... but it is, perhaps, the end of the beginning.

До преди една-две седмици, харизмата на г-н Борисов изглеждаше непокътната. Дотолкова, че според наблюдателите той имаше едва ли не гарантиран втори мандат като министър-председател, макар и би в коалиция.

Днес нещата изглеждат съвсем различно. Само за няколко дни, Борисов претърпя серия от удари, които, ако взаимстваме прочутата реч на Уинстън Чърчил, надали са началото на края му, но със сигурност са "КРАЯ НА НАЧАЛОТО". Или както се изразява Емилия Занкина в чудесното си интервю за "Гласове" - меденият месец свършва, изтича периодът, в който всички номера минаваха и властта излизаше "суха" от пороя на собствената си корупция и некомпетентност:

1) Борисов и ГЕРБ най-сетне бяха принудени на практика да признаят корупция в управлението и да отстранят Андрей Иванов от поста му. На феномена Андрей Иванов (личността не заслужава внимание) ще посветя нарочен текст, защото ми е стара слабост...

2) Което е по-зле, столичните лобита в ГЕРБ се сблъскаха челно, сблъсъкът се пренесе между Борисов и Цветанов, и в крайна сметка, милиционерското лоби надделя. Андрей Иванов остана начело на столичната организация, а дясната му ръка го "наследи" начело на СОС. Борисов претърпя първия си тежък кадрови провал в партията, а най-зловредното лоби - това на бизнес-милиционерите - пожъна пореден успех. Оттук насетне ГЕРБ ще бъде все повече бизнес-милиционерска партия.

3) Новоизбраният президент Росен Плевнелиев хвърли ръкавицата още с встъпителното си слово. Не беше нужно да слушаме твърде дългата и на моменти досадна реч. Достатъчно беше да гледаме изражението на Борисов ...

4) След краха на Берлускони и Виктор Орбан и предвид предстоящата почти сигурна загуба на Саркози, популисткият мачо-десняк вече хич не е на мода в ЕНП. Дори пълното подлизурство на Борисов не може да замаже (или напротив - усилва?) страховете и досадата, които той предизвиква западно от Трън.

5) И най-важното: Свърши се легендата за Борисов като гениален комуникатор. Най-вероятно изнервен от провала в София и главозамаян от успеха на "хумора" си, той направи фатална крачка с изказването за "пържолките" и извиненията. Голяма част от българските граждани слушат с удоволствие гаврите на премиера с Народното събрание и с инзтитуциите изобщо. Гаврата с човешката трагедия обаче не е по ничий вкус...

Оттук насетне, Бойко Борисов е сам с икономическия провал на управлението си и с милиционерската партия на "Цецо". И - честно казано - не виждам какво повече има да се коментират изцепките му. "Аристократичната" насмешка към едно зловредно управление е несериозна, когато хората губят работата си, затварят фирмите си и не могат да покриват ипотеките си.

Темата вече е как изглежда и какво предлага отговорната алтернатива на това управление.

.

... и очень, очень хочу другую!

Слушах, а после и прочетох внимателно встъпителното слово на новоизбрания президент г-н Росен Плевнелиев (Читателите на блога знаят, че гласувах за него на втори тур, без никаква симпатия). Впечатленията ми са по-скоро положителни. Речта беше излишно дълга и пълна с шаблони, което беше характерно за г-н Плевнелиев през цялата му кампания, и е изобщо много характерно за ПП ГЕРБ.

Като се абстрахираме от шаблоните, обаче, речта беше много смислена. По-скоро подходяща за партиен лидер и министър-председател, отколкото за президент, безспорно. Повечето съдържателни послания са от сферата на изпълнителната власт.

Най-силно впечатление ми направи острото противопоставяне срещу любимите заклинания на министър-председателя Борисов:

Няма "пряк път към богатството". Богатството се изработва. Пенсиите и доходите също. Политиците не създават пари, създава ги икономиката. За да я подпомогнем, ние сме длъжни да създадем предпоставки за заетост, за привличане на качествени инвестиции, за премахване на излишната административна тежест за бизнеса и за създаване на добре работещи институции.

Това, че имаме нисък държавен дълг, не означава, че имаме силна икономика. Това, че имаме ниски данъци, не означава, че сме атрактивни за инвеститорите. Това, че сме стабилни в кризата, не ни прави по-богати.

България стана символ на фискална дисциплина и ред и е единствената държава в Европейския съюз, която е с повишен рейтинг по време на кризата. Това е постижение на няколко правителства последователно.

Нека няма съмнение - това нито е случайност, нито приятелско намигване, а политическа атака. Преведено на политически език, който президентът не може да си позволи, това е политическо послание, опозиционно на политиката на ГЕРБ - сегашният вид бизнес-милиционерско управление на икономиката не работи. Не помага и ролята на "Бащица", която премиерът е заел.

За мен всичко това е приятна изненада. Дали Росен Плевнелиев ще посмее да развие тези послания, е въпрос на смелост и упоритост. Не знаем дали е способен на това.

Но вече знаем отношението му към управлението на Борисов. Сещате ли се за стария виц:

Питали един съветски евреин "Как относитесь к советской власти?" А той отговорил "Как к собственой жене - немножко люблю, немножко боюсь, ... и очень, очень хочу другую!".

.

Няма нищо случайно...

Помните ли вица?

Ходил си един из Студентски град с налудничав и измъчен поглед и повтарял "Няма грешка, няма грешка, 40 блок, 204 стая, няма грешка, няма грешка ..."

Е, няма да го разказвам до края... Твърде е нецензурен и може би - расистки. Който се сеща, сеща :) Но точно за този виц се сетих, докато четях интервюто на общинския съветник от ГЕРБ (а преди това - от "Гергьовден"), небезизвестния г-н Радослав Тошев ...

Ама вижте, това е не се само срещу Плевнелиев, това е срещу кандидат-кмета на ГЕРБ и срещу общинските съветници на ГЕРБ. Аз просто съм удивен от цялата тази работа и не знам...

....

Доколкото познавам Цветан Цветанов, няма нищо случайно в неговите действия.

И така. Предполагам, че читателите на този блог следят сагата с поискания от общински съветници подкуп, мълчанието на съвестния гражданин Плевнелиев и изненадващата откровеност на председателя на щаба на ГЕРБ (т.нар. МВР), г-н Tsv. Tsv., титуляр на следдипломна квалификация по право.

Вече само наивници могат да си мислят, че Tsv. Tsv. е изтърсил компрометиращи факти за кандидата си случайно, от глупост. Това, че е глупав, съвсем не значи, че не познава прийомите на щаба на ГЕРБ (т.нар. МВР), и то добре. Познава ги, и то чудесно. И ги използва.

Показателно е, че вместо да затворят устата на послушните медии (което умеят отлично), от ГЕРБ охотно коментират, информация бълва от бумагите на Пеевски - телеграфи, монитори и други технически средства, в т.ч. и официозната bTV.

И така. В ГЕРБ се води мръсна милиционерска война за "разстановката" на силите след изборите. Очевидно е, че основен "рубеж" във войната е разпределението на баницата в Столична община, където - зад гърба на незаинтересуваната пионка, наречена "кмет" се вихрят далавери за стотици милиони. Тъй като от ГЕРБ не обичат да четат и да се учат от миналото, може би не знаят къде се разполагат силите след такава война - в опозиция.

А един поне видимо приличен мъж, родом от Гоце Делчев, който съвсем не иска да става президент, но вече не е и никога повече няма да бъде министър, скоро ще обикаля из Бизнеспарк София с налудничав, измъчен поглед и ще повтаря:

"Няма нищо случайно, нищо случайно на 6-ти септември № 29 няма нищо случайно" ...

.

Войната с(ъс) запетайките

Преди десетина години, един известен спортен коментатор похвали футболиста на "Левски" Бисер Иванов-Легендата, че "проявява желание за активност". Този по-скоро случаен израз доста добре описваше ентусиазираното лутане на играча с №4 и обезпокоително неясни функции на терена. И все пак, на фона на отегчените и арогантни "звезди" на българския футбол, Легендата предизвикваше симпатия ако не с таланта, то поне с ентусиазма си... Но това беше тогава, и беше само футбол.

Подобно доброжелателно отношение имаше и към "политическата воля" на МВР в първите месеци от управлението на ГЕРБ. Хората сравняваха наглостта на Румен Петков и Ахмед Доган с привидно искрената несръчност на Цв. Цв., който трудно успяваше да върже смислено изречение и явно не знаеше какво трябва да се случи, но пък усилено кОпаше с багера...

Това съвсем не беше само футбол, а нещо твърде сериозно. И все пак, и този период е в миналото.

През последната година "картинката" (цитирам едно от многото поразителни интервюта на вътрешния министър напоследък) е доста изменена и изглежда така:

- От едната страна на въображаемата "барЕкада" стоят Цветанов, лобистите от ПГ на ГЕРБ, кадровиците от Висшия съдебен съвет, няколко техни скандални назначения на високи нива в съда, целият среден и висш ешелон на прокуратурата, целият висш ешелон на МВР.

- От другата страна стоят повечето съдии и адвокати в България, в огромната си част почтени хора, а някои - и много добри юристи. Все хора, които от години призовават да се смени ВСС и да се промени начина на избиране на съвета, да се преустанови безобразният натиск върху съдиите, да се спре корупцията в "кадруването" и практиките на партийни и мафиотски назначения. И още нещо, много важно - да се отнеме на кадрите на прокуратурата (безспорно най-неефективната, безхаберна и нереформирана част от системата) правото да контролират назначенията в съда, както и да се реформира самата прокуратура, като се въведат някакви методи на контрол върху това изчадие на късния комунизъм и ранния преход.

Черешката на тортата е назначаването на двама прокурори за членове на ВСС от парламентарната квота - по предложение на "независимите" (а всъщност - сменящи различни партии под давлението на едни и същи спонсори) депутати и с гласовете на ... ГЕРБ. Нека го кажа много ясно - г-н Нестор Несторов е знакова фигура от епохата на най-голямото прокурорско своеволие и безхаберие, едно от лицата на провала на наказателното правораздаване. Другият господин, освен че е напълно неизвестна персона, е имал честта да обитава едно от най-безсмислените и лишени от реална работа звена на системата - военна прокуратура.

Какво се крие зад това разположение на силите и зад главоломния ход с назначаването на тези две лица във ВСС? Какво се крие зад упоритата подкрепа, която Цветанов дава на прокуратурата, въпреки постоянните ѝ провали да вкара в зала годно обвинение?

Ще предложа един нетрадиционен отговор - просто прочетете декларацията на ПГ на ГЕРБ от 19.07.2011г. Ще цитирам само един абзац:

Втората половина на българския преход роди формулата на политическите търговци - че дори и най-бездарния ни представител е сто пъти за предпочитане пред кресливите, политически късогледи и корумпирани опоненти. ГЕРБ постави едно санитарно условие за успешно управление – честността и сме сигурни, че тя ще гарантира пълния ни мандат. Няма да оставим управленито на автопилот... политиката на автопилот не е лесна работа - първо трябва да умееш да си осигуриш условия за автопилотиране.

Тук вече не сме свидетели на поведение, заслужаващо снизходителната симпатия, с която публиката на "Левски" окуражаваше Бисер Иванов-Легендата. Свидетели сме на санкюлотска ярост на уплашени и неграмотни хора, които не могат да поставят една запетая на мястото ѝ и използват пълния член от време на време, за развлечение. Явно в групата на управляващите малцината запознати с правописа са изпаднали в немилост, а всеки порив към разум и умереност бива потушен като метеж срещу лидера.

Правораздаването е тежка, уморителна и често силно формализирана дейност. Тя изисква упоритост, последователност, но и задълбочени знания, и перфектно следване на сложни процедури. Всеизвестният каламбур със запетайките е, разбира се, пресилен. Но пренебрегването на формалните правила на процеса води или до провал на обвинението, или до произвол на властта и диктатура.

Управляващите са неспособни (а мнозина от тях и не желаят) да се справят със сложността на задачата, поради което - и постоянно изправени пред срамни провали на шумните си PR акции. Не могат обаче да се отдадат и на властови произвол, най-малкото защото ЕС обединява най-взискателните към човешките права и юридическия перфекционизъм общества...

Изправени пред провала у дома и неговата смекчена, но съвсем категорична оценка в доклада на ЕК, те се отдават на последната битка, в която имат видими шансове за успех - тази със запетайките. А ако съдим по собствената им интерпретация на доклада, те се подготвят и за политическа битка с реалността.

Нея, в крайна сметка, дори Бате Бойко е обречен да изгуби.

.

.