Последователи

19 януари 2012, четвъртък

... и очень, очень хочу другую!


Слушах, а после и прочетох внимателно встъпителното слово на новоизбрания президент г-н Росен Плевнелиев (Читателите на блога знаят, че гласувах за него на втори тур, без никаква симпатия). Впечатленията ми са по-скоро положителни. Речта беше излишно дълга и пълна с шаблони, което беше характерно за г-н Плевнелиев през цялата му кампания, и е изобщо много характерно за ПП ГЕРБ.


Като се абстрахираме от шаблоните, обаче, речта беше много смислена. По-скоро подходяща за партиен лидер и министър-председател, отколкото за президент, безспорно. Повечето съдържателни послания са от сферата на изпълнителната власт.

Най-силно впечатление ми направи острото противопоставяне срещу любимите заклинания на министър-председателя Борисов:

Няма "пряк път към богатството". Богатството се изработва. Пенсиите и доходите също. Политиците не създават пари, създава ги икономиката. За да я подпомогнем, ние сме длъжни да създадем предпоставки за заетост, за привличане на качествени инвестиции, за премахване на излишната административна тежест за бизнеса и за създаване на добре работещи институции.

Това, че имаме нисък държавен дълг, не означава, че имаме силна икономика. Това, че имаме ниски данъци, не означава, че сме атрактивни за инвеститорите. Това, че сме стабилни в кризата, не ни прави по-богати.

България стана символ на фискална дисциплина и ред и е единствената държава в Европейския съюз, която е с повишен рейтинг по време на кризата. Това е постижение на няколко правителства последователно.

Нека няма съмнение - това нито е случайност, нито приятелско намигване, а политическа атака. Преведено на политически език, който президентът не може да си позволи, това е политическо послание, опозиционно на политиката на ГЕРБ - сегашният вид бизнес-милиционерско управление на икономиката не работи. Не помага и ролята на "Бащица", която премиерът е заел.

За мен всичко това е приятна изненада. Дали Росен Плевнелиев ще посмее да развие тези послания, е въпрос на смелост и упоритост. Не знаем дали е способен на това.

Но вече знаем отношението му към управлението на Борисов. Сещате ли се за стария виц:

Питали един съветски евреин "Как относитесь к советской власти?" А той отговорил "Как к собственой жене - немножко люблю, немножко боюсь, ... и очень, очень хочу другую!".
.

5 коментара:

Радан Кънев каза...

И да - извинете грешките в руския. Не е използван писмено от десетилетия...

Стойчо каза...

Споко, само едно "н' си изпуснал ;)

Пейо каза...

Не разбирам защо точно ти изразяваш доволство?

Борисов създава собствената си алтернатива. Докато властта е единна в Партията не само може, но и трябва да има "идейни течения", "дискусионни клубове", "крила", "кръжоци" и всичко което ще позволи на Партията да се разширява, чисти и променя. Така се управлява 35 години.

Тази "опозиция" ще привлече, погълне и в крайна сметка унищожи "автентичните" десни. А "сините"... те още паметници бутат, руски агенти разкриват или както се казва във вица - войната свършила преди 20 години, а те още влакове взривяват.

Belomore каза...

А какво, да жали за пропуснатите възможности на Калфин ли?

Анонимен каза...

Мисля , че оптимизмът ти , по повод на фразата "няколко правителства" е неоснователен. Преди ден или в същата реч Плевнелиев уточни "В последните 10 години". За мен това е линията на ББ - лека дистанция от СК.
Поздрави! Симеон