният политически модел не може да изпълни трите основни задачи на управлението:

- Честна и качествена администрация;

- Законност и еднакви правила;

- Силна и модерна пазарна икономика;

Те са му противопоказни. Където тези предпоставки са налице, олигархията не вирее. Където вирее олигархията, тях ги няма. Просто.

А където тези предпоставки не са налице, няма и социална закрила, няма достъпни и качествени публични услуги (образование, здравеопазване, транспорт...), няма евтини и качествени стоки и услуги на пазара. Няма стандарт и качество на живота. Просто.

"Вместването" в този модел, в ролята на полезни идиоти, не носи полза нито за нас, нито за гражданите. Носи полза само на фалшивите. Не носят полза обаче и плакатното десничарство, и неолибералните мантри. Простите приоритети се нуждаят от няколко прости и ясни политически решения, зад които да стоим, whatever the cost may be . Времето на страха, сметките и тактическите съюзи отмина, безславно.

Koйто иска, може да приеме, че "победителят получава всичко" и да си тананика:

I was in your arms
Thinking I belonged there
I figured it made sense
Building me a fence

Building me a home
Thinking I'd be strong there
But I was a fool ...

Който не иска, може да напусне кукленото шоу, да забрави страха и краткосрочните планове за кариера и да се бори за общество, в което иска да живеят децата му.

.

Живковизация?

Когато вчера използвах този израз, ми беше ясно, че част от реакциите ще бъдат в стил

"И какво ѝ беше лошото на пенсионната система при Живков?!".

Нямам нищо против да отговоря, например на този коментар в "Сега":

По времето на Живков пенсионната възраст бе 55 години за жените и 60 за мъжете, а изискваният трудов стаж за пенсия бе съответно 20 и 25 години. Пенсията се определяше на базата три години с най-висока заплата, по избор на пенсиониращият се. Нямаше пенсионни фондове, НОИ и т.н.. Имаше брой пенсионери по сумата на пенсиите и общият държавен бюджет ги осигуряваше.

Написаното е вярно, за късния соц. (80-те години). И е много лошо. То означава, че пенсионните права се определят произволно, на база отделни "добри" години, и нямат никаква или почти никаква връзка с направените вноски. Изискването на кратък трудов стаж (20-25г.) също прекъсва връзката между принос в системата и размер на пенсията. В този модел, пенсията не е право, основано на собствен принос, а плащане по държавна преценка.

И резултатите са налице. Още в късния соц., пенсиите бяха изключително ниски. Но по-важното е, че нашите родители - вчерашни и днешни пенсионери, плащат именно тази сметка с мизерните си пенсии през прехода. Парите бяха опоскани за друго, бюджетът изтъня, държавната преценка стана много "тясна"... Останаха честни и съвестни хора, които цял живот, 30-40 и повече години, са внасяли доста високи отчисления за ДОО, а накрая получават супер мизерни пенсии, практически равни на тези, които са се осигурявали 20 години на нисък доход (с 3-4 "добри години") и не са допринесли почти нищо за системата.

Живковата "справедливост" доведе до обща мизерия за възрастните хора и особено нечестно отношение към тези от тях, които са работили дълго и с добър доход.

Национализацията на НОИ, която се провежда в момента, има същия ефект. Размерът на пенсиите става функция на каприза на управляващите, съответно - съображенията стават не икономически, а популистки. Отново за сметка на работещите и честните.

Докато пишех този текст, още две неща ми напомниха за Живковия стил:

- Безпардонната наглост на премиера, който "забрави", как само преди година обясняваше, че е провел "най-добрата пенсионна реформа в Европа" и обясни, че има спешна нужда от реформи днес.

- Угодничеството на журналистите, които отказват да напомнят гордостта от "реформата" през 2010г.

Снимката как Бай Бойко балансира бюджета на НОИ е от "24 часа", който ни напомня и някои подробности:

"През 2016 г. дефицитът в НОИ ще бъде стопен и системата ще е стабилна до 2035 г. Дотогава ще трябва да се предприемат и други мерки", обяви премиерът Бойко Борисов...

...

А през 1980 година достигнахме комунизЪма, ако сте забравили.

.

Избор(и) с поглед назад

Излишно е да пиша колко труден е изборът за балотажа. Убеден съм, че позицията "да си траем" е неприемлива, а въздържането от гласуване - безсмислено. В неделя вечер Плевнелиев или Калфин ще бъде държавен глава, с моя глас или без него. Изборът е толкова важен и непредвидим, че неучастието не ми харесва.

Ясно ми е, че всяко решение, особено публично обявено, днес носи само загуби и разрив с приятели и съмишленици. Но пък човек, решил да отдели част от живота си на публична дейност, няма право да се страхува от подобни избори. Последните дни предлагат куп твърде трудни дилеми (и за всяка от тях ще пиша отделно - и за първия тур на президентските, и за втория на варненските ... но днес актуална ми е тази), но си давам сметка, че трудните решения предстоят, а не са зад теб, когато си на 36.

Решение, обърнато към бъдещето, аз не виждам и нямам.

Не вярвам на ГЕРБ, че модернизират страната. Не вярвам нито на демократичността на тази партия, нито на способностите ѝ да промени каквото и да било в страната към по-добро. Не вярвам изобщо, че г-н Плевнелиев има качествата да се открои на общия милиционерски фон и да даде на президентската институция независимост и нова, полезна обществена роля. Напротив - споделям опасенията, че безличното му поведение и липсата на подготовка за поста, който иска да заеме, ще дадат допълнителна нелегитимна власт в ръцете на Борисов и Цветанов.

Г-н Плевнелиев вече се провали в първото си изпитание - още преди втория си тур. Той не махна нелепата усмивка от лицето си ...

(снимка - Булфото)

... и не каза какво е неговото лично отношение към изборните нарушения, не защити днес правото на глас и избор на българските граждани. Президентът е преди всичко застъпник на гражданите и гарант на правата им, символ на нацията като политическо, а не етническо или териториално понятие, на свободите, които чрез демократичния процес дават легитимност на публичната власт. В тази си функция кандидатът на ГЕРБ вече се провали. Ако бъде избран, този провал ще съпътства целия му (по презумпция и нареждане свише - и единствен) мандат.

Злоупотребата с етническата тема от страна на премиера Борисов и персонификацията на избора в неговото лице (вместо това на Росен Плевнелиев) само допълнително ме убеждават, че нищо добро от ГЕРБ не може да се очаква.

Имам обаче решение, обърнато изцяло към миналото.

Към миналото на семейството ми и към миналото на партията на г-н Калфин. Съвсем лично, аз не мога да се изправя нито пред живите си родственици, нито пред покойниците си, и да кажа, че ще гласувам за БКП. А съвсем не-лично, партията на г-н Калфин не може да се изправи нито пред привържениците си, нито пред жертвите си, и да каже, че не е БКП. Защото ... ще загуби. Тя се храни от това, че е БКП, че не се разделила с миналото си. Нито с престъпленията от 40-те до 80-те години, които продължават да са част от идентичността ѝ, нито с престъпленията на 80-те и 90-те, които продължават да са част от бюджета ѝ.

Партията от "Позитано" не е решение на проблемите, които управлението на ГЕРБ поставя. Напротив - тя е основата на тези проблеми. Именно страхът от поредния провал на БСП консолидира десния и центристки вот в "твърдата" ръка на Борисов. Именно спомените от няколко управления на "социалистите" накараха стотици хиляди, които псуваха Борисов, Дянков и Цветанов, все пак да гласуват за тях "на сигурно". Дори малкият и среден бизнес, който отнесе цялата корумпираност и некомпетентност на ГЕРБ на гърба си, масово подкрепи ... ГЕРБ. Това не е само Стокхолмски синдром. Това е преди всичко защита срещу връщане на властта в БСП - страх, с който Борисов чудесно си играе.

И накрая - като член на ръководството на политическа партия, съм наясно, че нося лична вина и отговорност за избора, пред който моите приятели и роднини са изправени. И при избора за президент, и при избора на кмет на Варна. Затова и не си позволявам да давам съвети, а само обяснявам личното си решение.

В неделя ще отида до I-ва гимназия и ще избера миналото, като пусна бюлетина за Росен Плевнелиев. (Ако живеех във Варна, никаква сила не би ме накарала да подкрепя Кирил Йорданов, който освен човек на мафията, е и човек на партията на г-н Калфин...)

От понеделник, решенията ми ще бъдат насочени към бъдещето, водени от желанието аз и приятелите ми никога повече да не бъдем изправени пред такъв избор. Да не допуснем алтернативата БСП-ГЕРБ да води политиката и управлението ни. Ще рече - да има силна и сериозна анти-ГЕРБ политическа алтернатива.

Не ме питайте какво значи това. Не знам. Може би значи такива като мен, готови да изберат миналото, да не се занимават с политика, а може би значи друго. Сутрешният "дебат" Йорданов-Марешки преля чашата, не съм способен да мисля трезво :) Но за това - отделно.

.

Зад фасадата

Преди години, покойният ми баща казваше, че не е трудно да предвидим какво ще се случи в българската политика – просто трябва да си спомним какво се е случвало в Полша или Унгария преди десетина-петнайсет години. В Полша и Унгария, обаче, днес се случват твърде различни неща...

В Унгария управлява популистката „десница“ на Виктор Орбан, която провежда крайнолява икономическа политика, ограничава личните свободи и медиите и упорито се опитва да вкара страната в конфликт с нейните съседи. Икономическите провали и необузданият популизъм подхранват крайния национализъм на партията „Йобик“, която е основна опозиционна сила наред с бившите комунисти. Политическата изолация, лошите икономически перспективи, ограничените граждански права и социалното напрежение са водещи във всеки коментар за страната.

В Полша, обаче, Доналд Туск и неговата „Гражданска платформа“ постигнаха първи случай на преизбиране на действащо правителство и премиер от 1989г. насам, изпратиха доскоро мощната партия на бившите комунисти на незавидното, но заслужено място на последна парламентарна сила и изкараха ксенофобските и антиреформаторски партии като „Самоотбрана“ извън Парламента. Страната преминава през кризата с минимални щети и наблюдателите споделят мнението на премиера, че пред очите ни е рядък за целия ЕС повод за оптимизъм - "Успех на оптимистичната Полша, Полша, която вярва в себе си и иска да върви напред".

Защо пиша всичко това дни преди изборите в България? Защото е очевидно, че в нашата политика няма ясни ориентири. Европейската народна партия си заравя главата в пясъка и дежурно се радва на всички „десни“ успехи в Европа – както на популистите на Орбан, така и на реформаторите на Туск. По този начин тя лишава посланията си не само от съдържание, но и от политически ценности. Двата модела са вода и олио, между тях едва ли има нещо общо, освен етикета ЕНП. Затова и призивите на европейските лидери за подкрепа на ГЕРБ нямат никаква стойност. Те не дават отговор на въпроса кой модел избираме в България, по кой път поемаме, къде искаме да бъдем след пет, десет или петнайсет години.

Знам от лични разговори, че в ЕНП много им се иска Бойко Борисов да бъде „българският Доналд Туск“. На самия Борисов може би също му се иска да бъде политик от този тип - умерен, консенсусен, малко нещо популист, понякога нерешителен, но чаровен. И най-вече – изключително компетентен и икономически удивително успешен. Иска му се, но не може. А и не му стиска. Напротив – той ни показа всичко от другия модел.

Показа ни евтин популизъм и национализация, съюз с крайната десница и националистите, ограничаване на гражданските права, икономически провал. Крайната некомпетентност на управлението и лично на премиера напоследък се компенсира и със заядлив наставничекси тон към Европа, стигнал до безобразното изказване за пенсиите. Но най-лошото, което ни показва Борисов в тази кампания, е опитът да представи БСП като свой основен опонент, за да плаши с нея избирателите. ГЕРБ насила легитимират провалената партия на бившите комунисти, за да изкарат себе си единствена десница и едва ли не единствени демократи. Този подход вече е давал отровните си плодове, и ако той успее, резултатите са ясни – скорошно връщане на БСП във властта.

И така, призивите на ЕНП не могат да бъдат ориентир. Изборът трябва да направят самите десни и центристки избиратели, реформистите и демократите в страната. Избор трябва да направят и хората с леви убеждения, които виждат какво представлява БСП и не искат модел без демократична алтернатива (което именно е моделът на Орбан в Унгария). А решението е ясно – да се отнеме на ГЕРБ монопола върху политическата власт. Да се разбият претенциите им, че са единствена десница. Да се изобличи наглата лъжа, че те са партия на прогреса, стопанския напредък и промяната. Защото зад усмихнатата (но беззъба) фасада на Росен Плевнелиев и Фандъкова надничат мутрите на Цветанов, интригите на Кирил Йорданов, далаверите на Лечков, брокерите на Антоан Николов и Софиянски в листите на ГЕРБ.

Надничат отказът от реформа в правосъдието, съюзът със Сидеров и икономическият провал. Там, отзад, зад благите приказки, е фалитът на средната класа за сметка на няколко едри монополисти, с които Борисов играе карти. Ще ги кажа – ТИМ, „Лукойл“, „Главболгарстрой“, „Балканстрой“, играчите от енергийната мафия. Да изреждам ли още, защото е лесно?

За да направим избор между модела „Орбан“ и модела „Туск“, първо трябва да приключим с модела „Борисов“. С опита на управляващите да ни представят българската политика като схватка между ГЕРБ и БСП. А този избор е прост – навсякъде трябва да подкрепим десните и демократични кандидати, които имат шанс да победят или да стигнат до балотаж. Прошко Прошков в София, Димитър Сяров в Сливен, Николай Недков във Варна, арх. Илко Николов в Пловдив, Иван Капралов в Шумен. И десетки кандидати в малки общини като Каварна, Балчик, Нови пазар, Преслав, Разлог, които поемат истински рискове с кандидатирането си – риск за професията или бизнеса си. А напоследък, с развихрянето на МВР в ролята на щаб на ГЕРБ – и риск за личността и здравето...

Само тези смели хора могат да победят на втори тур и да сложат началото на демократична консолидация в обществото.

Така че след няколко години да можем да кажем, че е победила „оптимистичната България, България, която вярва в себе си и иска да върви напред".

ДСБ не купува, ДСБ не се продава

След размириците в Катуница и повечето големи градове на страната, Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) взе повече от странно решение – да се направи списък на местните „феодали“ и олигарси. Казвам странно, не защото такива няма. Напротив – такива има, те стават все по-властни вече дузина години, и тяхната зловредна обществена роля е определяща както за сегрегацията и мизерията на ромските махали и за купуването на гласове, така и за застоя в местния бизнес, корупцията и мудното усвояване на европейските фондове. Темата за местните олигархии е едно от нещата, които провокираха мен и много мои приятели да се включим в политиката именно след местните избори 2003 година, когато ясно се видя, че и бившите „сини“ политици съвсем не са имунизирани срещу това влияние и е видима заплахата цялата местна политика да бъде подчинена на корпоративни и мафиотски интереси, без оглед на политическата принадлежност на управляващите.

Но точно Георги Първанов и Бойко Борисов да свикват КСНС, за да правят списък на олигарсите, е колкото смешно, толкова и цинично. Те имат списъка. Достатъчно е да проследим срещите на Първанов с местни величия при създаването на мъртвороденото „АБВ“ или да видим кои стари кметове подкрепя ГЕРБ на настоящите местни избори.

Нужен ли е КСНС, за да се запознаем с далаверите на Йордан Лечков, след като европейските фондове на общината му бяха спрени?

Колко списъка ни трябват, за да видим, че при управлението на Кирил Йорданов Варна стана града с най-лоша бизнес среда, малките предприемачи фалираха, шепа фирми завладяха всички обществени поръчки, а групировката ТИМ почти изцяло измести публичната политическа власт?

В кой списък са имената на „брокерите“ в Столична община, започнали дейността си като хора на Софиянски и Антоан Николов, а днес приютени от ГЕРБ на миловидната Фандъкова? В списъка на местните олигархии или в листите на ГЕРБ, където те са пак на избираеми места?

Къде да търсим антуража на Цонко Цонев? В следствения арест или в щаба на управляващите?

Мога да изброявам още десетки общини, само за пример ще дам най-известните – Несебър, Правец, Разлог ...

Не, Първанов и Борисов не са решението. Те са проблема. Те са приятели, покровители и продукт на феодалите и олигарсите. Те с тях си пият ракията, слушат им певачките и си ходят на лов.

Мога само да се гордея, че ДСБ не подкрепя такива кандидати. Няма ни в списъка нито на купувачите на гласове, нито на клакьорите по трапезите, нито на приятелите на местните „благодетели“. ДСБ не купува и не се продава. Навсякъде в страната издигаме и подкрепяме хора, които са доказали, че не се приемат не просто мафиотските порядки, но и примиренческия модел на съгласие със силните на деня и с местните благодетели. С лекота цитирам кандидатури, които подкрепят тезата ми – Николай Недков във Варна, Петър Петров в Балчик, Митко Сяров в Сливен, Евгени Чобанов в Каварна. Всички те не просто не се съобразяват с местните господари. Те градят кампанията си на политическа атака срещу мафиотския модел, осигуряват политическо представителство на дребния бизнес, на независимите предприемачи, земделци и хотелиери, на гражданите срещу зависимата и корумпирана администрация. В столицата Прошко Прошков направи нещо повече – той атакува не само слабото управление на администрацията на Фандъкова. Атакува цялостния ориенталски модел на управление на ГЕРБ, опитите на Борисов и Цветанов да овладеят корупционните схеми от времето на Софиянски и да ги свържат в съюз с милиционерски натиск върху гражданите.

Нека погледнем честно. Това смело поведение понякога печели, но и понякога губи. Не навсякъде кандидатите на демократичните партии ще надделеят над мафията. Промяната не става с една крачка.

Но тя започва там, където направим крачката.

Мъжкари

От известно време сме ощастливени от новината, че в България имало мъжкари - Ицето Стоичков и неговите приятели от МВР, пардон, ГЕРБ.

По-късно разбрахме какво е да си мъжкар.

Мъжкарско е да слушаш концерти на Веско Маринов, докато държавата ти гори.

Мъжкарско е да си пиеш кафето и да подкрепяш Йордан Лечков - с присъда, още осем висящи дела, спрени еврофондове заради корупционен модел на обществени поръчки. Вече два пъти компрометирал изборите в Сливен с масово купуване на гласове ...

Мъжкарско е да подкрепяш Кирил Йорданов във Варна и да го обявяваш за пръв приятел. С надеждата, че ще си припишеш победа, спечелена с купени гласове ...

Мъжкарско е да подкрепяш Каварненския тарикат Цонко, с тримата най-приближени служители на общината окошарени за корупция и кражба на общинска земя, с "циганския кмет" от дясната му страна, обявил търговията с гласове за успешен модел на интеграция. Отново в очакване на победа с купени гласове ...

Мъжкарско е да обявиш да включиш на избираеми места в столичната си листа хората, които са изнудвали собствения ти кандидат-президент за половин милион евро и са лицата на корупцията в столичната община от няколко години преди да вземеш властта, та до днес, и очевидно - и утре ...

Особено мъжкарско е да изтеглиш полицията пред лицето на тълпа футболни ултраси, въоръжени с коктейли "Молотов" и да оставиш правосъдието в ръцете на развилняла се расистка тълпа. И на другия ден да се правиш на мъдър и приятно разсеян. Забравих ... мъжкарите са били на концерт на Веско Маринов, те не знаят какво е станало ...

Всъщност същите мъжкари, тогава ръководители на МВР (още не се казваше ГЕРБ, а само МВР) преди девет години разхождаха едни други цигански барони из страната, вместо да предадат на съд виновните (ако има такива) и да възпрат развилнялата се тълпа във Видин.

Сега разбирам. Мъжкарството е обратно на мъжеството. "Овца без история" в лъвска кожа. Мизерия, както казваше капитан Б. Борисов (нищо общо, честно момче от село) - ротният ми в казармата.

Или както казват Deep Purple - Maybe I'm a Leo, but I ain't a lion ...

.

.

ТИМ-Building

Този текст започнах отдавна. Заглавието обаче ми щукна днес, след като видях великолепната карикатура на Комарницки в "Сега".

От повече от две седмици, медиите и неколцина активисти на ГЕРБ–Варна драматизират около подкрепата на Бай Бойко, Цветан Цветанов, Павел Димитров (in order of appearance) за (без)действащия кмет на Варна Кирил Йорданов. В крайна сметка, управляващата партия очаквано подкрепи кандидата на статуквото, срещу което на думи се бори от 4-5 години, а на дела подкрепя усилено поне от 2, като му осигурява мнозинство в общината, в странна коалиция с ДПС, "Атака", "Нашия град" и пр.

Драма има само в медиите и може би в главите на неколцина местни "гербери".

На практика, между Кирил Йорданов и ГЕРБ съществува здрав и принципен съюз, основан на споделени ценности и начин на живот:

- Непрозрачно и некомпетентно управление;

- Баланс на различни корпоративни интереси, които формират приоритетите на управлението;

- Отстъствие на политическа воля и защита на обществения интерес;

- Евтин популизъм и надуване на рейтинг чрез зависими медии;

- PR стратегия, основана на рязане на ленти, спортуване, общи снимки с мацки и пийване в компания на заможни приятели.

...

И ... да. Стратегическо мълчание по теми, свързани с ТИМ и дъщерните ѝ дружества.

Толкоз. Нищо неочаквано и странно.

За любителите на турски сериали и сърцераздирателни истории:

Не тъгувайте, бракът е по любов.

.

.

Войната с(ъс) запетайките

Преди десетина години, един известен спортен коментатор похвали футболиста на "Левски" Бисер Иванов-Легендата, че "проявява желание за активност". Този по-скоро случаен израз доста добре описваше ентусиазираното лутане на играча с №4 и обезпокоително неясни функции на терена. И все пак, на фона на отегчените и арогантни "звезди" на българския футбол, Легендата предизвикваше симпатия ако не с таланта, то поне с ентусиазма си... Но това беше тогава, и беше само футбол.

Подобно доброжелателно отношение имаше и към "политическата воля" на МВР в първите месеци от управлението на ГЕРБ. Хората сравняваха наглостта на Румен Петков и Ахмед Доган с привидно искрената несръчност на Цв. Цв., който трудно успяваше да върже смислено изречение и явно не знаеше какво трябва да се случи, но пък усилено кОпаше с багера...

Това съвсем не беше само футбол, а нещо твърде сериозно. И все пак, и този период е в миналото.

През последната година "картинката" (цитирам едно от многото поразителни интервюта на вътрешния министър напоследък) е доста изменена и изглежда така:

- От едната страна на въображаемата "барЕкада" стоят Цветанов, лобистите от ПГ на ГЕРБ, кадровиците от Висшия съдебен съвет, няколко техни скандални назначения на високи нива в съда, целият среден и висш ешелон на прокуратурата, целият висш ешелон на МВР.

- От другата страна стоят повечето съдии и адвокати в България, в огромната си част почтени хора, а някои - и много добри юристи. Все хора, които от години призовават да се смени ВСС и да се промени начина на избиране на съвета, да се преустанови безобразният натиск върху съдиите, да се спре корупцията в "кадруването" и практиките на партийни и мафиотски назначения. И още нещо, много важно - да се отнеме на кадрите на прокуратурата (безспорно най-неефективната, безхаберна и нереформирана част от системата) правото да контролират назначенията в съда, както и да се реформира самата прокуратура, като се въведат някакви методи на контрол върху това изчадие на късния комунизъм и ранния преход.

Черешката на тортата е назначаването на двама прокурори за членове на ВСС от парламентарната квота - по предложение на "независимите" (а всъщност - сменящи различни партии под давлението на едни и същи спонсори) депутати и с гласовете на ... ГЕРБ. Нека го кажа много ясно - г-н Нестор Несторов е знакова фигура от епохата на най-голямото прокурорско своеволие и безхаберие, едно от лицата на провала на наказателното правораздаване. Другият господин, освен че е напълно неизвестна персона, е имал честта да обитава едно от най-безсмислените и лишени от реална работа звена на системата - военна прокуратура.

Какво се крие зад това разположение на силите и зад главоломния ход с назначаването на тези две лица във ВСС? Какво се крие зад упоритата подкрепа, която Цветанов дава на прокуратурата, въпреки постоянните ѝ провали да вкара в зала годно обвинение?

Ще предложа един нетрадиционен отговор - просто прочетете декларацията на ПГ на ГЕРБ от 19.07.2011г. Ще цитирам само един абзац:

Втората половина на българския преход роди формулата на политическите търговци - че дори и най-бездарния ни представител е сто пъти за предпочитане пред кресливите, политически късогледи и корумпирани опоненти. ГЕРБ постави едно санитарно условие за успешно управление – честността и сме сигурни, че тя ще гарантира пълния ни мандат. Няма да оставим управленито на автопилот... политиката на автопилот не е лесна работа - първо трябва да умееш да си осигуриш условия за автопилотиране.

Тук вече не сме свидетели на поведение, заслужаващо снизходителната симпатия, с която публиката на "Левски" окуражаваше Бисер Иванов-Легендата. Свидетели сме на санкюлотска ярост на уплашени и неграмотни хора, които не могат да поставят една запетая на мястото ѝ и използват пълния член от време на време, за развлечение. Явно в групата на управляващите малцината запознати с правописа са изпаднали в немилост, а всеки порив към разум и умереност бива потушен като метеж срещу лидера.

Правораздаването е тежка, уморителна и често силно формализирана дейност. Тя изисква упоритост, последователност, но и задълбочени знания, и перфектно следване на сложни процедури. Всеизвестният каламбур със запетайките е, разбира се, пресилен. Но пренебрегването на формалните правила на процеса води или до провал на обвинението, или до произвол на властта и диктатура.

Управляващите са неспособни (а мнозина от тях и не желаят) да се справят със сложността на задачата, поради което - и постоянно изправени пред срамни провали на шумните си PR акции. Не могат обаче да се отдадат и на властови произвол, най-малкото защото ЕС обединява най-взискателните към човешките права и юридическия перфекционизъм общества...

Изправени пред провала у дома и неговата смекчена, но съвсем категорична оценка в доклада на ЕК, те се отдават на последната битка, в която имат видими шансове за успех - тази със запетайките. А ако съдим по собствената им интерпретация на доклада, те се подготвят и за политическа битка с реалността.

Нея, в крайна сметка, дори Бате Бойко е обречен да изгуби.

.

.

Донт ду дис ет хоум, Borissov

Истината е, че темата заслужава по-сериозен коментар, който се опитахме да дадем на вчерашната пресконференция. От позицията е ясно, че ДСБ подкрепя ограничаването на бюджетния дефицит, но не и изискването данъци да се променят с квалифицирано мнозинство от 2/3. Надали е случайно, че такава мярка няма не само в “...Германия, Полша и Чили" но и в Антигуа, Тринидад и Тобаго или Сиера Леоне.

Но, да цитираме :

„Подобен пакт и подобни мерки са присъщи само на истински десни партии, а не – на ДСБ. Ако е необходимо, винаги бих могъл да възложа на Дянков - да им обясни Пакта за финансова стабилност, защото той е една крайна дясна мярка, която не е записана в учебниците по политикономия на социализма”

и

„Искам да благодаря на СДС, че не се подведоха по г-н Костов вчера, защото от една страна г-н Костов няма как да разбира какво е това финансов пакт за стабилност"

Цитатите са от...

снимка - copyright wtv, през news.bg.

... Бойко Борисов, PhD.

Действително, темата си струва и разговора, и спора. Но нито разговорът, нито спорът по тази тема могат да бъдат водени с българския премиер. Изказванията му не заслужават дори коментар. Струва си обаче едно кратко предупреждение:

Не всичко, което гледаме по телевизора, е толкова лесно и безопасно, колкото изглежда. Аз гледах премиера Борисов, във вихъра на собствените му специфични умения на инструктор по карате, да прави подсечка на земеделския министър. Не бих си позволил да го опитам с колега в кантората, без нарочна подготовка. Някой може да пострада ...

Господин Борисов, в сферата на публичните финанси властта в ръцете Ви напомня бензинова резачка в ръцете на двегодишния ми син. Ако действително вярвате, че Иван Костов не знае какво е този пакт за финансова стабилност - моля Ви, не експериментирайте точно Вие. Не правете неща, които дори "Костов не разбира", нито неща, които "не ги пише в учебниците" ... (Ограничете се с маваши-гери, насочено към някой по-твърдоглав министър)

За да не чуете следващия път вместо умилителното "Конграчулешънс, Борисов", нещо което звучи горе-долу така:

"Дондудисетхоумплиз"

.

.

И замирисва на ... зле

Какво всъщност се случва? Все повече хора, които срещам, си задават този въпрос. Отдавна не сме се чувствали толкова объркани и забити. От онова лято на '96, когато хлябът изчезна от магазините, а опашките се преместиха пред чейндж-бюрата. Още по-отдавна не сме се чувствали и толкова несигурни - от онази зима, в която ДС изкара първите си уродливи отрочета (сред тях - днешния държавен глава...) да протестират срещу ... правото на български граждани да носят името на дядо си и да кръстят дъщеря си с името на майка си.

Безработицата се покачва до 12%; (а министър Младенов спори с радиото...)

Незаетите трудоспособни са вече 1.7 милиона;

Дефицитът в НОИ за 3 месеца е 1 милиард; (а премиерът принуждава шефката на НОИ да си подаде оставка, при все че не тя събира вноските и разбира се, говори за "бойкот")

Дотук нищо ново - за всичко това разумните хора в България предупреждаваха (хайде по-нескромно - предупреждавахМЕ) още през ранната есен на 2010...

Но има и нови, непредвидени неща:

Партньорът на властта Сидеров организира

младежи с черни тенсики и каскети на нападат хора по време на молитва, под благодушния поглед на МВР.

Партньорът на властта Тренчев плаши с "банди от емигранти", заради които нямало да можем да пътуваме София-Пловдив.

Виновниците за срива в социалната политика на правителството насочват гнева на публиката към различните. Стара, изпитана и доказано смъртоносна стратегия.

На този фон, все по-убедителна става хипотезата, че ГЕРБ и "Атака" разиграват режисиран конфликт с крайна цел - обществено напрежение и изборна победа на "партиите на силната ръка".

Усещането е сякаш цялата държава се е превърнала в магистрала "Люлин" - 18 километрова отсечка между Филиповци и Перник, със задръствания от двата края и струваща стотици милиони евро, по която премиерът крачи гордо и "си" пази мантинелите.

И хич не е смешно вече. Мирише на гнило.

.