Мислех да направя резюме на интервюто, което направихме с Иво Беров за новия му сайт (на който и аз смятам да сътруднича като автор, доколкото мога). Но се замислих за името на сайта - "Интересни времена". Трудно можеше да има по-добро попадение за заглавие на медия, създадена в края на 2011 година. Отдавна (и никога в моя живот) времената не са били толкова "интересни"* ...
Същественото е какво точно се случи, какво направи 2011 толкова смутна, а 2012 толкова непредвидима и будеща толкова страхове?
Дали е дълговата криза в еврозоната, хроничната слабост на американската икономика, липсата на политическо лидерство и от двете страни на Атлантика? Или непредвидимите последици на революциите в бедните и пренаселени арабски държави, съчетани с Ирак без американска войска, Иран - може би с бомба, а Израел - изолиран под управлението на слабо и безотговорно правителство без силен и смислен политически противник (звучи ли ви познато - това може да се каже за повечето правителства в западния свят....)?
Същественото е какво точно се случи, какво направи 2011 толкова смутна, а 2012 толкова непредвидима и будеща толкова страхове?
Дали е дълговата криза в еврозоната, хроничната слабост на американската икономика, липсата на политическо лидерство и от двете страни на Атлантика? Или непредвидимите последици на революциите в бедните и пренаселени арабски държави, съчетани с Ирак без американска войска, Иран - може би с бомба, а Израел - изолиран под управлението на слабо и безотговорно правителство без силен и смислен политически противник (звучи ли ви познато - това може да се каже за повечето правителства в западния свят....)?
Според мен всичко това са по-скоро симптоми. 2011 ни оставя изправени пред колебания и избори по поне три основни въпроса, които са същностни за Западния свят. Разколебани са всъщност представите за Запада, какъвто го виждахме през '89 и към който се стремяхме през 90-те:
Никога в последните петдесетина години не са били толкова разколебани вярата и подкрепата в общество, основано на политическа демокрация, защита на индивидуалните права и толерантност. Под въпрос е не просто умението на обществата ни да гарантират личните и религиозни свободи и да интегрират чужденци (което е основно качество на силните и жизнени общности). Под съмнение се поставя самата способност на демократичното управление да взима полезни и независими решения. След '89 година либералният обществен ред беше взет за даденост, а ценностите на свободата - заместени от нелепи бюрократични опити за създаване на "идеално" общество и от кресливи групови интереси.
Когато приемеш нещо важно за даденост, често го губиш. Историята доказва, че това с особена сила се отнася за свободите ни. Днес противниците на традиционната либерална демокрация са по-силни и по-влиятелни от всякога, а защитниците ѝ - уморени, корумпирани и неубедителни, със заслужен ореол на конформистки дядковци-гешефтари с розови бузи и зле прикрити финансови и любовни афери.
2. Бъдещето на социалната държава и пазарното стопанство.
Няма съмнение, че социалната държава е изправена пред тежка и заслужена криза. През годините се осъществи подмяна на идеите на Лудвиг Ерхард за общество на отговорността и благосъстоянието (Wohlstand für Alle ), основано на труд и конкуренция между свободни предприемачи. То беше заместено от идеите за осигуряване на всеобщо благоденствие, в т.ч. и без труд ( Welfare State). С особено силен популизъм и корупционни практики "държавата на благоденствието" беше наложена (в т.ч. от десни управления) в страните от Южна Европа. За разлика от Скандинавските страни, там този модел не допринесе за подобряване на образованието, дълголетието и здравето на хората, а още по-малко - за развитие на професионалната квалификация и в крайна сметка - общо забогатяване и преодоляване на социалното разслоение. Напротив - задълбочи изолацията на бедните, затвори трудовия пазар, засили зависимостта от бюрокрацията и политическата злоупотреба със социалните помощи. Всичко това са явления, които наблюдаваме и в българската псевдо-социална политика.
Днес социалната пазарна икономика е подложена на унищожителни атаки както от ляво, така и от дясно. Най-тежката и ефективна атака обаче не е политическа - тя е пазарната атака от общества с ниски стандарти на социална защита, от икономиките на Китай и Индия, които не са социални държави. Европа, а в голяма степен и Северна Америка са изправени пред огромно изпитание - да променят и приспособят социалните си системи, или безпомощно да наблюдават рухването им, на фона на държавни фалити.
Под въпрос е както желанието, така и способността на западните общества да проведат политически спор за тези цели, да променят социалните си системи и в крайна сметка - да съхранят социалната пазарна икономика.
3. Бъдещето на обединена Европа.
Както политическите свободи и "социалните права" (а всъщност - неограниченото разпределение на блага от властта), така и интеграцията на Европа, бяха приемани за даденост. Приятно за едни, противно на други, разширението на ЕС и стопанското и политическо сближаване на страните се приемаше за естествен, едва ли не природен процес. Процесът се развиваше в отношенията между все по-голямата и все по-безотговорна бюрокрация на ЕС и правителствата на държавите. Парадоксално или не, и най-големите евроскептици, и най-запалените федералисти (все маргинални групи доскоро) критикуваха, напълно основателно, липсата на демокрация в интеграцията на ЕС. Отсъствието на гражданите, за сметка на техните правителства.
Дебатите за проекта за Конституция и Лисабонския договор бяха повече от показателни. Те преминаха по линията на най-малкото съпротивление, с отчитане на интересите на всички групи за натиск, но без мнението на гражданите и завършиха с нефелен компромис. Днешната криза е последица от тези компромиси и от процеса на половинчата "интеграция". На държавите са отнети достатъчно лостове на паричната и фискална политика, за да се справят сами с проблемите си, а на Съюза не са дадени подходящи инструменти. Повредата е видима за всички, но няма нито майстор с правомощия, нито куфар с отвертки.
Европа няма политически средства да решава политически проблеми. Управлението на ЕС (бюджет, разпределение на средствата, сигурност, социални политики) не се осъществява по демократичен път. На националните държави се налагат ограничения "от Брюксел", а в самия Брюксел решенията се вземат от правителства и администрации, а не от политически представители. Окаяната роля на Европарламента е само пример ...
Ясно е, че е дошло време за истински спор и конфликт за бъдещето на Европа. Време за решение дали гражданите на Европа ще имат правата да определят бюджета на ЕС, или такъв бюджет просто не бива да има. Дали политиците на континента ще поемат отговорност за неговата сигурност, или всяка държава ще се оправя сама. Дали общият пазар ще има отговорно управление - в това число отговорно и за съдбата на общата валута, или ще се сведе обратно до митнически съюз с неясно бъдеще. И не на последно място - дали Европа ще има истински отговорни трансгранични политически партии, или днешните бюрократи-мижитурки, които вдигат рамене пред безобразията на корумпираните си "дъщерни" организации и не носят никаква отговорност за това.
В крайна сметка аз съм убеден, че процесите в ЕС ще решат - за европейските държави - и първите два въпроса за съдбата на либерално-демократичния модел и на социалното пазарно стопанство. Моето мнение е, че единствено политически силен Съюз може да осигури политическите права на своите граждани и достатъчно устойчив общ пазар, на който стандартите на образование, здравеопазване и социална защита да бъдат сред най-високите в света.
И да. Зле е в такива интересни времена да те управляват хора, за които всичко написано по-горе са празни приказки и глупости, които нито се ядат, нито могат да бъдат ритани.
––––––––––––––––––––
*Доскоро това беше популярен евфемизъм за противна манджа или отблъскваща дреха. Сега е името на страха ни от смутно и несигурно бъдеще...
.
.
10 коментара:
Видях на сайта "интересни времена" - този сайт не се подпомага от никого. Възможно ли е да се подпомага от "дарения" - примерно 10-15 лв, понеже все пак пари си трябват, а аз почвам да усещам, че ако не си плащам за независима журналистика, някой друг ще си плати да я убие.
Прекрасна политическа платформа.
Виждам, че независимо сме стигнали до подобни изводи, особено за конституционния компромис и лисабонската кръпка.
Сега остава да се превърне в европейска политическа програма ;-)
Костас, явно вече трябва да съм спокоен за бъдещето на Европа, опраихте я, алал ви вера!
Като остане малко време, опрайте я и Българията, джанъм.
Шегата настрана - изглежда четем различни неща.
Да ме прощаваш, но аз платформа не виждам. Виждам един (поредният) добър анализ, много по-добър от други анализи, правени от хора със свързани с анализите им претенции и заплащане за целта дори.
Но дотук, къде я видя платформата, пък и политическа?
Не съм убеден, че самият Радан е имал съзнанието, че пише "платформа"???
Пиша този коментар не за да се заяждам на дребно, а защото все повече се убеждавам, че има някакви изначални терминологични и методологични обърквания сред това, което условно можем да наречем граждански активно общество (вкл. интернет сегмента му).
Да посочиш проблема точно и с верни думи е съществена част от решението, но не и самото решение.
Да зададеш верния въпрос с вярната му формулировка не значи, че отговорът е предрешен.
Цялата 2011 мина в анализи - повече или по-малко точни, прецизни, ударни, саркастични, сардонични, холерични.
И националната, и световната неправда бяха разбити от анализи.
И дотук.
Преди вече няколко месеца, след изборите, Темплар зададе в серия постове едни въпроси, които биха могли да бъдат опростено обобщени като "Кои сме ние и за какво се борим".
Важни въпроси, които останаха без отговор и развитие, за съжаление.
Имам доста бележки по първите две части на постинга, но ще се огранича с бележки върху мислите ти са ЕС:
"Разширението на ЕС и стопанското и политическо сближаване на страните се приемаше за естествен, едва ли не природен процес."
- Не съм съгласен. Разширението дойде в резултат на политически решения, зад които застанаха определени лидери. Ето пример: Тони Блеър, който даде рамо за започването на преговори с България и Румъния през 1999 г. Или ролята на Германия през 90-те като двигател на процеса. Никой не си е правил илюзии за автоматизъм.
Примерите по посока на задълбочаването са още по-конкретни. Без Митеран и Кол, да кажем, нямаше да има Маастрихт и евро, нито пък огромно постижение като Единния пазар (за който трябва да отчетем и ролята на Тачър, а и на Жак Делор).
"Дебатите за проекта за Конституция и Лисабонския договор бяха повече от показателни. Те преминаха по линията на най-малкото съпротивление, с отчитане на интересите на всички групи за натиск, но без мнението на гражданите и завършиха с нефелен компромис."
За Лиссабон нямаше никакъв дебат. За Констутуцията имаше обаче - за пример двата референдума. А битките в Конвента въобще не спомагаха за движение по линията на най-малкото съпротивление.
"Европа няма политически средства да решава политически проблеми. Управлението на ЕС (бюджет, разпределение на средствата, сигурност, социални политики) не се осъществява по демократичен път. На националните държави се налагат ограничения "от Брюксел", а в самия Брюксел решенията се вземат от правителства и администрации, а не от политически представители. Окаяната роля на Европарламента е само пример …"
ЕС има толкова средства, колкото дадат политическите й лидери, които от своя страна имат интерес да печелят избори на национално ниво. Затова и бюджетът на ЕС е толкоз мижав (ок. 1% от БВП на Съюза). Проблемът с демократичния легитимитет е сложен. В края на краищата най-важните решения на ниво ЕС се взимат съвместно от а. демократично избраните национални правителства (в Съвета) и б. от Европарламента, пряко избиран от гражданите. Ролята хич не му е окаяна. Напротив - с всеки нов договор расте. Проблемът е, че гражданите не го припознават, не участват в евроизбори, а самите кампании вървят главно по национални теми, не общоевропейски въпроси. Трудно е да създадеш демократично управление на наднационално ниво при положение, че няма европейски демос.
Дали общият пазар ще има отговорно управление - в това число отговорно и за съдбата на общата валута, или ще се сведе обратно до митнически съюз с неясно бъдеще. И не на последно място - дали Европа ще има истински отговорни трансгранични политически партии, или днешните бюрократи-мижитурки, които вдигат рамене пред безобразията на корумпираните си "дъщерни" организации и не носят никаква отговорност за това."
Да не забравяме Единния пазар, съграден 1986-92 г, който либерализира европейските икономики и донесе растеж. Ако загине еврото, натискът върху него ще е огромен. Митническият съюз е постижение от края на 60-те все пак. Оттогава е извървян бая път.
"В крайна сметка аз съм убеден, че процесите в ЕС ще решат - за европейските държави - и първите два въпроса за съдбата на либерално-демократичния модел и на социалното пазарно стопанство. Моето мнение е, че единствено политически силен Съюз може да осигури политическите права на своите граждани и достатъчно устойчив общ пазар, на който стандартите на образование, здравеопазване и социална защита да бъдат сред най-високите в света."
Вече обсъдихме този въпрос, но пак да си кажа. Основен принцип на ЕС е субсидиарността. И двамата сме съгласни, че образованието, здравеопазването и социалната защита са работа на отделните страни-членки. Всеки си решава според националните условия колко харчи, как и за кого. Така е легитимно и демократично. А и честно казано с 1% от БВП такива задачи не са по силата на Брюксел.
Нека да преформулираме въпроса: какви точно институции и политики са ни нужни на европейско ниво, които да подпомогнат държавите в техните усилия? Хеле такива бедни и немощни държави като нашата.
Благодаря на Радан Кънев за статията "Интересни времена", както и на хората които комментират тази статия.
Както се казва, не всичко е загубено за родната ни България.
Благодаря на Радан Кънев за статията "Интересни времена", както и на хората които комментират тази статия.
Както се казва, не всичко е загубено за родната ни България.
Времената наистина са интересни, но и жестоки. Населението на Земята расте и 3/4 от него е гладно и жадно. Изобилието от хора на пазара на труда сваля цената на човешкият живот. Застаряващите и богатите стари икономики изнемогват да поддържат високия стандарт и социални придобивки. Липсата на реален растеж води до свиване доходите на бедните и средната класа за сметка на печалбите на най-богатите.Това е резултата от глобализацията, която става по правилата и в интерес на капиталите номади,които са в позиция да изнудват държавите за сваляне на данъците и други отстъпки, които имат своите убежища в офшорните зони и т.н. Срещу тяхната икономическа власт не стои политически отговор и регулации, които да направят алчността продуктивна и полезна.Вероятно предстои дълбока криза и дори депресия защото когато трудът се продава все по-евтино няма кой да купува. Днес синдикатите и левите не са в позиция да защитят доходите и цената на труда дори в най-развитите икономики, а ако успеят, националната икономика става неконкурентоспособна. Когато вълците пишат правилата на играта, агнетата ги дерат живи по два пъти.
Въпреки интелигентните и аргументирани коментари, смятам че, текстът си е една отлична платформа.
Искам да направим разлика между платформа и програма.
Платформата фиксира проблеми, дава диагноза и дава перспектива за бъдеща работа, но не предлага конкретни стъпки.
В този смисъл, моите адмирации, защото мисля по много подобен начин. Аз нямам нужда от конкретни стъпки, поне не в момента.
Просто не сме стигнали до момента в който трябва да пишем четирилетните планове.
Първо трябва да се разберем каква точно е целта ни и защо точно това е целта ни.
А после ще помислим и с какво оръжие ще я преследваме.
Признавам, на мен ми е много по-интересна първата част от разговора, защото за втората си има политически технологии, отдавна познати и отработени, ако не у нас, то в други държави.
@ Радане
Малко офтопик е, но все пак за правата иде реч - давам линк към моя тема, където те споменавам, но мисляу, че ще ти бъде по-интересен моя коментар (2-ри по ред).
http://semkiibonbonki.blogspot.com/2012/04/blog-post_5636.html
Публикуване на коментар